Р Е Ш Е Н И Е
№
28.03.2014 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на четиринадесети март през две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА
ВЪЛЧЕВА
при секретаря Д.Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1308 описа за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.61 от ЗС.
Производството
е образувано по искова молба на Д.П. П. /Б./, чрез
адвокат В.Д. и младши адвокат С. Т. против Л.Л.П. по първоначално предявени в условията на евентуално
съединяване искове с правно основание чл.61 от ЗС и чл.32, ал.2 от ЗС.
С
влязло в законна сила определение № 1716/12.06.2013 год. съдът е прекратил
производството по гр.д. № 1308/2013 год. в частта по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС /изпратено по подсъдност
на ВРС/.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на нотариален акт № 47, том I, per. № 939, дело № 43/2008 г., вписан акт № 45, том IX, peг. № 3069, дело № 2088/14.02.2008
г. в СВ - гр.Варна същата се легитимира като собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, местност „Свети Никола" № 104,
в жилищна сграда, намираща се в УПИ № II - 127, идентичен с ПИ № 1894, в кв.
43, по плана на 21 подрайон на гр. Варна,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 12 /с нов административен
адрес: гр. Варна, ул. „Василаки Пападопулу"
№ 44, ет. 2, aп. 12/, находящ
се на 2 /втори/ етаж в жилищната сграда, със застроена площ от 107,15 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня — тоалет, тоалет, дрешник и две тераси, при граници на апартамента:
ап. № 7, стълбищна клетка и ап.11, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с площ от 4,15 кв.м., при
граници на избеното помещение: коридор, изба № 11 и изба № 13, както и 0,0554 %
идеални части от общите части на сградата. Посочва, че с нотариален акт № 51, том II, peг. № 6554/22.08.2011 г., нот.дело № 226/2011 г., вписан акт № 39, том LII, дело
11260, вх.рег. № 18507/22.08.2011 г. в СВ - Варна е учредила на бившия си
съпруг - ответника Л.Л.П. пожизнено право на ползване
върху собствения си описан по - горе недвижим имот. Твърди, че в периода от
учредяване правото на ползване - 22.08.2011 г. до настоящия момент, ответника
не е заплащал дължимите данъци и такси за имота - данък недвижими имоти, такса
смет, в качеството си на негов ползвател, както и че не е застраховал същия в
полза на собственика му. Излага, че съседи на имота са информирали общия син на
ищцата и ответника - М. Л. П., че в жилището свети непрекъснато електрическа
лампа, същото е необитаемо и това създава у всички притеснения за възможен
пожар. При пристигането на ищцата в апартамента през лятото на 2012 г.
установила, че е демонтирано вграденото в пода на апартамента електрическо
парно, с което са нанесени материални щети на подовото покритие на жилището. Установила
още, че апартамента е изключително мръсен, има разглобени мебели в коридора,
счупено е стъклото на масата в едната стая, оставена е храна, която е
мухлясала, санитарния фаянс в банята е неподдържан - с петна от ръжда, по
земята били разхвърляни купища мръсни дрехи. Твърди, че ответника ограничава
достъпа на ищцата до собственото й жилище, като през лятото на 2012 г.,
самоволно е подменил бравата и патрона на входната му врата и е поставил
охранителна система „СОТ" без нейно знание и съгласие, и отказва да й
предостави дубликат от ключа и кода за изключване на алармената система. Сочи,
че с нотариални покани peг. № 366 и 367 от 18.03.2013 г.
на нотариус С. С., peг. №
193 в нот.камара, с район на действие - ВРС и peг. № 260/26.03.2013 г. на нотариус
Д.Г., peг. №
48 в нот.камара, с район на действие СРС, ответника Л.П.
е бил поканен от ищцата в срок от пет работни дни, считано от получаване на
същите да изплати всички дължими данъци и такси за апартамента, както и да
застрахова същия в нейна полза в одобрена от нея застрахователна компания срещу
всички рискове /земетресение, пожар, наводнение, некачествено строителство и
др./. Ответника е поканен в същия срок да предаде на общия на страните син - М.
П., по начин и на място каквито уговори с него - дубликат от ключовете за
входната врата на собствения на ищцата апартамент, както и да му съобщи
паролата за изключване на охранителната система СОТ при отключване на входната
врата. Поканите съдържали и изрично предупреждение към ответника, че ако не
изпълни в дадения му пет дневен срок съществените си задължения на ползвател по
чл.57, ал.1 ЗЗД и продължи да нарушава същите, ищцата ще упражни правото си по
чл.61 от ЗС и ще поиска от компетентния съд да прекрати учреденото от нея в
полза на ответника право на ползване върху собствения й апартамент. Сочи се, че
с поканите ответника бил предупреден още, че незаконосъобразно ограничава
достъпа на ищцата до собственото й жилище, тъй като учреденото му пожизнено
право на ползване върху описания по - горе апартамент не е изключително и не
изключва правото на ищцата да ползва собственото си жилище. Ответника бил
информиран, че дори да изпълни задълженията си по чл.57, ал.1 от ЗС, то ако в пет
дневния срок от получаване на поканата не предаде дубликат от ключа от входната
врата на апартамента и кода от „СОТ" на сина си М. П., ще бъде предявен
иск за разпределение на ползването на описания по - горе апартамент между
ищцата в качеството й на собственик и него в качеството му на ползвател.
Посочва се, че нотариалните покани са връчени на ответника по надлежния ред по
постоянния му адрес в гр.София, Община Столична, „Зона Б - 5 - 3", бл. 26,
ет. 13, ап. 55 /на 15.04.2013 г./, както и на адреса на процесния
имот в гр.Варна, м-ст „Свети Никола" № 104, с
нов административен адрес: гр. Варна, ул. „Василаки Пападопулу" № 44, апартамент № 12, ет. 2, ап. 12 /на
04.04.2013 г./. Твърди се, че ответника не е изпълнил
задълженията си вкл. и към момента на депозиране на исковата молба, произтичащи
от качеството му на ползвател на имота, както и да възпрепятства достъпа на
ищцата до него и към датата на депозиране на исковата молба в съда. Сочи се, че
с поведението описано подробно по -
горе, ответникът си служи с апартамента по начин, който застрашава същия със
значително повреждане и/или разрушаване. Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.61 от ЗС да бъде прекратено учреденото от Д.П. /П/ Б. в полза на Л.Л.П. пожизнено безвъзмездно право на ползване върху
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, местност „Свети
Никола" № 104, в жилищна сграда, находяща се в
УПИ № II - 127, идентичен с ПИ № 1894, в кв.43, по плана на 21 подрайон на гр.Варна, а именно: АПАРТАМЕНТ № 12 /с нов административен адрес: гр. Варна, ул.
,3асилаки Пападопулу" № 44, ет.2, ап.12/, находящ се на 2 /втори/ етаж в жилищната сграда, със
застроена площ от 107,15 кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски
бокс, баня - тоалет, тоалет, дрешник и две тераси,
при граници на апартамента: ап. № 7, стьлбищна клетка
и aп. № 11, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с площ от 4, 15
кв.м., при граници на избеното помещение: коридор, изба № 11 и изба № 13, както
и 0,0554 % идеални части от общите части на сградата, поради неизпълнение от
страна на ответника Л.Л.П. на съществените му
задължения на ползвател - да заплаща дължимите за имота данъци и такси и да
застрахова същия в полза на собственика му Д.П.Б., поради служенето с жилището
по начин, който го застрашава със значително повреждане и/или разрушаване и
недопускане от негова страна на ищцата да ползва собствения си недвижим имот.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът
чрез назначения му от съда особен представител – адвокат Д.П., депозира писмен
отговор вх. № 38327/27.12.2013 год, като в същия
излага, че предявените искове са допустими, но неоснователни поради следните възражения:
че не са налице основанията по чл.61 от ЗС за прекратяване правото на
ползване, тъй като ответникът не нарушава свои съществени задължения, не
променя имота и не го застрашава с разрушаване или със значително повреждане,
не си служи с недвижимия имот по начин, който да го застрашава с разрушаване
или значително повреждане. Сочи, че дори да се приеме, че в жилището свети
непрекъснато електрическа лампа това не създава предпоставки за възникване на
пожар. Твърди, че ответникът е заплащал дължимите за имота данъци, което било
видно от приложената по делото удостоверение за данъчна оценка на имота,
включително и за правото на ползване, доколкото в нея било посочено, че
собственика и ползвателя нямат непогасени данъчни задължения. Сочи, че
незастраховането на недвижимия имот от ответника не представлява неизпълнение
на съществено задължение, тъй като няма характера на такова въздействие върху
обекта, което да нарушава целостта или предназначението му, както и че
ответника няма задължение да предоставя на ищцата дубликат от ключа за входната
врата на апартамента и да я уведомява за кода за изключване на алармената
система, тъй като съгласно сключения договор собственика на имота няма право да
го ползва за срока на действие на договора. Твърди се, че ищцата не е отправила до ответника предупреждение по смисъла на чл.61 от ЗС, тъй
като липсват доказателства приложените с исковата молба нотариални покани да са
връчени по надлежния ред на ответника. Подписаното от нотариуса изявление за
това, че е било залепено уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК посочвало,
че няма обвързваща сила за съда, тъй като не представлява официално
удостоверително изявление. Формата, в която следва да бъде направено изявлението
удостоверяващо залепване - е разписката от залепеното уведомление, като
предвидения в закона ред задължително включва наличие на
актуална справка за адресна регистрация. Освен това, за да бъде валидно
връчването чрез залепване следва изрично да е посочено кои от посочените
предпоставки са обусловили прилагането на този начин на уведомяване. В настоящия
случай това изискване не било изпълнено, тъй като в представените по делото нотариални покани е отбелязано единствено, че
връчването на екземпляр от тях е съгласно чл.47 от ГПК чрез залепване на
писмено уведомление.
В открито
съдебно заседание, редовно призована ищцата, чрез процесуалните си представители
поддържа предявения иск. По същество моли за неговото уважаване. Депозирани са
писмени бележки, в които се излага, че предявените в условията на обективно
кумулативно съединяване на искове с правно основание чл.61, вр.чл.57
от ЗС и чл.87, ал.3 от ЗЗД са основателни и като такива следва да бъдат
уважени. Претендират се разноски съобразно приложен списък по реда на чл.80 от ГПК.
Ответника
редовно призован, в открито съдебно заседание чрез назначения му от съда особен
представител оспорва иска – твърди неговата допустимост, но неоснователност. По
същество моли същия да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид твърденията,
възраженията на страните и събраните по делото доказателства преценени в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от нотариален акт № 47, том I, рег. № 939, дело № 43/2008 год. на нотариус Петранка
Димитрова при ВРС, че Д.П.Б., чрез пълномощника си Л.Л.П.
е придобила от „Темел 1“ ООД, чрез договор за покупко-продажба недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
местност „Свети Никола" № 104, в жилищна сграда, намираща се в УПИ № II -
127, идентичен с ПИ № 1894, в кв. 43, по плана на 21 подрайон
на гр.Варна, представляващ АПАРТАМЕНТ № 12 /с нов административен адрес: гр. Варна, ул. „Василаки Пападопулу" № 44,
ет. 2, aп.12/, находящ
се на 2 /втори/ етаж в жилищната сграда, със застроена площ от 107.15 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня — тоалет, тоалет, дрешник и две тераси, при граници на апартамента:
ап. № 7, стълбищна клетка и ап.11, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с площ от 4.15 кв.м., при
граници на избеното помещение: коридор, изба № 11 и изба № 13, както и 0,0554 %
идеални части от общите части на сградата.
Видно
от договор за учредяване право на ползване върху недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № 51, том II, per. №
6554/22.08.2011 г., нот.дело № 226/2011 г., че ищцата е учредила на
ответника Л.Л.П. безвъзмездно
и пожизнено право на ползване
върху собствения си описан по-горе недвижим имот.
Видно от представените
по делото нотариални покани рег. №
366 и 367, том 1, акт 12 от 18.03.2013 год. на нотариус С. С. и
покана рег. № 365/18.03.2013 год. на нотариус С. С.,
както и рег. № 260 от 26.03.2013 год., том Д – I,
№ 011 на нотариус Д.Г. с район на действие Районен съд - гр.София, че ответника
е поканен да заплати всички дължими данъци и такси за апартамента, както и да
застрахова същия в нейна полза в срок до 5 дни от връчването като в случай, че
не стори това, същата се предяви иск по чл.61 от ЗС за прекратяване на
учреденото му право на ползване, а така също и в случай, че изпълни посоченото
задължение – да предаде дубликат от ключовете на сина си – М. Л. П., като го
уведомява, че по силата на титула си за собственост същата има правото да
ползва и живее в апартамента си.
От представената
по делото разписка от 03.04.2013
год., с рег. № 15.04.2013 год. на нотариус Д.Г., с район на действие Районен
съд – гр.София, че при извършено посещение на посочения постоянен адрес на
ответника на 20.03.2013 год. и след като не е открит, и не е намерено лице,
което да получи нотариалната покана, е залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Отбелязано е от връчителя – помощник нотариус К. П.,
че в указания двуседмичен срок от залепване на уведомлението, адресата не се е
явил, както и не се е явило друго лице, което да получи поканата.
Видно от удостоверение за данъчна оценка изх. №
ДО005399/11.04.2013 год. на Община Варна, че за процесния
имот няма непогасени данъчни задължения нито за собственика, нито за
ползвателя.
Видно от фиш за налагане на глоба № 1414/10.04.2013 год. н Община Варна,
Дирекция „Местни данъци“, че на ответника е наложена глоба в размер на 20
лв., за това, че е нарушил разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗМДТ като не е
декларирал процесния имот в двумесечния срок.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетели, допуснати от съда на ищцовата
страна.
От показанията
на свид. Е.Н. С. се установява, че през 2011 г. е
била поканена на гости с мъжа си в процесното жилище.
Жилището било луксозно обзаведено с дизайнерски мебели и много вкус. След това
посетила жилището отново през 2012 г., когато й се обадили Д. и М. и я помолили
да ги свърже с ключар. Д. била дошла сама в България и доколкото разбрала - Л.
бил в чужбина. Обещал им да прати нов ключ, който не е пристигнал и след това Д.
я помолила да ги свърже с ключар тъй като не успяла да влезе в жилището. Отишла
на срещата с ключаря, М. и Д. на обръщача на
,,Почивка“. Д. я помолила да остане докато ключаря отваря вратата, защото я
познава и й има доверие. След отваряне на вратата от ключаря я помолили да влезе
с тях в апартамента. Още от вратата ги лъхнала много тежка миризма на застояло,
на вратата имало оставени черни чували за смет, в които по-късно се установило,
че има дрехи и обувки на Д.. Д. влязла в
стаята, която се намирала в дясно. Била разстроена - вътре миришело на тежко и
в сравнение с предна година било пълен хаос. Всичко било разхвърляно, имало
папки с документи, наслагани инструменти по земята. Д. отишла в кухнята - мивката била пълна с
неизмита посуда, имало засъхнало и мръсно по
котлоните. Тази посуда явно била в това състояние от
дълго време. В хладилника имало кофичка с кисело мляко, която била с много
мухъл, плодове, които били развалени и изгнили с червеи по тях. Д. се
разстроила много и започнала да плаче. В един от шкафовете в кухнята имало
отворена кутия от бисквити, които били развалени, имало молци в едни панерчета. Д. отишла да се наплиска с вода в банята, тъй
като й прилошало, където установила, че стъклената мивка в банята била покрита
с петна от паста за зъби и препарати, имало косми и варовик. Тоалетната чиния
също била много мръсна. Всичко било много захабено. Не знае от кога не е
влизала Д. в жилището, но не е идвала в България от предната година. След това
свидетелката си тръгнала и от тогава не е ходила повече в апартамента. Незнае
кой е ползвал жилището след 2011 г. От М. знае, че Л. е пенсионер и по-често си
идва от Д.. М. е нямал достъп до жилището, достъп са имали майка му и баща му. Незнае
кой е сменил бравата, но с ключа, който имала Д. не успяла да влезе в имота.
През 2011 г. не е видяла дали има СОТ. След това отново не е видяла дали има
охранителна система.
От показанията
на свид. М. Л. П. /син на страните в
производството/, чиито показания съдът следва да цени при условията на чл.172
от ГПК, се установява, че апартамента е закупен от баща му като пълномощник на
майка му,
че същия бил направен луксозно, всички мебели и уреди били нови. Баща му бил
безработен от 2001 г. и се е занимавал с обзавеждане на жилището. Двамата му
родители са ползвали жилището и заедно са живели в него. Майка му работи в
Швейцария и си идва само веднъж в годината, когато може да ползва отпуск. В
повечето случаи гледали да са заедно там. От 2007 г. баща му бил в повечето
време в жилището, тъй като бил по-дълго време в България, а майка му идвала
всяко лято за по 2-3 седмици. Установява, че двамата имат развод от 1994 г., но
живеят заедно. През 2012 г. майка му си дошла през лятото и поискала да се
прибере вкъщи, тъй като не идва с багаж и всичките й летни дрехи са тук. Взел я
от летището и отишли в апартамента, но тя не могла да го отключи, а баща му го
нямало. Свързала с него по телефона, но той й казал, че е сменил бравата и ще
изпрати ключ. Звъннала му на мобилния телефон в чужбина, но не знаел къде е.
Казал й, че до седмица ще изпрати ключ. Тъй като не изпратил ключа, след
посещение при адвокат се свързал с Е., за да намери
ключар. Срещнали се с ключаря - той отворил вратата, платили му и си заминал.
След влизане в жилището ги лъхнала ужасна миризма. След като майка му отворила
вратата, видяла пликове в коридора и помолила Е.
да влезе с тях. Тримата влезли вътре и видели боклуци в чували за смет. В хола
били разхвърляни папки, имало оставени отворени храни на масата, в хладилника
миришело ужасно, имало червеи. Имало оставени отворени кисели млека. В
шкафовете - сухи храни, в които имало молци. Майка му се разплакала и изпаднала
в истерия. Стъклото на масата в хола било счупено. Радиатора бил счупен. Имало
нов кожен бял диван, по който били разхвърляни разни инструменти. Било прашно
навсякъде. Баща си видял няколко месеца преди това. Майка му отишла в банята,
за да си наплиска лицето тъй като й прилошало и видяла, че цялата мивка, която
била стъклена е покрита с варовик, косми, следи от паста за зъби. Долната част
на мивката била ръждясала. В пликовете до вратата били сложени летните дрехи на
майка му. След като отключили, майка му се свързала с баща му и го попитала какво
става, а той избухнал като я попитал какво правят там. Тъй като свидетеля живее
наблизо минавал от там. След като заминала майка му написал на баща си, за да му
даде резервен ключ и след като му го дал той му се развикал и му казал да не
стъпва повече там. Казал му, че ще сложи СОТ и че нямат работа там. Видял, че
имало някаква лампичка, но нямало отбелязване за СОТ.
Баща му бил дал номера на свидетеля на съседка при проблем да му се обажда. От
2011 - 2012 г. не е ходил в жилището ако няма никой. Баща му избягвал след 2011
г. лятото да се виждат с него в жилището. Съседка му се обадила и му казала, че
звъни на апартамента, но никой не отваря, както и го питала защо свети
постоянно тъй като се страхувала да не се получи късо съединение. Питала го и
кога ще се върне, защото трябвало да се плащат сметки за стълбище и общите
разходи. Майка му държала на застраховането на жилището. Не е запознат дали е сключена
застраховка. Знае, че баща му се хванал с едно момиче две години по-малка от него.
Сигурен е, че всичко това се случило поради тази причина. Намерили и други неща
в жилището - снимки, от които майка му била потресена. През 2012 г. когато е
минавал от там не е виждал да свети. През 2012 г. нямало никаква охранителна
система. Тази система била поставена според указанията на баща му след като са били
в апартамента. Когато влезли в жилището през 2012 г. имало нанесени повреди -
радиатора бил счупен и откачен, стъклото на масата било счупено. Радиатора бил
закачен за земята и след това свален.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.61
от ЗС.
С
исковата молба ищцата моли да бъде прекратено учреденото от нея в полза
на ответника пожизнено безвъзмездно право на ползване върху процесния
недвижим имот, поради неизпълнение от негова страна на съществените му
задължения на ползвател - да заплаща дължимите за имота данъци и такси, да застрахова
същия в полза на ищцата, поради служене с жилището по начин, който го
застрашава със значително повреждане и/или разрушаване и недопускане от негова
страна на ищцата да ползва собствения си недвижим имот.
Съдът намира предявения иск с правно основание чл.61
от ЗС за неоснователен поради следното:
Не се спори между страните, че ищцата е собственик
на процесния имот, както и че по силата на договор за учредяване право
на ползване върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 51, том II, peг. № 6554/22.08.2011 г., нот. дело № 226/2011 г.
е учредила на ответника безвъзмездното
и пожизнено право на ползване
върху собствения си недвижим имот.
Спорно между
страните е – дали са заплащани данъци и такси за имота, дали има сключен
договор за застраховка в полза на собственика, дали ответника си служи с вещта
по начин, който застрашава същата от разрушаване или значително повреждане,
нарушава ли свои съществени задължения, налице ли е отправено предупреждение до
ответника, както и дали след отправяне на предупреждението по чл.61 от ЗС, нарушаването на
задълженията е продължило.
Вещното право на ползване е абсолютно вещно право
върху чужд имот, което включва правомощията за използване на вещта и получаване
на добивите от нея, без да се накърняват субстанцията и нейното предназначение.
Вещното право на ползване не изчерпва обаче правата и задълженията, които
възникват от акта на неговото учредяване, а се пораждат и такива права, и
задължения между собственика на имота и носителя на вещното право на ползване,
които не се включват в състава на правоотношението по вещното право на
ползване. За собственика на имота възниква задължението да предаде имота във владение на ползвателя като не му пречи да
използва и извлича доходи от него, респективно да му заплати обезщетение за
вреди, ако наруши тези задължения. От друга страна ползвателят има задължението
да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата на добър стопанин, да
заплаща разноските, свързани с ползването, включително данъци и други такси
визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС. Задължение за ползвателя е и да
застрахова имота в полза на собственика и да заплаща премиите, ако не е
уговорено друго по арг. на чл.57, ал.4 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.61 от ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на правото на ползване по съдебен ред,
ако ползвателят си служи с вещта по начин, който я застрашава с разрушаване или
повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или извършва действия, с
които съществено променя вещта.
Развалянето на договорите прекратява облигационното
отношение между страните, но договорът следва да бъде запазен освен при
наличието на сериозен конфликт на интереси /Калайджиев,
А., Облигационно право, Обща част, стр.356/. Правилото на чл.87, ал.4 от ЗЗД поставя граници на правото да се развали договора, като същия не може да
бъде развален ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед
интереса на кредитора тоест при несъществено нарушение /решение № 999/1995, II г.о. по ВАД 35/2000/. Законът не определя кога
неизпълнението е незначително или
кога нарушението е несъществено.
Този въпрос се преценява от съда въз основа на фактите по делото като при
решаването съдът следва да вземе предвид, както конкретното съдържание на
договора, така и общите принципи на изпълнението. Във всеки случай обаче под
съществено изменение на вещта трябва да се разбират преди всичко материалните
промени във вещта, които излизат извън промените свързани с обикновеното
управление /проф. Венедиков,
П., Ново вещно право, стр. 112/.
Горното разбиране
на законодателя е инкорпорирано и в нормата на чл.61 от ЗС. Разпоредбата на
първо място изисква да е отправено предупреждение
от собственика на вещта преди прекратяване на договора за ползване. В тази
връзка са представени от ищеца - нотариални покани рег. № 366 и 367, том 1, акт 12 от
18.03.2013 год. на нотариус С. С. и
покана рег. № 365/18.03.2013 год. на нотариус С. С.,
както и рег. № 260 от 26.03.2013 год., том Д – I,
№ 011 на нотариус Д.Г. с район на действие Районен съд - гр.София, от които е
видно, че ответника е поканен да заплати всички дължими данъци и такси за апартамента,
както и да застрахова същия в нейна полза в срок до 5 дни от връчването, а така
също и го уведомява, че по силата на титула си за собственост същата има
правото да ползва и живее в апартамента си. Представена по делото е и разписка
от 03.04.2013 год., с рег. № 15.04.2013 год. на нотариус Д.Г., с район на
действие Районен съд – гр.София, че след посещение на посочения постоянен адрес
на ответника на 20.03.2013 год. и след като не е открит и не е намерено лице,
което да получи нотариалната покана е залепено уведомление по реда на чл.47 от ГПК. Отбелязано е от връчителя – помощник нотариус К. П.,
че в указания двуседмичен срок от залепване на уведомлението, адресата не се е
явил, както и не се е явило друго лице, което да получи поканата.
Във връзка с възражението на ответника, че не е налице валидно отправено
предупреждение, а именно, че залепеното
уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК няма обвързваща сила за съда, тъй
като не представлява официално удостоверително изявление, съдът намира същото
за неоснователно, доколкото връчването на документи и
книжа от нотариуса се извършва по реда на чл.592 ГПК, във връзка с чл.37 – 58 ГПК и чл.50 ЗННД. В ГПК няма особени правила за връчване на нотариални покани и
доколкото нотариалното производство е вид охранително съдебно производство,
съгласно чл.540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и правилата на исковото
производство, доколкото не са установени особени правила, каквито в случая няма
предвидени. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответника не може да бъде намерен на посочения
по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно
място около нея. Посочения в нотариалните покани адрес съвпада с постоянния
адрес на ответника по делото видно от представените по делото удостоверение с
изх. № СО-94-В-674/05.09.2013 год. от Столична община, както и от служебно извършената
справка в НБД /чл.47, ал.4 ГПК/. Видно от ал.5 на същия член, съобщението се
смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на
съда или общината. Връчването се удостоверява от връчителя,
като последния има качеството на длъжностно лице, овластено
да извърши и удостовери връчването, както и обстоятелствата, при които то е
извършено или че се смята за извършено. Разписката за осъществено връчване или
отказа да бъде получена, подписана от връчителя - е
официален свидетелстващ документ, който доказва напълно връчването и всички
обстоятелства, релевантни за него. С оглед изложеното настоящия състав намира
за неоснователно твърдението на ответника за нередовност на връчването на
нотариалната покана /в този смисъл
решение № 800 от 21.02.2011 год. по гр.д. № 1613/2010 год., III г.о. на ВКС – ГК/.
За
успешното провеждане на иска за прекратяване правото на ползване, ищцата следваше
да установи наличието на някое от основанията визирани в разпоредбата на чл.61
от ЗС и чл.57 от ЗС, както и че ползвателят не е преустановил нарушението, след
като е бил предупреден. Основанията за прекратяване на вещното право на
ползване са алтернативно дадени /решение
№ 450 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 508/2008 г., III г. о., ГК/.
В хода на производството от събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява, че към датата на подаване на исковата
молба респ. представените в хода на производството /удостоверение за данъчна
оценка изх. № ДО005399/11.04.2013 год. на Община Варна/ за процесния
имот няма непогасени данъчни задължения. Обстоятелството, че с фиш за налагане
на глоба № 1414/10.04.2013 год. на Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ е
била наложена на ответника глоба в размер на 20 лв. за това, че е нарушил
разпоредбата на чл.14, ал.3 от ЗМДТ като не е декларирал процесния
имот в двумесечния срок не променят извода на съда, че няма установени
незаплатени данъци за имота.
В тежест на ответника беше да установи, че е сключен
договор за застраховка, доколкото същия е длъжен да застрахова имота в полза на
собственика и да плаща застрахователните премии, освен ако не е уговорено друго /чл.57, ал.4 ЗС/. Липсата на сключен
застрахователен договор в полза на ищеца не беше оборена чрез представянето на
такъв от него. Настоящият състав обаче намира, че доколкото видно от договор за
учредяване
право на ползване върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 51, том II, per. №
6554/22.08.2011 г., нот.дело № 226/2011 г. ищцата е
учредила на Л.Л.П. безвъзмездното и пожизнено
право на ползване върху собствения си описан по-горе недвижим имот то
постигнатата между страните по него уговорка за безвъзмездност на ползването изключва задълженията по чл.57 от ЗЗД,
а именно - без той да плаща разноските свързани с ползването, включително
данъци и други такси, да застрахова имота и да заплаща застрахователните
вноски. Съгласно разпоредбата на чл.20а от ЗЗД договора има силата на
закон за тези, които са го сключили, поради което и съдът приема, че
безвъзмездното учредяване на правото на ползване изключва задълженията на
ползвателя по чл.57
от ЗС, за неизпълнение на които се иска прекратяване на правото на ползване /в този смисъл решение № 450 от 18.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
508/2008 г., III г. о., ГК/. В
допълнение на гореизложеното съгласно нормите на чл.11, ал.3, чл.12, ал.1 и чл.64
от ЗМДТ - при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателя, а
когато ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те дължат данък
съответен на частите им. По аргумент на чл.127, ал.2 от ЗМДТ- неплащане в срок
на данъците и таксите не се смята за административно нарушение, следователно
неизпълнението на задължението на ползвателя да заплаща следващите се местни
данъци и такси не води до накърняването на какъвто и да е значим интерес на
собственика на обременения имот и в този смисъл не може да се третира като
основание за прекратяване на правото на ползване. Действително, по смисъла на
чл.57, ал.4 от ЗС върху ответника в качеството му на ползвател тежи задължението да застрахова вещта в полза
на собственика. Застрашаването на същата обаче е функция на използването й по
неподходящ или увреждащ начин, а не последица от неизпълнение на други
задължения по смисъла на закона. Незастраховането на вещта няма характера
на такова пряко въздействие върху обекта, което да нарушава целостта или
предназначението му.
Въз основа
на гореизложеното дори и да приеме, че е налице от страна на
ответника нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.4 ЗС, съдът намира, че
това не може да обоснове прекратяване на учреденото му право на ползване.
По твърденията на ищцата, че ответника въпреки отправеното му предупреждение продължава да
си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със
значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако
съществено променя вещта, а именно - констатирани от ищцата при подмяна на
бравата в процесния апартамент - демонтирано вградено в пода на апартамента електрическо парно,
замърсяване, разглобяване на мебели, счупено стъкло на масата, мухлясала храна, захабен санитарен фаянс в
банята - с петна от ръжда, съдът намира същите за установени
съобразно събраните по делото гласни доказателства, а по отношение на
показанията на свидетеля М. П. относно светещата електрическа лампа
съдът не следва да ги цени, доколкото свидетеля е в близки родствени отношения със
страните по делото, в т.ч. с ищцата /чл.172 от ГПК/, а от друга страна в тази
му част показанията не кореспондират с тези на другия свидетел без заинтерисованост от изхода на процеса и като цяло не
променят извода на съда за неоснователност на иска. Макар и установени
захабявания, счупване на стъкло или демонтиране на радиатор същите съобразно разпоредбата
на чл.61 от ЗС следва
да са съществени /решение № 430 от 4.06.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 1088/2008 г., I г. о., ГК/, което не бе установено в настоящия
процес. Дори и съдът да приеме, че е установено в процеса, че в периода след
подмяна на бравата на жилището до предявяване на иска е светила електрическа
лампа, то същото не обосновава извод за служенето с процесната
вещ по-начин, който застрашава същата от разрушаване или със значително
повреждане.
По
твърденията на ищцата, че ответника възпрепятства достъпа на ищцата до имота,
съдът намира, че с учредяване правото на ползване върху процесния
имот, собственика е лишен от всяка възможност да използва вещта, като в такъв
случай собствеността се нарича nuda proprietas
/проф.
Венедиков, П., Ново вещно право, стр.132/, което не обуславя негово съществено неизпълнение на
задължения.
Независимо от гореизложеното, предпоставка за
прекратяване по съдебен ред на учреденото право на ползване е по делото да бъде
установено и, че след отправяне на предупреждението по чл.61 от ЗС,
нарушаването на задълженията е продължило.
В хода на настоящото производство доказателства в тази
насока не бяха депозирани. От гласните показания на свид.
Е. С. се установява, че след 2012 год.
не е посещавала процесното жилище.
Предвид гореизложеното, настоящия състав намира, че
предявения иск не беше доказан и че същия следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, съдът не следва да присъжда
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
Д.П. ПЕКОВА /Б./, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез адвокат В.Д.
и младши адвокат С. Т. против Л.Л.П., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** иск за прекратяване учреденото в полза на Л.Л.П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, местност „Свети Никола" № 104, в жилищна сграда,
намираща се в УПИ № II - 127, идентичен с ПИ № 1894, в кв. 43, по плана на 21 подрайон на гр. Варна, представляващ АПАРТАМЕНТ № 12 /с нов административен адрес: гр. Варна, ул. „Василаки Пападопулу" № 44,
ет. 2, aп. 12/, находящ
се на 2 /втори/ етаж в жилищната сграда, със застроена площ от 107,15 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня — тоалет, тоалет, дрешник и две тераси, при граници на апартамента:
ап. № 7, стълбищна клетка и ап.11, заедно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с площ от 4.15 кв.м., при
граници на избеното помещение: коридор, изба № 11 и изба № 13, както и 0,0554 %
идеални части от общите части на сградата, обективирано
в нотариален
акт № 51, том II, per. № 6554/22.08.2011 г., нот.дело № 226/2011 г., на основание
чл.61 от ЗС, като неоснователен и недоказан.
Съдът не
присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: