№ 665
гр. Плевен, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430100537 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по гр.д.№537/2022г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на искова молба от „****, представлявано от **** чрез ***, със
съдебен адрес: г**** против ИЛ. Н. АС. с ЕГН ********** от гр.****.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №6369/2021г. по описа на ПлРС, по което
има издадена заповед за изпълнение, като на кредитора са били дадени
указания за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Ищецът твърди, че вземанията произтичат от правоотношение между
ответника и ****. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът
ползвал предоставяните от **** като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № ****. Съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се
заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като ****
определял началната и крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от
1
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане можела да се получи на предварително обявени номера. Сведения
за размера на сметките се предоставяли само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния
номер, за който се искала съответната справка. Между кредитора **** и
ответника И.А. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер **** от 19.02.2018г., с което абонатът добавил за
ползване ТВ услуга при условията на тарифен план VIVAKOM TV L с
месечен абонамент 22,99 лева с ДДС със срок на договора 24 месеца – до дата
19.02.2020г.
Въз основа на сключените договори за предоставяне на
електронни съобщителни услуги между ответника и **** договори за
предоставянето на услуги били издадени фактури както следва
№**********/22.10.2018г., № **********/22.11.2018г,
№**********/22.12.2018г. за периода 22.09.2018г. – 21.12.2018г. на стойност
70,72 лева.
Ищецът твърди, че абонатът потребил и не е заплатил услугите
фактурирани за последователни отчетни месеца за периода октомври –
декември 2018г.
Твърди, че незаплащането в срок на посочените вземания на оператора,
обусловило правото му да прекрати едностранно индивидуалния договор с
ответника. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите, като ищецът претендира частично
сумата в размер на 57,48 лева. Датата на деактивация на абонамента била
08.01.2019г. като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличие на незаплатени
суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Поради това твърди, че абонатът е неизправна страна по договора като не е
спазил крайния срок за ползване на абонаментите , съответно – 19.02.2020г.
Твърди се, че горните вземания били цедирани на ищеца по силата на
два договора за цесия. Твърди се, че длъжникът би могъл да противопостави
възражение, че не му е съобщено за цесията само ако едновременно с това
2
твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, в какъвто смисъл
е съдебната практика.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено съществуването на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.
№6369/2021г. по описа на ПлРС, в размер на 57,48 лева - представляваща
неустойка в размер на три месечни такси по договора. В молбата си ищецът
прави искане, в случай, че ответникът не подаде писмен отговор, не се яви в
съдебно заседание и не направи искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
В едномесечния срок ответникът не е представил писмен отговор и не е
изразил становище по предявените искове.
След изготвена справка за актуален трудов договор, до ответника е
изпратено съобщение с препис от исковата молба и писмените доказателства
по месторабота. За проведеното по делото съдебно заседание, ответникът
отново е призован по месторабота. Както в съобщението, с което е изпратен
препис от исковата молба, така и в призовката, ответникът е уведомен, че в
случай, че не представи в срок писмен отговор на исковата молба и не се яви
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановява на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска си. С оглед
изпълнената процедура по връчването на книжата със съобщение, съдът е
приел, че ответникът е редовно призован за съдебно заседание.
В проведеното на 09.05.2022г. ответникът не се е явил и не е подал
молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
3
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Представен е с исковата сключен договор между ответника и
„**** от 19.02.2018г., от който се установява, че страните са в облигационни
отношения. Договорът е с месечен абонамент в размер на 22,99 лева и
активационна такса в размер на 10 лева. Договорът е със срок от 24 месеца.
Договорът е подписан от страните и към него са приложени и Общи условия.
Представени са три броя фактури, съответно от 22.10.2018, 22.11.2028г,
22.12.2018г. и 22.01.2019г., за които няма данни за извършено плащане.
Същите не са оспорени от ответника. В определението за насрочване, съдът е
указал на ответника да представи доказателства за плащане, както такива не
са представени и не са наведени доводи в тази насока. Представен е договор
аз цесия, сключен между „**** и ***, по силата на който „**** е прехвърлило
на *** вземанията си по договори, посочени в Приложение №1. Представено
е Извлечение от приложението към договора за цесия, в което е отразено, че
ответникът има задължение към „**** в общ размер на 57,48 лева, което
вземане е прехвърлено на цесионера. Със същото извлечение, цесионерът е
придобил правата на кредитор и е упълномощен от името на цедента и за
негова сметка да уведоми длъжника за прехвърленото вземане. Длъжникът е
уведомен за цесията, което се установява и от представеното уведомление за
цесия, приложени към писмените доказателства към исковата молба. По
делото е приложен и Договор за цесия, сключен между **** от 10.03.2020г.,
по силата на който „**** прехвърлил на „**** вземанията си, придобити по
силата на Уведомление от Договор за цесия от 16.10.2018г. сключено между
„**** и „****, като към него е приложено по делото и Извлечение ,
неразделна част от договора. Видно е, че в извлечението е посочено името на
ответника , както и размера на задължението му – 57,48 лева. Представените
писмени доказателства не са оспорени от страните.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявените искове се явяват
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, като на основание
чл.79 от ЗЗД по реда на чл.422 ГПК, следва да бъде признато за установено,
че ИЛ. Н. АС. дължи на ищеца „**** сумата от 57,48 лева, представляваща
неустойка в размер на три месечни неплатени такси. Сумата ответникът
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
4
окончателното изплащане.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящето производство в размер на 205 лева, от които 25 лева държавна
такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. Тяакава сума ответникът дължи
и за заповедното прозиводство.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, във вр.
с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че ИЛ. Н. АС. с ЕГН ********** от
гр.**** дължи на „****, представлявано от **** сума в размер на 57,48 лева –
главница, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с клиентски номер ****/19.02.2018г., сключен между ответника и „**** с
ЕИК *********, представляващо сбор от трикратния размер на месечните
такси на всяка абонамента услуга от сключения договор, за което е издадена
фактура **********/22.01.2019г. за периода 22.12.2018г. – 21.01.2019г. ведно
със законната лихва от 08.10.2021г. до изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение № 3703/11.10.2021г. по ч.гр.дело №6369/
2021г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ИЛ. Н. АС. с ЕГН
********** от гр.**** дължи на „****, представлявано от **** да заплати на
„****, представлявано от ****, разноски в исковото производство в размер на
205 лева и разноски по ч.гр.д. № 6369/2021г. на ПлРС в размер на 205 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5