МОТИВИ
:
Предаден е на
съд подсъдимият П.К.Ф. ***,
П. област
/ живущ ***/ по чл. 343 ал. 3, предл.
Първо, б. „б“ предложение първо във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342 ал. 1 НК затова, че като нарушил чл. 16 ал. 1, т. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДвП като водач на
МПС допуснал пътно- транспортно произшествие в пияно състояние с концентрация
на алкохол в кръвта над 1. 2 на хиляда и по непредпазливост причинил смъртта на
К. С. Ч..
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура- Бургас поддържа обвинението тъй както е предявено. Пледира за
осъдителна присъда при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства.
По делото беше предявена писмена
молба от св. П.Н.З. / л. 108 от съдебно дело/ за
конституирането и като частен обвинител в процеса в качество на пряк наследник
на пострадалата Ч.. Молбата беше потвърдена и в
съдебно заседание на 21. 04. 2015г. / л. 65 – протокол/ и тъй като тя отговаря
на реда и условията на чл. 76 и сл. НПК, включително и с доказателства за пряка
наследствена връзка, съдът конституира П.З. като
частен обвинител в наказателния процес. В съдебно заседание частния обвинител,
чрез своя повереник, се присъединява изцяло към становището на държавното
обвинение. Акцентира върху обстоятелството, че именно подсъдимия е автор на
деянието. Пледира за осъдителна присъда при превес на изключителни отегчаващи
обстоятелства с налагане на наказание лишаване от свобода в максималния
допустим от закона размер. В същия смисъл моли съда да се произнесе и по
отношение на кумулативното наказание по чл. 343г НК.
Подсъдимият
лично и чрез своя защитник /в хода на досъдебното производство и в съдебната
фаза той се явява с присъствие на множество защитници/ оспорва изцяло
становището на държавното и частното обвинение за авторство на деянието.
Изгражда подробна защитна версия, съгласно която в момента на катастрофата
водач на автомобила е било трето лице с неизвестна за него самоличност и
местоживеене. Моли да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното
обвинение.
След
преценка на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвокупност, съдът приема за установено следното:
I .
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА НА ДЕЯНИЕТО:
Подсъдимият П.К.Ф. е
правоспособен водач категория „В“, за което притежава свидетелство за
правоуправление № ********* и се води на отчет в КАТ- Пловдив. Като такъв
многократно е бил санкциониран за нарушения на ЗДвП по чл. 183 ал. 3, чл. 171
ал. 1, чл. 179 ал. 2, чл. 181 ал. 1, чл. 183 ал. 4, чл. 174 ал. 1 за периода от
24. 06. 2004г. и до 19. 10. 2007г. с глоби и лишаване от контролни точки / вж.
л. 211, т. 2 от ДП/. Освен това, с решение № 256/ 05. 07. 2005г. по НАХД № 913-
2005г. на ПРС Ф. е признат за виновен по чл. 343б ал. 1 НК затова, че на 14.
05. 2005г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 на
хиляда / 1. 42 промила/ като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба / вж. л. 45, т. 1
ДП/.
Към 31. 05. 2013г. лек
автомобил марка „********“ с рег. № ********* бил собственост
на *********“
с управител св. Д.Д., но с предварителен договор от
11. 03. 2013г. владението върху автомобила било прехвърлена на на „********** гр. Н. с управител св. Б.Ф.- съпруга на подсъдимия / вж. показания на св. Д. в с.
з. , както и на ДП- л. 67, т. 1, предварителен договор на л. 69, както и
окончателен такъв на л. 70 ДП/. Автомобилът бил технически изправен / вж.
удостоверение за техническа изправност на МПС след преглед на 12. 09. 2012г. на
л. 81, т. 1/, същият бил надлежно застрахован.
Подсъдимият Ф. работел във фирмата на своята съпруга и реално именно
той използвал процесния автомобил не само за
изпълнение на служебните си задължения, но и за лични цели- по повод на
конкретното деяние в съдебно заседание се установи, че и друг път автомобилът е
бил ползван от подсъдимия за извозване до заведение в Бургас / вж. обяснения в
с. з./. В такива случаи и след като е употребявал алкохол подсъдимият ползвал
услугите на св. С.С..
На 31. 05. 2013г. , след
работно време, около 17. 00- 18. 00 часа подсъдимият Ф.
и св. С. отседнали в заведение „*********“ в с. Р. като стигнали дотам с
лекия автомобил, управляван от Ф.. В началото пили
кафе, но после преминали на уиски / от надлежно приетите протоколи за медицинско
изследване за употреба на алкохол е видно, че подсъдимият е съобщил за
консумирани три уискита, а св. С.- пет уискита- л. л. 191, 196, т. 2 ДП/ и това
не се оспорва нито от подсъдимия, нито от С. и св. И. в съдебно заседание.
Малко след 19. 00 часа по телефона на Ф. се обадила
св. Т.И. *** с молба да бъде
взета оттам и да бъде извозена до к. к. „*********“, където имала намерение да започне работа.
Подсъдимият, който бил в добри отношения със свидетелката, се съгласил да и
окаже тази услуга, но тъй като вече бил употребил алкохол, около 20. 00 часа,
се обадил на св. С., който не бил употребил алкохол. С. отишъл в заведението и
видял, че Ф. и С. употребяват алкохол. Въпреки че имал
проблеми с приятелката си, той се отзовал на предложението да пътува до С. З. и обратно и, след като
взел ключовете, отпътувал / вж. обяснения, показания на св. Св. С. и С./. Ф. и С. продължили да
употребяват алкохол, а С. отишъл до С. З., взел И. и около 12. 00 часа се върнал обратно
при подсъдимия и С., които били още в заведението. С. паркирал колата и заедно
с И. влезли в заведението, като той имал намерение да изчака всички и да ги отведе
по адресите. В заведението останали още около час, след което решили да си
тръгват.
Било около 01. 00 часа,
когато лекият автомобил „*****“ потеглил от с. Р.в посока гр. Н.. В това време в посока с. Р. се движел л. а. „********“ с рег. № *********, управляван от К. Ч.. В момента, в който той се намирал пред хотели „********“ и „********“, на прав пътен
участък, с широко 10. 30 метра пътно платно, разделено на две ленти с единична
непрекъсната линия М1 / прекъсната само в района на
хотел „*********“/, при пътна настилка с асфалтово покритие, мокра и без неравности / в
дясно по посока с. Р.с уширение и заслон за
автобусна спирка и затревена площ, а в непосредствена близост и телена ограда на
бившо военно поделение,а в ляво тротоар/, пътният
участък бил слабо осветен с улични лампи и видимостта на водачите се е
определяла от светлините на фаровете. Ч. управлявала
автомобила в лентата за движение към с. Р. със скорост около 42 км.
в час.
В същото време и на това
място се намирал лекия автомобил „*****“, който се движел в посока Н.. Скоростта на автомобила
била около 132.8 км. в час и точно в този момент, на около 8. 30 метра преди
началото на бордюра преди отбивката за хотел „*********“, а по ширината на лентата за с. Р. на около 1. 0- 1. 50 метра в дясно от единичната непрекъсната линия М1, автомобилът навлязъл в насрещната лента и се ударил с
ПРЕДНАТА СИ ЛЯВА част в насрещния лек автомобил „********“ със силен челен кос удар. След удара двете МПС
се преместили в сцепено положение около 40 метра в посока гр. Н., после лекият автомобил „********“ се завъртял наляво около вертикалната ос и
автомобилите се разделили. Лекият автомобил „*********“ имал по- голямо количество на движение и спрял
след отбивката на 83- 84 метра в тревната площ отдясно на пътя. При това в
момента на удара скоростта на лекия автомобил „***“ била несъобразена, тъй като опасната зона за
спиране на автомобила- 180 метра превишавала осветеното пространство на къси
светлини /до 70 м./, а на дълги светлини водачът му не би могъл да прецени в
коя част на пътното платно се движат насрещните МПС / виж. Заключение на
надлежно приетата тройна съдебно- автотехническа експертиза на л. л. 144- 161,
т. 2 ДП/. При това вещите лица уточняват, че при разминаване на двата
автомобила в прав пътен участък, какъвто е конкретния случай, ако водачите са
се движили в своята лента, нямаше да се стигне до сблъсък между тях, а водачът
на лекия автомобил „****“ е имал техническа възможност да се върне в своето платно за движение. Той
не е сторил това, движел се е със скорост много по- голяма от разрешената 50
км. в час, с автомобил многократно превишаващ теглото на лекия автомобил „**********“ и в крайна
сметка произшествието е било непредотвратимо. Допълнително в съдебно заседание
на 22. 04. 2015г. / л. л. 171- 172 съдебен протокол/ вещите лица са
категорични, че причините за възникналото ПТП са субективни, а то не се дължи
на техническа неизправност, която най- често се дължи на гръмване на гума или
отказ на спирачки, при което автомобилът описва радиус и рязко напуска пътното
платно от страната на повредата.. В случая автомобилът е навлязъл в насрещната лента като се е движел
косо наляво, влачейки 40 метра лекия автомобил „****“, след което двата автомобила се разделят и ******** е продължил още
80 м. следвайки тази посока на движение. Обстоятелството, че лекият автомобил „****“ е бил избутан на
такова голямо разстояние вещите лица обясняват
с високата скорост / 132- 135 км. в час/ и в пъти по- голямата маса и мощност на лекия
автомобил „****“.
След настъпилото пътно-
транспортно произшествие, придружено силен звук от сблъсъка между двете МПС,
към мястото се приближи намиращи се наблизо хора. Малко по- късно пристигнали
една след друга две полицейски коли, линейка и пожарна, тъй като бил получен и
сигнал за възможност от взривяване на лекия автомобил „****“. При последвалия непосредствен преглед още в
автомобила, медицинското лице установило, че пострадалата от катастрофата К. Ч. е починала. Видно от
заключението на надлежно приетата в съдебно следствие съдебно- медицинска
експертиза № 116/ 2013г. за оглед и аутопсия на труп / л. л. 164- 166, т. 2 ДП/
е, че върху трупа на К. Ч. са били установени: травма вътре в автомобила- фрактура на
крайници с раздрани рани в зоните на фрактурите, охлузвания по тялото, лицето,
шията, фрактура на ребра двустранно, разкъсване на ставни връзки на шийни
прешлени с голяма дислокация /прекъсване на гръбначния мозък/, голямо
количество кръв в гръдната клетка, анемия на вътрешните органи и др.
НЕПОСРЕДСТВЕНА ПРИЧИНА за смъртта на Ч. е
тежката комбинирана травма- гръдно- гръбначна, причинена от рязък удар в
предната част на гръдния кош и рязко прегъване на гръбнака в шия отдел. Вещото лице е категорично, че от лентовидното
охлузване в лява страна на шията следва да се направи безспорен извод, че
водачката е управлявала автомобила с предпазен колан. А от травмите по долните
крайници става ясно, че именно Ч. е била шофьорът в
момента на катастрофата.
Анализираните дотук
фактически обстоятелства не се оспорват нито от подсъдимия, нито пък се
поставят под съмнение от св. Св. С., И. и С..
При това е безспорно, че в момент на сблъсъка между двата автомобила, в
лекия автомобил „****“ са пътували подсъдимият Ф., св. И. /на предна
дясна седалка до шофьора/ и св. С.- на задна седалка зад седалката на водача.
При това основен въпрос в
настоящия процес беше да бъде установено по безспорен начин кой е управлявал
лекия автомобил „****“ в момента на катастрофата и къде е седял подс. Ф.. В тази насока настоящата инстанция следва да подчертае
следното:
На 01. 06. 2013г. /денят
на произшествието/ в качество на свидетел е била разпитана Т. И. / л. 52, т. 1 ДП/. При този разпит тя е била
категорична, че от момента на потегляне на автомобила от заведението в с. Р. и до момента на катастрофата водач е бил именно подсъдимият Ф.. По време на пътуването свидетелката била разсеяна /
търсела нещо в чантата си/, при което няма спомен нито с каква скорост се е
движел автомобила, нито за самата катастрофа. Осъзнала се е едва след това и
видяла, че колата е спряла, че еърбеците отпред
отляво и дясно са отворени. Сама излязла от колата и видяла, колата се намира в
тревната площ встрани от пътя и че подсъдимия и С. също са излезли, но не била
напълно адекватна. После и била направена проверка за алкохол, като уредът
показал отрицателен резултат.
На 19. 07. 2013г. / повече
от месец и половина след произшествието/ в качество на свидетел е бил разпитан К.С.. При този разпит свидетелят е дал показания, че 15
минути след като св. С.С. се върнал от гр. С.З. със св. И., излязъл от
заведението и се върнал с едно непознато момче, което щяло да извози Ф., С. и И.. И действително момчето седнало на шофьорската
седалка, до него седнала И., а на задната седалка- в дясно Ф. и от ляво-С..***
като след пет минути С. задрямал и се разбудил едва след удара, когато усетил
силна болка под коляното на левия крак. Оказана му била първа помощ и след
манипулация в болницата бил освободен. Свидетелят е уточнил, че момчето, което
карало колата било на видима възраст 22- 23 години, с черна коса, средна
дължина и било известно като „Гецата“.
На 24. 03. 2014г. / повече
от девет месеца след произшествието и осем месеца след разпита на св. С./ като свидетел е бил разпитан С.С.
/ л.131 т. 1 ДП/. При разпита си той е бил
категоричен, че поради лични проблеми е нямал възможност да извози подсъдимия и
компанията до Н., при което случайно видял пред заведението в с. Р. едно момче, на което казвали „Гецата“ и, което вече веднъж ги било извозвало от гр.
Бургас, защото били пили, а знаел, че това момче по принцип извършва услуги по
извозване на употребили алкохол водачи със собствените им автомобили. Помолил
го да откара срещу заплащане Ф., С. и И.. При това
момчето се съгласило, взело ключовете и влязло в колата на мястото на шофьора
да чака компанията.
На досъдебното
производство държавният обвинител се е съобразил с показанията на С. и С. и е
предприел необходими процесуално- следствени действия за установяване и
издирване на посоченото в показанията на С. и С. лице. В следствие на това били
снети сведения от Е. Н.- собственик на таксиметрова компания „********“, която предлага
услугата „дринкен драйв“,
който заявил, че познава повечето шофьори в района на Н. и Б., но лице на име „Гецата“, което да осигурява подобна услуга не познава.
Проведени били от полицията и други ОИМ, но лице с име „Гецата“
с посочените физически данни не било установено / вж. л. 227, л. 229, т. 2 ДП/.
На досъдебното
производство подс. Ф. се е
възползвал от правото си да не дава обяснения.
В съдебно заседание на 23.
09. 2015г. св. И. промени показанията си като твърди, че поради неадекватност,
уплаха и усещане за агресия / макар спрямо нея да е било оказано насилие от
полицаите, но пък не и разрешавали да отиде до тоалетна- вж. показанията в протокола/ е дала неверни показания и, че в действителност
водач на автомобила „****“ е било някакво непознато момче на около 20 и няколко години, с нормална
коса.То било облечено с бяла риза с къс ръкав и дължи дънки; ф. и С. били облечени с къси дънки и тениски с къс ръкав.
Тя седнала отпред до шофьора, а С. и Ф.- на задната
седалка. Докато пътували момчето не говорело с никого. Спомня си, че след удара
Ф. я извел от колата, след което помогнал и на С. да
излезе. После я оставили до сутринта в близкия хотел, а на сутринта я отвели с
полицейска кола до полицейското управление. По пътя полицаите я питали кой е
карал колата и тя отговорила, че водач е бил непознат за нея човек. Същото
потвърдила и при разпита в полицията. След като съдът констатира съществени
противоречия между показанията на свидетелката на досъдебното производство и в
съдебната фаза и на основание чл. 281 ал. 1, т. 2 НПК показанията на И. бяха
прочетени, тя заяви категорично, че това, което казва пред съда без никакво
насилие, включително и, че не е вярно, че е видяла, че Ф.
е държал ключовете, е истината.
В подобен смисъл са и
показанията пред съда на св. С. и С., като дори С. допълва, че и друг път е
виждал това момче и, че то е високо около 1. 70 м. и, че е шофьор и че въпреки
че след пет минути заспал, знае, че автомобилът се е движел със скорост 40- 50
км. в час. По пътя не са разговаряли с момчето. Свестил се от шамарите на Ф. и установил, че кракът му е заседнал под предната лява
седалка. След катастрофата С. седнал на тревата до колата и се подпрял на
телена ограда. Момчето било изчезнало. Св. С. пък допълнително уточнява с какво
точно е било облечено момчето / с дънки и светла бяла риза с къс ръкав- по
същество идентични с облеклото, с което е бил облечен Ф./,
което не познава, но знае, че то осъществява таксиметрови услуги като обикаля
нощните заведения и извозва с колите им пийнали шофьори. След процесната нощ и досега С. не е виждал това момче, въпреки
че отдавна живее там.
В подобен смисъл са и
обясненията на подс. Ф. в
съдебно заседание на 23. 09. 2015г. – че автомобила е бил управляван от
непознато за него момче, но на което и друг път е бил заплащал; че И. седяла
отпред до него, а той и С.- на задната седалка. По време на движението
подсъдимият бил чул шум от лявото колело на автомобила, макар че той се движел
стабилно, но докато каже на водача да намали, видял светлини и се сблъскали
отпред с друга кола. В този момент се държал за седалката, въпреки че удара
последвал много бързо. След удара подсъдимият се опитал да отвори неговата
врата /очевидно дясната задна, тъй като той е бил седнал в дясно/, но тя не се
отваряла. Тогава видял, че предната шофьорска врата е отворена, прескочил между
предните две седалки и излязъл през отворената врата на шофьора. Момчето, водач
на автомобила било изчезнало и оттогава подсъдимият, който живее в с. Равда, не
го е виждал.
Св. И. е близка на Ф., св. св. С. и С. са негови приятели и работят във
фирмата под негово ръководство. Както тогава, така и сега подсъдимият е с черна
къдрава коса, а св. С. е късо подстриган, двамата се различават и по
физическите си данни като Ф. е по- висок и слаб, а С.-
по- нисък и пълен.
По делото като свидетел
беше разпитан О.И.- младши автоконтрольор
в РУП- Несебър, който през нощта на 31. 05. срещу 01. 06. 2013г. е бил дежурен
и, който, заедно с колеги с две патрулни коли се отзовал на сигнала за
настъпилото ПТП. При пристигането си св. И. видял, че на мястото на
произшествието вече се е отзовала линейка, както и, че са се събрали множество лица. Полицаите
констатирали настъпилото ПТП между леките автомобили „****“ е „*******“, както и, че водачът на втория автомобил е
починал. Свидетелят забелязал, че предното стъкло на „***“ е пукнато от към шофьора и полицаите коментирали
между себе си, че това е в следствие на удар с глава. При пристигането си И.
видял, че до лекия автомобил „****“ са застанали три лица, които били тоника И., П.Ф. и К.С. като И. била без
видими наранявания, а С. бил с рана на крака под коляното. Ф.
пък бил поставил длан върху темето си и свидетелят помислил, че и той е наранен
от удара. Полицаите попитали Ф. кой е управлявал
автомобила и той посочил и отговорил, че водач е бил С.. На зададения му въпрос
първоначално С. не отговорил нищо, но в последствие казал, че не той е
управлявал автомобила без да уточни кой е бил водача. Нито Ф.,
нито С., нито И. споменали, че автомобилът е бил управляван от трето лице. Двамата
мъже били във видимо нетрезво състояние, поради което били изпробвани с
техническо средство за алкохол. Техническото средство показало концентрация на
алкохол в кръвта над 1. 2 на хиляда и за двамата проверявани / за подс. Ф.- 2. 03 на хиляда/, а И. дала отрицателен резултат. При това двамата
били отведени в медицинския център, където им били взети кръвни проби. Крайните
резултати, видно от протокол за химическа експертиза на л. л. 190- 191, т. 2 ДП
за подс. Ф. е наличие на
алкохол кръвта 1. 80 на хиляда, а за св. С.- л. л. 195- 196, т. 2 ДП- 1.43 на
хиляда. Именно тези констатации, според вещото лице М. са меродавни и те
категорично доказват пияното състояние както на Ф.,
така и на С..
След кръвната проба на
двамата бил извършен и медицински преглед, след което С. бил подложен на
непосредствена медицинска интервенция за обработване на раната на крака му и
бил отведен в Бургас за последващо
лечение, а на оплакването на Ф. за болки в главата
било констатирано, че той няма никакви застрашаващи здравето му травми. Св. И.
няколкократно заяви в съдебно заседание, че Ф. се е
държал с ***- отпред, по средата на главата и пред
лекарите казал, че има рана / вж. показания на л. 235- 236 от протокол от с. з.
/.
След прегледа И. се върнал
на местопроизшествието, където той изпълнявал задача по отцепване на движението
докато се извършва огледа и си спомня, че в долната част на гърба на предна
лява седалка има следи от кръв.
След това О. и негови
колеги качили И. в патрулен автомобил и я отвели за разпит в РПУ. По пътя я
запитали кой е управлявал автомобила, като първоначално тя не отговаряла нищо,
но в последствие казала, че автомобилът е бил управляван от Ф.
/ както беше посочено по- горе, същото св. И. казала и се подписала за
верността му при проведения надлежен разпит на свидетел/. С оглед на
обстоятелството, че в съдебно заседание на 23. 09. 2015г. свидетелката се
отрече от тези показания, на основание чл. 143 ал. 4 НПК, между нея и И. беше
проведена очна ставка, при която двамата отстояваха вече дадените показания, но
свидетелката категорично заяви, че полицаите не са употребявали насилие върху
нея. И. пък допълни показанията си в смисъл, че никога не е ставало дума, че
трето лице е управлявало автомобила, както и, че услугата по извозване на
пийнали шофьори се осъществява единствено в едно заведение в *********, но никога- в с.
Р..
За извършения оглед на
местопроизшествие бил съставен надлежен протокол / л. л. 122- 124, т. 1 ДП/, както и били иззети веществени доказателства- подробно
описани в протокола- микробиологични материали и други от автомобила ****.
По делото бяха изслушани и
надлежно приети две съдебно- медицински експертизи на веществени доказателства.
От първата / л. 199- 201, т. 2 ДП/ е видно, че както Ф.,
така и С. са с кръвна група О /алфа, бета/ по системата АВО. По обект № 1- тампон с кръв/
материал, иззет от лявата седалищна част на задната седалка се е установило
наличие на човешка кръв от същата кръвна група. По обект № 2- парче от кожа /
парче от тапицерия от долна задна част на шофьорската седалка/ е установено
също наличие на човешка кръв от същата кръвна група- виж отново протокол за
оглед в частта за иззетите веществени доказателства и следи.
От същия този протокол е
видно, че при огледа е иззет и биологичен материал- косми, иззети от мястото на
спукване на челното стъкло над волана на лек автомобил „****“. Анализирайки тези
косми и на въпроса дали те показват морфологично сходство с космите от главата
на П.Ф., вещото лице е категорично / вж. и Протокол №
51 на л. л. 203- 204, т. 2 ДП/, че представените за анализ 9 броя нишковидни
обекта са части от човешки косми, произхождащи от глава и, че те могат да
произхождат от главата на Ф.. Впрочем, позовавайки се
своя дългогодишен опит св. И. посочва, че когато полицаите видели пукнатината
по челното стъкло точно над мястото на волана, решили, че тя се е получила
отвътре- навън.
Възползвайки се от своето
право на защита, подсъдимият Ф. даде обяснения пред
съда след надлежното приемане на гласните доказателства по делото. При това той
обясни, че автомобилът „****“ към момента на ПТП е бил управляван от трето,
непознато за него момче / преди това веднъж това момче го бил извозвал от
Бургас до Несебър/. След катастрофата / при която Ф.
не получил никакви травми/ Ф.
се опитал да излезе през задна дясна врата /той бил седнал от дясно, а С.-
отляво отзад/, вратата заяла и той бил принуден да
прескочи между предните седалки и да излезе през шофьорската предна дясна
врата, която била отворена. В този момент момчето, което управлявало автомобила
било безследно изчезнало. Оттогава и досега Ф. не е
виждал това момче, което /също както твърдят С. и С./ било известно с името „Гецата“.
Анализирайки обясненията
на подсъдимия както сами за себе си, така и съпоставени с останалите надлежно
приети гласни, писмени и веществени доказателства, настоящата инстанция приема,
че изградената защитна теза на Ф. не отговаря на
обективната истина. В действителност и след като употребили голямо количество
алкохол Ф. и С. / С. имал личен проблем и не можел да
ги дочака и да ги извози/ се качили в лекия автомобил заедно със св. И.. При
това Ф. седнал на шофьорското място и управлявал
автомобила; до него на предната дясна седалка седнала И., а отзад- зад
шофьорската седалка, седнал С.. При настъпилото ПТП кракът на С. заседнал под
шофьорската седалка, което обяснява наличието на следи от кръв с неговата
кръвна група. Като следствие на удара е възможно да са се отворили предните
въздушни възглавници / св. И. твърди, че нейната се е отворила, от протокола за
оглед е видно, че въздушните възглавници на предните две места на лекия автомобил
„****** са били
отворени /- обстоятелство, което не е било анализирано на досъдебното
производство, но пък при подобна скорост и маса на процесния
автомобил обективно е възможно инерционната сила спрямо водача да засили
главата му пряко върху стъклото над волана, което пък обяснява и защо по тялото
му няма травми.
На следващо място крайно
нелогично звучат обясненията на подсъдимия, че след удара се е опитал да отвори
своята врата, но тя била застопорена, докато предната
лява врата била отворена- това, съпоставено с обективните находки, че ударът е
бил поет от предна лява част на автомобила. А Ф.
прескочил между предните две седалки и безпрепятствено излязъл пред отворената
предна врата.
Като се вземе предвид, но
за момент се остави настрана твърдението, че колата е била управлявана от трето
лице, което нито подсъдимия и свидетелите С. и С. не познават и не са виждали
от момента на катастрофата, нито пък проведените ОИМ са установили, нито пък
необичайното място и време, където се е появило това момче / заведение в с. Р./, житейски необяснимо е защо това момче е управлявало с такава висока
скорост без никой да бърза и най- вече- как е успяло така внезапно да изчезне
още в момента на катастрофата, че Ф. / който не
споменава за замайване/ не е видял това, а отгоре на всичко катастрофата е
станала непосредствено до ограда, която няма начин да бъде заобиколена. И това-
съпоставено с показанията на св. св. А., Г. / който
чул, че се говори, че в „******** са били трима човека, пък и сам видял от
автомобила да излизат трима човека- л. 237 с. з./. Тези свидетели са
категорични, че освен тях на мястото е имали и други хора, но никой не е видял
от автомобила да излиза и да бяга четвърти човек. Вярно е, че мястото е било
слабо осветено, но все пак е било осветено, както е и вярно, че свидетелите са
констатирали катастрофата почти непосредствено.
Не на последно място
следва да се подчертае и посоченото по- горе обстоятелство на датите на
провеждане на разпитите на св. св. И., С. и С.- първата свидетелка е била
разпитана непосредствено след катастрофата, като преди това е споделила с
полицаите кой е управлявал автомобила / обстоятелството, че е била в състояние
на шок според настоящата инстанция е спомогнало тя да говори истината към онзи момент/, а свидетелите С. и С. са били разпитани много след
произшествието и са имали обективна възможност да си изградят взаимна позиция,
още повече, че С. би се поставил в положение да бъде разследван като обвиняем
за същото деяние. А голямата разлика във времето обяснява и защо св. И. промени
показанията си при настоящото съдебно следствие. Безспорно е, че подсъдимият и
посочените свидетели са в близки колегиални и приятелски отношения / защо иначе
Ф. ще изпраща кола през нощта до С. З. да извози И. до С./. Съдът не споделя за
истинни и показанията на св. Ф., че не е забелязала
по главата на Ф. да има следи от травма, нито пък, че
той не е оплаквал от такава / Ф. не споменава и Ф. да се е оплаквал, че полицай го е ударил с юмрук в тила/
тъй като тя е съпруга на подсъдимия. Впрочем крайно нелогично е и полицай да
удари със силен юмрук някого в присъствие на множество външни хора.
В крайна сметка следва да
се подчертае убеждението на съда, че именно подс. Ф. е управлявал лекия автомобил „***“ след употреба на значително количество
концентриран алкохол, със скорост, превишаваща в пъти допустимата за населено
място и именно той е причинил катастрофата като не е овладял автомобила,
навлязъл е в насрещното платно за движение и като следствие от това е причинил
смъртта на водач, който правомерно е управлявал своя автомобил, включително и с
предпазен колан, при това във време на денонощието, когато е малко вероятно да
има насрещно движение.
Впрочем подобно поведение
на системно неглижиране на правилата за движение по пътищата от подсъдимия /множество
нарушения на ЗДвП- включително и за неправомерно движение на ППС, движение с
несъобразена скорост с причиняване на ПТП и управление на автомобил след
употреба на алкохол над 0.5 на хиляда, а и осъществяване на криминализирано
деяние за употреба на алкохол с концентрация над 1. 2 на хиляда, за което Ф. е бил признат за виновен с решение на Съд- вж. началото
на изложената фактическа обстановка/ закономерно е довело и до извършване на
настоящото деяние.
II. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на така приетата фактическа обстановка,
съдът приема обвинението за безспорно доказано. Това е така, защото от
обективна страна на 01. 06. 2013г. около 01. 00 часа в гр. Н., Община Н., на прав участък от пътно двулентово платно,
свързващо с. Р.- гр. Н., пред хотели „************“ и „**************“, движейки
се в посока с. Р.- гр. Н., при управление на МПС-
лек автомобил „*********“ с рег. № *********, нарушил
правилата на движение, а именно тези по чл. 16 ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно който
„На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е
забранено, когато пътното платно има две пътни ленти- да навлиза и се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и чл. 21
ал. 1 от ЗДвП, съгласно който „При избиране на скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч … пътно превозно средство от категория В… в населено място- 50
км. в час“, като допуснал пътно транспортно произшествие с движещия се в
лентата в направление гр. Н.- с. Р. лек автомобил „***********“ с рег. № ********** с водач К. Ч., като причинил смъртта и, а деянието е извършено
в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 1. 2 на хиляда, а
именно 1. 80 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза.
От субективна страна
деянието е извършено виновно при форма на вината „непредпазливост по смисъла на
чл. 11 ал. 3 НК в неговата втора алтернатива, а именно самоувереност, защото
деецът е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил
да ги предотврати и това е безспорно предвид дългия му професионален опит на
водач, консумацията на значително количество концентриран алкохол и обективната
възможност в насрещното платно да се движи друг автомобил.
В крайна сметка съдът
прие, че Ф. е осъществил престъпния състав на чл. 343
ал. 3, предложение първо, б. „б“ предложение първо във вр. с ал. 1, б.“в“ във
вр. с чл. 342 ал. 1 НК за нарушение на чл. 16 ал. 1, т. 1 и чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
Като причина за извършване
на деянието следва да се посочи ниската правна култура на подсъдимия и
демонстративното с системно пренебрегване на правилата за движение.
III.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието съдът се съобрази
както с императивните критерии на чл. 54 НК, така и с императивните критерии на
чл. 36 НК. Взе предвид от една страна изключително високата степен на
обществена опасност на самото деяние с оглед родовия и непосредствен обект на
посегателство и широкото му разпространение в обществото към настоящия момент.
Същевременно с това съдът съобрази високата степен на обществена опасност на
самия деец- същият е системен нарушител на правилата на движение, при това
демонстративно употребява алкохол и след това управлява МПС / вж. отново
административните му нарушения, предхождащи настоящото деяние/, не показва
каквито и да било признаци на поправяне и превъзпитание, не съдейства за
разкриване на обективната истина по делото. Единственото смекчаващо
отговорността му обстоятелство всъщност е чистото му съдебно минало / но е
осъден по чл. 78а НК/ . При това е чиста случайност, че противоправните
резултати биха били много по- тежки ако в лекия автомобил „****“ са пътували повече
от един пътник.
Ето защо съдът наложи на
подсъдимия наказание в пределите на текста, по който го призна за виновен, при
превес на множество отегчаващи отговорността му обстоятелства, а именно
лишаване от свобода за срок от осем години.
На основание чл. 61, т. 2
във вр. с чл. 65 ал. 2 ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно в Затвор при първоначален строг режим.
С присъдата съдът се
произнесе и по кумулативното наказание по чл. 343г
във вр. с чл. 37, т. 7 НК като лиши подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от три години, като този срок започва да тече от влизане на присъдата в
сила, но подсъдимият не може да се ползва от това право преди да е изтърпял
наказанието лишаване от свобода.
Накрая с присъдата съдът
се произнесе и по акцесорните въпроси- разпореждане с веществените
доказателства, които след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени
поради тяхната малозначителност. Осъди подсъдимия Ф. да заплати в полза на Държавата направените от нея
разноски съответно по сметка на ОД МВР- Бургас и на Съдебната власт.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-
ДОКЛАДЧИК: