ПРОТОКОЛ
№ 27
гр. Бургас, 07.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Кр. Ил. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600222 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.15 часа, поради участие на съдиите Цолова и
Петрова в разглеждането на ВНОХД № 199/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К.С..
Подсъдимият В. ЕВГ. АНД. , редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник адвокат К.К. от АК-Бургас.
Жалбоподателят частен обвинител Д. Г. ИВ. , редовно призован, не
се явява. Вместо него се явява повереникът му адвокат К.С. – АК-София.
Пълномощник адвокат К.Т., редовно призована, не се явява.
Жалбоподателят частен обвинител ИВ. АНДР. АНДР. , редовно
призован, се явява лично. Жалбоподател частен обвинител КР. Й. Й. ,
редовно призован, се явява лично. Жалбопоподателят частен обвинител
СВ. Й. Д., редовно призована, се явява лично. Не се явява повереникът на
тримата частни обвинители адвокат А.Б., редовно призован.
1
АДВ. С.: Колегата Б. ми се обади по телефона, като ми съобщи, че
пътува към Бургас и всеки момент ще пристигне.
Частен обвинител СТ. ЯН. Н. , редовно призована, не се явява.
Нейният повереник адвокат Д.Н., редовно призована, не се явява.
Частен обвинител Д. ЯН. Д., редовно призована, не се явява.
Повереникът й адвокат П.С., редовно призован, не се явява.
Вещите лица доц. д-р инж. Ст. К. С., инж. Д. Б. Б. и инж. М. Г. М.,
редовно призовани, се явяват лично.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ В.А.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛИ ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:
И.А.: Настояваме упълномощеният от нас повереник – адв.Б. да
присъства в съдебно заседание и молим да бъде изчакан.
К.Й.: Моля да изчакаме повереника Б..
С.Д.: Аз също желая да се изчака адвокат Б..
АДВ. С.: Също моля да изчакаме адв. Б.. Желая той да присъства.
АДВ. К.: Уважаеми Апелативни съдии, има някакъв толеранс във
времето, бихме могли да изчакаме адв. Б..
Съдът прекъсва съдебното заседание в 11.20 ч. и уведоми участниците
в процеса, че същото ще продължи в 11.30 ч., за да се изчака пристигането на
повереника адв. Б..
В 11.40 ч. съдебното заседание продължава.
2
За жалбоподателите частни обвинители И.А., К.Й. и С.Д. се явява
адв. А.Б..
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице изискванията на процесуалния закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик го докладва.
АДВ. Б.: Имам искане. Тъй като колегата защитник адв. П. в момента
е член на състава на Бургаския апелативен съд считам, че съдебният състав
следва да се отведе от разглеждане на делото и същото да се гледа в друг
съдебен район. С цялото ми уважение към съдебния състав, считам, че е
налице предубеденост, тъй като колегата П., като член на Бургаската
адвокатска колегия е бил защитник на подсъдимия пред първата инстанция.
По делото беше ясна процедурата по обжалване, като междувременно адвокат
П. е назначен за съдия в АС-Бургас и реално изпълнява такава длъжност в
Бургаския апелативен съд.
ПРОКУРОРЪТ: Аз не намирам основание за отвеждане на състава на
съда, тъй като това искане трябваше да се направи преди даване ход на
делото. Не считам, че има някаква предубеденост или заинтересованост от
изхода на това дело от страна на състава на съда.
АДВ. С.: Уважаеми Апелативни съдии, считам, че от процесуална
гледна точка искането е направено своевременно. От друга страна, за мен
този факт е нов, аз научавам в момента, че колегата П. е станал съдия в
Апелативен съд – Бургас и считам, че са налице основанията на чл. 29, ал. 2
от НПК за предубеденост на състава.
3
АДВ. К.: Уважаеми Апелативни съдии, аз намирам така направеното
искане за необосновано, защото следвайки тази логика, че г-н П. е работил по
делото когато е бил адвокат, а после е станал магистрат, това искане е
трябвало да бъде направено още пред предходната съдебна инстанция, тъй
като спазвайки тази логика излиза, че едва ли не никой съдия не може да
разгледа делото в Бургас, тъй като г-н П. е станал съдия в района на
Бургаския апелативен съд. Затова аз намирам това искане за необосновано и
неаргументирано и моля да бъде оставено без уважение.
АДВ. Б.: На първо място становището на колегата К. е неоснователно,
тъй като няма как аз да поискам от първоинстанционния съд, който е решавал
делото, да се отведе. Такава възможност възниква за мен едва пред Вашата
инстанция от една страна. От друга страна, освен искането ни по отношение
на съдия П., съдът е назначил повторна експертиза, от това, което аз
разбирам, която обаче да отговори на въпросите, които са били поставени в
първоначалната и допълнителната такава. Лично считам, че по-скоро би било
редно да се извърши преразпит на вещите лица от тройната автотехническа
експертиза, преди да бъде назначена повторна такава. В края на краищата аз
неведнъж съм взимал становище, че няма как Районен съд да проверява
Апелативен съд. В състава на тройната експертиза, изготвена пред първата
инстанция, е участвал проф. Ст. К.. В настоящата експертизата неговата
литература е цитирана и има различия отново между изводите на тези вещи
лица, допълнителната и първоначалната автотехническа експертиза. И в тази
връзка направих това свое искане. Но все пак Вие ще прецените дали да
изслушаме вещите лица в днешното съдебно заседание или ще се
самоотведете.
Съдът се оттегля на тайно съвещание в 11.45 ч.
Съдебното заседание продължи в 11.57 ч. в присъствието на прокурор
С., подсъдимия В.А. и защитника му адв. К., адв. С., жалбоподателите частни
обвинители И.А., К.Й. и С.Д. и техния повереник адв. Б. и вещите лица доц.
д-р инж. С. С., инж. Д. Б. и инж. М. М..
4
След проведеното тайно съвещание, съдът прие за установено
следното: Данните по делото действително установяват, че съдия Б. П. е
участвал по делото в качеството си на защитник на подсъдимия в хода на ДП
и пред първата инстанция. Служебно известно на състава е също, че
понастоящем Б. П. е назначен като съдия в АС-Бургас. Горните обективни
данни обаче настоящият съдебен състав намира, че не обосновават наличие на
предпоставките по чл. 29, ал.2 от НПК, тъй като сами по себе си същите не се
от категорията да обосноват предубеденост или заинтересованост на съдиите,
натоварени с разглеждане на настоящото дело. Членовете на съдебния състав
не се считат за повлияни по никакъв начин от присъствието на Б. П. в състава
на Бургаския апелативен съд, както и считат, че съдия П. по никакъв начин не
би могъл да им въздейства при разглеждане на делото и постановяване на
съдебния акт по същество. Необходимо е да се посочи, че по делото не са
налице други конкретни факти и обстоятелства, извън назначаването на Б. П.
като съдия в БАС, на основата на които да бъде обосновано наличие на
основателна причина за съмнение в личната безпристрастност на членовете
на съдебния състав. Поради горното и съдът намери, че искането за отвод на
тримата членове на съдебния състав по делото, се явява неоснователно.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.Б. за отвеждане от
участие на съдебния състав, разглеждащ делото: съдиите Светла Цолова,
Петя Петрова и Мая Величкова.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
Доц. д-р инж. С. К. С. – 72 г., български гражданин, неосъждан, без
родство със страните;
Инж. Д. Б. Б. – 50 г., български гражданин, неосъждан, без родство със
5
страните;
Инж. М. Г. М. – 60 г., български гражданин, неосъждан, без родство
със страните.
Вещите лица предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК. Обещават да дадат обективно и безпристрастно заключение по съвест и
разбиране.
СЪДЪТ дава ход на съдебното следствие.
Съдът приканва подсъдимия В.А. да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Поддържам това, което съм изложил пред
Окръжен съд. Не желая да дам отново обяснения по обвинението.
На основание чл. 282, ал. 1 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА заключението по назначената тройна автотехническа
експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Поддържаме заключението, което сме
изготвили, в неговата цялост. Отговорили сме на всички поставени въпроси,
като в резюме бих обобщил експертизата, както следва: произшествието е
настъпило при оптимални атмосферни пътни условия на път I-6, като същият
е изграден и обособен с две ленти на движение в една посока. Това платно е
разделено от съседното такова от метална еластична ограда. Непосредствено
преди произшествието лек автомобил Рено е бил позициониран в лявата
лента, спрямо посоката си на движение към В.. Същият е реализирал маневра
изпреварване на попътно движещ се лек автомобил Опел. Съответно лек
автомобил Фиат се е движил в срещуположна посока на лек автомобил Рено в
лентата, в която последният е присъствал, т.е. лявата спрямо посоката на
движение на Рено. Първият сблъсък между Рено и Фиат е настъпил около
позицията на мерната линия, като аргументи в тази посока експертизата е
ползвала една категорична задирна следа, оставена от кожуха на скоростната
6
кутия на лекия автомобил Фиат вследствие разрушаването й. В снимков
материал точно е показано в близък план разрушената скоростна кутия, която
е контактувала с асфалтовата настилка. След първия сблъсък Рено
продължава безконтролното си аварийно движение, навлизайки в дясната
пътна лента, където настъпва и вторият сблъсък с лек автомобил Опел.
Отговорили сме на въпроси, касаещи възможностите на водача на Рено да
види приближаващия се автомобил Фиат, като сме разграничили отговора в
две посоки – от една страна възможност обективна, на база субективни
възможности на водача за възприемане на даден обект и второто е,
възприемайки този обект, да бъде оценен като опасност, за да може да се
предприемат определени действия от страна на водача.
Това е, което бихме искали да кажем обобщено за заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Бих казал, че заключението ни до голяма
степен се припокрива с предходните експертизи по отношение на скоростите,
но не и по отношение на възможностите за предотвратяване на
произшествието.
Въпрос на съда: Разяснете на какво се дължат отликите, за които
съобщавате от предходните автотехнически експертизи.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Бих посочил на първо място мястото на
удара и от там се появяват и тези минимални разлики според мен в
скоростите на трите автомобила. Считаме, че предходната експертиза не е
отчела ротационното движение и на трите автомобила, след реализирания
удар за всеки един от тях. Ротацията на всеки един от автомобилите е около
вертикалната им ос. Това е в общи линии. Има доколкото забелязах съвсем
незначителни бих казал разлики по отношение на изминатите разстояния от
автомобилите след съответните удари, първи и втори, като бих искал да кажа,
че скиците, на базата на които ние сме отчели тези разстояния, са правени на
програма Аутокад, която е изключително точна и размерите са до
сантиметри, с отчитане на съвсем точните габарити на автомобилите, които са
дадени в настоящото заключение.
Най-важното обстоятелство, което считаме, че води до различие с
7
предходната автотехническа експертиза, това е мястото на удара. Мястото на
удара е на около три метра по-напред спрямо посоката на движение на Фиат
или по-назад спрямо посоката на движение на лек автомобил Рено – спрямо
възприетото в предходната тройна експертиза. Относно мястото на удара,
колегата М. спомена на кои точно обективни находки ние сме преценили, че
мястото на удара е в позицията на мерната линия. Относно скоростите на
движение, в предходната тройна експертиза е изчислена скорост 24 км/ч, в
нашата е около 16 км/ч за лек автомобил Фиат в момента на удара. Приели
сме също така, както и колегите от предходната експертиза, че лек автомобил
Фиат непосредствено преди удара с лек автомобил Рено се е движил
закъснително. Това е на база на показанията на един от свидетелите, който
споменава, че лек автомобил Фиат се е движил с около 50 км/ч. При това
закъснително движение, с приетото закъснение от нас от около 4 м/сек², за
изминатото разстояние от три метра, което е разликата в мястото на удара
спрямо предходната експертиза. От там се получава и тази разлика в
скоростите. Основното е изместването, така да се каже, мястото на удара по-
към гр. Бургас с около три метра.
Тази скорост от 16 км/ч е изчислена скорост, на база на нашите
изчисления по математическия модел, който сме представили, а 50 км/ч е
приета на базата на свидетелски показания.
Също така, имайки предвид взаимната връзка между скоростите на
трите автомобила, която взаимна връзка е вследствие на ударите между тях,
променянето само на един параметър води и до последващи разлики в
останалите параметри, които са изчислени, сравнено с предходната
експертиза.
Въпрос на съда: Разяснете в какъв аспект отчитате движението на
лек автомобил Фиат със и без включени светлини.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Ние направихме няколко експертни
експеримента - оразмерихме определено праволинейно трасе, при което при
различни отстояния се опитахме да отговорим на този въпрос на какво
разстояние би бил видим един обект, в случая лек автомобил, когато е с
включени фарове и когато е без фарове. Но нека отчетем факта, че ние
8
отидохме там, за да наблюдаваме и да видим. Ние не сме били в позицията на
водача на Реното. Преди настъпване на сблъсъка, отчитайки по какъв път, с
какви характеристики се движи водачът, той е имал няколко ангажимента –
първо, да осъществи изпреварване, както е и правил на практика. В хода на
тази маневра той е бил длъжен да осигури достатъчно странично отстояние от
изпреварвания автомобил, да осъществи движение с режим на скоростта,
който да му позволи максимално бързо да осъществи тази маневра, бидейки в
лява лента, в огледалото за обратно виждане би следвало да следи автомобил
с по-висока скорост, който ползва тази лява лента дали не го застига и
всичките тези ангажименти на водача са били в момента, който е
непосредствено преди настъпване на сблъсъка. И затова казвам, че когато
правимихме експертния експеримент ние отидохме да наблюдаваме, но с
нагласата да решим просто тази задача, да й дадем някакъв отговор от гледна
точка видимост и от гледна точка възприемане. Виждайки един обект, ние го
виждаме, ние сме посочили там разстоянието, но въпросът е не само кога го
вижда водачът този обект, а също и кога той ще възприеме, че този обект
създава опасност за него. Затова сме разграничили видимост с възможност за
възприемане, т.е. да оценим опасността и на тази основа вече да взимаме
някакви мерки, евентуално, ако я оценим като опасност.
Въпрос на съда: Как сте достигнали до заключението, че насрещно
движещият се автомобил може да бъде оценен като опасност едва на около
150 м?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Възприемането на дадена опасност като
такава и вземането на решение е съвсем субективно. Всеки един водач сам за
себе си, на база своя практически опит, на база свои рефлекси, на база
възможността да вземе решение в критични ситуации би го направил по
различен начин.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Това е на основание най-вече на
показания на един от свидетелите, не си спомням името. Той казва: „аз
забелязах на 100-150 м насрещно движещия се Фиат“, както и сме направили
едни съвсем принципно математически изчисления кога точно е реагирал
9
водачът на лекия автомобил Фиат за намаляване на скоростта, като
получените резултати са съвсем грубо около 150 м. Времето на реакция на
водача на Рено ние сме го приели като две секунди. Същото би могло да е
повече, за по-малко не мисля, или малко по-малко. Това пак са едни такива
приемания и допускания, които ние правим на базата на нашия опит.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Налице е един въпрос - имал ли е
очаквания водачът на Рено да му се създаде подобен тип опасност, при тези
характеристики на пътя – две ленти за движение в една посока. Ако
хипотетично кажем, че лек автомобил Фиат е бил без включени светлини, той
би могъл много лесно да бъде категоризиран като автомобил, който се движи
попътно пред автомобила, но това е пак казвам въпрос на лична преценка.
Водачът дори в определен момент в етапа на изпреварване, позициониран в
лява лента, да е видял този обект, този автомобил, който е бил без светлини,
можело е да допусне, че това е попътно движещ се автомобил, тъй като той не
е можел да предположи, че при тези характеристики и дадености на пътя,
някой ще се движи в насрещна лента. При положение, че имаме вече
включени светлини на автомобила Фиат, това обстоятелство по някакъв начин
би могло да даде възможност на водача на Рено да си зададе въпроса дали
това не е насрещно движещ се автомобил и тези светлини по по-категоричен
начин биха могли да му дадат отговор на въпроса попътно или насрещно се
движи автомобил Фиат.
Въпрос на съда: Вие приемате показанията на свидетеля М., който е
казал 100-150 м., но по делото имаме и показания на друг свидетел - С.,
които са приобщени чрез прочит в съдебна фаза, и в които същият е заявил,
че е видял насрещно движещия се автомобил на 200 м пред него.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Уважаеми Апелативни съдии, пак
опираме до една субективна преценка. И друг факт, споменахме вече, че
непосредствено преди сблъсъка водачът на Рено е изпълнявал една маневра.
Неговото внимание и ангажименти са били най-вече да осъществи безопасно
тази маневра. Свидетелят С., който депозира това отстояние пак отиваме до
неговите субективни възможности и да не говорим тук за чисто панорамно
10
стъкло, технически възможности за възприемане, за ред други неща. Още
един елемент, св.С. не е бил в процес на маневра, той е имал много по-добра
възможност, бидейки си в лентата, без да извършва каквито и да е маневри, да
наблюдава и да оценя пътната обстановка в един по-спокоен режим.
Всеки един водач, говоря от собствен опит, има свои приоритети,
които разбира се са ангажирани с организация и начин, по който се движи.
Приоритетът в случая на водача на Рено е бил да осъществи безопасна
маневра изпреварване.
Въпрос на съда: Изключвате ли възможността насрещно движещия
се автомобил Фиат да бъде възприет и оценен като опасност на пътя от
разстояние 200 метра в двете хипотези - със и без фарове?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Ако автомобилът Фиат е бил с включени
фарове, категорично от 200 той би могъл да се възприеме като опасност за
движението от водача на Рено, който може да прецени, че същият се движи в
срещуположна посока.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Бих искал да допълня отговора си в тази
посока. Показанията на свидетеля С., който е съобщил от какво разстояние е
възприел л.а.Фиат, са дадени от него постфактум. След като произшествието
е настъпило, тогава той би могъл да си даде отговор на въпроса: „а бе аз
видях някакъв автомобил, той явно наистина е бил в насрещното“. Така че не
можем да бъдем категорични, че виждайки го, той тогава защо не е предприел
да спира. Независимо, че не е в неговата лента, вижда едно грубо нарушаване
на правилата за движение. Той не е спрял, като го е видял от 200 м? Той го е
оценил вече постфактум, когато всичко се е случило и тогава е могъл да си
даде отговора: „да, наистина този автомобил е бил в насрещното“. Това е
хипотеза, това е разсъждение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Това е изключително субективно, така че
ние не бихме могли с категоричност да кажем. Ние сме приели тези данни, за
да можем да дадем отговора на определен въпрос. Пак казвам, това са и наши
субективни възприятия, когато сме правили този експеримент, така че това е
11
според нас. Още повече, че произшествието е настъпило по наши приемания,
дори сега пак спряхме на идване, грубо на около 450-500 м от разклона за
квартал В. в посока Бургас, съвсем грубо по километража на автомобила.
Разстоянието, което е на пряка видимост, пътят си е идеално прав, той е
около километър и половина и нагоре, плюс това е с наклон на спускане. По
принцип водач, който управлява по такъв път, периодично през 10-15 секунди
би могъл да хвърля един поглед напред. Но виждането напред е сложен
процес, свързан с адаптацията на зрението на човека. Чисто от практическа
гледна точка, когато се движим ние гледаме не точно с периферното зрение, а
забелязваме силуети, не забелязваме обекти да можем да ги оприличим на
автомобил, движещ се към нас или недвижещ се към нас. Поради тая причина
чисто технически не би могъл да бъде даден категоричен отговор, т.е. всичко
е субективно.
Да, пътният участък е с лек наклон в посоката на движение на л.а.
Рено, т.е. към кв.В.. По принцип това има значение за видимостта на водача.
Това, че човек гледа от високо към ниско по принцип това подобрява
видимостта. Но все пак в случая наклонът е незначителен.
Въпрос на съда: В експертизата сте приели, че скоростта на
движение на л.а. Рено е била около 98-99 км/ч., при допустима за пътния
участък скорост от 90 км/ч. Ако водачът на л.а Рено се е движил с
допустимата скорост от 90 км/ч, това би ли довело до промяна в
техническите параметри на произшествието, включително от гледна точка
на възможността за възприемане на насрещно движещия се л.а. Фиат и
възможността за предотвратяване на произшествието.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Най-вероятно да, би довело до промяна в
параметрите, но това е свързано с математически изчисления и условия, които
би следвало да се поставят в една задача. В момента не бихме могли да дадем
отговор. За отговор на тази задача би следвало да имаме като даденост от кой
момент и от кое място лекият автомобил е имал задължението да се движи с
до 90 км/ч, т.е. знак В26, къде точно е бил поставен. Още едно условие е
налице и то е дали автомобилът Фиат ще си е запазил от същия момент
закъснителното движение и ще е спрял или ще е продължил да се движи с
12
тази скорост от 50 км/ч, която е приета. Най-вероятно, с голяма степен на
вероятност водачът на лекия автомобил Фиат е предприел действия за
намаляване на скоростта си, предвид на това, че лек автомобил Рено се движи
срещу него. Следва ли да бъде изпълнено условието при отговор на новата
задача, че когато разстоянието е станало толкова метра, колкото е изчислено в
тази експертиза, едва тогава водачът на лек автомобил Фиат да намалява
скоростта си. Това е от много голямо значение. Или пък да приемем, че лек
автомобил Фиат се е движил с постоянна равномерна приета скорост от 50
км/ч. Тези неща е необходимо да се уточнят, за да бъдем пределно ясни и
точни в заключението си.
Въпрос на съда: Бихте ли могли при един допълнителен оглед на
автомобила Фиат Пунто, който е приобщен по делото като веществено
доказателство и се пази в Автокъща - местоположението му е посочено в
обв. акт, да дадете отговор на въпроса дали е бил с включени светлини или
не, предвид също изминалия период от датата на произшествието?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: По принцип възможно е да се даде
отговор на въпроса при извършването на нов оглед на автомобила, в случая
Фиат Пунто, дали същият е бил с включени светлини или не, стига частите,
елементите и механизмите на автомобила, които нас ни интересуват, да са
налични. Уточнявам, нямам предвид да са запазени, а да са налични, да не е
имало допълнителна интервенция върху тях. Те биха могли да са разрушени
или деформирани, но въпросът е да са налични.
Въпрос на съда: Отчитайки модификацията на лекия автомобил
Фиат Пунто – производство 1998 г., съществува ли възможност неговият
скоростомер да показва точно с каква скорост се е движил?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Експертна практика е при нас при
посещение като технически помощници по време на ПТП в Ямбол почти на
всички пътнотранспортни произшествия да присъства и автомобилен
инженер, за да съдейства на разследващия орган. Има случаи, при които при
интензивен сблъсък скоростомерът, включително и оборотомерът на
13
двигателя, както се казва, заспиват в една стойност. Но има случаи, при които
във времето тези стрелки постепенно падат. Така че това не е показателно и
не е задължително като условие да се е случило при един такъв сблъсък.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица. Те отговориха на
въпросите, които Вие зададохте и които бяха важни и за мен. Но може би
допълнителни въпроси би следвало да се зададат на експертизата, но след
като изслушаме и другите страни.
Въпрос на АДВ. Б.: Първият ми въпрос към вещите лица е: дали
някой от вас, освен инженерна специалност, има и специалност
офталмология?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Изрично когато говорих за видимост,
казах, че това е от техническа гледна точка.
Въпрос на АДВ. Б.: Обективно може ли водачът на Рено да
възприеме наличието на този автомобил Фиат в лявата си лента за
движение? От какво разстояние, кога, от кой момент може да го
забележи? На какво разстояние от мястото на удара обективно е могъл да
го възприеме?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Видимост и възможност за възприемане
на даден обект като опасност са две съвсем различни неща.
Въпрос на АДВ. Б.: Вещите лица са взели коефициент на
възстановяване, който и за двата автомобила е един и същ. Има ли
значение, че единият сблъсък е реализиран с по-висока скорост и има ли
ротация или няма? Коректно ли е един и същи коефициент на
възстановяване да се вземе и за двата автомобила Рено и Фиат, независимо
от скоростите им и какво значение има този коефициент на
възстановяване, къде участва във формулите?
14
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: В случая, коефициентът на
възстановяване не се взема, а се приема. Считам, че коректно е приет. А
коефициентът на възстановяване участва във формулата за определяне на
скоростите на движение на двата автомобила към момента и при двата удара.
Мога да обобщя, всеки един параметър, който участва във формулата при
изчисляване скоростта на движение, би променил крайния резултат. Този
коефициент варира от 0 до 1 и в зависимост от удара се приема. Той се
приема, той не се изчислява. Пише го в учебника на проф. К..
Въпрос на съда: От какво зависи дали вие ще приемете този
коефициент за 0, за 0.5 или за 1? Т.е. този периметър, който е допустим, вие
като експерти как определяте съответния коефициент, заложен във
формулата?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Този коефициент е на базата на
разстоянието между автомобилите в момента на установяването им в покой.
Колкото по-близо са те един до друг след удара, толкова този коефициент е с
по-ниска стойност. Ако евентуално нямаше мантинела, двата автомобила
Фиат и Рено биха били по-близко един до друг, отколкото са в
действителност, когато са намерени при извършване на огледа на
местопроизшествието. И при това положение най-вероятно разстоянието
между масовите центрове на лек автомобил Фиат и лек автомобил Рено, както
и разстоянието между масовите центрове на лек автомобил Опел и лек
автомобил Рено би било от един и същи порядък. Поради тази причина
считаме, че коректно сме приели този коефициент и за двата удара в размер
на 0.1.
Въпрос на АДВ. Б.: Първият удар е с 99 км/ч и 16 км/ч. Вторият
удар обаче е 50 км/ч и 9 км/ч. Може ли да ми кажете как този коефициент е
един и същ? Вие искате да кажете, че след като сте взели еднакви
коефициенти, преместването на автомобилите с тия различни удари и тая
сила е едно и също? Така ли да разбирам?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Никога не съм казвал, че коефициентът
15
на възстановяване зависи от преместването на автомобилите.
Въпрос на АДВ. Б.: Имаме два удара с различни скорости и един и
същи коефициент. Как ще го обясните това?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Обясних преди малко от какво зависи
коефициентът на възстановяване.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. Д-Р ИНЖ. С.: Уважаеми госпожи
Апелативни съдии, адв.- Б. постави въпроса, че при различни скорости
преместването е различно. Преместването след удара, заедно с коефициента
на сцепление след удара са определящи при определяне скоростта на
движение на автомобилите след удара. Имаме скорост към момента на удара
и скорост след удара. Тази дължина, този изминат път след удара е основен за
определяне на тази скорост u след удара. А вече коефициентът на
възстановяване k, той е определящ при изчисляване на скоростта на движение
преди удара и както посочи колегата, според учебното помагало на проф. К.,
там този коефициент се определя в зависимост на отстоянието на двата
автомобила след удара, когато те са преустановили движението. Не говорим
за това преместване, което е станало след удара. Там някъде нещата сякаш се
разминават във въпросите.
Другото, което искам да кажа, понеже се говори за скорости и човек
придобива представа, че много и различни скорости може да се пресметнат.
Но когато вземаш измерено разстояние, коефициент на сцепление, когато
определяш ъгли преди удара и след удара, не са чак толкова възможностите
да получим безброй варианти на скорости. Така че обединили сме се около
тези, които мислим, че са най-обективни и достоверни.
Въпрос на АДВ. Б.: Как сте се обединили около време за реакция 2
секунди и да ми кажете някъде пише ли го това нещо, колко и от къде се
приема?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Отговорът ни е, че това време е прието.
16
Както преди малко казах, би могло да бъде и по-голямо, за по-малко, най-
вероятно минимално по-малко. Но това са субективни неща и те се определят
на база средностатистически данни в зависимост от това колко и на какво е
следвало да реагира даден водач – дали е през тъмната, през светлата част на
денонощието, очаквана опасност, изненадваща опасност, изключително
изненадваща опасност, това са такива обстоятелства, които се съобразяват.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. Д-Р ИНЖ. С.: Зависи доколко опасността е
била предвидима. Това време зависи и от самия водач – физиологическо
състояние, психическо, здравословно, опит и т.н.
Въпрос на АДВ. Б.: Ще помоля вещите лица да отговорят в каква
техническа литература е отбелязано това време за реакция? От къде се
взема?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Руска, американска, европейска
литература, включително и в помагалото на проф. К..
Въпрос на АДВ. Б.: Ако времето за реакция е една секунда, а не е две
секунди, по какъв начин би се променила опасната зона за водача на лекия
автомобил? Каква е зависимостта между опасната зона и времето за
реакция?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Колкото по-голямо е времето за реакция,
толкова и опасната зона е по-голяма. Има правопропорционална зависимост.
В същият учебник на проф. К. е записано, че тези данни, които са
коефициенти или някакви параметри, които са в табличен вид, се използват
както на базата на това, което е записано в учебника, така и на опита на
съответния експерт.
Въпрос на АДВ. Б.: Можем ли да възприемем един автомобил дали е
с фаровете срещу нас или е със стоповете срещу нас и от какво разстояние?
От какво разстояние би могло да се разбере за водача дали движещият се
17
пред него автомобил е в срещуположна посока или в попътна посока, като в
случая се отчете и конкретната конструкция на Фиат Пунто?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Нека адвокат Б. да конкретизира какво
има предвид под конкретна конструкция или характеристика на автомобила
Фиат Пунто, както се изрази.
Въпрос на АДВ. Б.: Фиат Пунто лимузина ли е, хечбек ли е, седан ли
е? Хечбекът не се ли забелязва по-лесно, ако бъде попътно движещ се,
поради това, че конструкцията му е овална?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Овалната конструкция на Фиат Пунто,
върху която адв. Б. акцентира, е несериозно като характеристика.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: От гледна точка на видимост, възприятие
мисля, че сме били, поне сме се постарали в заключението да бъдем
достатъчно обстоятелствени, за да се види какво е нашето мнение. Нашето
мнение е такова, включително и на базата на извършените експерименти. Не
мисля, че бихме могли нещо в повече да добавим, може би да доизясним
нещо, но в повече мисля, че не бихме могли да добавим от това, което сме
записали.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Видим ли е бил на някакво си разстояние
това не е толкова важно. Въпросът е това, което виждаме дали ни създава
опасност и да направим нещо спрямо тази опасност, да реагираме както
законът предвижда по принцип. При по-голямо отстояние би могъл водачът
да се обърка дали е с лице автомобилът, т.е. насрещно или попътно, ако е без
включени светлини. Възможността да бъде възприет като обект, движещ се
срещу него, е с включени светлини. Но пак казвам, той не е бил в нашата
позиция, когато ние правихме експертния експеримент да гледа, за да вижда.
Той е бил в една друга ситуация.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: На такъв път когато забележи някой в
18
лява лента, водачът дори не е необходимо да се пита: този срещу мене ли е
или попътно. То е ясно, той би следвало да приеме, че това е попътно. Когато
го види на голямо разстояние той вижда силует.
Въпрос на АДВ. Б.: Съгласно това учебно помагало, кога се приема
две секунди време за реакция?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Опасната зона за спиране е онова
разстояние, което автомобилът изминава от момента на реакция на водача за
аварийно спиране до окончателното преустановяване на движението, при
максимална спирачна ефективност. Имаме такъв момент тука, за да говорим
за опасна зона. Тя е единствено едно теоретично понятие, което да ни даде
възможност да определим някакви разстояния. Опасна зона ние нямаме в
момента, тъй като нямаме аварийно спиране с максимално закъснение при
този първи сблъсък. Нямаме спирачни следи.
Въпрос на АДВ. С.: Уважаеми Апелативни съдии, мисля, че на
всички, или поне на мен, ни стана ясно какъв е подходът на вещите лица при
техния анализ на пътната ситуация, която разглеждаме. Ще се опитам да бъда
максимално конкретен в двата ми въпроса, тъй като ще започна отзад напред
с това, което завършиха вещите лица. Възникване на опасността на пътя е
изцяло юридическо понятие. Те могат само да ни помогнат в тълкуването на
този процес. Ще ми позволите да представя на вещите лица първо един
обективен факт. Аз пътувам от София. Пътят ми дотук ми отнема около
четири-четири часа и половина. Провокиран съм от този факт, тъй като още в
началото на тяхното заключение те казаха: през 10-15 секунди, ако водачът
гледа напред, ще може да вижда в обозримо много голямо разстояние. Искам
да ги уверя, че за тези четири часа и половина в нито една секунда не съм
гледал настрани, не 10-15 секунди, нито една секунда не съм гледал настрани,
гледал съм само направо. И преди да започна с въпросите, искам само да
направя едно уточнение. На двата въпроса на адв. Б. досежно коефициента на
деформация и най-вече времето за реакция, адекватен отговор нямаше, така
че аз няма да ги коментирам тези въпроси.
Конкретен въпрос: задача 13 от заключението, стр. 40: „В хода на
19
изготвяне на заключението експертизата извърши многократни наблюдения
на възможността да се забележи”. Можете ли да кажете какво значи това?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Правихме многократни опити. По какъв
друг начин да отговорим на въпроса, освен ние да отидем лично.
Въпрос на АДВ. С.: Многократни наблюдения? Какво значи всичко
това? Въпросът по принцип е чисто юридически. Как точно преценяте?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Всеки един от нас да изрази собствена
позиция той какво вижда при определени метри, които предварително сме
разчели.
Въпрос на АДВ. С.: Понеже тук страните, които разглеждаме
делото имаме някакъв относителен опит при разглеждане на
пътнотранспортни произшествия, експертизата има съществено значение,
много съществено. 717 метра, той има възможност да види някъде в
далечината автомобил. В кой момент започвате да разбирате, че този
автомобил е Фиат Пунто примерно, или, че този автомобил е обърнат с
лице към вас. И тука, понеже знам какво ще ми отговорите, имате такъв
конкретен въпрос, уважаемият Съд ви е поставил този въпрос да
съблюдавате отговора с показанията на подсъдимия, дадени на 26.02.2019 г.
в качеството на обвиняем, в присъствие на адвокат. Тези показания взети
ли са в предвид от вас?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Съобразили сме се с всички онези
материали, които ни са били предоставени от съда при изготвяне на
заключението.
Въпрос на АДВ. С.: Принуден съм да задам въпроса, защо не е 155 м,
защо е 150 м? Вие ме принуждавате да задам по такъв начин въпроса.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Ние сме предоставили диапазони.
20
Отговорът ни е около 150 м.
Въпрос на АДВ. С.: Вие цитирахте и във вашето експертно
заключение е залегнало преместването на автомобилите след удара и
казвате, че това е много съществено – мястото на удара. Първото
изречение, което вие казахте: „мястото на удара се различава от
предходната експертиза с три метра”. Това как променя всичко останало?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Обясни го колегата много добре.
Отразява се на скоростите и това е причината да имаме различни скорости.
Мястото на удара е отправната точка, от където започваме.
Въпрос на АДВ. С.: Един от мотивите за назначаването на тази
експертиза е разликата в скоростите. 250 метра е разстоянието, което е
казал при този разпит подсъдимият, не 150 м. Ако е 250 м и е могъл да види,
че този Фиат Пунто е обърнат срещу него, могъл ли е да предотврати
удара чрез аварийно спиране и прибиране в дясната лента?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: На този въпрос можем да отговорим
коректно в едно допълнително заключение.
АДВ. С.: Уважаеми Апелативни съдии, след приключване на колегата
от защитата, аз ще имам искания, които ще бъдат свързани разбира се с друго
заключение, но не допълнително, не към тези вещи лица. Ще се мотивирам
по-късно. Благодаря Ви!
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Цитирам обяснения наподсъдимия:
„Когато навлязох в лявата лента за движение при маневра за изпреварване на
лек автомобил Опел корса, в далечината, по моя преценка на около 200-250 м
забелязах силует на автомобил, който се намираше в същата тази лява лента
на движение. Първоначалното ми впечатление беше, че този автомобил се
движи в моя посока на движение (в посока София). В един следващ момент
осъзнах, че разстоянието между мен и този автомобил много бързо се
21
скъсява“. Във връзка с въпроса, отговорът ми е: да, взели сме предвид
обясненията на подсъдимия.
АДВ. С.: Във връзка с въпроса, вашето заключение имам предвид, не
тези показания. Във вашето заключение, че възможността да види силует, на
няколко места го има в експертизата, е 717 м, почти през лист го има.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Не е вярно това. Това, че ще го види
какво означава? Може да са били и два автомобила. Въпросът е кога е
преценен като опасност.
Въпрос на АДВ. С.: Автомобилът е производство 1998 г. Ако
случайно нещо е деформирано там – циферблат, таблото отпред и т.н., на
база производството на автомобила Фиат Пунто 1998 г., може ли да
кажете дали светлините му се включват автоматично?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Отчитайки наличните по делото данни,
че Фиат Пунто е производство 1998 г., отговорът ни е не. Ако автомобилът е
слязъл от поточната линия с такъв вид опция, да, би могло да се приеме така.
Но много водачи на МПС в България на по-късен етап, предвид изменяне на
законодателството за движение с къси светлини, си поставят допълнителни
устройства. Но пак казвам, ние трябва да погледнем автомобила и ако
възможността ни предоставя, да отговорим на въпросите, които задавате. Не
знаем и как е репатриран автомобилът, как е разтоварен автомобилът, по
какъв начин е съхраняван, пипал ли е някой нещо след това или не.
АДВ. С.: Нямам други въпроси. След колегата ще имам искания.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Бих искал да кажа, че по делото няма
данни водачът на л.а. Рено да е предприел мерки за спиране на автомобила.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Прекалено субективно е как ще реагира
един водач на дадена опасност. Не знам дали имам право по този начин да го
22
кажа, но аз за пръв път го виждам водача. Той е нормален човек и едва ли, ако
е оценил, че срещу него се движи друг автомобил, би се оставил да бъде
блъснат. Факт е, че не е реагирал.
Въпрос на АДВ. К.: С цел изясняване, аз първоначално нямах
въпроси, но тук искам да отсеем съмненията, т.е. подвъпросите, които
възникнаха, искам да попитам първо, правилно ли разбирам, че тогава
когато насрещно движещият се автомобил е с включени светлини, това го
прави по-лесен за установяване, съответно за констатиране и възприемане.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Значително.
Въпрос на АДВ. К.: Този времеви интервал от две секунди за
реакция, който вие сте заложили, да разбирам ли, че той е съобразен с
вашите установявания за това, че тук е налице изключително изненадваща
ситуация за водача? Две секунди за реакция звучат ли ви обективно
издържани?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. М.: Отчели сме го. Записано е в
експертизата. Обясних, че опасната зона за спиране е разстояние. Това време
на реакция е част от компонентите за определяне на опасната зона. Но ние
нямаме спиране в случая.
Въпрос на АДВ. К.: На последно място, вие запознавайки се с
материалите по делото установили ли сте някои от тези свидетели да е
използвал одометъра, за да изчисли разстоянието между него и
наближаващия автомобил? Имате ли такива наблюдения? Както
обвиняемият, така и свидетелите са определили някакво разстояние между
тях и наближаващия автомобил. Това определяне на разстоянието
обективно или субективно е според вас.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ИНЖ. Б.: Всичко това е субективно.
23
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. Д-Р ИНЖ. С.: Това разстояние е абсолютно
субективно определено.
АДВ. К.: Нямам повече въпроси.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. Д-Р ИНЖ. С.: Тук се спомена твърдение, че
когато адвокат С. е пътувал от София до Бургас, е гледал само напред.
Напротив, когато се пътува по магистрала, или както в случая път с две
платна, една голяма част от вниманието е насочено назад, защото, ако
направим статистика, може би 50 на 50 произшествията стават заради
попътен сблъсък.
Страните поотделно заявиха, че нямат други въпроси към експертите.
След проведеното изслушване на вещите лица: доц. д-р инж. Ст. К. С.,
инж. Д. Б. Б. и инж. М. Г. М., съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на вещите лица за изготвяне на настоящото
заключение следните суми от бюджета на Бургаския апелативен съд: за доц.
д-р инж. С. С. – 1189.50 лв. и 39.52 лв. пътни разходи, инж. М. М. – 1076.50
лв. и инж. Д. Б. – 1189.50 лв. и 41.44 лв. пътни разходи, съгласно
приложените справки декларации и представените разходооправдателни
документи.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджетните средства на Бургаския апелативен
съд по 60 лв. на всеки от вещите лица за изслушване на експертното
заключение в днешното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, моля да не бъде
приключвано съдебното следствие, като имам искания по отношение
автотехническата експертиза и най-вече допълнителни въпроси, като първият
24
ми въпрос е евентуално при управление на лек автомобил Рено Меган от
подсъдимия с допустимата скорост от 90 км/ч, би ли настъпило
пътнотранспортното произшествие или същото е невъзвратимо при тази
скорост на управление.
Вторият ми въпрос към експертизата е, предвид, че вещите лица
уточниха, че при оглед на лек автомобил Фиат пунто, управляван от
пострадалата Й., може да се установи дали лекият автомобил е карал с
включени къси светлини или не, разбира се, ако няма допълнително
поставено устройство към лекия автомобил, предвид че е произведен 1998
година, за автоматичното включване на светлините.
Това са ми двата въпроса, ако допуснете разбира се допълнителна
автотехническа експертиза.
АДВ. Б.: Уважаеми Апелативни съдии, по отношение на моето
становище относно експертизата, считам, че същата не следва да бъде
приемана и е некомпетентно изготвена, поради което оспорвам същата изцяло
и ще имам искане с оглед изясняване на фактическата обстановка, да
допуснете разширена експертиза с участието на вещото лице проф. К. и инж.
Е.. Както колегата С. отбеляза, основната причина за назначаване на тази
повторна експертиза, която беше изготвена от тези вещи лица, е именно
разликата в скоростите между двете експертизи, въпреки че в съдебно
заседание пред първата инстанция вещото лице инж. Е. заяви защо не
поддържа заключението си в тази част. В конкретния случай пак имаме
противоречие по отношение на скоростите.
Обръщам Ви внимание и на нещо друго. Коефициентът за
възстановяване, това беше един от първите въпроси, които аз зададох, е
основен при „изчисляване” скоростите на основно двата автомобила Рено и
Фиат Пунто.
Отделно от това, което обърнах внимание и вярвам, че съдът ме
разбра в тази насока, няма как един и същи коефициент да бъде приет, а това
е факт в тази експертиза, за двата удара. Не може да говорим единият със
сумарна скорост над 130 км/ч, първият удар, а вторият 60 и няколко км/ч и да
се приеме един и същи коефициент на преместване, което е пълен абсурд. А
по отношение на заявеното от вещите лица на мои въпроси, на няколко пъти
25
те обясниха, че коефициенти, стойности и т.н. те са ги взели от учебника на
проф. К.. Т.е. те са цитирали и литературата на доц. А. и на проф. К.. Вярвайте
ми, такъв коефициент две, като време за реакция говорим, може да се вземе
единствено и само на автомагистрала, в тъмната част на денонощието и
когато опасността идва от дясно на ляво спрямо посока на движението.
Времето за реакция, Вие ще обърнете внимание, което е взел проф. К., в
случая максимумът, който би следвало да бъде взет е единица. Иначе реално
времето за реакция следва да се приеме 0.8 сек. Защото говорим за
първокласен път. Несериозни са обясненията на вещите лица, че, видите ли,
ама той как щял да го възприеме за опасност. Аз съм солидарен с колегата, че
въпросът за опасността е юридическо понятие. Но в конкретния случай за
какво говорим? Говорим за коефициент или време за реакция две секунди.
Значи, ако сметнем опасната зона в случая, в който те са изчислили около 120
м, при тази скорост на движение, да не говорим, че те не са изчислили с
разрешената скорост, която е 90 км/ч дали ударът би бил предотвратим чрез
спиране, каквото е изискването на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Самосиндикално ей така,
видите ли, си измисляме ей така, ама изцяло в полза на водача, време на
реакция две секунди. Абсолютен абсурд е това нещо. Считам, че тази
експертиза е абсолютно некомпетентна и следва да бъде допусната, в случай,
че прецените, разширена, с участието на проф. К., доц. С., инж. Б. и инж. М. и
да се разберат в края на краищата кое време за реакция следва да бъде прието,
защото това има изключително важно значение. Тука говорим с 50%
завишаване на времето за реакция. Със скорост 90 км/ч опасната зона е около
96 м. Това Ви го казвам от моята лична практика и познанията, които имам. В
края на краищата чл. 20, ал. 2 ЗДвП казва, че трябва скоростта да се
съобразява с конкретните условия на видимост и т.н. Прекрасно слънчево
време, видимост километри.
Имам още едно искане, да бъде снет на оптичен носител от Нова
телевизия, централните вечерни новини в деня на инцидента, 24.06.2017 г.,
там се казва конкретната причина. Там заявява въпросният господин,
свидетелят С., че подсъдимият си е търсил хапчетата. Същият говори каква е
причината за пътния инцидент в разговор с подсъдимия.
АДВ. С.: Уважаеми Апелативни съдии, от процесуална чистота ще
26
изразя следното становище: Ние нямаме хипотеза, която да не приемаме
експертизата. Как ще я ценим, как ще я кредитираме, това е въпрос по
същество. Оттук насетне съм абсолютно съгласен с колегата Б.. Няколко неща
само ще допълня. Разбира се, при пътнотранспортните произшествия, както
отбелязах по-рано, експертизата има съществено значение. При толкова
изобилие от обективни факти и обстоятелства, каквото има при механизма на
това ПТП, е недопустимо да има такава голяма разлика в мястото на удара,
основополагащ момент, скоростите, също основополагащ параметър, да не
говорим за деформации, възстановяване, коефициенти и т.н. Имаме изобилие
от обективни находки, на които вещите лица спокойно могат да работят, а не
тука пред Вас и пред нас да изразяват субективни становища. Цялата им
защита на това тяхно становище беше продиктувана и пропита от това. Всяко
второ изречение беше: „нашето субективно виждане”. Тука ще ми позволите
с две изречения, това е въпрос по същество, но няма как да не засегна темата.
Атакуваният първоинстанционен акт се обосновава на експертиза, която
реално не съществува по делото. Вещото лице Е. е заявила в съдебно
заседание, че не поддържа тази експертиза. Анализът на последващата тройна
комплексна експертиза, както отбеляза колегата Б., липсва в мотивите на
делото. Тя според мен е в много съществена колизия с изслушаното в
днешното съдебно заседание становище. Според мен подходът би следвало да
бъде, ако разбира се уважаемият Съд сподели тези мои виждания, да се
изслуша тази комплексна тройна експертиза, назначена от съдебната фаза и
едва след това да се вземе становище, според мен, за една петорна експертиза,
ако уважаемият Съд прецени, че има нужда от това, която да бъде с четири
вещи лица автоексперти, един физик от тях, а може и един медик, за да бъдем
коректни в крайното становище, което да вземе предвид и травмите на
пострадалите, ако имат отношение към определяне на параметрите. И според
мен това ще даде много ясна представа за всичко, което се е случило към
онзи момент. Считам, че е меродавно и с правен резон да се назначи нова
експертиза, като изслушаната в днешно съдебно заседание не бъде
кредитирана, тъй като според мен същата е необоснована и възниква
съмнение за нейната правилност.
АДВ. К.: Уважаеми Апелативни съдии, по отношение на направените
искания ще взема следното становище: Първо, мисля, че искането за
27
допълнителна експертиза, която да съобрази каква би била
последователността на събитията при предполагаема скорост 90 км/ч
намирам за недотам основателно, най-малкото защото въпреки, че това е
въпрос по съществото на спора, но превишение с 8.5 км/ч, или 98.5 км/ч не е
скорост, която да е превишена по смисъла на нашето законодателство.
Второ, повторен оглед на това МПС Фиат Пунто би довело до някакъв
резултат, ако същото беше съхранявано, без да използвам думата
консервирано, но то е стояло пет години на един паркинг извън гр. Бургас, в
кв. В. и аз се съмнявам доколко е в състояние някой адекватно и обективно да
направи инспекция на това МПС, но това го оставям на Вашата преценка.
Моето мнение е, че и това искане е неоснователно.
По отношение на другия въпрос, който касае допълнително
изследване на приобщените по делото доказателства, моето мнение е
различно. Не намирам никакъв нонсенс в това експертите да се позовават на
учебника на проф.К. и да ангажират заключение, различно от това което
първият е дал. Намирам, че изслушаното заключение по автотехническата
експертиза в днешното съдебно заседание е изготвено от компетентни вещи
лица, които ясно аргументираха своята квалификация и своите констатации.
На следващо място, аз не намирам, че е налице фрапираща или
крещяща разлика между констатациите на тези вещи лица досежно скоростта,
съобразно установеното в това заключение, в което е участвал и проф. К..
Намирам, че същото заключение е очевидно повлияно от възприемането на
твърдението, че водачът А. бил търсил хапчета в жабката на колата и заради
това неговите реакции били забавени или каквото и да е.
Беше направено искане да бъде разпитан този свидетел С., който бил
казал пред медиите, че водачът му бил казал, че си търсел хапчетата, но
доколкото същият този свидетел не е присъствал в автомобила, за да установи
пряко дали г-н А. си е търсил хапчетата в колата или не, показанията на
същия имат не произволен, а твърде произволен характер и затова и не следва
да бъдат кредитирани като някакво безспорно доказателство.
Аз намирам, че това производство може да приключи и без в него да
участва задължително определено вещо лице. При цялото ми уважение към
проф. К., който е издал монографии и научни трудове, но в крайна сметка той
вече е участвал в това производство, бил е изслушан пред Бургаски окръжен
28
съд, оттам нататък тази арбитражна експертиза имаше за цел да внесе
разяснение и да хвърли повече светлина върху няколко спорни въпроси.
Заради това аз намирам искането за назначаване на петорна или седмочленна
експертиза, в която да влезе биолог, или химик, или астролог за
неоснователно, защото всички факти по делото са налице, експертиза е била
назначавана, беше назначена повторно и аз смея да твърдя, че отговорите на
тези въпроси бяха предоставени в рамките на днешното съдебно заседание
чрез изслушването на тези вещи лица и възприемането на заключението.
С оглед на това, моля да вземете предвид, че нашето становище е
такова, че допълнителна или нова експертиза в случая не следва да се
назначава, доколкото такава потребност липсва. А ако такава бъде назначена,
то нека това да касае въпроса за сценарий при движение със скорост 90 км/ч,
но не и да се втурваме в излишна конкретика върху всички вече многократно
изследвани и установени въпроси досежно скоростта и разстоянието. Още
повече, че установената от проф. К. скорост като цяло съответства на
изчисленията, направени от вещите лица, разпитани днес. Благодаря Ви!
ПРОКУРОРЪТ: Аз единствено държа на исканията, които направих,
в смисъл зададените въпроси по допълнителна експертиза. А по отношение на
тройна, петорна, седморна и т.н. експертизи възразявам, защото намирам, че
към настоящия момент вещите лица са се съобразили с всички находки, с
огледни протоколи и т.н., което е и описано и не намирам, че е необходимо да
се назначава седморна, с участието на физик, на медик и т.н. Относно записа
от телевизията, който адв. Б. иска да бъде включен като доказателство по
делотго, категорично се противопоставям, аз дори отреагирах като беше
направено това искане, защото освен всичко останало, лицето, в качеството
на свидетел е разпитано по делото. В крайна сметка по телевизията може да
се говори всичко. Още повече, това е преди пет години, оптичен носител и
много несериозно звучи цялото искане. Този диск няма никаква
доказателствена стойност.
АДВ. Б.: По отношение на заявеното от колегата защитник. Първо,
т.нар. арбитражна експертиза в правния мир не съществува. Дори и да
съществува, пак казвам, все едно Районен съд да проверява Апелативен съд.
29
Доцентът ще проверява професора. Десет пъти вещите лица заявиха пред Вас
на моя въпрос от къде – от учебника на проф. К.. Те приемат едно време за
реакция, което е изцяло в изгода на подсъдимия в конкретния случай.
Посочено е в този учебник кога, при какви обстоятелства се взима това време
за реакция. И ако това време за реакция е 1, не 0.8, това означава, че ударът
става два пъти по-предотвратим. Това има значение. Моля да бъде включен
проф. К. с въпросните вещи лица в една обща експертиза, да си кажат
становищата и вече Вие да прецените кой е крив и кой е прав. Аз желая
разширена експертиза с участието на вещите лица, извършили
първоначалната експертиза, които да отговорят на всичките тези въпроси,
които преди и сега са поставени, плюс въпросите на прокурора. Трябва да се
изчисли и скоростта предотвратимост при 90 км/ч, защото тези вещи лица са
приели скорост 99 км/ч, която скорост е превишена.
Съдът се оттегля на съвещание за произнасяне по направените
доказателствени искания в 13,50 ч.
Съдебното заседание продължи в 14.15 ч. в присъствието на прокурор
С., подсъдимия В.А. и защитника му адв. К., адв. С., жалбоподателите частни
обвинители И.А., К.Й. и С.Д. и техния повереник адв. Б..
След проведено съвещание, съдът счита, че делото не е изяснено от
фактическа страна и следва да се съберат допълнителни доказателства. В тази
връзка намира за необходимо на първо място, че следва да се положат усилия
да бъде проведен непосредствен разпит на свидетеля Я.С., който не е разпитан
пред първата инстанция поради отсъствието му от страната и показанията на
последния от ДП са приобщени чрез прочитането им по съответния ред.
На следващо място, като неоснователно съдът прие искането на адв.Б.
за приобщаване по делото на видеозапис от излъчените по Нова телевизия
централни вечерни новини в деня на инцидента, 24.06.2017 г., в които се
твърди, че е представено интервю със св. С., съдържащо информация за
процесното ПТП. Данните, които се претендира от повереника, че са
съобщени от св.С. и се явяват значими такива за правилното решаване на
делото, е видно от показанията на последния от ДП, че са изнесени в хода на
30
разпита. Освен това, съдът прецени и необходимост от непосредствен разпит
на св.С.. Отчитайки по нататък, че събирането на относими към казуса
доказателства следва да бъде извършено по предвидения в НПК ред, а
интервюто пред телевизията не е сред предвидените в процесуалния закон
способи за събиране на доказателства, съдът намери, че така направеното
искане следва да бъде оставено без уважение.
Съдът не възприе необходимост от повторно изслушване на вещите
лица Е. и К., включени в състава на комплексната тройна експертиза,
изготвена в хода на ДП, доколкото именно на основата на констатации за
противоречивост в изводите на изготвените по делото две експертизи
/първоначална АТЕ и допълнителна комплексна АТЕ и СМЕ/ по въпросите,
касаещи скоростта на движение преди и непосредствено преди сблъсъка на
всеки от участващите в произшествието автомобили, бе допусната и
назначена тройната АТЕ, изслушана в днешното съдебно заседание.
Отчитайки обаче, че тези противоречия не се преодоляват и посредством
представеното заключение по назначената тройна АТЕ, въззивният съд
прецени, че следва да разшири състава на експертите и да назначи петорна
АТЕ. Съдът не намира за процесуално обосновано да включи в състава
експерти вещите лица, участвали в изготвянето на трите предходни АТЕ,
каквото искане поставя повереникът Б., а прие, че петорната експертиза
следва да бъде възложена на неангажирано до момента по делото вещи лица -
автоексперти, включени в списъка на вещите лица. Сред въпросите, на които
същите следва да отговорят, освен поставените такива от въззивния съд на
тройната АТЕ, следва да се включат и допълнителни, а именно – за
изследване техническите параметри на ПТП в хипотеза, в която водачът на
л.а. Рено Меган е управлявал автомобила с допустимата за съответния пътен
участък скорост от 90 км/ч, както и на основата на извършен оглед на иззетия
като веществено доказателство по делото л.а. Фиатн Пунто да се даде
заключение за възможността да бъде преценено дали към момента на ПТП
автомобилът е бил с включени светлини.
Въпросът за причинените на пострадалите при ПТП увреждания съдът
счита, че е изяснен по делото, поради което и не намира за необходимо
включването в състава на петорната експертиза на вещо лице медик.
Преценката на съда за изясняване посредством разпита на св.С. на
31
значими за правилното решаване на делото обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени от експертите по петорната експертиза, налага отлагане в
кратък срок на делото. На страните съдът счита, че следва да бъде
предоставен 7 – дневен срок, в рамките на който същите да поставят свои
въпроси към петорната АТЕ. Поименният състав на вещите лица, на които ще
бъде възложена експертизата, съдът ще посочи в допълнително нарочно
определение, за което страните ще бъдат уведомени.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА петорна автотехническа експертиза,
която след запознаване с всички материали по делото да отговори на
въпросите, поставени на тройната автотехническа експертиза, както и
допълнително на следните въпроси:
1.Какви биха били техническите параметри на ПТП ако водачът на л.а.
Рено Меган е управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч ? Въпросът да се
разгледа включително от гледна точка на възможността за възприемане на
насрещно движещия се л.а. Фиат Пунто и възможността за предотвратяване
на произшествието.
2.Да се извърши оглед на иззетия като веществено доказателство по
делото л.а. Фиан Пунто с рег. № А 4480 КМ, който по данни от обвинителния
акт се съхраняват в Автокъща, находяща се на адрес: Гл. път I-6, посока
Бургас-Айтос, местност „К.“ / кв.В./, към „Вия Груп“ ЕООД – гр.Бургас, с
управител Я. В. В..
Да се опише в какво техническо състояние се намира осветителната и
сигнална система на автомобила, позволява ли същото да се направи
заключение дали към момента на процесното ПТП автомобилът е бил с
включени къси, съответно дълги светлини ? При положителна преценка да се
отговори с включени светлини ли е бил автомобилът към момента на ПТП
или не.
32
Поименният експертен състав, на когото се възлага експертизата ще
бъде определен с допълнителен нарочен акт на съда.
Предоставя възможност на страните в 7-дневен срок, считано от
датата на проведеното съдебно заседание, да ангажират в писмен вид
допълнителни въпроси по назначената петорна автотехническа експертиза.
ДОПУСКА разпит на свидетеля ЯВ. Д. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Б. за приобщаване
по делото на видеозапис от излъчените по Нова телевизия централни вечерни
новини в деня на инцидента, 24.06.2017 г., с интервю на свидетеля по делото
Я.С..
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 21.02.2022 г. от 13.30 ч., за
която дата явилите се в днешно съдебно заседание страни да се считат за
редовно призовани.
Да се призоват: частните обвинители Д. Г. ИВ., СТ. ЯН. Н. и Д. ЯН. Д.,
както и техните повереници - адвокат Д.Н. и адвокат П.С., и повереникът –
адвокат К.Т..
Да се призове свидетелят Я.С..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14,20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
33