№ 107
гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000001 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 260023 от 03.11.2020г., постановено по гр.д. № 25/2020 г. на
Окръжен съд - Габрово, са отхвърлени предявените от Н.В. Ю., действаща
със съгласието на майка си З. С. Ю., двете от гр. Дряново, чрез адв. П.К.,
против ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, искове с правно основание чл. 432 КЗ за
неимуществени вреди, в размер на сумата 150 000 лв. и имуществени вреди в
размер на сумата 792.72 лв., като неоснователни и недоказани. С решението е
осъдена Н.В. Ю., действаща със съгласието на майка си З. С. Ю. да заплати на
ЗД „Бул Инс“ АД направените по делото разноски в размер на сумата 1400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от адв. П.К. –
пълномощник на Н.В. Ю., действаща със съгласието на майка си З. С. Ю., с
оплаквания, че решението е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се в жалбата, че
съдът не е изготвил доклад, не е разпределил доказателствената тежест, не е
1
указал на ищеца, с оглед новонастъпилото обстоятелство-влизане в сила на
решение по анд, с което виновният водач е оправдан, че не сочи
доказателства за противоправното поведение на водача П., като се има
предвид, че вината на водача по настоящото производство се предполага до
доказване на противното. Неправилно съдът не допуснал своевременно
поисканата автотехническа експертиза и поискания свидетел за установяване
на механизма на ПТП. Съдът оставил без уважение всички доказателствени
искания, направени от ищеца, а от друга страна отхвърлил иска като
недоказан. Жалбоподателката счита, че са допуснати и нарушения на
материалния закон. Следвало да се има предвид, че съгласно чл.5 ал.1 т.2 от
Наредба № І-141 от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства, водачът на
моторно превозно средство със специален режим на движение може да
надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова,
доколкото няма да застраши нечий живот или имущество и че именно такъв е
настоящият случай, вследствие движението на лекия автомобил със
специален режим с превишена скорост са причинени телесни увреждания на
ищцата. Следвало да се има предвид и това, че по делото няма данни лекия
автомобил да е бил с пуснат звуков сигнал, нито пострадалата да е била с
поставени слушалки, свързани с мобилното й устройство, а видно от
мотивите на решението дори самият обвиняем се признавал за виновен.
Искането е да се отмени решението изцяло, да се отстранят допуснатите
процесуални нарушения и да се осъди ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати
на Н.Ю., действаща със съгласието на майка си З.Ю., обезщетение в размер на
150 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при
процесното ПТП, както и обезщетение за причинените й в тази връзка
имуществени вреди в размер на 792.72 лв. Претендира законната лихва върху
сумата, считано от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски и присъждане на адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, заедно с ДДС. Моли да се
отмени решението в частта за присъдените на ответника разноски.
От ответника по въззивната жалба ЗД „Бул Инс“ АД гр.София е
постъпил писмен отговор, в който заема становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се остави без уважение, ведно с произтичащите
2
законови последици, като претендира да се присъдят направените съдебни
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Габровския окръжен съд от ищцата Н.Ю., действаща със
съгласието на своята майка и законна представителка З.Ю., са предявени
искове срещу ЗД „Бул Инс“ АД – София с правно основание чл. 432, ал.1 от
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000
лв. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 792.72 лв.,
ведно със законна лихва от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите.
В исковата молба се твърди, че на 25.06.2018 г., около 17 ч. в гр.
Дряново по ул.“Досьо Стойнов“ № 8 се е движил с.а. „Киа Сийд“ с рег. № СВ
39****, управляван от П. С. П., който нарушил правилата за движение по
пътищата и ударил пресичащата пътното платно Н.В. Ю., след което се
блъснал в паркирания лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № ЕВ
3320.Вследствие на катастрофата пострадала пешеходката Н.Ю. на която са
причинени телесни увреждания. Изложено е в исковата молба, че във връзка с
причиняване на процесното ПТП е образувано сл.дело № 50/2018г. по описа
на ОСлО в ОП Габрово срещу П.П., което към момента не било приключило с
окончателен съдебен акт. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от
водача на специалния автомобил нарушения на правилата за движение по
пътищата.В конкретната ситуация за него са били налице определени,
фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение
по пътищата. Твърди се, че съществува пряка причинна връзка между
деянието на П. и настъпилите общественоопасни последици-телесните
увреждания на Н.В. Ю.. Изложено е в исковата молба, че е налице
застраховка гражданска отговорност за отговорността на управляващия лекия
автомобил „Киа Сийд с ответника, както и че пострадалата е предявила
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗД „Бул инс“ АД. В
исковата молба подробно са описани травматичните увреждания, които е
получила ищцата, претърпените от нея болки и страдания, както
претърпените имуществени вреди за направени разходи за прегледи и
3
лекарствени средства във връзка с лечението. В исковата молба се сочи, че
вредите на Н. Ю. са в резултат на виновното поведение на водача на
увреждащия автомобил П.П., като за причинените от него вреди отговоря
ответникът.
Ответникът е оспорил предявените искове. Направил е възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата ищца.
От фактическа страна е установено следното:
От представения констативен протокол за пострадали лица № 258000-
1645/26.08.2018г. и от показанията на разпитаните пред настоящата
инстанция свидетели М.А., П.П. и М.К. се установява, че на 25.06.2018г. в
гр.Дряново, на ул.“Досьо Стойков“ е настъпило ПТП, при което пешеходката
Н.В. Ю. е била блъсната от лек автомобил „Киа Сийд“ с рег № СВ 39****,
управляван от П. С. П.. При настъпилото ПТП ищцата Н.В. Ю. е пострадала-
получила е контузни рани на тялото и главата и е била откарана в болница.
Не се спори от страните и това се установява от показанията на свидетелите
П.П. и М.К., че лекият автомобил „Киа Сийд“ с рег № СВ 39****,
управляван от П. С. П. е автомобил със специален режим на движение. Това е
патрулен полицейски автомобил. Свидетелите П.П. и М.К. са полицейски
служители в РПУ-гр.Дряново. Същите установяват, че на 25.06.2018г. са
били на смяна с патрулния автомобил, като П. е бил водач на същия. На
същия ден около 16 ч. получили сигнал за водач, който предния ден е
употребил наркотици и че и в него има. Същият потеглил с автомобила се от
хотел „Кентавър“ в гр.Дряново и въпреки подадената светлинна и звукова
сигнализация от патрулния автомобил, в който се намирали двамата
свидетели, не се подчинил и продължил движението си като ускорил
скоростта. След него с включена светлинна и звукова сигнализация потеглил
патрулния автомобил, управляван от П.П., с цел да го застигнат, подадат
стоп-палка и го спрат за да извършат проверка. На ул.“Досьо Стойков“ имало
паркирани няколко автомобила в дясната част на пътното платно. По време
на движението на патрулния автомобил по ул.“Досьо Стойков“ с включена
светлинна и звукова сигнализация, вдясно между паркираните два
автомобила, се появило лице, което предприело пресичане на пътното
платно. Водачът на патрулния автомобил П. задействал спирачки и отбил
вдясно с цел да избегне евентуални удар с пешеходката, но въпреки това я
4
ударил с предна лява част на автомобила. Пешеходката, която е била ударена
от патрулния автомобил, управляван от П.П. е Н.В. Ю.-ищец по настоящото
дело. Пострадалата била откарана в болница.
Свидетелят М.А., който се е намирал на улица перпендикулярна на
ул.“Досьо Стойнов“, на около 30 метра от кръстовището и товарел стока, чул
силен рев на двигател и видял преминаването на една кола с висока скорост, а
малко след това чул втори рев на кола и видял през кръстовището да
преминава полицейска кола на буркани също с висока скорост. Свидетелят
твърди, че полицейската кола нямала звуков сигнал. Свидетелят чул спирачки
и страхотен удар. Отишъл на мястото на произшествието и видял, че има
ударен човек и ударена спряната на улицата кола „Мицубиши Спейс Стар“.
Не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП е действал
валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с
ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, за управлявания лек автомобил „Киа
Сийд“ с рег. № СВ 39****. Не се спори от страните, че на 29.10.2018г.
ищцата е отправила молба до ответното застрахователно дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Безспорно е делото, че за процесното ПТП е образувано сл.д. № 50/2018
г. по описа на ОСлО в ОП Габрово.
Пред Районен съд – Габрово е образувано АНД № 202/2020 г., с влязло
в сила решение на 17.07.2020 г., по силата на което обвиняемият П. С. П. е
признат за невинен в това, че около 16.45 ч. но 25.06.2018 г. на ул. „Досю
Стойнов“ № 4-6 в гр. Дряново, при управление на лек автомобил „Киа“ с рег.
№ СВ 39****, да е нарушил следните правила за движение по пътищата – чл.
20, ал.2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 73, ал.1 от ППЗДвП и чл. 5, ал.1, т.2 и ал.2
от Наредба № І-141 от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства и по
непредпазливост да е причинил на Н.В. Ю. от гр. Дряново следните средни
телесни повреди – контузия на главата с контузия на мозъка и кома за срок от
10 дни, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
левостранна спастична хемипареза на левия и десния крак, довело до трайно
затрудняване на движението на долните крайници; органично разстройство на
личността, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, поради което и са основание чл. 304 от НК е оправдан по
5
предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“,
предл.второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Видно от постановлението за
привличане на обвиняемия П. обвинението за нарушаване разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДвП е по изречение второ.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от
вещото лице д-р Я. Г. К. се установява, че пострадалата при ПТП на
25.06.2018 г. Н.В. Ю. е получила контузия на главата с контузия на мозъка (в
левия слепоочен дял и в областта на мозъчните ядра вдясно), кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки и мозъчен оток, състояние на кома за около 10 дни,
две големи разкъсно-контузни рани – в челната и в лявата теменна област –
достигаща до костта; счупване на носните кости; охлузвания на гърба, носа,
по горния клепач на лявото око под веждата, на дясното слепоочие и дясната
буза, широко охлузване отдолу на брадичката; кръвонасядания на клепачите
на двете очи; контузия на белите дробове; контузия на лявото рамо с
изкълчване на лявата стерно-клавикуларна става (връзката между ключицата
и гръдната кост), охлузвания на лявото рамо и на горната външно-странична
трета на лявата мишница; широко охлузване на външно-страничната горна и
средна трета на лявото бедро; малко бледомораво кръвонасядане предно на
десния хълбок; широки дълбоки охлузвания-рани по двете колена – отпред и
по външно-страничната повърхност на лявото коляно; охлузване по външния
глезен на левия крак; кръвонасядания и драскотини по предната повърхност
на глезените на двата крака. Настъпили усложнения: състояние след мозъчна
контузия, с остатъчна отпадна неврологична симптоматика от дясната
голямомозъчна хемисфера – среднотежка левостранна спастична хемипареза
на крайниците, придружена с понижена сетивност, паретично-атактична
походка и лек когнитивен дефицит. Спастичната хемипареза към момента се
е подобрила и крайниците са подвижни, но не с пълен контрол. Има останал
белег на лицето в лявата челна област, засягащ и лявата вежда и външен ъгъл
на клепачите на лявото око. Имала е продължителни оплаквания от
главоболие и безсъние, незадържане на тазови резервоари. Тежката черепно-
мозъчна травма със състояние на продължителна кома е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. До опасност за живота
е довела и контузията на белите дробове. Изкълчването на стерно-
клавикуларната става, участваща в раменния пояс, е довело до трайно
затрудняване на движението на левия горен крайник за срок на обездвижване
6
1-1,5 месеца и срок на нетрудоспособност около 3 месеца. Останалите
външни увреждания и счупването на носа са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота за период от около 1 месец.
Левостранната спастична хемипареза е довела до трайно затрудняване на
движението на левия горен и левия долен крайник, с нарушена
функционалност на крайниците от централно-мозъчен произход, за
неопределен период, като е настъпило постепенно частично подобрение в
състоянието. Белегът на лицето следва да се прецени по естетичен критерий,
доколко води до загрозяване/обезобразяване на лицето. Вещото лице сочи, че
е проведено реанимационно и интензивно болнично лечение непосредствено
след травмата, което е продължило един месец. Последвалото възстановяване
при домашно-амбулаторни условия е продължило 3-4 месеца и повече от
година за постепенно възстановяване на цялостната двигателна дейност и
обслужване. Вещото лице в заключението си посочва, че пострадалата не е
напълно възстановена – има двигателен дефицит и снижено качество на
двигателната дейност в левите крайници, а също и смущения в дясната ръка,
нестабилна/неуверена походка. Има и периодично изпускане по малка нужда.
Същите явления могат да се свържат с органичните увреждания на мозъка
посттравматично. Настъпилите усложнения се намират във връзка с
причинените при процесния инцидент травми.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от
вещото лице д-р С.С. се установява, че определено преживеният пътен
инцидент дава отражение върху психичното състояние на жалбоподателката
Н.Ю.. Той променя нейният живот изцяло. Настъпили са органични промени
на личността след ПТП. Емоционално лабилна, лесно дразнима на времена,
има затруднени възможности за концентрация, лесно отвлекаема, данни за
промяна в поведението – говорела си сама, усмихвала се, в други се гневяла и
използвала нецензурни думи. Лицето функционира на ниво по-ниско от
нормалното за възрастта. Среща затруднения във включването си в екип и в
усвояването на учебното съдържимо. Понякога не се сеща за думи или за
неща, които иска да каже, думите не излизали. По данни на екипа в
ЦНСТДМУ Н. има тези с-ми включени и в нозологичната единица. Не може
да се вгради в масово училище, не може да усвоява трайни знания, въпреки
работата с психолог и ресурсно подпомагане. Много ниска степен на
интелигентност /Векслер 78 %/. Набелязана промяна на личността, при което
7
има продължаваща нужда от обгрижване и помощ. По принцип
разстройството на личността и поведението, дължащо се на мозъчно
заболяване, увреда и дисфункция, посттравматичен синдром, възниква след
ЧМТ и води до сериозни психиатрични с-ми снижени възможности за
целенасочена дейност, емоционална нестабилност, повърхностна и
немотивирана веселост, лесни преходи към раздразнителност и гневна
зареденост, агресия, а в други апатия, снижаване на нивото на потребности и
извършване на дейности, поддържане на лична хигиена и др., когнитивни
системи в различна степен на изразеност, промяна в мисленето темпа на
речта, мисълта, обстоятелственост, вискозност, промени в сексуалното
поведение, невротични с-ми /главоболие, световъртеж, лесна уморяемост,
трудност в изпълнението на умствени задачи, затруднена концентрация/. Не
бих могла да се ангажирам в отговор на въпрос за пълно възстановяване.
Допустимо е частично възстановяване. Обикновено този симптомо-комплекс
остава за цял живот. Настъпилите промени в психичния живот на лицето са
видни. Тя не може да учи в масово училище, не е в състояние сама да се
грижи за себе си, настанена е в социална институция и има нужда от
подкрепа, контрол и обгрижване от страна на съответните специалисти
/психолози, ресурсни учители, психиатри, невролози и др./
С решение на ТЕЛК от 5.12.2018г. ищцата е освидетелствана и й е
призната 75% инвалидност без чужда помощ поради заболяване с диагноза
разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане
и дисфункция на главния мозък. С решение на ТЕЛК от 21.01.2020г. ищцата е
преосвидетелствана с призната 100 % инвалидност с чужда помощ.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице Ц.М., се установява, че на 25.06.2018 г. в светлата част на
денонощието /около 16 часа и 52 минути/, при ясно сухо време и много добра
видимост, л.а. „Киа“, с рег. № СВ 39**** се движи на територията на гр.
Дряново в посока от Спортната зала към гр. Габрово. Достигайки до ул. „Бачо
Киро“ л.а. „Киа“ се движи със скорост над разрешената за населено място с
включени светлинен и звуков сигнал. След движение по ул. „Бачо Киро“ на
територията на града, и след преодоляване на десен завой, спрямо посоката си
на движение, л.а. „Киа“ продължава движението си от траектория на права и
достига до зоната на „Т“-образно кръстовище с ул. „Дряновска Комуна“.
Спрямо посоката на движение на л.а. „Киа“ следва „Y“-образно кръстовище с
8
ул. „Пахомий Стоянов“ и платното за движение на ул. „Досьо Стойнов“. В
дясно на платното за движение на ул. „Д.Стойнов“ е имало паркиран л.а.
„Форд“ и л.а. „Мицубиши“. В определен момент от време пешеходката Ю.
предприема пресичане платното за движение на ул. „Д.Стойнов“ от дясно на
ляво спрямо посоката на движение на л.а. „Киа“. Началото на траекторията на
пресичане на платното за движение от пешеходката е било в пътния участък
ограничен от предния габарит на паркирания л.а. „Форд“ и задния габарит на
паркирания л.а. „Мицубиши“, на разстояние от порядъка на 3 м. от предния
габарит на л.а. „Форд“. Пресичайки пешеходката Ю. достига зоната на преден
ляв габарит на паркирания л.а. „Форд“ и навлиза в зоната на видимост на
водача на л.а. „Киа“. В този момент разстоянието /мерено по надлъжната ос
на платното за движение/ между л.а. „Киа“ и пешеходката е от порядъка на 41
м., а видимостта между пешеходката и водача на л.а. „Киа“ е взаимна –
възниква опасност и за двамата участници в движението. В момента на
възникване на опасността скоростта на движение на л.а. „Киа“ е била от
порядъка на 79 км/ч. Възприемайки опасността, водачът на л.а. „Киа“
своевременно реагира чрез предприемане действия за аварийно спиране на
управлявания от него автомобил и промяна траекторията на лекия автомобил
на дясно. Пешеходката е имала възможността от техническа гледна точка да
възприеме опасността в момента на възникване, но не я възприема, не реагира
на такава и продължава движението си напред. Въпреки своевременната
реакция на водача на л.а. „Киа“ и предвид скоростта на движение на
автомобила, в определен момент от време траекториите на движение на
пешеходката и лекия автомобил се пресичат – реализиран е първият удар.
Следствие на удара, тялото на пешеходката е отхвърлено върху предния капак
на лекия автомобил, а главата й достига до предното панорамно стъкло на
лекия автомобил. След тези контакти тялото на пешеходката е отхвърлено
напред спрямо посоката на движение на автомобила и след летеж, падане
върху асфалтовата покривка, плъзгане и търкаляне, се установява върху
платното за движение в зоната на описаното в протокола за оглед петно
тъмно червена течност. След първия удар водачът на л.а. „Киа“ намалява
усилието върху спирачния педал, продължава движението си напред и на
ляво по траектория на крива, като с предната си дясна част се удря в задна
лява част на паркирания л.а. „Мицубиши“, реализиран е вторият удар. След
втория удар и след окончателното разходване на кинетичните енергии, л.а.
9
„Киа“ и л.а. „Мицубиши“ се установяват в положения, описани в протокола
за оглед. От техническа гледна точка причините за настъпване на
произшествието са: Движението на л.а. „Киа“ в района на произшествието със
скорост, която не му позволява да преустанови движение преди мястото на
удара, въпреки своевременните действия на водача за задействане на
спирачната система на автомобила. Липсата на навременна реакция на
възникналата опасност от страна на пешеходката, която е разполагала с
възможност от техническа гледна точка да я възприеме своевременно.
Мястото на пресичане на платното за движение на пешеходката.
От заключението на назначената по делото медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице Д-Р Л. ИВ.-К. се установява, че от извършените
медицински прегледи на Н.Ю. вещото лице офталмолог е установило: Дясно
око - нормално зрение и функция; ляво око – нормално зрение, с корекция
минус един диоптър – без връзка с ПТП. При оглед се вижда вертикален
линеен повърхностен кожен цикатрикс от горния до долния клепач латерално,
несъздаващ функционални нарушения. Същият се явява като едва
забележим козметичен, повърхностен дефект, който не предизвиква
смущения във функцията на клепачите. Не може да се определи давността на
цикатрикса и дали той е вследствие на ПТП. Вещото лице прави заключение,
че гореописаните констатации не са във връзка със станалото ПТП.
Изключение прави цикатрикса на клепачите на лявото око, което е трудно
доказуемо. Пострадалата няма слепота на лявото око. Същата не се нуждае от
лечение на двете очи.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
следното от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Установено е по делото, че на 25.06.2018 г., около 16.52 ч. в гр.
Дряново, на ул. „Досю Стойнов“, лек автомобил „Киа“ с рег. № СВ 39****,
управляван от П. С. П., движейки се със скорост от 79 км/час, удря
пешеходката Н.В. Ю., която е предприела пресичане на платното за движение
на ул. „Досьо Стойнов“, като вследствие на удара на пешеходката са
причинени телесните увреждания, подробно описани по-горе.
Причинените на ищцата Н.Ю. телесни увреждания са установени от
заключението на съдебно-медицинската експертиза. От заключението на
10
съдебно психиатричната експертиза се установява, че ищцата страда от
разстройство на личността и поведението, дължащо се на мозъчното
заболяване, увреда и дисфункция, посттравматичен синдром, възникнало
вследствие на черепно-мозъчната травма. И водещо да сериозни
психиатрични симптоми, описани подробно в засключението. От показанията
на свидетелките П. Г. и Н. Г. се установява състоянието на ищцата след
настъпилото ПТП и преживените от нея болки и страдания. От представените
по делото фактури за закупени лекарства е видно, че ищцата е претърпяла
имуществени вреди.
Не се спори от страните наличието на застраховка „Гражданска
отговорност“.
По делото са предявени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за
обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени и имуществени
вреди, вследствие на причинените й телесни увреждания при настъпилото
ПТП на 25.06.2018 г. Отговорността на застрахователя за причинените вреди
от застраховка „Гражданска отговорност“ е обусловена от отговорността на
застрахования по чл. 45 от ЗЗД.
Фактическият състав на предявените искове включва виновно
противоправно поведение на водача на лекия автомобил, настъпили вреди,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка гражданска
отговорност между прекия причинител и застрахователя.
В разглеждания случай са установени безспорно две от горните
предпоставки, а именно: настъпилите вреди – имуществени и неимуществени
за ищцата Н.Ю. и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“.
Установено е по делото, че с решение № 282 от 1.07.2020 г. по АНД №
202/2020 г. на Районен съд - Габрово, влязло в сила, обвиняемият П. С. П. е
признат за невинен в това на 25.06.2018 г. около 16.45 ч. на ул. „Досьо
Стойнов“ № 4-6 в гр. Дряново, при управление на лек автомобил „Киа Сийд“
с рег. № СВ 39****, да е нарушил следните правила за движение по пътищата
– чл. 20, ал.2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 73, ал.1 от ППЗДвП и чл. 5, ал.1, т.2
и ал.2 от Наредба № І-141 от 18.09.2002г. за условията и реда, при които се
ползва специален режим на движение от моторните превозни средства и по
непредпазливост да е причинил на Н.В. Ю. от гр. Дряново следните средни
11
телесни повреди – контузия на главата с контузия на мозъка и кома за срок от
10 дни, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота;
левостранна спастична хемипареза на левия и десния крак, довело до трайно
затрудняване на движението на долните крайници; органично разстройство на
личността, довело до постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, поради което и са основание чл. 304 от НК е оправдан по
предявеното му обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“,
предл.второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК. Видно от мотивите към решението
по чл. 78а от НК, съдът приема, че деянието е случайно по смисъла на чл.15
от НК и за него отговорност не може да се търси от обвиняемия. Съдът
приема, че действията на обвиняемия са правомерни, а настъпилите
неблагоприятни правни последици са непредвидими и непреодолими от
негова съзнателна гледна точка.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съобразявайки посочената разпоредба и влязлото в сила решение по
НАД № 202/2020 г. на Районен съд Габрово, постановено по реда на чл. 78а
от НК, въззивният съд намира, че това решение на наказателния съд има
задължителна сила по чл.300 от ГПК за гражданския съд, който по
настоящото дело разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което следва да се приеме, че в случая не е налице извършено
противоправно и виновно деяние от П. С. П. при процесното ПТП, при което
са причинени телесни увреждания на ищцата.
Въззивният съд в настоящия си състав се съобрази с практиката на
ВКС, свързана с приложението на нормата на чл. 300 от ГПК /решение №
127/29.10.2015 г. по т.д. № 1882/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС /, съгласно която присъдата,
респективно решението по чл. 78а НК има задължителен характер, относно
извършването на деянието, с оглед на всички негови признаци, в т.ч. и
относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са
въздигнати като елемент от престъпния състав; осъдителна или оправдателна,
12
обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между
деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в
исковия процес пред гражданския съд; присъдата е задължителна за
гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и
относно друго, различно от това деяние /решение № 135/13.10.2014 г. по ТД
№ 3945/2013 г. на ВКС, І т.о./. Влязлата в сила присъда, респективно решение
по чл. 78а НК, се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
посочените в чл. 300 обстоятелства. Тя има доказателствено значение за
противоправността на деянието и вината на извършителя. С оглед на
разпоредбата на чл. 300 и на съдебната практика по приложението на същата
разпоредба, в случая влязлото в сила решение по чл. 78а НК се ползва със
сила на пресъдено нещо, относно конкретните нарушения, по ЗДвП и по
Наредба № І-141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва
специален режим на движение от моторните превозни средства, за които
нарушения на водача на лекия автомобил П.П., са били повдигнати
обвинения.
За да зачете задължителната сила на влязлото в сила решение по чл. 78а
от НК, съдът отчете обстоятелството, че в случая е налице идентичност
между деянието, което е било предмет на разглеждане в наказателния процес
и деянието, което е предмет на настоящия исков процес.
С оглед на влязлото в сила решение на наказателния съд и на основание
чл. 300 от ГПК настоящият състав приема, че П.П., при управление на лек
автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 39**** при процесното ПТП, не е
извършил нарушение на следните правила за движение по пътищата – чл.20,
ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.73, ал.1 от ППЗДвП и чл.5, ал.1, т.2 и ал.2 от
Наредба № І-141/18.09.2002 г., за които са му били повдигнати обвинения в
наказателното производство.
Твърдението на ищцата, че в случая е налице друго нарушение на
правилата за движение, извън тези, за които е било повдигнато обвинение на
П.П. и по които е постановено решение по чл. 78а от НК, с което е признат за
невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“б“, предл.второ, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК., не се установява по делото.
Въззивният съд констатира, че в исковата молба, ищцата не е твърдяла
13
конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, които да са
били осъществени от водача на лекия автомобил П.П. при процесното ПТП. В
исковата молба е изложено единствено, че на 25.06.2018 г. в гр. Дряново, като
е управлявал специален автомобил „Киа Сийд“, П. е нарушил правилата за
движение по пътищата и е ударил пресичащата пътното платно Н.Ю..
Въззивният съд не счита, че с изложеното в исковата молба ищцата препраща
към нарушенията по образуваното следствено дело. Действително в исковата
молба се посочва, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е
образувано сл.д. № 50/2018 г. по описа на ОСлО в ОП Габрово срещу П. С.
П., което не е приключило с окончателен съдебен акт. Извън горепосоченото
в исковата молба, ищцата не е изложила други фактически обстоятелства.
Въззивният съд констатира, че в първото по делото заседание пред първата
инстанция, след доклада на съда и докладването, че вече е налице влязъл в
сила съдебен акт по АНД № 202/2020 г. на Районен съд – Габрово,
процесуалният представител на ищцата е заявил, че в конкретния случай има
тежки увреждания и водачът е следвало да се движи със скорост, която му е
разрешена. Съдът счита, че по този начин в първото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд ищцата, чрез процесуалния си представител, е
допълнила изложеното в исковата молба, като е посочила конкретно
нарушение на правилата за движение по пътищата, допуснато от страна на
водача на лекия автомобил, а именно, че той е следвало да се движи със
скорост, която му е разрешена.
От горното следва, че нито в исковата молба, нито в първото по делото
заседание пред първоинстанционния съд, ищцата не е твърдяла други
нарушения на правилата за движение, които да са извършени от П.П., освен
нарушението, че не се е движил с разрешената скорост. Освен в исковата
молба и в първото съдебно заседание ищецът, не може да въвежда нови
фактически обстоятелства, поради което въведените след този момент
фактически обстоятелства са преклудирани. Настоящият състав намира, че
съдът не може да излиза извън заявените от ищцата фактически
обстоятелства в исковата молба и първото съдебно заседание пред първата
инстанция, съобразявайки се диспозитивното начало в гражданския процес. В
тази връзка следва да се отбележи, че нито в исковата молба, нито в първото
по делото заседание пред първата инстанция, ищцата е твърдяла, че лекият
автомобил, управляван от П.П., се е движил преди настъпване на процесното
14
ПТП без включена звукова сигнализация. Ето защо изтъкнатото твърдение
едва пред настоящата инстанция, че специалният автомобил, управляван от
П.П., не се е движел с включена звукова сигнализация, не следва да бъде
разглеждано от настоящата инстанция, тъй като е преклудирано. Въпреки
това следва да се отбележи, че от доказателствата, събрани пред настоящата
инстанция, се установява, че управляваният от П. патрулен полицейски
автомобил непосредствено преди и по време на произшествието е бил с
включена звукова и светлинна сигнализация, което безспорно се установява
от показанията на свидетелите П.П. и М.К.. Съдът не кредитира показанията
на св. М.А., който твърди, че е нямало звуков сигнал на полицейската кола,
която той е видял да преминава през кръстовището, с оглед на
обстоятелството, че същият свидетел се е намирал на друга улица, макар и на
недалечно разстояние от кръстовището, през което е преминал патрулния
автомобил преди да настъпи произшествието, поради което е възможно
свидетелят да не е възприел звуковата сигнализация. Освен това следва да се
има предвид, че с влязлото в сила решение по чл. 78а от НК наказателният
съд е приел, че специалният автомобил, управляван от П.П., се е движел с
включена звукова и светлинна сигнализация и поради силата на пресъдено
нещо на решението на наказателния съд, в настоящото производство този
въпрос не може да се преразглежда. Неоснователно е оплакването в жалбата,
че първостепенният съд е следвало да даде указания на ищцата, че не сочи
доказателства за противоправното поведение на водача П.. Съдът се
произнася единствено по въведения от страните спорен предмет по делото с
оглед на диспозитивното начало, поради което съдът не е длъжен да указва на
страната какви фактически твърдения да наведе по делото. Няма как съдът да
дава указания за посочване на доказателства по ненаведени твърдения.
Посоченото от ищцата в първото съдебно заседание нарушение, което
било допуснато от водача на лекия автомобил, а именно, че същият се е
движил с превишена скорост, съвпада с едно от нарушенията, за които на П. е
било повдигнато обвинение и по които с влязлото в сила решение
наказателният съд се е произнесъл, а именно това е нарушението по чл. 21,
ал.1 от ЗДвП.
Във въззивната жалба и в писмената защита пред настоящата инстанция
се поддържа от ищцата, че водачът на моторно превозно средство със
специален режим на движение, може да надвишава разрешената максимална
15
скорост на движение, дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот
или имущество, и че именно такъв е настоящият случай, вследствие на
движението на лекия автомобил със специален режим, с превишена скорост
са причинени телесни увреждания на ищцата. Соченото нарушение не е
различно от това, за което в наказателното производство П.П. е бил обвинен
и по което се е произнесъл с влязлото в сила решение наказателният съд, а
именно нарушение по чл.5, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба № І-141/18.09.2002 г. за
условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от
моторните превозни средства Съгласно чл. 5, ал.1, т. 2 от Наредба № І-
141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим
на движение от моторните превозни средства водачът на моторно превозно
средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената
максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши
нечий живот или имущество, а разпоредбата на ал.2 на чл. 5 от цитираната
наредба предвижда, че разпоредбите по ал. 1 не освобождават водачите на
МПС със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите
от тях автомобили от задължението да управляват и да се движат по
безопасен начин. Както бе посочено по-горе съдът не може да преразглежда
приетото от наказателния съд относно това, че водачът на лекия автомобил не
е извършил нарушението по чл.5, ал.1, т.2 и ал.2 от Наредба № І-
141/18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим
на движение от моторните превозни средства.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че по делото не се
твърди от ищцата и не се установява друго нарушение на правилата за
движение, което да не е било предмет на влязлото в сила решение на
наказателния съд по чл. 78а от НК, постановено от Районен съд – Габрово по
АНД № 202/2020 г.
При неустановяване на противоправно поведение на застрахования
водач П. предявените искове по чл. 432, ал.1 от КЗ се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане изводите на първата инстанция с тези на въззивната
инстанция, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, при който въззивната жалба на ищцата е
неоснователна, същата дължи на насрещната страна разноските за
16
производството пред въззивната инстанция 5520 лв. с ДДС, за които са
представени доказателства, които е заплатила за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260023 от 3.11.2020 г. на Окръжен съд –
Габрово, постановено по гр.д. № 25/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н.В. Ю., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД гр.
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
********, направените по делото разноски в размер на 5520 лв., с включен
ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17