№ 64
гр. Харманли, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г. Административно
наказателно дело № 20215630200484 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Д. КР. П., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ***
против Наказателно постановление № 21-0271-001821 от 15.10.2021г., издадено от Началник
Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00
лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Д.П., чрез адвокат Г.Г., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно, издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Отрича
да е извършил описаното в НП административно нарушение. Счита, че описаната в НП
фактическа обстановка е неясна, непълна и невярна, а наложеното му наказание
незаконосъобразно и несправедливо. Претендира направените разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят
Д.П., редовно призован се явява лично и с адвокат Г.Г.. В хода на съдебните прения се
пледира за отмяна на оспореното наказателно постановление на различни основания. На
първо място се посочва, че в процесното НП било посочено като основание за издаването му
АУАН от дата 01.10.2021г., какъвто не е бил издаден. Напротив актът за установеното
нарушение бил съставен на 02.10.2021г. На следващо място се твърди, че процесният АУАН
е издаден преждевременно, а именно след отказа на жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство и преди отказа да бъде тестван чрез медицинско изследване. С оглед
изложените възражения се моли са отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски по делото, за които се представя списък.
Жалбоподателят в своя защита изцяло подкрепя изложеното от своя представител.
Моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не
1
изпращат представител и не вземат становище по жалбата. В съпроводителното писмо към
административно-наказателната преписка предлагат наказателното постановление да бъде
потвърдено. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 02.10.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 934552 от свидетеля ЗЛ. ТР. М. на длъжност
младши автоконтрольор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на
свидетеля Г. Г. Т., за това, че на 01.10.2021г. около 23:50 часа в гр. Харманли по бул.
„България“ до Застрахователна компания „Уника“ по посока центъра на града управлявайки
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, собственост на Д.Г. П.а, ЕГН
********** реализира ПТП с материални щети и пострадали лица, като на 02.10.2021г. в
01:08 часа Д.П. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг
Тест 5 000 с фабричен номер ARKF-0022 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издаден му бил талон за изследване номер 0051225, но Д.П.
отказал да даде кръв и урина за медицинско и химическо изследване.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения от
него. На същата дата – 02.10.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта.
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 21-0271-001821 от
15.10.2021г. от Пламен Димитров Петков на длъжност Началник група към ОДМВР
Хасково, РУ Харманли, упълномощен със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена
със заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., с което на Д. КР. П. на основание чл. 174, ал. 3, пр.
2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на актосъставителя З.М., на свидетеля по АУАН Г.Т. и на свидетеля-
очевидец А.А.. В съдебно заседание, провело се на 23.02.2021г., свидетелят З.М., посочва
обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните
АУАН и НП. Подробно и последователно описва действията извършени по повод
проверката на употреба на наркотични вещества на жалбоподателя. Свидетелят М. посочва,
че първо жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест
5000“, след което свидетелят му издал талон за медицинско изследване. Свидетелят
уточнява, че в талона жалбоподателят собственоръчно изписал, че не желае да бъде
изследван да даде кръв и урина за медицинско или химико-токсикологично изследване.
Свидетелят М. съпроводил жалбоподателя до Спешна помощ, където той отново отказал да
даде кръв и урина. След това жалбоподателят бил съпроводен от свидетеля обратно до
сградата на РУ-Харманли, където му бил издаден процесния акт.
В същото съдебно заседание е разпитан свидетеля по АУАН Г.Т.. Свидетелят Т.
пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП. Свидетелят Т.
изброя последователността на посещенията на РУ-Харманли и ЦСМП, като изрично
посочва, че процесният АУАН бил издаден след второто посещение на ЦСМП-Харманли.
Свидетелят посочва, че лично е възприел и двата отказа на жалбоподателя да бъде
изследван, както чрез техническо средство, така и чрез медицинско изследване.
В съдебно заседание провело се на 13.04.2022г. е разпитан свидетеля А.А..
Свидетелят разказва за последователността и броя на посещенията на РУ-Харманли и
ЦСМП вечерта на 01.10.2021г. и нощта на 02.10.2021г., като категорично заявява, че само
веднъж е посетил РУ-Харманли заедно с жалбоподателя, а след второто посещение на
ЦСМП двамата с Д. се прибрали. Свидетелят А. разказва, че преди второто посещение на
2
ЦСМП на жалбоподателя бил издаден акт за отказ да бъде тестван за наркотични вещества.
Свидетелските показания досежно двата отказа на жалбоподателя да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно – протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и талон за
медицинско изследване. В първия документ е отразен отказа на жалбоподателя да му бъде
взета кръв и урина за медицинско изследване, а във втория (талон за медицинско изследване)
е отразен както отказа му да бъде тестван с техническо средство, така и отказа да бъде
изследван чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване
(жалбоподателят е отбелязал, че не желае).
Видно от справка за нарушител/водач жалбоподателят има предходни две нарушения
на правилата за движение по пътищата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 10.11.2021г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 04.11.2021г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.
По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г., допълнена със заповед № 8121з-825 от
19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи са определени компетентните органи за
издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на ЗДвП. Съгласно горепосочените
заповеди право да издават АУАН имат младшите автоконтрольори в ОДМВР и СДВР и в
техните териториални структурни звена, а наказателните постановления могат да бъдат
издавани от началниците на група в РУ при ОДМВР на обслужваната територия.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 01.10.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и
нарушителя, като на 02.10.2021г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния
3
АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на
нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и
едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 15.10.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН. Следва да се отбележи, че в случая шестмесечният срок за издаване на НП не тече от
издаване на АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел
едновременно присъствал на установяването му и на съставянето на процесния АУАН.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се
установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за
целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 02.10.2021г. Указано му е
правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната
форма, но не и съдържание. Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗАНН. Законодателят е предвидил като задължителен реквизит на НП посочване на датата и
номера на АУАН-а, въз основа на който се издава. По делото по безспорен начин се
установява, че процесният АУАН е издаден на дата 02.10.2021г. за нарушение извършено на
дата 01.10.2021г., но в оспореното НП се посочва, че се издава въз основа на АУАН от
01.10.2021г., тоест в наказателното постановление бил посочен АУАН, различаващ се от
този по извършената проверка и констатираното нарушение. Това означава, че е налице
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН. Допуснатото нарушение дори и да се възприеме
като техническа грешка от страна на административнонаказващия орган не може да бъде
отстранено от съда. Недопустимо е един от задължителните реквизити на НП да се извлича
по тълкувателен път от данните по преписката. Непосочването, непълното посочване или
погрешното посочване на дата на съставяне на акта следва да се цени като съществено
процесуално нарушение. В този смисъл е и установената практика на касационната
инстанция – решение № 204 от 24.06.2016г., постановено по КАНД № 143 по описа за 2016г.
на Административен съд – Хасково, решение № 456 от 26.06.2019г., постановено по КАНД
№ 159 по описа за 2019г. на Административен съд – Хасково и други.
За пълното на изложението следва да се посочи, че съдът не констатира други
нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и не споделя останалите
наведени от жалбоподателя възражения.
Задължението на актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да
направи описание на извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било
извършено, е свързано с установяването на кръга на доказателственорелевантните факти,
преценка на правилната квалификация на нарушението, преценка на материалната
компетентност на наказващия орган, преценка на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и неговия извършител и не на последно място осигуряване на
възможност за нарушителя да разбере фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк.д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
4
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП ,
съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. В
описанието на нарушението се съдържат всички елементи от състава на нарушението.
Съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражения относно посочения час
в описанието на нарушението. Видно от приетите по делото писмени доказателства талон за
медицинско изследване е издаден в 01:13 часа. Същият е издаден след отказа на
жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство. Същевременно от разпита на
свидетеля М. се установява, че жалбоподателят устно е отказал да бъде тестван с техническо
средство в 01:08 часа, така както е посочено в процесните АУАН и НП и този отказ е
обективиран в талона за медицинско изследване. В процесния АУАН няма час на издаване, а
и такова изискване законодателят не е въвел.
От текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е видно, че визира два основни състава на
административно нарушение - отказ да бъде извършена проверка за установяване
употребата на алкохол или на наркотични вещества чрез предвидените за това способи. В
константната практика на Административен съд - Хасково се приема, че отделните способи
са дадени в условията на алтернативност, поради което отказът за извършване на
съответната проверка чрез който и да е от тях обосновава ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача /в този смисъл решение от 13.06.2019
г. по КАНД № 574 по описа за 2019г. на Административен съд - Хасково, решение от
06.06.2018 г. по КАНД № 24 по описа за 2018г. на Административен съд – Хасково,
решение № 496 от 18.08.2020г. по КАНД № 441 по описа за 2020г. на Административен съд
- Хасково и решение № 102 от 12.05.2021г. по КАНД № 150 по описа за 2021г. на
Административен съд – Хасково/. Предвид изложеното административнонаказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван както
с техническо средство, така и чрез медицинско изследване. Достатъчно обаче за
осъществяване състава на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е отказ да бъде тестван не зависимо от
способа. Ето защо дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че АУАН е издаден преди
посещението в ЦСМП, отново ще е осъществено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП
поради отказа на жалбоподателя да се тества чрез техническо средство.
Въпреки това предвид направените изводи за наличието на нарушения на минимално
изискуемото съдържание на НП досежно датата на АУАН въз основа, на който се издава
оспореното НП, съдът счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
5
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Такива са били поискани от жалбоподателя.
Предвид изхода на делото и установената незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на
разноски. Според задължителното указания за прилагането на закона, дадени в т. 1 от
тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г.
на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл. 144 от АПК, присъждат се само тези
разноски, за които е доказано да са реално извършени.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева е платено „в брой“ -
следователно договорът служи за разписка за реалното му заплащане.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно. Определено според правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателно
постановление и процесуално представителство при наложено административно наказание в
размер на 2000 лева е 370 лева в какъвто размер следва да бъде присъдено на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, районен съд - Харманли,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-001821 от 15.10.2021г., издадено
от Началник Група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Д. КР. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОД на МВР –
Хасково да заплати на Д. КР. П., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, *** сума в размер
на 370,00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6