Р Е Ш Е Н И Е
№…………………./
28.06.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №
1486 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е разгледано като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ)
Искът е приет на осн. чл. 498 ал. 3 КЗ като предявена от С.Й.Н., ЕГН **********,***,
представлявана от адв. Цв. В. *** офис 5 срещу
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК:
********* с адрес гр. София ул. Света София № 4, ет. 5 чрез адв. Т. Т. (САК)
със служ. адрес ***, ***, претенция за заплащане по банковата й сметка IBAN ***и:
·
обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания поради телесно увреждане (черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в дифузна травма на главния мозък временно опасна за живота,
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение,
контузия на гръдния кош) и психически дискомфорт и емоционален стрес, ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на
обезщетението
·
обезщетение в размер на 602.78 лв. за забавено
изплащане на това застрахователно обезщетение в периода от 27.07.2018 (дата на
изтичане на срок за определяне на обезщетението от застрахователя) до
предявяване на иска на 26.09.18г.;
·
обезщетение в размер на 16.50 лв. за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разноски за снабдяване с медицинска
документация, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до
окончателно изплащане на обезщетението
·
обезщетение в размер на 0.28 лв. за забавено
изплащане на това застрахователно обезщетение за същия период на забава.
Ищцата е основала иска си на твърдения, че
водачът Ю.М.Ю., застрахован с полица № BG/23/117000952018/27.03.2017г за
управление на л.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № *** от ответното
застрахователно дружество за риск „гражданска отговорност” по задължителна застраховка с покритие до 26.03.2018г., е предизвикал ПТП на 04.12.2017 год. в гр. П,
като нарушил правилата за движение, за
което и бил осъден по НАХД№ 90/20 на РС – П. Твърди, като пешеходец, засегнат
от удара с автомобила, ищцата понесла средна телесна повреда (черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна
област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки), която била
диагностицирана непосредствено
след ПТП и лечението й е проведено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била
изследвана по спешност и наблюдавана в неврохирургично отделение. Твърди, че
след провеждане на терапия и изписване от лечебното заведение се възстановявала
бавно и изтърпяла силни болки(в лява гръдна половина, където понесла контузия
на гръдния кош), продължително напрежение и силно главоболие, световъртеж и
гадене. Излага, че телесните наранявания
и емоционалния стрес от изживяното произшествие влошили социалния й
живот, намалили способността й да излиза извън жилището си и нарушават ритъма й
на живот. Твърди, че и понастоящем я обзема тревога, когато е в близост до лек
автомобил и избягва да излиза от дома си.
Посочва, че въпреки че представила на
застрахователя протокола за ПТП и медицинската си документация, за което се
наложило да направи и допълнителен разход от 16.50лв, застрахователят
неоснователно отказал да изплати обезщетението с уведомително писмо от
05.09.2018г.
По същество преупълномощен адв. А. пледира за уважаване на доказаната
претенция в цялост, като се позовава на установеното в наказателно производство
основание за гражданска отговорност на причинителя на вредите и потвърдените от експертите
последици от травмите за здравето и психиката на пострадалата. В
допълнителни писмени бележки се обосновава и неоснователност на възражението за съпричиняване на вредите
с поведение на пешеходката и подробно се коментират констатациите на вещите
лица по проявите на мозъчната контузия и разстройството в адаптацията на
личността, променили рязко бита и ежедневието на ищцата и продължили да й въздействат негативно и досега.
Ответното застрахователно дружество е оспорило претенцията, като
сочи, че пораждането на отговорността на застрахования водач не е било доказано. Възразява за съпричиняване на
вредите, като сочи че пешеходката в
нарушение на правилата на ЗДвП е прекосила пътното платно на място, където няма
данни да е налице пешеходна пътека или светофарна уредба, като не е положила и
необходимата грижа да се увери, че прекосяването на пътното платно може да се
извърши безопасно. Счита, че приносът
на пострадалата е основание за съществено намаляване на размера на
застрахователното обезщетение. Оспорва и понасяне на душевните страдания с
посочения интензитет и продължителност. Оспорва размера на поискания паричен
еквивалент като го счита несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване
на неимуществени вреди от този характер.
По същество пълномощникът на ответника пледира за отхвърляне на
недоказана претенция, като моли да се отчете съпричиняването на самото увреждане и липсата на адекватното психиатрично
лечение, довело до по-продължителен от обичайния възстановителен период. В
писмени бележки се излагат допълнително съображения за установена от медика травма,
чието лечение е проведено в период от 2 – 3 седмици без нужда от следващи по
-специални грижи и възможност психичното
страдание да бъде повлияно в значителна степен от медикаментозно лечение, което
не е било приложено навреме. Поддържа се възражението за нарушение на правилата
за пресичане от пешеходката като причина,
пряко допринесла за настъпване на ПТП. С посочване на конкретни примери от
съдебната практика се обосновава неоправдано високия размер на претенцията.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.198
и л.200).
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№260096/21.01.2021г.(л.126). Окончателната правна квалификация на претенциите
и по-подробно изложение на твърденията на страните се съдържа в доклада, обявен
за окончателен в открито съдебно заседание с протоколно определение (л. 146) по проекта, съобщен на
страните (л.129-131), възприет изрично от тях без възражения. С тези свои
действия, съдът е докладвал и приел за разглеждане като самостоятелни претенции искове за присъждане на обезщетение за
забава, начислени върху застрахователно обезщетение, формулирано като главница.
Това обаче противоречи на наложилата се съдебна практика по възприемане на
законната лихва, дължима от застрахован делинквент като неразделна част от
застрахователното обезщетение. Съдилищата вече
приемат, че и след реформата в застрахователното право с новия КЗ, приложим
слез 2016г, законът урежда в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ лихвите за забава като
част от обезщетението, а разграничаването на момента по чл. 497, ал. 1 КЗ за
начало на забава на самия застраховател има значение само за ограничаването на
обема на тези лихви(Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т.д. №
2466/2018). Затова и следва да се
коригира произнасянето на съда, като докладваните като самостоятелни претенции
се разгледат като акцесорни искания за присъждане на компенсаторна лихва в
рамките на определянето на застрахователното обезщетение от съда, без да се
определят по размер за целия период от началото на тяхната дължимост до крайния
момент на плащането или принудителното им събиране (Решение № 193 от 26.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г. о., ГК).
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на
валидно застрахователно правоотношение,
признато въз основа на удостоверена по общодостъпен начин регистрирана полицa №
BG/23/117000952018 за застраховка гражданска отговорност на автомобилист за
л.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № *** сключена със ЗАД "ОЗК-
Застраховане" АД и действала от 27.03.2017
до 26.03.2018 г.
Механизмът на възникване на ПТП и причинната
връзка на настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на
водача Ю.Ю. са установени с влязло в сила решение по НОХД 90/20г. по описа на ПРС, с което подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност. Решението
за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, с което дееца
се признава за виновен за инкриминирано деяние има значение на присъда(чл. 305
ал.5 НПК), която следва да бъде зачетена
от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното
събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил, покриващо
фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ пр. 2 вр. ал.1 б.
„б“ пр.2 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни обстоятелства
съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. В случая
наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно причиняване на
престъпен резултат – средна телесна повреда на пешеходеца С.Н., като несъмнено
е установил, че на 04.12.2017
год. в гр. П, на третокласен път № 208 между гр. Тервел и гр. Айтос
застрахованият водач по непредпазливост причинил на пострадалата пешеходка
черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна област
на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, обусловила разстройство на
здравето временно опасно на живота, именно като съставомерен резултат нарушените
от водача правила за движение - чл. 20, ал. 1 и чл. 116, ал. 1 ЗДвП.
В този смисъл съдът приема за категорично
доказано, че телесните увреждания са резултат именно от удара на тялото на
ищцата в управляван от застрахования водач автомобил.
За настъпилия вредоносен резултат ищцата се
позовава на медицинската документация от проведено лечение(история за
заболяването при проведено болнично лечение
вкл. образна диагностика на главен мозък), предоставени на пациента след
заплащане на такса за преписи в размер на 16.50лв.
Тази документация е допълнително
интерпретирана от назначен от съда медицински експерт. Съдебният лекар
потвърждава(л.184-185), че още при приема на пациента в спешния център
непосредствено след катастрофата са
била диагностицирани раната на главата
и черепномозъчната контузия, които са били лекувани консервативно в клиниката
по неврохирургия до овладяването на отока и кръвоизлива под мозъчните обвивки.
Същевременно експертът заключава, че мястото на удара по главата точно съотвества на съприкосновение с автомобила,
като при това е можело да се понесат и удари в горна половина на тялото по
височина,по крайници и гръден кош, корем, които обаче не са били тежки и не са
документирани при лечението, насочено към по-сериозното животозастрашаващо
мозъчно увреждане. Вещото лице е потвърдило, че болничното лечение в рамките на
седмица е обичайно за наблюдението на пациента с мозъчна травма, като типичните
й симптоми (главоболие, отпадналост, нарушена координация и загуба на
равновесие) изискват пълен покой в лежащо положение на пациента и постепенно се
повлияват от терапията за 2 – 3 седмици. Пълното отпадане на последиците от
кръвоизлива, проявяващи се с главоболие и виене на свят при пациентката е
отнело до шест месеца, като към
настоящия момент физиологията е възстановена изцяло и вещото лице констатира само белег в окосмената част на
главата при прегледа на ищцата.
Отделно, назначеният от съда клиничен
психолог (л.196) установява, че непосредствено след ПТП, ищцата е изживяла
ретроградна амнезия като последица от мозъчната травма, преди острото начало на
патологичен процес, последвал възстановяване на съзнанието (когато са се
проявили физиологичните симптоми). Следващият период на адаптация на личността
към стресогенното събитие се е характеризирал с типични психопатологични
симптоми за продължително протичища смесено тревожна –депресивна реакция, като
тревожност, безпокойство, напрежение и гняв, чувство за несправяне със
ситуацията, страхови фиксации. Такова състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство нарушава социалното функциониране на личността и и не
би внъзникнало без значимо стресово събитие, каквото е ПТП, като типичното му
проявление настъпва до месец и обичайно се преодолява до една година с
подходящо антидепресивно медикаментозно лечение, назначено от психиатър, или до
шест месеца при допълнително подпомагане от психотерапии или активна
психологично подкрепа от семейство и приятелски кръг. Според експерта, макар и
без такова професионално лечение, протрахираното разстройство на адаптацията на
пациентката постепенно се преодолява(без да е прераснало в по-тежка патология), но към момента на
освидетелстването (повече от три години след стреса) все още са констатирани
тревожност и страхова фиксация към нов
инцидент, които снижават увереността на личността и намаляват импулса да излиза
от дома си.
Макар и депозирани от близък роднина на
ищеца, съдът не намира основание да не кредитира показанията на разпитаната
свидетелка К. (л. 146), тъй като те са последователно изложени, без
противоречия и несигурност, а и кореспондират на медицинската документация и
наблюденията на експертите. Свидетелката (дъщеря на пострадалата) ясно описва
изживяванията на ищцата непосредствено след катастрофата и периода на
възстановяване и лечение. Свидетелства за влошаването на състоянието по време
на наблюдението в болницата(мотивирало персонала да позволи достъп на близките
до болната), затрудненията в ориентацията и загубата на паметта и падане поради
губене на равновесие. Свидетелката описва и продължилите след болничен престой
физиологични проблеми с придвижването й, изискващо чужда помощ по
време на домашното си лечение и проявите на тревожност и страхови фиксации, които изцяло кореспондират на заключенията на медика и психолога. Свидетелката описва и допълнителен дискомфорт, изживян от
пострадалата поради затрудненията, които изпитвал в ежедневието си, тъй като
освен главоболието и честата загуба на равновесие, в рамките на 40 дни след
излизане от болницата ищцата изпитвала и силни болки
от натъртванията на тялото й в цялата дясна страна („беше лилава и не можеше да
става“), което състояние ангажирало с ежедневни грижи близкия роднински кръг(грижи са полагали дъщерята, сестрата на
ищцата и племенницата й, които не можели да прекъснат работа и се редували).
Съдът приема за установена и съществената разлика в поведението на
пострадалата, която е била дейна, самостоятелно организирала ежедневието си и
често общувала с близък приятелски кръг преди ПТП, а понастоящем ограничава
излизането от дома си и трудно възстановява навиците си за общуване.
В заключение, съдът приема за установени
като причинени от противоправното поведение на застрахования водач не само
телесните увреждания породили негативни изживявания като значителни по
интензитет болки и неудобства в наложителния начален болничен престой и
следващото не много продължително (40 дни) домашно лечение до преодоляване на физиологичните
симптоми и продължилите макар и с намаляваща постепенно интензивност
повече от три години тревожни и страхови изживявания. Категорично е установено,
че телесното здраве е изцяло възстановено, а психологичните остатъчни страхови
фиксации подлежат на подходящо лечение до пълно възстановяване. Наличието на
белег не може да се отчита като непреодолима остатъчна негативна последица от
увреждането, тъй като няма данни да е по част от тялото, която да е обичайно
забележима за околните (вещото лице посочва, че е
в окосмена част от главата) и да създава някакъв конкретен дискомфорт занапред.
Ответното дружество е възразило за наличие
на допълнителни (извън поведението на водача) факти, допринесли за
причиняването на този противоправен резултат. Принос за настъпване на
увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със свое противоправно
поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за
механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е
върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване(Р. № 206/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 98 от 24.06. 2013 г. по т. д. №
596/2012 г., II т. о.; Р. № 154/31.10. 2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на II т.
о.; Р. № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на II т. о.; Р. №
169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; Р. по т. д. №
1117/2009 г. на II т. о.). Съдът кредитира заключението на автоексперта ( л.
178) като изградено на възприетите в присъдата обстоятелства относно деянието
на осъдения водач, потвърдени и с показанията на свидетеля Ю. за пътната обстановка,
скоростта с която е управлявал МПС при ПТП и поведението на пешеходката
(л.183). Съдът приема за категорично установено, че е валял дъжд, затрудняващ видимост; че пострадалата е
предприела пресичането на улица през жилищен квартал, като в района не е имало
обозначено с пешеходна пътека място да пресичане; че въпреки че движението е било интензивно, пешеходката внимателно е избрала момента за пресичане след като
е престояла на тротоара, за да се огледа; че е била пропусната от друг автомобил и е започнала
с бърз ход движение по платното, което е позволявало на застрахования водач да
я забележи и да намали своевременно скорост, за да я пропусне от
своя страна през своето платно. Вещото лице посочва, че и двамата участници в
движението са имали възможност да се възприемат и да съобразят поведението си
един с друг, но за да избегне удара пешеходката изобщо не е следвало да започва
движението си, или, противно на обичайното поведение е следвало да спре между
двете ленти с очакване да бъде пропусната от по-следващ участник в
колоната (след непосредствено
приближаващ се към нея автомобил на застрахования водач), докато шофьорът е можел да осуети удар със спиране, ако е съобразил
скоростта си с влошената пътна обстановка. В конкретния случай произшествието е
настъпило в тъмна част от денонощието с включено улично осветление, но намалена
видимост и пречупване на светлината на фаровете
от дъжда, в жилищна зона отдалечена от кръстовище, където е обичайно поява на
пресичащи платното жители. Разпоредбата на чл. 20 ЗДП регламентира поведението
на водачите на МПС по отношение на скоростта за движение, когато тя е в рамките
на максимално допустимата. Текстът изброява примерно и неизчерпателно факторите
от пътната обстановка, с които шофьорът следва да се съобразява при избиране
скоростта на движение, като колкото повече са отрицателните фактори, толкова
по-ниска скорост следва да се избере. Затова и решаващо за пътния инцидент е
именно поведението на водача, който въпреки че е можел за възприеме жената,
застанала на тротоара непосредствено преди да
навлезе на пътя, не я е отчел като
допълнителна опасност и не е намалил и спрял за да я пропусне. Обратно, съдът съобразява, че преценката на
пешеходката за възможност за безопасно преминаване е била основана на възприемането
на МПС като движещо се със скорост, съответна на очаквана при такава обстановка
и с внимание към нея, като вече започнала пресичане, след предоставената й възможност от автомобилите от нейната
страна на платното. Предприетото с бърз ход пресичане само по себе си не е
повишило опасността, защото е проява на очаквана грижа, насочена към
съкращаването на цялостния престой на платното, чието начало е следвало да се
отчита от всички участници още от слизането й от тротоара, а не едва към
достигането на разделителната линия. Напротив, „спасителното“ според вещото
лице поведение за пешеходката изисква
тя да се спре при вече започнало пресичане и да е удължи ненужно престоя си,
така че би я превърнало в неочаквана опасност за движението за следващите
участници. Избраното от пешеходеца място на пресичане също само по себе си не
провокира необичайно повишаване на риска. Правилото на чл. 113 ал.1 ЗдвП
изисква да се използват пешеходни пътеки, но когато такива има в района на
обичайното движение на гражданите. Съответно при наличие на обозначено място за
пресичане само в противоположна на посоката на движение на ищцата (излязла от
дома си за да стигне до магазин в жилищна зона от другата страна на двулентовия
път) поведението й следва да се преценява по правилата на втората алинея, която допуска и пресичане на такова
място.
Затова и съдът намира, че действието на
пешеходеца не може да се отчита като самостоятелен причинен фактор за
пораждането на самото ПТП, докато несъмнено именно поведението на водача на
застрахования автомобил е поставило началото на опасността и без него
пресичането, макар и не на обозначеното място е можело да завърши без сблъсък.
Възражението за съпричиняване е
неоснователно, тъй като в причинно-следствената верига не следва да се
включва поведение на самата пострадала.
При така установените факти, съдът намира
претенциите на ищцата за частично основателни по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента,
поради което и дължимото за това застрахователно събитие обезщетение следва да
покрие пълния размер на понесените от пострадалия вреди. Такива са настъпили
както в имуществената, така и в
неимуществената сфера на ищцата.
Оспорените разходи за удостоверяване на
вредите са доказани изцяло с представените платежни документи. Дата на
издадената фактура (л.27) съответства на подготовката за предявяване на
писмената претенция към застрахователя на 05.06.18г, и описаните в нея
приложения. Заплатената сума от 16.50лв. несъмнено представлява разход,
направен в резултат на застрахователното събитие и претенцията за понесени
имуществени загуби следва да се уважи в този размер.
При съпоставката на установените телесно и
психично увреждания със показанията на свидетеля за негативните изживявания и
промените в поведението на пострадалата, съдът намира за категорично
установено, че ищцата е изтърпяла комбинация от
кратковременна и не много тежка черепно-мозъчна травма(без фрактури на
черепни кости, но с кратка загуба на съзнание и ретроградна амнезия) и болезнени в
по-продължителен период леки натъртвания, както и психическия стрес от
злополуката с продължителни страдания в порядък и интензитет, типични за такива
увреждания, като болковия синдром е бил силно изразен в началния етап и с
по-ниска интензивност при домашно лечение до
40 дни до цялостно
възстановяване в период от шест
месеца до година след травмата. Необичайното протрахиране на разстройството на
адаптацията на личността след
този период и съхранени и понастоящем остатъци от страхови фиксации и
самоограничения в общуването съдът оценява като резултат от неположена
адекватна грижа от пациента след продължителност на симптоматика, като
възприема извода на вещото лице за възможност за преодоляване на този дискомфорт
с подходящо лечение, включително и предоставяно безплатно на пациенти от специалист-психиатър след направление от личния
лекар. В тази връзка без значение е обстоятелството, че такава консултация не е
била назначена, тъй като няма и данни пациентката да е споделила оплакванията
си при текущи прегледи. Съответно и необичайната за този вид стресогенно
негативно изживяване продължителност на симтоматиката над една година не следва
да се приема за резултат единствено от причинено от застрахования ПТП, което да
утежнява значително степента на засягането на правната сфера на пострадалата.
Съдът отчита за определяне на размера на обезщетението, съобразно указанията
дадени с ПП4/68г на ВС по приложението на чл. 52 ЗЗД, наред с тези конкретни
характеристики на вида и степента на увреждането и настъпилата в резултат на
тях изцяло преодолима промяна в социалните възможности на пострадалата както и благоприятната перспектива за пълно
възстановяване с несложно медикаментозно лечение дори и без специализирана
психотерапия. Тъй като последиците за пострадалата в случая са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото
обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява целия комплекс от тези
фактори, като въз основа на тях преценява случая като сравнително лек при
съпоставката му с други случай на последици от черепно-мозъчни травми.
Наред с това съдът счита, че като ориентир
за размерите на обезщетенията би следвало да се преценят съответния лимит на
застрахователно покритие (чл. 492 т. 1 на КЗ) и икономическа конюнктура в
страната към релевантния за настъпване на увреждането момент, съгласно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД. Съответно, макар че за предходни години
съдилищата са определяли
обезщетения в подобен и по-голям размер, но за вреди с комбиниран характер(съчетани
с фрактури на черепа, продължителни коматозни състояния, множество други
телесни увреждания и остатъчни невъзстановими последици) съдът заключава, че
поискания, посочен от ищеца размер от 35 000лв. не е адекватен и за горница над
20 000лв надхвърля границите на
справедливото обезщетение за
всички понесени до момента болки и страдания като негативни последици от
деликта. Претенцията на пострадалия за неимуществени вреди е основателна и
следва да бъде уважена в този размер, а за неоснователната горница да се
отхвърли.
Съответно на направеното искане на осн. чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение следва да се включат и
лихвите за забава, които съдът отчита от изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на претенцията на ищцата пред застрахователя, така както са
били изрично поискани от ищцата. В
конкретния случай ответникът не се е позовал на забава на своя кредитор,
въпреки че е отказал да се произнесе поради недостатъчно данни за вината на
застрахования, но няма спор, че цялата документация, съобразена от съда, освен
влязъл в сила акт на наказателния съд са
били депозирани с първата молба. КЗ не изчерпва вида на необходимите
доказателства, освен като такива по основанието и размера на претенцията / чл.
106, ал. 3 КЗ /. Действително, влязла в сила присъда срещу делинквента има
отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя, но разпоредбата
на чл. 497 вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ
следва да се разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на
предявяване на застрахователната претенция и задължително необходими за произнасянето на застрахователя по
същата. Към 05.06.2018г разследването не е било приключено, а застрахования не
е бил привлечен като обвиняем(постановлението да това е датирано 28.01.2020г), поради което
пострадалата не може да бъде отговорна за непредставяне на доказателства, които
не съществуват към момента на отправеното искане(Решение № 93 от 27.11.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК), съответно няма и основание за отпадане
на акцесорната част от обезщетението, включено в застрахователната сума.
Ищецът е претендирал заплащане на разноски,
като в списъка по чл. 80 ГПК е посочено вземане на адвоката за предоставена
безплатна адвокатска услуга. По делото са били представени множество
пълномощни, но не и договор за защита, с удостоверено безплатно
представителство в хипотеза на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. С оглед установената съдебна практика
(определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК) за
доказване на такова обслужване е необходимо да се установят съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, а в случая договаряне не
е установено. Затова и разноски в полза на ищцата, респективно пряко за нейна
сметка в полза на довереник не следва да се присъждат.
Ответното дружество е представило списък, в
който освен доказаните по делото вноски за депозити, изплатени на вещите лица
по изготвените експертизи(общо 450лв) са включени и неизплатени разноски,
внесена за осигуряване на призован свидетел и пътни разходи, за чието
изразходване от ответника липсват доказателства. Представена е фактура да
данъчно облагема сделка и банков превод за изплащането на фактурирана стойност
на адвокатска услуга, които кореспондират на договорен хонорар от 1600лв без
ДДС. Този размер е оспорен от насрещната страна като прекомерен. Минималният размер за тази услуга, според
интереса, предявен с исковата молба, възлиза на 1580лв по методика по чл. 7 ал.
2 от НМРАВ. Като съобразява продължителността на процеса и множеството събрани
доказателства по него, съдът преценява че тази основа не е несъразмерна с
фактическата сложност на казуса. Съответно добавянето на ДДС е оправдано при
услуга, предоставена от адвокатското дружество. Възражението за прекомерност е
неоснователно. В заключение, общият доказан размер на направените разходи
възлиза на 2370лв., като неизползваната от съда сума от 30 лв депозирана за
разпит на свидетеля подлежи на възстановяване на вносителя. Така съразмерно на неоснователната част от
претенцията (15000/35016.50) от доказаните разходи в полза на ответника следва
да бъдат присъдени само 1015.24лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК в полза на
държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово
дължими такси в размер на 850лв (4 %, но не по- малко от 50лв за всяка от
присъдените две главници). Направените авансирани от бюджета разходи в размер
на 350 лв за възнаграждения на експерти(по допусната медицинска и психологична
експертиза), назначени по искане на страна, освободена от авансово внасяне на
разноски също следва да бъдат събрани от ответника (чл. 78 ал.6 ГПК),
съразмерно на основателната претенция(20016.50/35016.50) до размер от
200.07лв.
По гореизложените съображения и на осн.
чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК:
********* с адрес гр. София ул. Света София № 4, ет. 5 да заплати на С.Й.Н., ЕГН **********,***, на осн. чл. 493 и чл. 497 КЗ за причинените щети от водач на МПС с
ДКН ***, застрахован по полица № BG/23/117000952018/27.03.2017г за задължителна
застраховка гражданска отговорност при ПТП настъпило на 04.12.2017 год. в гр. П, следните суми:
·
20 000 лв. (двадесет хиляди
лева), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
телесно увреждане (черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на
главния мозък временно опасна за живота, контузия на главата, разкъсно-контузна
рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош) и психически
дискомфорт и емоционален стрес, прерастнали в тревожно-депресивно разстройство
на адаптацията,
·
16.50 лв. (шестнадесет лева
и петдесет стотинки), представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разноски за снабдяване с медицинска документация за доказване
на увреждането,
ведно със
законната лихва за забава върху тези две главници от 27.07.2018г. (изтичане на срок за произнасяне по предявена
претенция) до окончателно изплащане на обезщетението по банковата й сметка IBAN ***.
Разноски в полза на ищцата не се определят.
ОСЪЖДА „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* с
адрес гр. София ул. Света София № 4, ет. 5 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд
- гр.Варна в Централна кооперативна
банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
·
50лв. (осемстотин и
петдесет лева), представляваща дължима по делото държавна такса по основателни
претенции, на основание чл.78 ал.6 от ГПК
·
200.07лв. (двеста лева и
седем стотинки), представляваща авансирани от бюджета разходи за допуснати
експертизи по основателна претенция, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
претенциите
на С.Й.Н., ЕГН ********** срещу „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* за присъждане на обезщетения за същите
неимуществени вреди от същото застрахователно събитие за горницата над 20 000 до претендирани 35 000лв
ОСЪЖДА
С.Й.Н., ЕГН **********,*** да заплати на
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК:
********* с адрес гр. София ул. Света София № 4, ет. 5 сумата 1015.24 лв.(хиляда и петнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
част от направените от ответника по делото разноски, съразмерно на отхвърлена
част от претенцията, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
(чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК,
на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД