№ 967
гр. Перник, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20231720102923 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. И. В., ЕГН:********** от гр.
******, кв. ****** ******, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“
№ 146. Ищцата твърди, че на 18.01.2021 г. била сключила договор за потребителски кредит
№ 2337319 с ответника, като общият размер на отпуснатия кредит бил 3907, 16 лв. Съгласно
чл. 1 от Договора КРЕДИСИМО се задължавало да предостави на Кредитополучателя
потребителски Кредит, в размер и при условия, посочени в настоящия Договор, под
условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление било одобрено от КРЕДИСИМО.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора настоящият Договор, ведно с приложенията към него,
Общите условия, Заявлението и дадени съгласия чрез изрични декларации от
Кредитополучателя относно обработване и съхранение на предоставените от него лични
данни по реда и начина, уговорени в Общите условия, представлявали цялостно и единно
споразумение между страните с посочения по-горе предмет. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Договора с подписването на настоящия Договор Кредитополучателят заявявал, че е съгласен
и приемал Общите условия, които му били предоставени от КРЕДИСИМО и с които се бил
запознал. Съгласно чл. 3 от Договора след подписване на настоящия договор от
Кредитополучателя и при спазване на условията т.Ш.3.1. от Общите условия КРЕДИСИМО
одобрявало Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на кредитоспособността
и идентификация на последния, по реда, предвиден в Общите условия. Съгласно чл. 4 от
Договора, в случай че Кредитополучателят бил посочил в Заявлението, че ще предостави
Обезпечение на Кредита, същият следвало, в зависимост от посочения в Заявлението вид на
Обезпечението: (i) да предостави на КРЕДИСИМО банкова гаранция съгласно Общите
условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице
("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за
одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение
била 24 (двадесет и четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към
отношенията между страните по настоящия Договор се прилагали съответните разпоредби
на Общите условия относно Обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, в случай че в
1
посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното Обезпечение
на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от КРЕДИСИМО, съответно този
Договор не поражда действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. Съгласно чл. 4,
ал. 3 от Договора, в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без Обезпечение, срокът
за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от подаване на Заявлението. Ако
Заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока по предходното изречение, Договорът
не поражда действие между КРЕДИСИМО и Кредитополучателя. Съгласно Приложение №
1 към договор за потребителски кредит № 2337319 от 18.01.2021 г. условията на договора
били както следва:
1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; Кредитен
продукт: "Credissimo плюс";
2. Общ размер на предоставения Кредит: 3 907.16 лева /три хиляди деветстотин и
седем лева и шестнадесет стотинки/от които размер на Кредита 3500.00 лева ( три хиляди и
петстотин лева и нула стотинки) и размер на застрахователната премия 407.16 лева
(четиристотин и седем лева и шестнадесет стотинки);
3. Срок на Кредита: 24 / двадесет и четири месеца/
4. Брой на Погасителните вноски: 24 / двадесет и четири вноски/
5. Размер на Погасителните вноски: 237.70 лева /двеста тридесет и седем лева и
седемдесет стотинки/
6. Лихвен процент по Кредита: 39.35 % /тридесет и девет цяло и тридесет и пет
процента/
7. Годишен процент на разходите по Кредита: 47.28 % /четиридесет и седем цяло и
двадесет и осем процента/. Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, са посочени в Общите условия.
8. Общ размер на всички плащания: 5704.80 лева / пет хиляди седемстотин и четири
лева и осемдесет стотинки/
В Приложение № 1 бил посочен погасителният план към Договора. За обезпечаване
на така сключения договор за потребителски кредит ищцата твърди, че била принудена и да
сключи и договор за предоставяне на поръчителство с "АЙ ТРЪСТ" ЕООД (собственик на
капитала на дружеството бил Кредисимо ЕАД). Съгласно б. А от преамбюла към договора
ПОТРЕБИТЕЛЯТ бил подал заявление за потребителски кредит до Кредисимо ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1463, Район "Триадица", бул.
"Витоша" 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България" („КРЕДИСИМО“), като бил
подписал договор за потребителски кредит („Договор за потребителски кредит“) и Общите
условия за предоставяне па кредити на КРЕДИСИМО. По силата на Договора за
потребителски кредит КРЕДИСИМО се задължавало да предостави на ПОТРЕБИТЕЛЯ
потребителски кредит в размер на 3907.16 лева със срок за погасяване 2023-01-20 г„ след
предоставяне на обезпечение за задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за
потребителски кредит под формата на поръчителство, под условие, че подаденото от
ПОТРЕБИТЕЛЯ заявление било одобрено от КРЕДИСИМО съгласно реда и сроковете,
уговорени в Общите условия за предоставяне на кредити. Съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от
Договора с настоящия Договор ПОРЪЧИТЕЛЯТ се задължавал да сключи договор за
поръчителство с КРЕДИСИМО, по силата на който да отговаря пред КРЕДИСИМО
солидарно с ПОТРЕБИТЕЛЯ за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ,
възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит
(„Договор за поръчителство”)- За поемане на задълженията по ал. 1 ПОТРЕБИТЕЛЯТ
дължи възнаграждение на ПОРЪЧИТЕЛЯ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за
поръчителство ПОРЪЧИТЕЛЯТ имал право на възнаграждение за изпълнение на
задълженията по този Договор. Съгласно чл. 8, ал.1-6 от договора за поръчителство:
„ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за обезпечаването на
изпълнението на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит в
2
размер и при условия, съгласно Приложение № 1.
Когато ПОТРЕБИТЕЛЯТ упражни правото си на отказ от Договора за потребителски
кредит, той заплаща на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за всички периоди (мссеци/периоди
за револвиране) от влизаме в сила на настоящия Договор до момента, в който
ПОТРЕБИТЕЛЯТ е погасил задълженията си за връщане на главницата и заплащане на
дължимата лихва но Договора за потребителски кредит при условията на чл. 29, ал. 4 от
ЗПК, в размер съгласно Приложение № 1. Възнаграждението се заплаща не по-късно от 30
календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до КРЕДИСИМО за
упражняване правото на отказ. В случай че условията па чл. 29, ал. 5 от ЗПК не са
изпълнени и отказът не влезе в сила, съответно Договорът за потребителски кредит не се
прекрати, възнаграждението на ПОРЪЧИТЕЛЯ се дължи съгласно правилата на ал. 1. В
случай на предсрочно погасяване на задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за
потребителски кредит ПОТРЕБИТЕЛЯТ заплаща на ПОРЪЧИТЕЛЯ възнаграждение за
съответния период, през който е извършено погасяването, в размер съгласно Приложение №
1. Когато предсрочното погасяване е частично, възнаграждението на ПОРЪЧИТЕЛЯ,
определено съгласно ал. 1, се дължи в пълен размер за периода, в който е извършено
частичното погасяване, като за оставащите периоди съгласно настоящия Договор,
респективно Договора за потребителски кредит, се намалява пропорционално на размера на
оставащата дължима главница. ПОТРЕБИТЕЛЯТ има право да заплаща възнаграждението
по следните начини: 1. по банкова сметка на ПОРЪЧИТЕЛЯ; 2. по банкова сметка на
КРЕДИСИМО АД открита в Банка ДСК, IBAN: ***** **** **** **** **** **, *** ********
или по начините, установени в Договора за потребителски кредит, за плащане на
задълженията на ПОТРЕБИТЕЛЯ по Договора за потребителски кредит. КРЕДИСИМО е
овластено да приема вместо ПОРЪЧИТЕЛЯ изпълнение на задължението на
ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал.4, т.2. и всички
други вземания на ПОРЪЧИТЕЛЯ по този Договор. В случай че платената по този начин
сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ към
КРЕДИСИМО и на задължението на ПОТРЕБИТЕЛЯ към ПОРЪЧИТЕЛЯ по този Договор,
е внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към ПОРЪЧИТЕЛЯ. В случай на
забава на ПОТРЕБИТЕЛЯ за плащане на възнаграждението по този Договор
ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи на ПОРЪЧИТЕЛЯ обезщетение за забава в размер на законната
лихва заедно с всички направени от ПОРЪЧИТЕЛЯ разноски за събиране на това вземане“.
Съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство, раздел II, т. 1 възнаграждението
на поръчителя било в общ размер на 5 094.72 лв. Ищцата заявява, че към датата на
подаването на исковата молба била заплатила цялата сума по процесния договор чрез
рефинансиране, т.е. ищцата била изтеглила нов кредит от ответното дружество и с него била
погасила задълженията си по процесния договор за кредит.
Заявява, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото
същата при сключването на договора за потребителски кредит била действала извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен
акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9
Договорът за потребителски кредит бил недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК
Договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния процент на разходите
(ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
3
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Договор за
потребителски кредит № 2337319 бил недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следните причини:
1) Не било посочено кои точно разходи формират ГПР.
В съдебната практика се приемало (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по
в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10,
ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР,
получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и
допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не било достатъчно само
разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно
споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР . В практиката на СЕС
трайно било проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР било нарушено не
само когато величината не била посочена в точен процент, но така също и когато не били
посочени основните данни, които били послужили за неговото изчисляване /Решение от 20
септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС/. Излагат се и аргументи от дело С-453/10 , дело
С-448-17 и заключение на генералния адвокат ОР-С-453-10.
Твърди, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба
на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му но кредита, което ще
се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на
посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от
действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като
нелоялна и поконкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП,
във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. На следващо място видно от уговорките в договора
между страните и тези в договора за поръчителство, то между двата договора била налице
такава тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор за
предоставяне на поръчителство на практика се явявало част от сключването на договора за
потребителски кредит, т. е. те следвало да се разглеждат като едно цяло/договорът за
потребителски кредит не можел да бъде сключен без да бил обезпечен, тъй като било
налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението по поръчителството наред с това по основното задължение
по кредита, и то с възможност дължимото възнаграждение да се преведе на кредитодателя
по негова сметка (чл.8 ал.4 т.2 от договора за поръчителство).
Това, както и съотношението на дължимото по договора за предоставяне на
поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което ищецът се съгласявал
да поръчителства, без да има правото на свободен избор за това, давали основание да се
4
приеме, че договорът бил сключен в нарушение на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните
престации. Ето защо възнаграждението на поръчителя следвало да бъде включено в ГПР и в
погасителния план, нещо което не било извършено.
Доколкото в чл. 19, ал. 1 от ЗПК било предвидено, че годишният процент на
разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със
сключването на договора за поръчителство, кредиторът бил предвидил възнаграждение за
поръчителство, което по своята същност представлявало разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по
кредита представлявало заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Поради което и
договорът на това основание следвало да се счита нищожен.
В заключение в процесният договор било нарушено изискването на закона за точно и
ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е посочено кои разходи
формират ГПР. Същото непосочване представлявало нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11
ал.1, т. 10 от ЗПК.
2) Възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като разход в ГПР и
потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото
последното било задължително условие за получаване на кредита.
Цитира съдебна практика в смисъл, че когато не се включи възнаграждението на
поръчителя (различни фирми за бързи кредити използват различни наименования за
означаване на едно и също явление: такса гарант, възнаграждение за поръчителя и пр.) в
ГПР било налице неправилно посочване на ГПР, което водило до недействителност на
договора за потребителски кредит на основание чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК
във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Възнаграждението на поръчителя било съставлявало скрита
комисионна за кредитодателя, която следвало да бъде включена в погасителния план и в
ГПР, което не било извършено и било налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Излагат
се в този смисъл и аргументи от дело С-449-13 и заключение на генералния адвокат по дело
ОР-С-34- 18. Развиват се и други подробни съображения относно недействителност на
договора за поръчителство.
Заявява, че доколкото договорът за поръчителство бил акцесорен, то
недействителността на главния договор за потребителски кредит водило до
недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на правно основание за
неговото сключване / в този смисъл Решение № 1231 от 20.03.2023 г. на PC - Пловдив по гр.
д. № 8494/2022 г./
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за
недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал
лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 3 500 лв.
(главницата). Ищцата била погасила към момента на предявяване на иска сумата от
9001,88лева (главница + лихва + възнаграждение за поръчителя). Това означавало, че при
условие, че съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит бил
недействителен, ищцата била надплатила сумата от 5 501.88 лв. Съгласно чл. 55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, който бил получил нещо без основание бил длъжен да го върне. В
случая ответното дружество било получило недължимо сумата от 5 501.88 лв., доколкото тя
се явявала дадено без правно основание по недействителен договор за кредит. Ответното
дружество било пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, доколкото ищцата е
превеждала процесните суми по негова банкова сметка.
Моли съдът на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 5501,88 лв., съставляваща платена без основание сума по нищожен
договор за кредит ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на исковата
молба- 27.06.2023 г. до окончателното й плащане.
Претендира сторените по делото разноски за заплащане на оказана безплатна
5
адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
изцяло иска като неоснователен и твърди, че не е сключвал договор за потребителски кредит
с ищцата, нито, че дружеството в изпълнение на същия й е предавало сумата от 3907,16 лв.,
от които главница в размер на 3500 лв., нито чрез банков превод, нито чрез система за
парични преводи, нито като рефинансиране на предишно задължение. Не била сключвана и
застраховка във връзка с посочения от ищцата договор за потребителски кредит.
Представеният договор за кредит не бил подписан от ответното дружество.
Наличието на договорни отношения между страните по договорът за заем следвало да
бъде доказано от ищеца, както и предаването на сумата по него. Не било и получено
плащане по този договор, тъй като същият не съществувал. Не бил сключван и договор за
поръчителство, който да обезпечава договора за кредит. В случай, че съдът приеме, че е
налице договор за кредит оспорва извършени от ищцата плащания по този договор. Същият
имал необходимото съдържание съгласно ЗПК и не бил противоречал на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК и на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Ищцата имала правото, а не задължението да сключи
договор за поръчителство. Могла да избира както дали да сключи договор за поръчителство
или да представи друго от предвидените в договора за поръчителство обезпечения. Могла да
сключи и договор за потребителски кредит и без да предостави обезпечение, но при
различни условия. Не било задължително условие кредитът да бъде обезпечен. В този
смисъл бил чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски кредит. Клиентът имал право да се
откаже от заявеното поръчителство. Оспорва твърдението, че вземането на поръчителя
следвало да се включи в ГПР. Възнаграждението на поръчителя не било известно на
кредитора към датата на сключване на договора за кредит, поради което не попадало в
хипотезата на пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК и не било общ разход по кредита, който следвало да
бъде включен в ГПР. В този смисъл твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство
бил договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД. Дори и да се приемело, че договорът за
поръчителство бил нищожен, това не водило до нищожност на договора за предоставяне на
кредит. Договорът за потребителски кредит бил действителен и извършените по него
плащания не следвало да бъдат връщани по чл. 55 ЗЗД. Моли съдът да отхвърли
предявеният иск като неоснователен. Претендира разноски и моли съдът да не присъжда
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА.
Ищецът е взел становище по отговора на исковата молба на 01.08.2023 г. като е
заявил, че договорът за потребителски кредит е бил сключен по реда на чл. 5 от ЗЕДЕУУ.
Посочва, че възнаграждението на поръчителя е било събирано от ответното дружество и е
било включено в погасителните вноски. В тежест на ответника било да докаже, че
предоставянето на поръчителство не било задължително условие за сключването на
договора за потребителски кредит, като ответникът не бил представил никакви
доказателства в този смисъл. Ответникът бил пасивно легитимиран по иска по чл. 55, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, тъй като по неговата банкова сметка била постъпвала сумата включваща
възнаграждението на поръчителя.
Съдът с определение по чл. 140 ГПК направил правна квалификация на предявения
иск като осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, получени без основание. Указал е на ищеца, че следва
в условията на пълно и главно доказване да установи, че в обективната действителност са се
осъществили следните материални предпоставки (юридически факти) – наличието на
договор за потребителски кредит сключен с ответното дружество по който процесната сума
от 5501,88 лв. е заплатена от него и е получена от ответника, над падежиралите вноски за
главница по Договора в унисон с поддържаното становище за недействителност на Договора
и дължимост единствено на усвоената главница. Указал е на ответника, че трябва при
условията на пълно и главно доказване при проведено успешно доказване от ищцовата
страна на наличието на договор за потребителски кредит сключен с ответното дружество по
който процесната сума от 5501,88 лв. е заплатена, да установи основанието за задържане на
6
търсената като платена сума, вкл. че са налице минимално изискуемите реквизити по в
Договора по ЗПК. Следва да докаже, че сключването на договора за предоставяне на
поръчителство е било възможност, а не задължително условие за предоставянето на кредита
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 5501,88 лв.
За да бъде уважена исковата претенция в доказателствена тежест на ищеца е било да
установи, че процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника поне до размер
от 5501,88 лева над главница по Договора.
Видно от изготвената по делото и приета от съда съдебно-техническа експертиза на
18.01.2021 г. е подадено заявление от ищцата в платформата „Кредисимо“ ЕАД за кредит за
сумата от 3500 лв., съставляваща главница за потребителски цели и за сумата от 407,16 лв.,
съставляваща главница за заплащане на застрахователна премия за период от 24 месеца. В
телефонен разговор „Кредисимо“ ЕАД уведомяват ищцата, че има одобрение за сумата като
със сумата от 2355,27 лв. ще приключи стар кредит, а тя може да получи сумата от 1144,73
лв. на касата на „Изипей“. В цитирания телефонен разговор ищцата се отказва от поискания
кредит. В информационната система на „Кредисимо“ ЕАД няма отразен изходящ превод на
сумата от поискания кредит по договор №2337319/18.01.2021 г.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на 18.01.2021 г. от
страна „Кредисимо“ ЕАД не е била преведена сума в размер на 3500 лв. на Е. И. В. като
главница по договор за потребителски кредит № 2337319/18.01.2021 г. Същата сума не е
била усвоена от ищцата като главница по договор за потребителски кредит №
2337319/18.01.2021 г. Не е била заплатена от страна „Кредисимо“ ЕАД от името и за
сметката на Е. И. В. по сметката на ЗД ЕВРОИНС ЖИВОТ ЕАД сумата от 407,16 лв., като
застрахователна премия, дължима за включване към групов застрахователен договор във
връзка с процесния договор за потребителски кредит № 2337319/18.01.2021 г.
Разпитано в о.с.з. на 10.01.2024 г. вещото лице е заявило, че не било налице
рефинансиране на кредита, като заявката е била подадена под този номер и в системата на
ответното дружество е било отразено, че била отказана от клиента по договора не са били
постъпвали плащания, които да са били регистрирани.
Видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че:
Плащанията обективирани в справка Изи Пей АД входирана в съда с Молба с вх. №
2250/31.01.2024г. /от лист 194 до лист 197 по делото/ са в общ размер на 9009,00 лева, които
са разпределени по договори за кредит със страни Е. В. и Кредисимо ЕАД , както следва:
-Договор за кредит 2337764 внесена сума 1468,00 лева с които е погасена главница в размер
на 494,80 лева. договорна лихва 212,28 лева и към Ай Тръст платена сума 760.92 лева.
-Договор за кредит 2406403 внесена сума 1935,00 лева с които е погасена главница в размер
на 606,67 лева, договорна лихва 349,97 лева и към Ай Тръст платена сума 978,36 лева.
-Договор за кредит 2468409 внесена сума 1551,00 лева е които е погасена главница в размер
на 529,77 лева, договорна лихва 230,67 лева и към Ай Тръст платена сума 790,56 лева.
-Договор за кредит 2557702 внесена сума 1657,00 лева с които е погасена главница в размер
на 485,82 лева, договорна лихва 399,38 лева, лихва за забава 3,33 лева. погасени суми за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания 30,00 лева и към Ай Тръст платена сума
738,47 лева.
-Договор за кредит 2645639 внесена сума 2398,00 лева с които е погасена главница в размер
на 782,00 лева, договорна лихва 367,13 лева, лихва за забава 11,84 лева, погасени суми за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания 70,00 лева и към Ай Тръст платена сума
7
1167,03 лева.
Видно от изготвената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че плащанията обективирани в справка Изеи Пей АД входирана в съда с Молба
с вх. № 2250/31.01.2024г. и новопостъпилите документи, с молбата на Изипей АД-
допълнителна справка са в общ размер на 11707,20 лева, които са разпределени по договори
за кредит със страни Е. В. и Кредисимо ЕАД , както следва:
-Договор за кредит 2337764 внесена сума 1468,00 лева с които е погасена главница в размер
на 494,80 лева, договорна лихва 212,28 лева и към Ай Тръст платена сума 760,92 лева.
-Договор за кредит 2406403 внесена сума 1935,00 лева с които е погасена главница в размер
на 606,67 лева, договорна лихва 349,97 лева и към Ай Тръст платена сума 978,36 лева.
-Договор за кредит 2468409 внесена сума 2584,80 лева с които е погасена главница в размер
на 887,78 лева, договорна лихва 379,62 лева и към Ай Тръст платена сума 1317,40 лева.
-Договор за кредит 2557702 внесена сума 2482.00 лева с които е погасена главница в размер
на 651.14 лева, договорна лихва 529.95 лева, лихва за забава 4.87 лева, погасени суми за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания 45,00 лева и към Ай Тръст платена сума
1251.04 лева.
-Договор за кредит 2645639 внесена сума 3237.40 лева с които е погасена главница в размер
на 972.08 лева, договорна лихва 462.92 лева, лихва за забава 15.70 лева, погасени суми за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания 100,00 лева и към Ай Тръст платена сума
1686.70 лева.
Разпитано в о.с.з. на 06.11.2024 г. вещото лице заявява, че по договор за потребителски
кредит № 2337319 от 18.01.2021 г. няма осчетоводени плащания от Е. И. В..
Съдът кредитира изготвените по делото експертизи като съставени от безпристрастни вещи
лица в рамките на тяхната компетентност и неоспорени от страните.
Ищецът не е провел пълно главно доказване съобразно разпределената му
доказателствена тежест. Не е налице и система от доказателствени факти, която да създаде
необходимата сигурност, че твърденият факт наистина се е осъществил. В случай, че
страната не установи фактите, на които основава твърдяното субективно материално право,
поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се
счита неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ
факт съдът не може да даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е
свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично
възложената процесуална (доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от
8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ищецът не успя да докаже наличието на
договор за потребителски кредит сключен с ответното дружество по който процесната сума
от 5501,88 лв. е заплатена от него и е получена от ответника, над падежиралите вноски за
главница по Договора в унисон с поддържаното становище за недействителност на Договора
и дължимост единствено на усвоената главница.
Твърдението на ищеца за постигнато съгласие между него и ответното дружество за
сключване на договор за потребителски кредит се основава на подадено по интернет
заявление за отпускане на кредит в размер на 3500 лв., поради което отношенията между
страните се уреждат по реда на специалния Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.), Закона за потребителския кредит, както и общите
правила на гражданското законодателство.
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
8
разстояние, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. §
1, т. 2 ДР на ЗПФУР) – напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон,
кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл.
293 ТЗ, а за електронните изявления –
Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр.
85/2017 г.). Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като
негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл.
4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на дефинитивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 35
от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За „електронен подпис“ по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. се считат
данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се
подписва.
В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между кредитодателя и
кредитополучателя е била изцяло електронна и на посочения телефон.
По делото са приложени Общи условия (ОУ), неподписани, уреждащи конкретната
процедура от последователни действия, извършването на които обуславя възникването на
договорно правоотношение. Съгласно чл. 1, раздел трети от ОУ кредитополучателят
кандидатства за отпускане на кредит като подава заявление до дружеството по образец
лично. Кандидатстването се извършва на Сайта чрез профила, или по телефон по реда на т.
трета.4. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора с подписването на настоящия Договор
Кредитополучателят заявявал, че е съгласен и приемал Общите условия, които му били
предоставени от КРЕДИСИМО и с които се бил запознал. Съгласно чл. 3 от Договора след
подписване на настоящия договор от Кредитополучателя и при спазване на условията
т.Ш.3.1. от Общите условия КРЕДИСИМО одобрявало Заявлението за Кредит на базата на
извършена проверка на кредитоспособността и идентификация на последния, по реда,
предвиден в Общите условия. Съгласно т. V.3 от ОУ Договорът се счита за сключен под
отлагателно условие че КРЕДИСИМО ще одобри подаденото от кредитополучателя
заявление и влиза в сила от момента на одобрението. За момент на одобрението се счита
получаването на уведомлението за одобрение по реда на т. IV.4 от ОУ т.е. на посочения от
кредитополучателят ел. адрес, телефон или чрез съобщение в неговия профил.
Съгласно чл. 8 от договора за потребителски кредит потребителят има право да се
откаже от договора в срока и при условията на т. VIII.4.2 от Общите условия.
Видно от изготвената по делото и приета от съда съдебно-техническа експертиза на
18.01.2021 г. е подадено заявление от ищцата в платформата „Кредисимо“ ЕАД за кредит за
сумата от 3500 лв., съставляваща главница за потребителски цели и за сумата от 407,16 лв.,
съставляваща главница за заплащане на застрахователна премия за период от 24 месеца. В
телефонен разговор „Кредисимо“ ЕАД уведомяват ищцата, че има одобрение за сумата като
със сумата от 2355,27 лв. ще приключи стар кредит, а тя може да получи сумата от 1144,73
лв. на касата на „Изипей“. В цитирания телефонен разговор ищцата се отказва от поискания
кредит. В информационната система на „Кредисимо“ ЕАД няма отразен изходящ превод на
сумата от поискания кредит по договор №2337319/18.01.2021 г.
Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният,
ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание
чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният договор представлява електронен документ,
който не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ.
Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис,
не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса
9
на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС,
формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че
„принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
Ищцата е получила одобрение за кредита, за който е била кандидатствала в размер на 3500
лв., била е уведомена по телефона за полученото одобрение, но й е било предложено със
сумата от 2355,27 лв. ще приключи стар кредит, а тя можела да получи сумата от 1144,73 лв.
на касата на „Изипей или рефинансиране на предходен кредит. В цитирания телефонен
разговор ищцата се отказва от поискания кредит.
Заемът е реален договор и изисква освен постигане на съгласие между страните и
предаване, респ. получаване на дадената сума. Видно от изготвените по делото три ССчЕ на
18.01.2021 г. от страна „Кредисимо“ ЕАД не е била преведена сума в размер на 3500 лв. на
Е. И. В. като главница по договор за потребителски кредит № 2337319/18.01.2021 г. Същата
сума не е била усвоена от ищцата като главница по договор за потребителски кредит №
2337319/18.01.2021 г. Не е била заплатена от страна „Кредисимо“ ЕАД от името и за
сметката на Е. И. В. по сметката на ЗД ЕВРОИНС ЖИВОТ ЕАД сумата от 407,16 лв., като
застрахователна премия, дължима за включване към групов застрахователен договор във
връзка с процесния договор за потребителски кредит № 2337319/18.01.2021 г. Данните са
извършени плащания от страна на ищцата са относими към други договори за
потребителски кредити, не за процесния договор.
В процесния случай общите условия предвиждат конкретна процедура във връзка със
сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, както и относно правото
на потребителя да се откаже от договора. В настоящия случай по делото са събрани
доказателства, че ищцата е заявила кредит, който в телефонен разговор със служители на
ответното дружество е отказала, поради което главницата по договора за потребителски
кредит изобщо не й е била предадена, а извършените от нея плащания за които са
представени писмени доказателства по делото са били на основание други договори за
потребителски кредити сключени между нея и ответното дружество. Следователно
договорът за заем като реален договор изискващ предаването на заетата сума като елемент
от фактическия състав на неговото сключване не е бил сключен, тъй като не е бил направен
паричен превод на заетата сума, нито с нея е бил рефинансиран друг кредит на ищцата.
Последната е извършвала плащания по други договори за потребителски кредит с ответното
дружество, но не и по процесния договор. След като ищцата не установи плащане на
претендираната сума надхвърляща главницата по процесния договор за потребителски
кредит за ответника не възниква задължение да установи съобразно разпределената му
доказателствена тежест основание за извършените плащания. Безпредметен се явява и
въпроса за наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, който не
е бил сключен и не е породил права и задължения за страните.
Ето предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът няма право на разноски, вкл. за оказаната му
безплатна правна помощ.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък с
разноски инкорпориран в молбата му от 01.11.2024 г. и такива следва да му бъдат присъдени
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в общ размер на 965 лв.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
ЗЗД за осъждане на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 да заплати на Е. И. В.,
ЕГН:********** от гр. ******, кв. ****** ******, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** сума в размер на
5501,88 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба -27.06.2023
г.- дадено без основание по нищожен договор за потребителски кредит № 2337319/
18.01.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е. И. В., ЕГН:********** от гр. ******, кв. ****** ******, бл.**, вх.*,
ет.*, ап.** да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 сумата от 965 лв.,
съставляваща общ размер на сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11