№ 1249
гр. Перник, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20231720102729 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба от Р. Д. А., ЕГН ********** от гр.
***, вх. В, против „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния
директор Ч.К.С.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 07.01.2016 г. е осъден да заплати
на ответника сумата от 1341.44 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от 271.48 лв., представляваща лихва за забава на
месечни плащания за периода от 09.07.2012 г. до 14.09.2015 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 28.10.2015 г. до окончателното плащане, както и 32.26
лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че въз основа на
така издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 629/2016 г. по описа
на ЧСИ С. Б., с район на действие ПОС, като по него са извършвани действия, последното,
от които на 23.05.2018 г. Сочи, че от този момент не са извършвани действия, които да
спират или прекъсват давностния срок за погасяване на правото на принудително
изпълнение на вземането. Твърди, че към настоящия момент същото е погасено, поради
изтичане на давностния срок.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът
не му дължи сумата от 1341.44 лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2012 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 271.48 лв., представляваща лихва за забава на
1
месечни плащания за периода от 09.07.2012 г. до 14.09.2015 г., за които вземания на
07.01.2016 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 7446/2015 г. по описа на Районен съд -
Перник и е образувано изпълнително дело № 629/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район на
действие ПОС. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор. Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана многократно
с действията, извършени по изпълнително дело № 629/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б., с район
на действие ПОС. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за
присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу размера на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като е посочено, че при
уважаване на иска такова следва да се присъди в минимално предвидения размер в Наредба
№ 1/2004 г.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложения заверен препис на изп.д. № 629/2023 г. по описа на ЧСИ С. Б. се
установява, че е образувано по молба с вх. № 4887/21.03.2016 г. на „Топлофикация -
Перник” АД с приложен изпълнителен лист от 07.01.2016 г. за сумите по влязлата в сила
Заповед № 5841 от 29.10.2015 г. по ч.гр.д. № 07446 по описа за 2015 г. на РС-Перник. С
молбата е направено искане да бъде проучено имущественото състояние на длъжника и
наложен запор върху банковите сметки или доходи.
По изпълнителното дело е извършена справка за трудови договори, осигурителен
доход и банкови сметки, изискана е информация от ТД на НАП-Перник за публични
задължения на длъжника.
На 01.04.2016 г. е изпратено искане до „Банка Пиреос Банк“ АД, „Сибанк“ АД,
„УниКредит Булбанк“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Юробанк“ АД, „Централна кооперативна
банка“ АД за предоставяне на информация има ли длъжникът банкови сметки, както и
вложени ценности в банкови касети и трезори при тях; изпратено е съобщение налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /върнато на 14.07.2016 г. с
удостоверяване, че лицето не е открито на адеса/, изпратено е запорно съобщение до
„СИЛКОПИ“ ЕООД и уводомление до длъжника за задълженията му изпълнителния лист и
за наложения запор, както и запорни съобщения до „Сибанк“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД,
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „Първа
инвестиционна банка“ АД, „ПроКредит Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Обединена
българска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Банка Пиреос България“ АД.
На 29.11.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос Банк“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
С молба с вх.рег. № 1134/18.01.2017 г. от взискателя е направено искане да бъде
наложен запор до пълното погасяване на дълга върху всички разкрити банкови сметки на
2
името на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена българска
банка“ АД.
На 31.01.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника
На 14.05.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД, „Юробанк
България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД, както и до длъжника за наложените запори.
На 07.01.2020 г. е изпратено ново съобщение до длъжника за извършване на опис
движимите вещи, находящи се в дома му, на 04.02.2020 г. от 11,00 ч. до 15,00 ч., като
съобщението е върнато на 03.02.2020 г. с удостоверяване, че лицето не е открито на адреса.
Със съобщение от 05.11.2021 г. съдебният изпълнител уведомява длъжника, че на 14.12.2021
г. от 11,00 ч. до 15,00 ч. ще пристъпи към принудително изпълнение по делото чрез
извършване на опис на движимите вещи в дома му. Съобщението е върнато на 13.12.2021 г.
с удостоверяване, че лицето не е открито на адреса.
С разпореждане от 17.08.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на вземания на
длъжника в „Банка ДСК“ АД и е определил разноските по делото, за което е изпратено
съобщение до длъжника на същата дата и запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност вземанията,
за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да
бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
3
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
и др./. С оглед изложеното, съдът приема за неоснователно твърдението на ищеца, че в
случая е приложима кратката тригодишна давност.
По делото не са представени доказателства за момента на влизане в сила на заповедта
за изпълнение, поради което съдът приема, че предвиденият в закона петгодишен давностен
срок е започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – 07.01.2016 г., към
който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за
изгубило смисъл, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния
изпълнител в рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и
когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва
и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с
предприемане“ на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по в.гр.д.
№ 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021 г. на ОС-
Перник/.
В случая погасителната давност за вземанията е прекъсната с молбата от 21.03.2016 г.
за образуване на изп.д. № 629/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б., съдържаща искане за
предприемане на конкретен изпълнителен способ, а след това е прекъсвана многократно - с
изпращането на запорните съобщения на 01.04.2016 г. и 29.11.2016 г., с молбата на
взискателя от 18.01.2017 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,
изпращането на запорните съобщения на 31.01.2017 г. и 14.05.2018 г., със съобщенията от
07.01.2020 г. и 05.11.2021 г. за извършване на опис на движимите вещи на длъжника, както
и със съобщението от 17.08.2023 г. за налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника. Между изпълнителните действия не е налице бездействие на кредитора в период
от две години, поради което правните последици от т. нар. „перемпция“ не следва да бъдат
обсъждани.
От гореизложеното следва, че предвидената в закона погасителна давност за
вземанията не е изтекла, поради което предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
4
направените разноски, които съобразно представения списък са в размер на 124,00 лв., от
които 24,00 лв. - платена такса за заверен препис от изпълнително дело, и 100,00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, вх. В, срещу
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.К.С,
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение поради погасяване
по давност на следните вземания: сумата 1341,44 лв. - главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., и сумата 271,48 лв., представляваща
лихва за забава на месечни плащания за периода от 09.07.2012 г. до 14.09.2015 г., за които
вземания на 07.01.2016 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 7446/2015 г. по описа на
Районен съд - Перник и е образувано изпълнително дело № 629/2016 г. по описа на ЧСИ С.
Б., с район на действие ПОС, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Д. А., ЕГН ********** от гр. ***, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК ***, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република”, сумата 124,00 лв. /сто двадесет и четири лева/ – разноски за производството,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5