№ 2127
гр. Пловдив, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330205624 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27/2022г. от 12.08.2022г. на
П.П.А. на длъжност Началник РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, с което на
А. И. Б. от с.Ж., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.45, ал.3 от
Закона за закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание
Глоба в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност и неправилност. Представят се съображения по
същество на искането а именно за неустановеност на инкриминирания период
на кого от двамата родители е било поверено детето, за не дадена правна
квалификация на нарушението, за неправилно налагане на едно
административно наказание при две извършени нарушения на ЗЗД.
Представят се доводи и за необсъждане от АНО на предпоставките за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С жалбата не се прави искане за
събиране на нови доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.
Жалбоподателката редовно призована, в съдебно заседание не се явява.
1
Представлява се от адв.С. П. по силата на изрично пълномощно, който
поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира събирането на
гласни доказателства – разпит на свидетел. В пледоарията си представи
доводи по същество на искането за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание
не се представлява. С молба-становище придружаващо преписката счита
жалбата за неоснователна. Представя доводи за правилно и законосъобразно
издадено НП и прави искане за неговото потвърждаване. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателката
А. Б. за това, че на 06.07.2022г. около 22.55 часа в централния парк с.Ж.,
обл.Пловдив като родител на детето И. Л.Б., ЕГН ********** от с.Ж., **** не
навършил 18 год.възраст не го е придружила и не е осигурила пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22.00 часа
с което виновно е нарушил чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето.
Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, серия АД, бланков
номер 246604 от 13.07.2022г. съставен от свидетел И. С. Б. – на длъжност
**** при РУ Хисаря, в който по идентичен начин са описани нарушенията
посочени в издаденото НП и посочени нарушените правни норми. Актът е
съставен в присъствието на жалбоподателката, подписан от нея и другите
посочени в акта лица. При запознаване със съдържанието на съставения
АУАН в графата за възражения или обяснения е вписано ръкописно „нямам“.
На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателката. В
законоустановения срок пред АНО не са представени писмени възражения от
жалбоподателката относно съставения и акт, както и относно нарушенията
посочени в него. С издаденото НП на 12.08.2022г. е ангажирана
административната отговорност на жалбоподателката. Издаденото НП е
връчено на жалбоподателката на 26.09.2022г. Поради несъгласие с
посоченото като нарушение и наложеното наказание в срок пред РС Пловдив
е било обжалвано издаденото НП.
2
В съдебно заседание разпитан като свидетел актосъставителят И. С. Б.
изложи факти идентични с посочените в акта. Свидетелят посочи е не е бил
свидетел при извършване на нарушението, както и че причина за съставяне на
акта е докладна записка от колегите му от автопатрул които са установили
нарушението. След изготвянето на докладната записка свидетелят посочи че е
взето отношение съгласно закона. Свидетелят категорично заяви че и двете
нарушения посочени в акта са били извършени.
Така изложеното от фактическа страна съдът приема за установено от
приобщените по делото доказателства – гласни: показанията на разпитания
свидетел, както и на писмени такива: НП, АУАН, Обяснения от детето И.
Л.Б., Докладна записка, Заповед рег.№ З-9715 от 30.11.2010г. на директора на
ОДМВР Пловдив, съдържащи се в приложената административнонаказателна
преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото
при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от
лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че
има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето,
посочено като нарушител. Същата се определя като психично отношение на
дееца към деянието и резултата от него. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното
3
постановление, както и сроковете за реализиране на административно
наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията
„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато
АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в
установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона
реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са
спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно
издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е.
дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има
извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и
че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде
доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като
не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може
да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с
тежестта на нарушението / само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви
граници, а не е фиксиран в закона.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд намира, че атакуваното
наказателно постановление е съставено при особено съществено нарушение
на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт не може да се ползва с установената в чл.189, ал.2 от ЗДвП
доказателствена сила.
Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на свидетел Б. не се установява по несъмнен и
4
безспорен начин наличието на виновно извършените от жалбоподателката А.
Б. нарушения, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на
установената в НП фактическа обстановка. Съдът намира, че НП е издадено
при неизяснена фактическа обстановка на извършените нарушения. От
свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН е
съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта Ж.В.М. е свидетел
при съставянето на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40,
ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителя не е очевидец на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като
незаконосъобразно.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът
констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се
явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното:
Както се посочи по линия на служебния контрол съдът след като се запозна
със всички приети по делото доказателства установи, че не са спазени
изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, които норми определят, че АУАН
трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено и точните законни разпоредби. Не са спазени и изискванията
5
на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия
орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми
определят, че НП съдържа като задължителен законов реквизит описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, вкл. и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно. В случая по делото
е приложена докладна записка изготвена от полицейските служители
установили нарушението, но която заповед не е посочена в съставения АУАН
а впоследствие и при издаване на НП като доказателство за установеност на
административно нарушение по ЗЗД. С прилагането на докладната записка в
административната преписка не санира допуснатото нарушение, тъй като тази
обстоятелства следва да се надлежно изложени в описателната част на акта, а
не да се извличат от приложени по делото писмени доказателства. С
неизясняването на тези съществени факти, които да се установят по един
законов ред от контролните органи и да се подкрепят със съответните за това
доказателства, се е стигнало до необоснованост на издадените
административни актове, което съставлява нарушение на изискванията на
посочените по – горе задължителни законови разпоредби, касаещи
изискването за форма. Неспазването на тези изисквания е довело до
съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има
правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото
конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое
негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно –
наказателна отговорност.
Освен изложеното при извършена служебна проверка на АУАН и НП съдът
констатира и друго нарушение, което е съществено по своя характер и се
явява друго, самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно поради следното: Наказателното постановление издадено
в нарушение на изискването, установено в чл.18 от ЗАНН, съгласно който
текст от закона, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. С
обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за извършени две нарушения – по чл.8, ал.3 от ЗЗД и по
6
чл.8, ал.4 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете,
са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00ч., ако детето не
е навършило 14 – годишна възраст, съответно след 22,00ч., ако детето е
навършило 14 –, но не е навършило 18 – годишна възраст. Съгласно чл.8, ал.4
от ЗЗД ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи
за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00ч.,
ако детето е навършило 14 –, но не е навършило 18 – годишна възраст.
Въпреки че и в АУАН и в НП са посочени като извършени няколко
нарушения, то жалбоподателката е санкциониран само за едно. При
изричното предвиждане на чл.18 от ЗАНН, всяко от нарушенията е следвало
да бъде отделно установено и квалифицирано, а след това за извършването на
всяко от тях на жалбоподателя е следвало да бъдат наложени отделни
админстративни наказания – глоби. В случая е неясна волята на
административно-наказващия орган за кое точно от описаните деяния е
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Това е довело до нарушаване
правото му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение в
административнонаказателното производство е от категорията на
съществените, обуславящи отмяна на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото
направено искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане направени разноски следва да бъде
уважено, като се осъди ОД на МВР Пловдив да заплати на жалбоподателката
сумата от 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27/2022г. от 12.08.2022г. на П.П.А.
7
на длъжност Началник РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, с което на А. И. Б.
от с.Ж., обл.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.45, ал.3 от Закона за
закрила на детето (ЗЗД) е наложено административно наказание Глоба в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на А. И. Б. от с.Ж.,
обл.Пловдив, ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева направени
разноски по делото.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
Съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
Глава ХІІ на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8