Р
Е Ш Е
Н И Е №
260574
гр.Пловдив 18.12.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският окръжен
съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на четвърти ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като
разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1418/2020 по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е решение №2015/22.05.2019г.
по гр.д.№3737/2017г. по описа на РС-Пловдив,ХVII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост върху следния
недвижим имот:1/2 ид.част от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 56784.540.1048 по действащите КК и КР на гр.Пловдив,целият с площ
от 221кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана,с начин на
трайно ползване-за обект комплекс за образование,с адрес:***,включен в УПИ-I ВСИ кв.1 по плана на ВСИ-МО,район „Тракия“ се
притежава от държавата въз основа на отчуждителна процедура,приключила със
Заповед №СД-103/24.04.1984г. на Пловдивски народен съвет,издадена на основание
чл.98 от ЗТСУ/отм./.Жалбоподателят счита решението на първоинстанционния съд за
неправилно и незаконосъобразно и моли същото да се отмени и да се постанови
друго,с което да се отхвърли предявеният установителен иск за собственост на 1/2
ид.част от посочения имот.
Въззиваемата страна Аграрен
университет счита първоинстанционното решение за правилно и законсъобразно и
като такова моли същото да се остави в сила.
Третото лице-помагач
Държавата също счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно
и моли да се потвърди.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да се
изследва въпроса по допустимостта на иска,тъй като същия е заведен от Аграрен
университет в качеството му на процесуален субституент на Държавата,като жалбоподателя
твърди,че липсва процесуална легитимация настоящия иск да е заведен по този
начин от ищеца.Настоящата инстанция намира,че тъй като имота е възложен за
оперативно управление на АУ-Пловдив,то същия може от името на Държавата да
завежда искове за собственост на поверения му имот,тъй като прякото управление
е поверено на него и съобразно нормата на чл.14,ал.3,вр. с &2 от
ДР на ЗДС може да изпълнява качеството на процесуален субституент на Държавата
,а не това качество да се изпълнява от МРРБ.
Видно от заповед
№СД-103/25.04.1984г. на Пловдивски народен съвет,издадена на основание чл.98 от
ЗТСУ/Отм./ отчужденият имот попада в имота на АУ-Пловдив,като това е установено
и от специалните знания на назначените в първоинстанционното производство
експертизи с в.л.Б.Й. и В.Г..Отчуждаването на имота е извършено за
благоустрояване на ***.Имота е отчужден от Г.Г. и Р.Г.,които са собствениците
му.И на двамата е било предоставено по едно жилище,тъй като двамата са
притежавали по ½ ид.част от имота към момента на
отчуждаването.Следователно фактическият състав на отчуждителната процедура е
бил завършен,тъй като имота е преминал в патримониума на Аграрен
Универсисет-Пловдив и е станал публична държавна собственост,а бившите му
собственици са били обезщетени с по един апартамент за притежаваната от всеки
от тях идеална част от имота.
Полученото жилище от Г.Г. е
било обект на прехвърлителни сделки,като същата към момента на реституцията на
имота не е притежавала процесния апартамент и не е било възможно същия да се
върне на държавата,за да се осъществи реституцията на имота,предмет на
спора.Съгласно нормата на чл.7,ал.2 от ЗВСВОНИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и други
благоустройствени закони урежда въпроса с невъзможността за реституция,когато
страната,получила обезщетението и от която е бил отчужден имота е в
невъзможност да го върне,то на практика не може да се осъществи реституция,тъй
като в патримониума на държавата няма какво да постъпи,за да може собственика
на имота да получи обратно своя имот.
Жалбоподателят претендира да
му бъде възстановен/реституиран/ част от имота,който попада в имота и не е
застроен,предоставен на АУ-Пловдив,но същия не може да бъде реституиран,тъй
като е предоставен за нуждите на университета-неговите научно-изследователски и
учебни дейности,поради което същия не може да се разпорежда с него,още
повече,че не попада в числото на отредени за благоустройствени мероприятия.
При така събраната
фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното
решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да го остави в сила
поради следните съображения:
Не може да се приеме,че е
налице имот,с който да може да се извърши сделка по реда на прехвърлянето,тъй
като липсва на практике годен предмет на сделката между жалбоподателя и Р.Г..Тъй
като не е получен имот от държавата,за да може да се приеме,че отчуждителната
процедура не е породила своето действие,тъй като полученото от страна на Г. е
върнато на държавата,а отчужденото в полза на държавата е преминало в
патримониума на прехвърлителя,то не може да се приеме,че е извършено и
прехвърляне.След като реституцията не е породила своето действие,то не е
породило своето действие и прехвърянето чрез дарение
Въз основа на така събраната
фактическа и правна обстановка настоящата съдебна инстанция намира,че исковата
претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е основателна и следва да се уважи.Ето
защо решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да се
остави в сила.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от страна на въззиавемите за производството и такива са
направени в размер на 1200лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да се
присъдят.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2015/22.05.2019г. по гр.д.№3737/2017г. по
описа на ПРС,ХVII гр.с-в.
ОСЪЖДА М.И.Д. с ЕГН-********** *** да заплати на АГРАРЕН
УНИВЕСИТЕТ-Пловдив с ЕИК-*********,бул.“Менделеев” №12,представлявано от
ректора проф.д-р Х.Н. направените от него разноски по делото пред настоящата
инстанция в размер на 1200лв./хиляда и двеста лв./ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок
от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател:
Членове: