Р Е Ш Е Н И Е
№66/19.3.2020г.
Гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2 - ри състав, в
публично съдебно заседание, проведено на 26.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1468
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 422 ГПК от ***, ЕИК ***, против К.А.П., ЕГН **********, относно вземането на ищеца
против К.А.П. в размер на 600 лв.
главница и осъдителни искове с основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумите от 130,40 лв договорна лихва за период от 15.01.2018г. до 15.11.2018г. и
сумата 660,55 лв възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
Обстоятелствата,
от които произтичат претенциите на ищеца, са : На 05.12.2017 г. е сключен
договор за потребителски кредит №*** между *** като кредитор и К.А.П. като
кредитополучател. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита
600 лв., срок на кредита - 11 мес., размер на вноската – 66,40 лв., падеж на
вноската – 15-ти ден на месеца, ГПР /%/ 49.88, ГЛП 41.17, лихвен % на ден -
0.11, дължима сума по кредита 730,40 лв,
по избран и закупен пакет допълнителни услуги – възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги 660,55 лв и
размер за вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 60,05 лв., общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги – общо задължение
1390,95 лв., общ размер на вноска 126,45 лв.
*** е изпълнило своите задължения по Договора, като е превел паричната
сума на посочената от длъжника банкова сметка. ***е с Договора задължения,
съгл. уговореното в чл. 12.3 от ОУ, на 03.04.2018 г. Договорът е прекратен
автоматично от страна на *** и е обявен за пресрочно изискуем. *** е подало
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, по което е образувано ГД №1013/2018г.на РС Девня.
В
срокът по чл. 131 ГПК назначеният на ответника особен представител е подал
отговор на исковата молба. Твърди липса на идентичност между предмета на заповедното
и настоящето производство, оспорва положените подписи за ответника в така
представените от ищеца писмени доказателства, твърди, че ищеца не е изправна
страна по процесния ДПК, отрича изявлението на ищеца за обявяване предсрочна
изискуемост на вземанията по процесния ДПК да е достигало до ответника преди
подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение, отрича ответникът да е
подавал заявление за ползване на допълнителни услуги, твърди, че клаузата за
предоставянето й противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК, същата не е
индивидуално договорена, същата е нищожна на осн. чл. 143 ЗЗП , тъй като води
до значително неравноправие между правата и задълженията на потребителя и
търговеца. Твърди, че договорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, информацията
относно брой и размер на погасителни вноски в ДПК и относно ГПР и ГЛП е обща и не отговаря на изискването да
е разбираема и недвусмислена, поради което е нищожна. Прави възражение за унищожаемост
на процесния договор с оглед невъзможността ответникът да погаси предходни свои
задължения като сключен при крайна нужда съгласно чл. 27 ЗЗД. Твърди, че
ответникът вероятно не разбирал и ръководел действията си при сключване на
договора.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушани и приети по делото са експертни заключения по
назначените от съда СГЕ и ССЕ, неоспорени от страните.
Съдът
намира установителния иск за допустим като предявен от заявителя против
длъжника в заповедното производство в указания от съда срок.
Съдът
намира направеното оспорване подписите, положени от ответника в представените
от ищеца документи - молба от К.А.П. до ***от
04.12.2017г., искане за отпускане на потребителски кредит с 2 броя декларации
към него от К.А.П. до ***от 04.12.2017г., договор за потребителски кредит ***№***
от 05.12.2017г. с посочени страни К.А.П. и ***, споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 05.12.2017г с посочени страни К.А.П. и ***,
общи условия на *** от 05.12.2017г. към
договор за потребителски кредит с посочени страни К.А.П. и ***, погасителен
план от 05.12.2017г. към договор за потребителски кредит с посочени страни К.А.П.
и ***, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит от 05.12.2017г с посочени страни К.А.П. и ***и
допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за преодставяне ан информация за потребителски кредити от
05.12.2017г. за неоснователно. Съгласно заключението на изслушаната и приета по
делото СГЕ изображението на подписа, положен от името на клиента в
представеното копие на молба от К.А.П. до ***от 04.12.2017г., представлява
изображение на подпис, изпълнен от К.А.П., подписите в оригиналите на
останалите оспорени документи са изпълнени от К.А.П..
Така изготвеното и прието заключение е категорично и недвусмислено, страните не
са оспорили същото по реда на чл.200 ал.3 ГПК и в посочения там срок, което би
дало основание на съда да назначи друго или повече вещи лица.
От
така представените писмени доказателства се установи, че между „***“ ЕООД и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен договор
за кредит за сумата от 600 лв., от която сума съгласно молба на ответника на
л.38 от материалите по делото 337 лв следва да бъде преведена по банкова сметка
***ване на задължение към ***, като това е посочено и в част V от договора. От своя страна ответникът се е
задължил да заплаща анюитетните вноските от по 66,40 лв. за период от 11
месеца. В договора е уговорен годишен
процент на разходите 49.88%, годишен лихвен процент 41.17 %, лихвен процент на
ден 0.11% и общо задължение 730,40 лв. По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги,същият дължи и сумата от
660,55 лв. и размер на вноската 60,05 лв., при общо задължение от 1390,95 лв. и общ размер
на вноската 126,45 лв, с дата на погасяване -15 ден от месеца. Договорът за
кредит е подписан при Общи условия, които са неразделна част от договора и
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, предадени са на
клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието
им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Съдът намира,
че съдържанието на договора отговаря на
изискванията на чл. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването; вид на
предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия
размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР,
както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на
договора; условията за издължаване на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания; информация относно правото на отказ на
потребителя. Договорът отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК за
подписване на всяка страница от ОУ от страните по договора, поради което не са
налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на целия
процесен договор за потребителски кредит. Съгласно изслушаното и прието по
делото експертно заключение по ССЕ уговореният в процесния договор ГПР не
надвишава 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление ва МС на РБ, поради което клаузите,
касаещи размера на възнаградителната лихва от договора не са нищожни и
ответникът дължи на кредитора уговорения размер на възнаградителната лихва. По
отношение останалите елементи на претендираното вземане извън главницата по
кредита и договорна лихва - възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги/, съдът намира предявения иск за неоснователен. Всички
описани в Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги от 05.12.2017 г. допълнителни услуги са
договорени единствено като възможност за предоставяне, но не и като задължение
на кредитора. Потребителят следва да заплаща възнаграждение за реално ползване
на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално предоставяне на
такава. Не са ангажирани и доказателства от страна на ищеца за това, че
въпросните услуги, предмет на споразумението, реално са предоставени на
кредитополучателя, което допълнително обосновава тяхната недължимост. Освен
това е налице нееквивалентност между престациите –висок размер на
възнаграждението, надхвърлящо размера на главницата по договора /главницата е
600 лева, а възнаграждението за пакета – 660,55 лева/. Съгласно сключения между
страните договор това възнаграждение не е включено в ГПР, а ако се добави към
тази величина ще надхвърли лимита по чл.
19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането му се явява нищожна и
съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК. По делото са представени платежни нареждания от 05.12.2017г, а и от изслушаната по делото ССЕ се установява,че кредиторът е превел на длъжника
сумата от 263 лв по банкова сметка *** “***” , а сумата от 337 лв е преведена по
банкова сметка *** “ ***, ********** оконч. пог.” С оглед така установеното по
делото се извод, че договорената да бъде дадена в заем сума от 600 лева е предоставена на кредитополучателя,
според уговорките в договора и ищецът се
явява изправна страна по договора. Съдът не приема възраженията на проц.
представител на ответника, че договорът е бил сключен от ответника поради крайна
нужда и при невъзможност на ответника да разбира и ръководи действията си
сключване на договора. Същите останаха изцяло недоказани, още повече особеният
представител на ответника, назначен по реда на чл.47 ГПК заяви, че няма връзка
с длъжника, а от представените от него доказателства за липса на недвижимо
имущество или участие в търговски
дружества не може да се направи категорично
и обосновано предположение относно цялостното финансово и психическо
състояние на едно лице.Установи се от изслушаната и приета по делото ССЕ, че К.А.П.
не е изпълнил задължението, което е поел по договора, не е заплащал
погасителните вноски по кредита, като и към настоящия момент няма данни да е
погасил някоя от тях. Представено е и уведомително писмо до К.А.П. от ищеца, с
което го уведомява за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по
кредита,като липсват доказателства за неговото получаване. Последната вноска по
договора обаче съгласно изготвения погасителен план е с падеж 15.11.2018г, което
обстоятелство следва да бъде съобразено от съда съгласно чл. 235, ал.3 ГПК и
поради това съдът приема, че с настъпване на падежа на последната погасителна
вноска, всички анюитетни вноски, включващи главница и/или договорни лихви и
др., т.е. – цялото вземане по договора за кредит е изискуемо, независимо от
това, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди
датата на подаването на заявлението за издаването на заповедта за
изпълнение. С оглед така изложеното предявеният установителен иск за
дължима главница по процесния договор за потребителски кредит №***/05.12.2017г. в размер на 600 лева се явява основателен и доказан, основателен и доказан
се явява и предявеният осъдителен иск за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 130,40 лв договорна лихва за
период 15.01.298г. – 15.11.2018г., а
предявеният иск за заплащане на сумата от 660,55 лева възнаграждание за пакет
от допълнителни усулги се явява неоснователен.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски съобразно с уважената част от
исковете. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на
100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 745,66 лева, като оглед изхода на производството по чл. 193 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
разноските, сторени от ответника за възнаграждение на съдебния експерт
по СГЕ в размер от 300 лв , тъй като
с оглед дадените разяснения в ТР № 5 / 2012г. на ОСГТК на ВКС
оспорването истинноста на документ по реда на чл. 193 ГПК представлява по същността
си предявяване на инцидентен установителен иск за установяване неистинноста на
документ и в резултата на оспорването се разрешава със СПН спора относно
неговата истинност. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските в
заповедното производство съобразно с предявения и уважен размер на вземанията в
исковото производство в размер от 41,31 лева.
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО оспорване автентичността на подписите, положени от лицето К.А.П.,
ЕГН **********, върху оспорените
документи молба от К.А.П. до ***от
04.12.2017г., искане за отпускане на потребителски кредит с 2 броя декларации
към него от К.А.П. до ***от 04.12.2017г., договор за потребителски кредит ***№***
от 05.12.2017г. с посочени страни К.А.П. и ***, споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 05.12.2017г с посочени страни К.А.П. и ***,
общи условия на *** от 05.12.2017г. към договор за потребителски кредит с
посочени страни К.А.П. и ***, погасителен план от 05.12.2017г. към договор за
потребителски кредит с посочени страни К.А.П. и ***, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от 05.12.2017г с
посочени страни К.А.П. и ***и допълнителна преддоговорна информация,
представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от 05.12.2017г.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.А.П., ЕГН **********, с адрес:
***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***сумата от 600 лева / шестотин лева /, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № *** от 05.12.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 28.08.2018 год. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1013/2018г. по описа на РС Девня.
ОСЪЖДА
К.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***сумата от 130, 40
лева / сто и тридесет лева и 40 стотинки/, представляваща възнаградителна лихва
по договор за потребителски кредит № *** от 05.12.2017г., за периода от 15.01.2018г
до 15.11.2018г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***срещу К.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 660,55 лева / шестотин
и шестдесет лева и 55 стотинки /, представляваща възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги във връзка с договор за потребителски кредит № *** от
05.12.2017г.,
ОСЪЖДА К.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***сумата от 745,66
лева / седемстотин четиридесет и пет лева и 66 стотинки/, представляваща
направени в настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 41,31 лева / четиридесет и един лева и 31
стотинки/, представляваща направени в заповедното производство разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...............................