Решение по дело №784/2018 на Софийски окръжен съд

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                              гр. София, 05.08.2019 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАте: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

                                                                                                          Д. ЦОНЧЕВ

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 784 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 201 от 10.10.2018 г., постановено по гр. д. № 311/2018 г. на Б.ски районен съд, по предявения от „Х.-т.” ЕООД срещу Х.М.Х. иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД е обявена нищожността на отказа, направен от Х.М.Х. на 11.09.2017 г. от наследството на починалия на 30.05.1993 г. М. Х. ***, и вписан в особената книга за откази от наследство при РС-Б. с № 42, стр. 161 съгласно заявление вх. № 6018 от 11.09.2017 г., поради липса на предмет, тъй като преди извършването на отказа Х.М.Х. вече е извършил фактически действия по приемане на наследството.

            Решението е обжалвано от ответника Х.М.Х. като незаконосъобразно и необосновано с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли главния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, както и евентуалния иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН. В жалбата е изложен довод, че  първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Необоснован бил изводът на съда за мълчаливо приемане от ответника на оставеното от баща му М. Х. наследство, основан на подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с декларирани получените в наследство идеални части от недвижими имоти в гр. Б.. Сочи се в тази връзка, че подаването на такава декларация, както и заплащането на данъците за имотите представляват действия на обикновено управление, единствено от които не може да се извлече намерение за приемане на наследството. Твърди се също, че ответникът е подал декларации по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, а не по чл. 14, ал. 1 от същия закон, поради което тези декларации не могат да бъдат ценени като действия по мълчаливо приемане на наследството, както и че данъците за имотите са били заплащани не от ответника, а от друг сънаследник. В жалбата е релевиран и довод за липсата на представени от ищеца надлежни доказатества за принадлежност на описаните два жилищни имота, находящи се на ул. „Х. Д.” в гр. Б., в патримониума на наследодателя на ответника М. Х.. В жалбата са изложени и съображения по същество за неоснователност на предявения евентуален иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН, който районният съд не е разгледал поради уважаването на главния иск за обявяване на нищожността на процесния отказ от наследство.

            В писмения си отговор ответникът по жалба „Х.-те” ЕООД оспорва жалбата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора се излагат конкретни и подробни аргументи срещу направените от въззивника възражения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд за мълчаливо приемане на наследството от ответника, както и срещу възражението за неустановеност процесните два имота да са бил включени в наследството на бащата на ответника.

            За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Производството по гр. д. № 311/2018 г. по описа на Б.ски районен съд е образувано по искова молба на „Х.-т.” ЕООД срещу М. Х.Х., в която се твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2038/2012 г. на Б.ски районен съд ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 44984,09 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от липси, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащане, и сумата 3909,02 лева разноски по делото. Въз основа издаден по делото изпълнителен лист по молба на ищеца било образувано изпълнително дело № 164/2017 г. на ДСИ при РС-Б.. Изпълнението било насочено върху собствен на длъжника имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 05815.305.403.1.4 с адрес гр. Б., ул. „Б.” № 27, ет. 5, ап. 14, върху който имот била наложена възбрана на основание издадена на основание чл. 390 от ГПК обезпечителна заповед по гр.д.  №15203/2012 г. на СГС. По изпълнителното дело били установени данни за притежаване от ответника на идеални части от две жилища, находящи се на ул. „Х. Д.” в гр. Б., придобити по наследство от баща му М. Х.Х.. След насрочване от съдебния изпълните на опис на възбранения имот, находящ се на ул. „Б.” № 27 в гр. Б., длъжникът направил възражение за несеквестируемост на този имот поради направен от него отказ от наследството на баща му М. Х., вписан на 11.09.2017 г. в особената книга при РС- Б..  Ищецът твърди, че така извършеният от ответника отказ от наследството на М. Х. е недействителен поради невъзможен предмет, тъй като наследството било прието от ответника преди извършване на отказа. В подкрепа на твърдението си за мълчаливо приемане на наследството от ответника преди извършване на отказа от наследство ищецът твърди, че ответникът е декларирал е в общината придобитите от него по наследство имоти и е заплащал дължимите данък и такса битови отпадъци съобразно притежаваната от него идеална част от наследствените имоти. Излага довод, че така направения отказ от наследство препятства възможността в патримониума на   длъжника да постъпи имущество, което да послужи за удовлетворяване на ищеца като кредитор по посоченото изпълнително дело, с което действие длъжникът го уврежда. Твърди, че с отказа от наследство длъжникът намалявал имуществото, от което ищецът можел да се удовлетвори, тъй като наследственото имущество от баща му М. Х. включва следните права: 1/6 ид. част от жилище, находящо се на ул. „Х. Д.” № 37,  и 1/12 ид. част от жилище, находящо се на ул. „Х. Д.” № 35 – и двете находящи се в УПИ ХХІХ в гр. Б.. Сочи се, че с извършения отказ от наследство ответникът е направил несеквестируемо единственото притежавано от него жилище, върху което е наложена възбрана, като тази несеквестируемост ще отпадне само при унищожаване на отказа от наследство, тъй като в него се включват придобитите от ответника по наследство от М. Х. други горепосочени жилищни имоти. Въз основа на тези твърдения до съда е отправено искане за признаване за установено, че направеният от Х.М.Х. отказ от наследството на баща му М. Х.Х., вписан в особената за това книга при РС-Б. с номер 42 от 11.09.2017 г., е нищожен поради невъзможен предмет, на основание чл.26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, тъй като преди извършването на отказа Х.М.Х. е приел наследството. В условията на евентуалност е отправено искане за унищожаване на горепосочения отказ от наследство по отношение на ищеца – кредитор на основание чл. 56, ал.1  от ЗН.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените главен и евентуален иск. Излага подробни аргументи срещу твърденията на ищеца за мълчаливо приемане от страна на ответника на оставеното от баща му наследство преди извършване на отказа от наследство, както и довод, че не са представени надлежни доказателства имотите, които се твърди да са предмет на конклудентните действия, да са били част от патримониума на наследодателя на ответника към момента на откриване на наследството. По отношение на иска по чл. 56, ал. 1 от ЗН ответникът навежда възражение, че ищецът няма качеството на кредитор на ответника, както и че е налице друго имущество на ответника, от което ищецът би могъл да се удовлетвори – а именно посоченият в исковата молба недвижим имот, находящ се на ул. „Б.” в гр. Б., който е изцяло негова собственост съгласно нот. акт № 2, те ІІІ, рег. № 3651/2012 г. Оспорва се твърдението в исковата молба, че този имот е станал автоматично несеквестируем с извършения от ответника отказ от наследство. В тази връзка сочи, че несеквестируемостта на имущество на длъжника не настъпва „автоматично”, а подлежи на преценка единствено от съдебния изпълните по образуваното изпълнително производство.  С оглед на това счита, че ищецът не може в настоящото производство да се позовава на несеквестируемост на имота, върху който е било насочено изпълнението по конкретното изпълнитено дело, след като тази несеквестируемост не е била обявена от съдебния изпълните и изпълнението върху имота не е било преустановено от него, а това е станало по искане на самия взискател. Сочи се също така, че с оглед наличието на вземания на ответника по трудови правоотношения, банкови сметки, чрез запорирането на които ищецът също би могъл да се удовлетвори, както и движими вещи, не е налице предпоставката на чл. 56, ал. 1 от ЗН, а именно ищецът като кредитор да не може да се удовлетвори от останалите имущества на ответника- длъжник.

            Въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства и направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

            Видно от удостоверение изх. № 913/11.09.2017 г. на РС – Б., в особената книга при РС- Б. на същата дата е вписан отказ на Х.М.Х. от наследството, оставено от М. Х. ***, починал на 30.05.1993 г.

С влязло в сила на 27.03.2017 г. решение по гр. д. № 2038/2012 г. на Б.ски районен съд Х.М.Х. е осъден да заплати на „Х.- те” ЕООД сумата 44984,09 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от липси, ведно със законната лихва от 18.12.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3909,02 лв. за разноски по делото. На основание издаден въз основа горепосоченото съдебно решение на 10.08.2017 г. изпълнителен лист по молба на ищеца „Х.-те” ЕООД на 17.08.2017 г. било образувано изпълнително дело № 164/2017 г. на ДСИ при РС- Б..  Изпълнението било насочено върху собствен на длъжника недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 0585.305.403.1.14 по кадастралната карта на гр. Б., находящ се на ул. „Б.” № 27, придобит от него чрез покупко-продажба, върху който имот преди това била наложена обезпечителна възбрана. Върху имота бил насрочен опис за 22.11.2019 г.

            На 10.10.2017 г. по изпълнителното дело  постъпила молба от длъжника Х.М.Х. с възражение, че имотът, върху който е насочено принудителното изпълнение, находящ се в гр. Б., ул. „Б.” № 27, е негово единствено жилище, поради което този имот е несеквестируем.

            С постановление на съдебния изпълните от 11.10.2017 г. молбата е оставена без уважение, поради това, че от представените по делото справки от Община Б. е установено, че длъжникът притежава 1/6 ид. част от жилищен имот на ул. „Х. Д.” № 37, както и 1/12 ид. част от жилищен имот на ул. „Х. Д.” № 35.

            На  07.11.2017 г. по изпълнителното дело постъпила молба от длъжника Х.М.Х., в която същият е направил възражение, че имотът, върху който е насочено изпълнението, е несеквестируем по чл. 444, те 7 от ГПК, тъй като се е отказал от наследството на баща си, като е представил горепосоченото удостоверение за вписания отказ от наследство.

Във връзка с горепосочената молба на длъжника, взискателят е поискал насроченият за 22.11.2017 г. опис на имота на ул. „Б.” № 27 да бъде отменен до настъпване на обстоятелства, изключващи несеквестируемостта на имота. Междувременно е наложена възбрана и върху собствената на ответника 1/12 ид.част от жилище на ул. „Х. Д.“ № 35.

С молба от 20.02.2018 г. взискателят е уведомил съдебния изпълните, че на същата дата е заведена от него искова молба срещу длъжника за обявяване на недействителността на отказа от наследство, и е поискал изпълнителното дело да бъде спряно до влизане в сила на решение на това дело. С постановление на съдебния изпълните от 20.02.2018 г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал.1, те 2 от ГПК.

            Според удостоверение за декларирани данни изх. № **********/25.08.2017 г. на Община Б., Х.М.Х. е декларирал данни по чл. 14 от ЗМТД, както следва: с декларация вх. № **********/19.06.2017 г. по партида 5608237290001 е декларирал собственост на 1/6 ид.ч. от недвижим имот /гараж, жилище и земя/, находящ се в гр. Б., ул. „Х. Д.” № 37; с декларация вх. № **********/27.06.2014 г. е декларирал собственост на 1/12 ид ч. от недвижим имот /навес, жилище, земя/, находящ е на ул. „Х. Д.” № 35 в гр. Б.; с декларация вх. № **********/19.06.2017 г. е декларирал собственост жилище на ул. „Б.” № 27 в гр. Б.. Няма данни за декларирани МПС и ППС.

            Видно е от съдържащата се в кориците на приложеното изп. дело № 164/2017 г. на ДСИ при РС – Б. декларация вх. № *********/27.06.2014 г. по чл. 14 от ЗМДТ, че същата е подадена от Б. В. Х., с която е деклариран жилищен имот, находящ се на ул. „Х. Д.” № 35 в гр. Б., като основание за придобиването му е посочено наследство, и посочен документ за собственост - ноте акт № 96, те 1, дело № 173/1957 г. , а като собственици са посочени четири лица – Б. В. Х., М. М.Х., Х.М.Х. и Б. В. Х..

            Към горепосочената декларация е приложен нотариален акт № 96, те І, дело № 173/57 г. на Б.ски РС, с който Х. В. Х. е закупил дворно място в гр. Б., ул. „Х. Д.” от 301 кв.м., образуващо парцел VІІІ в кв. 5 по плана на града.

            Видно е от декларация вх. № **********/19.06.2017 г., че същата е подадена от Х.М.Х. и касае настъпване на промяна в декларирано обстоятество относно партида № 5608237290001 относно жилищен имот, находящ се на ул. „Х. Д.” № 37 в гр. Б.,  а именно премахването му като основно жилище на декларатора.

            Видно е от декларация вх. № **********/19.06.2017 г., че същата е подадена от Х.М.Х., с която той декларира жилищен имот на ул. „Б.” № 27 в гр. Б. като свое основно жилище, а като начин на придобиване е посочена покупка с ноте акт № 2, те 3, дело № 375/2012 г.

            Представена е декларация вх. № 11652/22.02.1999 г. по чл. 26 от ЗМДТ, подадена от Б. В. Х., с която същата е декларирала недвижим имот находящ се на ул. „Х. Д.” № 35 в гр. Б., придобит по наследство от Х. В. Х., в която като собственици са вписани Б. В. Х., В. Х. В., Х.М.Х. и М. Х.М..

            Видно от представеното удостоверение за наследници на Х. В. Х., същият е починал през 1999 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Б. В. Х., сина си В. Х. В. и децата на починалия пред него /през 1993 г. / негов син М. Х.Х. а именно М. М.Х. и Х.М.Х.. 

            В кориците н изпълнителното дело се съдържа договор за доброволна делба от 10.09.2007 г., сключен между наследниците на В. Х. Л., с предмет останалите им в наследство от общия им посочения им общ наследодател земеделски недвижими имоти.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:     

          Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 44 от ЗЗД – за обявяване на нищожността на извършения на 11.09.2017 г. от ответника отказ от наследството, оставено му от М. Х.Х., поради това, че отказът е извършен след като ответникът е приел наследството.

Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството, само ако не го е приел, поради което отказът, извършено след като е прието наследството, е недействителен – нищожен поради невъзможен предмет. На тази недействителност може да се позове всяко заинтересувано лице, какъвто безспорно е ищецът, предвид твърдението му, че е кредитор на извършилия отказа ответник.

 Предявен е и евентуален иск с правно основание чл. 56 от ЗН – за унищожаване на извършения от ответника отказ от наследство в полза на ищеца – негов кредитор, поради невъзможността последният де се удовлетвори от имуществото на ответника.

            Въззивният съд намира предявения главен иск за обявяване на нищожността на процесния отказ от наследство на посоченото основание  за неоснователен.

            Извършеният от ответника отказ от наследството на наследодатея му М. Х.Х. е направен съгласно изискванията за форма, установени в чл. 52 от ЗН.   Ищецът твърди, че отказът е недействителен и не породил правно действие, тъй като ответникът е приел наследството преди извършване на отказа.

Приемането на наследството може да стане изрично /чл. 49, ал. 1 от ЗН/ или мълчаливо /чл. 49, ал. 2 от ЗН/. В случая не се твърди и не се установява да е извършено изрично приемане на наследството от ответника, а се излагат твърдения за извършване от него на действия – деклариране пред общината придобитите от него по наследство от М. Х.Х. имоти, както и заплащане на дължимите данък и такса битови отпадъци, които действия според ищеца сочат за мълчаливо приемане на наследството. Мълчаливо приемане /или приемане с конклудентни действия/  е налице, когато наследникът извърши такива действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши освен в качеството си на наследник, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото действието лице.

В случая по делото липсват доказатества за извършени от ответника такива фактически действия, презумиращи негово несъмнено намерение за приемане на наследството на баща си М. Х.Х., което е предмет на оспорвания отказ от наследство. Според трайната съдебна практика подаването от наследника декларация за облагане с данък, както и заплащането на данъка, сами по себе си не могат да обусловят извод за мълчаливо приемане на наследството, ако не са извършени от него други фактически, правни действия или волеизявления, които преценени във връзка първите, да са от естество да обусловят извод за безусловно негово намерение да приеме наследството на своя наследодател. Това е така, тъй като декларирането на придобитите недвижими имоти е публичноправно задължение, за неизпълнението на което са предвидени санкции за задълженото лице, поради което подаването на декларация, без данни за извършени други действия от наследника във връзка с наследствените имущества, не може да се приеме на израз на намерението му за приемане на наследството.

В настоящия случай следва да се има предвид, че представените данъчни декларации с оглед тяхното съдържание и във връзка останалите писмени доказатества по делото, изобщо нямат отношение към преценката налице ли е мълчаливо приемане от ответника от наследството на баща му М. Х., отказът от което наследство е предмет на предявения иск за нищожност. Съображенията за това са следните:

Всички представени по делото данъчни декларации, с изключение на декларацията **********/19.06.2017 г. /с която Х.М.Х. декларира придобит от него чрез покупка жилищен имот на ул. „Б.” № 27 в гр. Б., имат за предмет имоти, които видно от посоченото в тях основание за придобиване /наследство от Х. В. Х./ и цитирания и приложен към тях нотариален акт № 96/1957 г., са принадлежали не на бащата на ответника М. Х.Х., от чието наследство той се е отказал, а на неговия дядо Х. В. Х.. След  като дядо му Х. В. Х. е починал след смъртта на бащата на ответника М. Х., то ответникът е пряк наследник на дядо си /по право на заместване на баща си/. При наследяване по право на заместване не съществува правоприемство между замествания и заместника, а последният наследява по свое лично право, а не по право на възходящия, когото замества. С оглед на това декларирането от ответника на имоти като придобити по наследство, дори и да се тълкува като действие на мълчаливо приемане на наследството, е ирелеванто за преценката за основателност на предявения иск за обявяване на нищожност на извършения от ответника отказ от наследство, останало му от М. Х.Х., тъй като не би могло да бъде източник на извод за приемане на наследството на бащата на ответника, отказът от което е предмет на предявения иск. Поради това и предвид данните по делото за право на собственост върху жилищните имоти, находящи се на ул. „Х. Д.” в гр. Б., които са предмет на представените декларации по чл. 14 от ЗМДТ, на дядото на ответника Х. В. Х., а не на неговия баща М. Х.Х., от чието наследство се е отказал с процесния отказ от наследство, и съобразявайки разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗН, се налага извод,  че тези декларации са негодни като доказателствен източник на твърдяното мълчаливо приемане на наследството на М. Х., извършено преди отказа от това наследство.

Не са налице доказателства за извършени от ответника други действия /като напр. актове на разпореждане с отделни наследствени имущества, молби за издаване на данъчни оценки, за снабдяване с констативни нотариални актове, предявяването на искове с предмет наследствени имоти, реализиране на вземания на наследодателя, заплащане на негови задължения и пр./, които да сочат за мълчаливо приемане на наследството. Видно е от приложения в изпълнитеното дело договор за доброволна делба от 10.09.2007 г., че същият има за предмет имотите, останали в наследство от дядото на ответника Х. В. Х., поради което не може да се приеме като акт на разпореждане от ответника с наследствени от баща му имоти, от чието наследство той се отказал.

Независимо от горния извод за неотносимост към преценката за приемане на наследството от ответника на горепосочените данъчни декларации, на които се позовава ищецът, само за пълнота следва да се посочи, че нито една от декларациите /с изключение на тази относно придобития от ответника чрез продажба имот/ не е подадена лично от ответника. Първата подадена декларация за имотите, за които се твърди, че ответникът притежава съответна идеална част по наследство от баща си /вх. № 11652/22.02.1999 г./, е подадена от Б. В. Х. - сънаследник на Х. В. Х., в която имотите са декларирани като получени по наследство от името на всички сънаследници, която декларация ползва и останалите съсобственици /чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ/, поради което в данъчните регистри на общината се водят декларирани данни относно тези имоти на името на ответника. Що се отнася до представената декларация  /вх. № *********/27.06.2014 г./, тя също е подадена също от друг съсобственик - Б. В. Х., и се отнася до същия недвижим имот, но с настъпилите промени в съсобствеността. Единствените подадени лично от ответника декларации са: декларация вх. № **********/19.06.2017 г., отнасяща се до придобития от него през 2012 г. на основание покупка недвижим имот; и декларация вх. № **********/19.06.2017 г., която няма за предмет първоначално деклариране придобита от ответника по наследство от баща му част от недвижим имот , а с нея се декларира настъпване на промяна в декларирано обстоятество  във връзка с такъв имот /премахване на основно жилище/, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗМДте Няма и доказателства за лично заплащане от ответника на дължимите за наследствените му имоти местни данъци и такси.

Изтеклият дълъг период от откриването на наследството до отказа от него от /около 25 години/, както и факта, че отказът е направен след образуване на изпълнителното производство срещу ответника,  нямат значение при преценката дали е налице мълчаливо приемане на наследството при липсата на доказатества за извършени от ответника в този период действия, предполагащи несъмненото му намерение за приемане на наследството, оставено от баща му М. Х.Х.. Отказът от наследство не е обвързано със срок, нито е от значение моментът на образуване на изпълнителното производство срещу ответника-длъжник.

            С оглед на горните съображения, не е налице извод за мълчаливо приемане от ответника на наследството, оставено му от М. Х.Х., поради което извършеният от него на 11.09.2017 г. по законоустановения ред отказ от това наследство, не е недействителен и предявеният иск по чл. 26, ал. 2 о ЗЗД е неоснователен.

С оглед на този извод на въззивния съд, обжалваното решение, с което така предявения главен иск за обявяване на нищожността на извършения на 11.09.2017 г. от ответника отказ от наследството, оставено му от М. Х.Х. е уважен, следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което този иск се отхвърли.

 Предвид приетата от въззивният съд неоснователност на главния иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, следва да се разгледа предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 56 от ЗН - за унищожаване на извършения от ответника отказ от наследство в полза на ищеца – негов кредитор, поради невъзможността последният да се удовлетвори от имуществото на ответника.

Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗН, кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожение на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника, като искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по-късно от три години след отказа /чл. 56, ал. 2 от ЗН/.

В случая искът по чл. 56 от ЗН е предявен в преклузивния срок по чл. 56, ал. 2 от ЗН, за което по делото и не се спори.

 Искът по чл. 56 от ЗН е предоставен на разположението на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. В този случай кредиторът може да иска от съда унищожаване на отказа от наследство, направен от длъжника, тъй като с него се препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за удовлетворяване на кредитора. Тази претенция представлява частен случай на общо уредената в чл. 135 ЗЗД възможност кредиторът да иска да бъдат обявени за относитено недействителни по отношение на него сделките, които го увреждат, като особеното е, че за да бъде уважена претенцията по чл. 56 ЗН

, не е необходимо знание у длъжника за увреждащия характер на неговото действие

Целта на иска по чл. 56 от ЗН за унищожаване на направения от ответника - длъжник отказ от наследство е да се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от наследственото имущество на длъжника, ако неговото собствено имущество /извън наследственото, предмет на отказа/ е недостатъчно за събиране на вземането на кредитора. Фактическият състав на иска по чл. 56 от ЗН включва следните елементи: ищецът да има качеството кредитор по отношение на ответника, длъжникът не притежава секвестируемо имущество, от което кредиторът да може да се удовлетвори; отказът от наследство трябва да уврежда кредитора, тее. поради отказа от наследство имуществото на длъжника е намаляло и кредиторът не може да събере вземането си.

 Ако ответникът оспорва иска с възражение, че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, в негова тежест е да докаже пред съда това свое твърдение, тъй като то е в негова полза. С оглед необходимостта от извършване на преценка за това дали собственото имущество на длъжника е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите, в производството по предявения от кредитора иск по чл. 56 от ЗН следва да се установи активът на наследството, за да се направи извод дали придобитото от длъжника на основание различно от наследяването е достатъчно  за събиране на вземането на кредитора. В тежест на ищеца по иска по чл. 56 от ЗН, в чиято полза е унищожаването на отказа, и предвид целта на това унищожаване, е да установи предмета на наследеното от длъжника имущество, което е предмет на отказа от наследство, за да се постигне целта на унищожението - връщане на конкретни наследствени имущества в патримониума на длъжника и осигуряване на възможност същият да се удовлетвори от тези имущества.

В настоящия случай, от представения по делото изпълнителен лист, установяващ парични задължения на ответника спрямо ищеца, се установява по категоричен начин качеството на ищеца като кредитор на ответника.

По делото сне са налице доказателства за наличие на наследствено на ответника имущество от неговия наследодател М. Х.Х., което да е предмет на атакувания отказ от наследство, от което ищецът – кредитор би могъл да се удовлетвори. Ищецът обосновава искането си за унищожаване на отказа с твърдение, че в наследствената маса на придобитото от ответника по наследство от баща му М. Х. се включват идеални части от два жилищни имоти  находящи се на ул. „Х. Д.” в гр. Б., както и на твърдението, че с извършения отказ от наследство личният на ответника жилищен имот, находящ се на ул. „Б.” № 27, върху който е било насочено принудитеното изпълнение, е станал несеквестируем. Не са налице доказатества за наличие на описаните в исковата молба два имота, находящи се на ул. „Х. Д.“ в гр. Б., в патримониума на наследодателя на ответника М. Х., от чието наследство ответникът се е отказал с процесния отказ от наследство. Установява се единствено от представените писмени доказатества, на които се позовава ищецът, че дядото на ответника Х. В. Х. е бил собственик на дворно място дворно място в гр. Б., ул. „Х. Д.” от 301 кв.м., образуващо парцел VІІІ в кв. 5 по плана на града. Видно от представените данъчни декларации, обсъдени по-горе във връзка с главния иск, че негови наследници са декларирали посочените от ищеца два жилищни имота като придобити по наследяване от него. Така се налага извод, че тези жилищни имоти са били собственост на Х. В. Х.. Ответникът е  пряк наследник на дядо си Х. В. Х., тъй като неговият баща М. Х.Х. е починал преди своя пряк наследодате. Както бе посочено по-горе във връзка с главния иск, ответникът е наследник на своя дядо по свое лично право, е не по право на възходящия му баща М. Х., когото замества. Ответникът не се е отказал от наследството на Х. В. Х., чийто пряк наследник е той, а се отказал от наследството на своя баща М. Х.Х.. Същевременно, няма данни за притежавани от наследодатея ответника други имущества, извън посочените от ищеца жилищни имоти на ул. „Х. Д.“ , от които кредиторът да може да се удовлетвори.

С оглед на това следва да се приеме, че извършеният от ответника отказ от наследство няма за предмет придобитите от нето имоти по наследяване от М. Х., отказът от наследството на който е предмет на иска за унищожаване.  При липсата на установено по делото конкретно имущество, придобито по наследство от бащата на ответника, извършеният отказ от наследство не уврежда кредитора. Предвид целта на унищожаването по чл. 56 от ЗН - връщане на имуществото в патримониума на длъжника, за да бъде дадена възможност на кредитора да се удовлетвори, то липсата на имущества в наследството на отказалия се длъжник изключва каквото и да било увреждане на кредитора.

В отговор на изложения в исковата молба довод, че с  извършени отказ от наследство на баща му длъжникът е направил несеквестируемо единственото жилище, следва да се посочи, въпросът за секвестируемостта на имота следва да бъде разрешен в рамките на изпълнителното производство.  В исковото производство по предявен от кредитора иск по чл. 56 от ЗН преценяването от съда на това дали ответникът – длъжник притежава лично секвестируемо имущество, достатъчно за удовлетворяване на кредитора, е дължимо само при условие, че по делото е установен предметът на наследствено имущество на длъжника, с унищожаването на отказа от което би отпаднала несеквестируемостта на имота, върху който е насочено изпълнението. В случая след като имотите, от които ищецът твърди, че би могъл да се удовлетвори при унищожаване на отказа, респ.  че поради наличието им в наследството отказът е довел до несеквестируемост на собствения на длъжника имот, не са част от наследството, оставеното от бащата на ответника М. Х., то унищожаването на този отказ няма да доведе до реализиране на целта на иска по чл. 56 от ЗН, а именно да се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от наследственото имущество на отказалия се длъжник.

С оглед на горното въззивният съд намира, че предявеният евентуален  иск по чл. 56, ал. 1 от ЗН за унищожаване на извършения от ответника отказ от наследството на баща му М. Х.Х., е неосноватеен  и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от жалбоподателя искане за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да му заплати направените пред двете съдебни инстанции разноски, които възлизат общо на сумата 1315 лева, от които:  700 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 600 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, и 15 лв. държавна такса за въззивната жалба.

 

С оглед на гореизложеното, Софийски окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 201/10.10.2018 г., постановено по гр.д. № 311/2018 г. на Б.ски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.- те” ЕООД срещу Х.М.Х. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД за обявяване нищожността на извършения на 11.09.2017 г. от Х.М.Х. отказ от наследство на починалия на 30.05.1993 г. М. Х.Х., вписан в книгата за откази от наследство при РС- Б. на 11.09.2017 г. с пореден номер 42, стр. 161, по заявление вх. № 6018/11.09.2017 г., по което е образувано ч.гр.д. № 1987/2017 г. на РС-Б., поради приемането на наследството преди извършването на отказа.

ОТХВЪРЛЯ предявения от  „Х.-те” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Х.М.Х., ЕГН  ***********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 56, ал. 1 от ЗН за унищожаване в полза на ищеца на  извършения на 11.09.2017 г. от Х.М.Х. отказ от наследство на починалия на 30.05.1993 г. М. Х.Х., вписан в книгата за откази от наследство при РС- Б. на 11.09.2017 г. с пореден номер 42, стр. 161, по заявление вх. № 6018/11.09.2017 г., по което е образувано ч.гр.д. № 1987/2017 г. на РС-Б..

ОСЪЖДА „Х.-те” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Х.М.Х., ЕГН  ***********, с адрес ***, сумата 1315 лв. /хиляда триста и петнадесет лева/  за разноски по делото.

 

 Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчванео на препис от него.

 

 

 

ПРЕДСЕДАте:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.