№ 1949
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20221110203140 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на П. Р. А. против наказателно
постановление № 21-4332-027704/21.01.2022г. на Началник група отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на основание чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 98,
ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лева
Жалбоподателят моли да бъде отменено атакуваното НП, което намира за
незаконосъобразно и неправилно. Развива подробни съображения за допуснатите в хода на
административнонаказателното производство нарушение, които намира за съществени и
водещи от отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Твърди, че не му е бил връчен препис от АУАН. Развива подробни съображения, че не е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение, тъй като на посочената дата е
извършвал таксиметров превоз и е спрял на посоченото място, за да остави пътници.
Намира, че в конкретния случай приложение следва да намери хипотезата на чл. 28 от
ЗАНН. Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа изцяло
депозираната жалба и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна - СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител, не изразява становище по жалбата.
1
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 023.12.2021г., около
20:40 часа в гр. София, на бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Кирил
Драганов“ към ул. „Хан Кубрат“, пред ресторант „Релакс“ , като водач на л.а „Фолксваген
Кади“ с рег. № **** престоява на място където превозното средство създава опасност от
ПТП със служебен автомобил Киа Сийд с рег. № ***
Действията на водача на л.а Фолксваген Кади“ с рег. № **** били възприети от св. А. С. и
Р.С. / неразпитан по делото/ - на длъжност мл. автоконтрольори при ОПП-СДВР .
По време на извършената проверка водачът бил установен като П. Р. А. .
Св. Стойчев намерил, че с действията си жалбоподателя е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП и съставил против него АУАН №
210701/23.12.2021г., в който А. вписал, че има възражения, но отказал да получи препис.
Отказът му бил удостоверен с подпис на свидетел.
Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното НП № 21-4332-
027704/21.01.2022г. на Началник група отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
основание чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 150,00 лева
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от показанията на свидетеля
А. С., който е свидетел – очевидец на нарушението, които съдът кредитира като ясни,
убедителни и съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл.283 от
НПК, вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
2
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените в
преписката заповеди.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от извършване нанарушението. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са
спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП забранява престоя и паркирането на място,
където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал.
В конкретния случай страните не спорят, че на посочената в НП дата и час
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като е спрял на пътното платно, за да
остави превозваните от него пътници. Спорният въпрос е дали тези му действия покриват
състава на вмененото му нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че
жалбоподателят, като професионален водач на МПС следва изцяло да подчинява
поведението си на ЗДвП и актовете свързани в неговото прилагане.
Настоящият съдебен състав, обаче, намира, че случаят е следвало да бъде квалифициран
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се отличава с по-ниска степен на
3
обществена опасност от нарушенията от този вид с оглед формалния характер на
нарушението , както и с оглед факта, че от него не са настъпили каквито и да е вреди.
Поради гореизложеното съдът намира, че предвиденият от закона размер на наказанието се
явява прекалено висок и несъответстващ на конкретния казус. Същото дава основание на
въззивната инстанция да отмени атакуваното НП поради маловажност на случая, като
същевременно приложи новата и действаща към момента на изготвяне на настоящото
решение разпоредба на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, даваща правомощия на съда да отмени
наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. Това е така, доколкото в ПЗР на ЗИДЗАНН от 2020 г.
не са предвидени особени правила за влизане в сила на процесуалните норми, но по силата
на ограничителното препращане, съдържащо се в чл. 84 от ЗАНН, приложение следва да
намери чл. 3 от НПК, съгласно който разпоредбите на НПК се прилагат от влизането им в
сила и за процесуалните действия, които предстоят по незавършени наказателни
производства.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-027704/21.01.2022г. на Началник група
отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл. 180, ал.1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за
нарушение на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 150,00 лева , поради „маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
като ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя П. Р. А. с ЕГН: **********, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4