№ 771
гр. Русе, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520100543 по описа за 2022 година
Ищецът М. АНДР. АНДР. твърди, че бил страна по Договор за кредит
„Бяла карта“ с № 845516 от 16.09.2020 г., сключен с „Аксес Файнанс“ ООД,
както и че без негово знание и уведомяване бил сключен договор за цесия с
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Заявява, че получил
покана за доброволно изпълнение, от която разбрал, че дължи на ответника
сумата от 68,50 лв. – неустойка и 120 лв. – разходи, дължими въз основа на
сключения договор с „Аксес Файнанс“ ООД, задълженията по който били
прехвърлени на ответника. Счита, че не дължи така претендираните суми от
68,50 лв. – неустойка и 120 лв. – разходи, дължими въз основа на сключения
Договор за кредит „Бяла карта“ с № 845516/16.09.2020 г. с „Аксес Файнанс“
ООД, вземанията по който били прехвърлени на ответника, тъй като
накърнявали добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като
се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение до злепоставяне на интересите, с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Претендираните суми от 68,50 лева –
неустойка и 120 лв. – разходи по Договор № 845516/16.09.2020 г. с „Аксес
Файнанс“ ООД били недължими, поради това, че клаузите въз основа, на
които се претендирали били нищожни като противоречащи на добрите нрави
и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това, посочените суми
1
били сключени в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗКП, тъй като се имало за цел
заобикаляне на изискванията на закона, като същите надвишавал нормативно
установените в закона.
В глава ІV-та от ЗПК било уредено задължението на кредитора, преди
сключване на договор за кредит, да се извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка, да се откаже
сключването на такъв. По посочения начин бил заобиколен чл. 33, ал. 1 от
ЗКП. С клаузите от договора за кредит, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД въз
основа, на който се дължала неустойка и разходи в полза на кредитора, се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичал
кредит. Неустойката била добавка към възнаградителната лихва и в този
смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
увеличавала стойността на договора, като целта на така уговорените клаузи
била да доведат до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на
ищеца. С предвиждането на неустойка и допълнителни разходи по процесния
договор се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
събирането на такива разходи било част от дейността по управление на
кредита и следвало да се включени в ГПР. На следващо място съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗКП, договорът трябвало да съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит, като ГПР следвало да включва всички разходи на
кредитора по отпускане и управление на кредита, като възнаградителната
лихва се изчислявала по специална формула. Спазването на това изчисляване,
давало информация на потребителя, как бил образуван размерът на ГПР и
общо дължимата сума по договора. В договора била посочена само
абсолютната стойност на ГПР, липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че не дължи сумите от 68,50 лв. – неустойка и 120 лв. –
разходи, в общ размер от 188,50 лв., дължими въз основа на сключения
Договор за кредит „Бяла карта“ с № 845516 от 16.09.2020 г. с „Аксес
Файнанс“ ООД, вземанията по който били прехвърлени на ответника, поради
нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
2
В отговора на исковата молба ответникът Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД счита предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че на 16.09.2020 г. между „Аксес Файнанс" ООД и ищеца
бил сключен Договор за кредит „Бяла карта” с № 845516, с който кредиторът
се задължил да представи на кредитополучателя револвиращ кредит в размер
на 500 лева под формата на разрешен кредитен лимит. Според текста на
чл.15 от Договора, в случай, че кредитополучателят не заплатил текущото си
задължение на падежа страните се договорили кредитополучателят да
представи на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписвал
договор за поръчителство за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай при
забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на
това задължение кредитополучателят дължал на кредитодателя неустойка в
размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която включвала в
текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за
всяко отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, в
който не било погасено до 5-то число на следващия месец на текущото
задължение, съгласно чл.20 от Договора. Кредитополучателят бил длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да
послужела за частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок до
предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на сума в размер на 15
% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на
кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в размер на
2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. Видно от чл.20, ал.5 след
настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължал на
кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120 лв., включваща
разходите на кредитодателя за дейността на служител по извънсъдебно
събиране на задълженията.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
3
Изхождайки от предмета на процесния Договор за кредит „Бяла карта”
с № 845516 от 16.09.2020 г. и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставен потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9
от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
4
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна- кредитор
клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин“.
5
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 12, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и
ал. 4 и чл. 20 от договора за кредит Бяла карта, според която се дължи
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница при
неосигуряване в тридневен срок след падежа, на който длъжникът не е
заплатил текущото си задължение на обезпечение чрез поръчителството на
поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в чл. 15, ал. 1, т. 1-
5 вкл. от договора, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта
на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля законът – чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на начислената такса разходи в размер на 120.00 лева,
същата не е платима, тъй като срещу нея не се дължи никакво поведение от
страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава, без
значение дали са извършени посочените действия (чл. 21, ал. 4 и 5 от
договора). По делото липсват както твърдения, така и доказателства такива
разходи да са били действително извършени. При това положение следва да
се приеме, че тази клауза би прикрила една неустойка за забава, а съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на мораторната лихва. По изложените
съображения съдът намира, че сумата 120.00 лева също не се дължи от
потребителя.
6
За пълнота на изложението следва да се посочи, че размерът на ГПР
при включване на процесната неустойка и такса ще бъде над 50 %. Съгласно
чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, като според ал.5 на същия текст клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С оглед изложеното предявените искове са основателни и следва да се
уважат изцяло.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на РРС
сумата от 100 лв.- държавна такса.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на процесуалният
представител на ищеца сумата от 300 лв. на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ М. АНДР. АНДР., ЕГН
********** от *********** не дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Панайот Волов №29, ет.3 сумите от 68,50 лв. – неустойка и 120
лв. – разходи, в общ размер от 188,50 лв., дължими въз основа на сключения
Договор за кредит „Бяла карта“ с № 845516 от 16.09.2020 г. с „Аксес
Файнанс“ ООД, вземанията по който му били прехвърлени чрез цесия на
31.12.2021 г.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот
Волов №29, ет.3 да заплати на сметка на РРС сумата от 100 лв.- държавна
такса за производството.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Панайот
Волов №29, ет.3 да заплати на адв. Д.В. М. от АК-Пловдив сумата от 300 лв.
– адвокатско възнаграждение за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
7
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8