Р
Е Ш Е Н И Е
№ 03.06. 2020 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На първи юни 2020 година
в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Станка Желева,
Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 84, по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на
проверка е решение№ 91 от 25.02. 2020 г., по гр.д. № 147/ 2020 г. на РС-Търговище,
с което в полза на М.М. и децата й Е.М.
– непълнолетна и Е.М. ***, е издадена заповед за защита по ЗЗДН, срещу Х.М.И. ***,
който следва да се въздържа от упражняването на такова спрямо трите – негови
съпруга и деца, като освен това му е забранено
да се приближава до тях, до жилището им в с. Овчарово,жилището на
родителите на М. ***, училищата на децата и местата за отдих и социални контакти, за срок от 18
месеца. С решението е вменено задължение за въздържане от прояви на домашно
насилие и за посещаване на програма за работа с извършители на такова, наложена
е глоба от 200 лв., а ответникът е осъден да заплати и държавна такса от 25 лв.
Срещу
решението е постъпила жалба от ответника, чрез пълномощника му, адвокат И.И.. В
жалбата се посочва, че решението било необосновано, защото нямало преки доказателства
за упражнено насилие от ответника, дадена е вяра на свидетели, които са близки
на ищцата. Допълнителното ограничаване на контактите на въззивника с децата му
щяло да доведе до още по-голямо отчуждаване, а това не било в интерес на
децата. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно и да се постанови
ново, с което да се приеме, че не се касае до акт на домашно насилие. Ако
въпреки това съдът приеме, че молбата за защита е основателна, то да намали
срока на 3 месеца. В съд. зас. жалбата
се поддържа лично от въззивника и от адв. И..
Ищците са
подали отговор на тази жалба, чрез адвокат С.А. ***, техен пълномощник. Излагат
се съображения, че жалбата е неоснователна. Опровергават се всички изложени в
жалбата доводи и се иска решението да бъде потвърдено. В съд. зас. се яви
пълномощникът, адвокат С. А., която поддържа жалбата и моли решението да бъде
потвърдено.
Съдът, като
провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е
валидно и процесуално допустимо, а по същество е правилно. На основание чл. 272
от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния по отношение на
установените факти и правните изводи.
В
допълнение се излагат и съображения, които са свързани и с оплакванията в
жалбата. Защитата е потърсена от майка и двете й дъщери, за упражнено спрямо
тях психическо насилие, продължило с години и конкретно в рамките на месец и половина преди подаване на молбата за
защита, като се описват няколко случая, започващи от месец декември 2019 г.
Ответникът е бащата на децата и фактически съпруг на майката.
По делото
има представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Самата тя е доказателство
за осъществено насилие, ако от съдържанието й може да се направи такъв извод.
Отделно от това са разпитани и свидетели, чиито показания потвърждават напълно
изнесеното в декларацията. Те говорят и за конкретните инциденти, като са били
свидетели на поведението и думите на ответника. Изслушани са и двете деца от
съда. Същите недвусмислено потвърждават влошените отношения в семейството, като
е установено, че и двете деца изпитват много голям страх при общуването с баща
си. Родителите са се разделили през месец февруари 2019 г., като ответникът
живее в с. Пресиян, а ищците в с. Овчарово. Раздялата е била по желание на
майката и децата, заради упражнявания от бащата тормоз. По-голямата дъщеря Е.
дори отказва да спи в дома на майка си, защото не се чувства в безопасност, тъй
като бащата постоянно ги посещава и вдига скандали, отправя заплахи за
саморазправа. Детето спи в дома на баба си по майчина линия. Отказва да
осъществява всякакви контакти с бащата и много се страхува.
Установено
е, че ситуацията е ескалирала в началото на м. декември 2019 г., като по
телефона ответникът се е държал изключително агресивно, заплашвал е с физическа
саморазправа съпругата си. Подаден е сигнал до полицията и същият е проверен от
кварталния полицай. Съставен е протокол, с който ответникът е бил предупреден
да престане с агресивното поведение и заплахите. Въпреки това, в началото на
2020 г. отново се стига да заплахи в дома на майката и децата. Повод за това е
бил отказът на малката дъщеря да отиде с баща си при неговите родители и това,
че майката е казала да не я насилва ако не иска да ходи. Това е провокирало у
ответника да отправи нови заплахи, че ще набие съпругата си, ще я изгони от
къщата и ще го направи пред баща й и чичо й. Майката и Е. са били силно
изплашени, скрили се в приземните стаи и детето през нощта е изпитвало страх,
че баща й ще дойде. На 22.01. 2020 г. отново е имало инцидент в дома на ищците.
Този път ответникът се разгневил, защото били затворени вратите и портите. Той
се опитвал да влезе като откачи пантите им, отново отправил заплахи, че ще
заколи ищцата ако не държи вратите отворени, като в този момент е държал брадва
и замахвал с нея. Ищцата отново се скрила в къщата и след няколко дни е подала
и молбата за закрила.
От разпита
на децата се установява, че докато са живели заедно с баща си е имало случаи и
на физическо посегателство спрямо тях и такова към майката. И двете деца
изпитват страх и не желаят да контактуват с баща си.
Всички тези
факти се установяват от декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, от разпита на
свидетелите и от писмените доказателства. Съдът няма основания да изключи
показанията на майката на ищцата М.М.. Обикновено случаите на прояви на домашно
насилие остават скрити в семейството и дълго време се премълчават, като не
стават достояние на друг кръг лица, освен най-близките роднини и приятели. А що
се отнася до показанията на съседката, то те не биха могли да бъдат приети за
заинтересувани и пристрастни. Що се отнася до показанията на свидетелите, които
са водени от ответника, то същите само потвърждават тезата на съда, че хората
трудно споделят проявите на домашно насилие със странични хора, а ответникът
още по-малко би споделил подобни факти, които касаят негови прояви. Видно е, че
тези свидетели изобщо нямат поглед върху семейния живот на страните, не са и
присъствали по някакъв начин на случаите, които се описват, затова и няма как
да знаят подробности.
Затова за
съда е безспорно установено, че са налице описаните прояви на домашно насилие,
изразяващи се в системен психически тормоз от дълги години, включително и
от една година насам, както и физически
такъв през предходни периоди. Ищците живеят в постоянен страх да не им се случи
нещо, животът им протича под угрозата ответникът да изпълни заканите си за
побой. Този тормоз както се установи е най-вече към съпругата, но децата са
свидетели на много от събитията и живеят под непрекъснат стрес. Поради това
молбата за защита е напълно основателна и по отношение на трите ищци.
На
ответника следва да бъде наложена както глоба, така и забрана за доближаване на
дома и местата за социални контакти на ищците, месторабота, училище и т.н. Много
важно е да се осъществи и мярката, която е насочена към овладяване на тези
прояви за в бъдеще, за да може ответникът да осъзнае недопустимостта на
поведението си и да овладее гневните изблици.
По
отношение на това какъв да бъде срокът на ограничителните мерки.
Действително
районният съд е постановил максималният срок на защита. Въззивният съд намира,
че на пръв поглед, при липсата на физическо насилие в последната една година,
този срок може да изглежда продължителен. В същото време обаче е видно, че
предприетите мерки по закона за МВР, и то много скоро преди подаване на молбата
за защита, не са възпрели ответника да продължи системно да тормози семейството
си. Видно е, че той не осъзнава противоправността на поведението си и се счита
за добър баща, който само иска да се грижи за всички. Това отношение и
интензитетът на осъществения тормоз говорят, че на ищците следва да бъде дадена
защита за максималния срок, предвиден в закона. В този период ответникът следва
да понесе тежестта на наложените мерки, да осъзнае поведението си, да го
промени към нормално общуване и да положи усилия да спечели отново доверието на децата си. Има
много, което може да бъде направено, дори и да не може да ги вижда. В случая
продължителността на мерките се преценява с оглед опасността за здравето на
ищците, а не се преценява като вид наказание за ответника. Изминала е вече
половин година от началото на събитията, описани в молбата и четири месеца от
постановяване на незабавната защита, но съдът не забеляза осъзнаване на
противоправността на поведението у
ответника. Това е също причина мерките за ограничение да бъдат за максималния
законен срок.
Затова
решението на РС-Търговище е правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата е
неоснователна и на въззиваемата М.М. се дължат направените разноски и пред
втората инстанция, в размер на 200 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 91 от 25.02. 2020
г., по гр.д. № 147/ 2020 г. на РС-Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Осъжда Х.М.И.
***, ЕГН **********,***, да заплати на М.М. ***, ЕГН **********, сумата от 200
лв., направени разноски пред втората инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.