Р Е Ш Е Н И Е
№ 260118/ 29.06.2021г., град Исперих
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет
и пети май, две хиляди двадесет и първа
година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар :
Наталия Тодорова
Прокурор :
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр.дело № 412
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2481/ 15.07.2020г.
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чрез клонът в България, представлявано от
Димитъор Д. – Заместник управител, чрез юрисконсулт Н.А.М. против С.Р.Р. ***, с
която молят съда да признае за установено, че ответникът им дължи следните суми
: главница в размер на 895.36лв., мораторна лихва в размер на 78.41лв. за
периода от 05.03.2019г. до 19.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност е предявен
осъдителн иск за посочените суми. В исковата молба се разказва, че страните са
в договорни отношения по силата на сключен Договор за потребителски кредит с
номер CREX-16557492
по силата на който на ответникът е предоставена кридит за закупуване на стоки и
услуги със срок на изплащане 24 месеца до 05.12.2020г. Всяка от вноските е била
по 47.55лв., като в договора е предвидено че при забава на една или повече
месечни вноски, кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата. Вземането ставало изискуемо
ако кредитополучателя просрочел две или повече вноски. Забавата е допусната към дата
05.03.2019г.
Отправяни са покани до длъжника за доброволно
погасяване на кредита, но такова не последвало. По тези прицина ищцовото
дружество завело заповедно производство по ч.гр.дело № 92/ 2020г. по описа на
РС – Исперих, по което срещу длъжника била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, но тъй като длъжникът не бил открит на посочените по делото
адреси на кредиторът било указано завеждане на установителен иск, което той
сторил в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от особеният представител на ответника С.Р.Р. адвокат Р.П.. Същият счита искът за
допустим. По основателността сочи, че ще вземе становище в съдебно заседание
след събиране на доказателствата.
В съдебно заседание от ищцовото
дружество е постъпило писмено становище, с което заявяват че поддържат изцяло
исковата претенция.
Особеният представител назначен по
отношение на ответника оспорва искът и
счита, че съобразно установеното в съдебно-техническата експертиза същият
следва да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като се запозна с представените по делото писмени доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка : Между страните по делото е сключен Договор
за потребителски кредит с номер CREX-16557492 по силата на който БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България отпуснало на ответника
револвиращ кредит в размер на 920.46лв. с цел закупуване от ответника на стоки
– Смартфон Samsung A7 blue и
смартфон Sony MEXN5200. Договорено
било кредитът да бъде издължен на 24 броя погасителни вноски, всяка в размер на
47.55лв. Няма спор между страните, че ответникът е спрял да обслужва кредита на
05.02.2019г. след заплащане едва на една месечна вноска. На 03.02.2020г.
кредиторът е завел заповедна процедура по чл.410 от ГПК пред Районен съд –
Исперих, като е било образувано ч.гр.дело № 92/ 2020г. по описа на съда, в
което съдът е разпоредил издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за следните суми : сумата 895.36лв. – главница, мораторна
лихва за периода от 05.03.2019г. до 19.01.2020г. в размер на 78.41лв., ведно
със законната лихва върху главницата
считано от подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Присъдени са и разноски – 25.00лв. заплатена
държавна такса по заповедната процедура и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е бил открит на известните адреси в страна и уведомяването
му е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на кредиторът е било указано
предявяване в срок на иск за установяване на вземанията. Това БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България е
направило в настоящото производство.
В процеса не е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като особеният представител не е оспорил
искът по размер.
В производството е назначена
съдебно-техническа експертиза, която дава следното заключение: 1. Печатният текст в Договор за потребителски
кредит с номер CREX-16557492
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България и С.Р. Рушид с кредит : CREX-16557492 / 23.11.2018г. (състоящ се от 9 страници) е серифен вид, формат “Garamond”, с размер Р 11.; 2.Печатният текст в Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК (състоящо се от 2 страници) е серифен вид, формат “Garamond”, с размер Р 11.; 3. Печатният текст в Застрахователен сертификат включващ (състоящ се от 19 страници)
е несерифен вид, формат Arial Narrow” с размер Р 9.5; 4. Печатният текст в Декларация за предоставяне на личните данни (на пет листа) е серифен вид формат „Garamond” с
размер Р 10. В своята съвкупност договорът и документите към него се различават
по вид, формат и размер, и не отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск се явява
допустим, а по същество частично основателен. Предвид липсата на оспорване
размерът на исковата претенция, съдът приема че ответникът има задължение към
ищцовото дружество в следните размери : сумата
895.36лв. – главница, мораторна лихва за периода от 05.03.2019г. до 19.01.2020г.
в размер на 78.41лв., ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г.
до окончателното изплащане на задължението. Ответникът не е ангажирал в процеса
доказателства за погасяване на задълженията си спрямо ищцовото дружество,
поради което същите се явяват дължими.
Назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, обаче, е установила че в своята съвкупност
договорът и документите към него се различават по вид, формат и размер, и не
отговарят на изискванията по чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Тази резпоредба регламентира, че договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. От своя страна нормата на чл.22 от Закона за
потребителският кредит сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, а при това обстоятелство съгласно чл.23
от същия закон потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Пред Съдът на ЕС е било образувано дело С –
535/ 2020г., по което съдът е постановил определение от 14.04.2021г., с което е
дал отговор на въпроса: Следва ли член 10, параграф 2 и съображение 31 от
Директива № 2008/ 48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/
102/ ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че елементите на договора за кредит
– неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя (чл.10 параграф 2 буква Б от Директивата) и условията на застраховката (чл.10 параграф 2 буква О от Директивата), трябва да са представени в еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, за да отговарят на изискването,
предвидено в тези разпоредби, за посочването им по ясен начин. Посочил е, че
целта на Директива 2008/ 48 е да хармонизира някои аспекти на правната уредба
на държавите членки отнасящи се до договорите за потребителски кредит. Член 22
параграф 1 от същата Директива уточнява, че до колкото тя съдържа хармонизирани
разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в посочената директива. Макар Директива
2008/ 48 да хармонизира само някои аспекти на правилата на държавите членки за
потребителските кредити от съображение 44 от нея следва, че с оглед на
гарантиране на прозрачности стабилност на пазара и в очакване на по-нататъшна
хармонизация държивите членки следва да гарантират наличието на подходящи мерки
за регулиране или контрол на кредиторите, като същевременно се уварят, че
посочените мерки не влизат в противоречие с хармонизираните от тази директива
области. По-нататък Съдът на ЕС пояснява, че представената преди или по време
на сключването на договора информация относно условията на договора и
последиците от сключването му е от основно значение за потребителите. Що се
отнася до условията на които трябва да отговаря информацията, която трябва да
бъде представена на потребителя в договора за кредит, чл.10, параграф 1 от
директива 2008/ 48 предвижда единствено договорите за кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител и всяка от страните по договора да получава
екземпляр от тях. Член 10 параграф 2 от директивата изброява информацията,
която трябва да се съдържа в договора за кредит по ясен и кратък начин, така
че, както се уточнява в съображеие 31 от посочената директива, потребитилят да
може да се запознае с правата и задълженията си по съответния договор.
Доколкото в Директива 2008/ 48 не се определят подробно форматът и размерът на
шрифта, с които тази информация трябва да бъде предоставена на длъжника при
сключване на договор за потребителски кредит, държавите членки остават по
принцип компатентни да установят правила както и относно конкретната форма на представяне
на тази информация, така и относно последиците от неспазването и от страна на
търговците, при условие че тези правила допринасят за представянето на
посочената в чл.10 параграф две от Директивата информация по ясен и кратък
начин. В заключение Съдът на ЕС приема, че чл.10 алинея едно ЗПК гарантира, че
информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както ище възпрепятства
използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна
информация към момента на сключване на договора и по време на неговото
изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Националната правна
уредба се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се
представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна
информация извън хармонизирано установената в член десет параграф две от
Директива 2008/ 48. Поради това член 10 параграф две и член двадесет и две
параграф едно от Директива 2008/ 48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за
потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12. Горното тълкуване е задължително, съгласно чл.633 ГПК, поради което следва да се приложи в настоящият случай. На осн. чл.22 от ЗПК договорът за кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита на осн. чл.55 ЗЗД.
Чистата
стойност на кредита в случая възлиза на сумата 920.46лв., като от тази сума ищецът претендира
установяване на сума в размер на 895.36лв. – тази сума е част от отпуснатите по
договора за стоковия кредит 920.46лв. и това е сумата която следва да бъде
присъдена, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело
№ 92/ 2020г. по описа на Районен съд – Исперих
– 03.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като тя се дължи като
последица от уважаване на главният иск за главницата.
Съобразно
уважената част от исковите претенции на ищцовото дружество се следват разноски
в настоящото исково и по заповедното производства в общ размер на : 275.84лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл.22 в.в. чл.10, ал.1 от Закона за потребителският кредит, Договор за потребителски
кредит с номер CREX-16557492
/ 23.11.2018г. сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК –
*********, в качеството му на Кредитодател и С.Р.Р., ЕГН - ********** *** в качеството му на
Кредитополучател (Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника С.Р.Р., ЕГН - ********** *** че същият дължи на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК –
*********, представлявано от Димитър Д. Заместник управител сумата 895.36 /осемстотин
деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща Главница по Договор
за потребителски кредит с номер CREX-16557492 / 23.11.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 92/ 2020г. по описа на Районен съд – Исперих – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ искът на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК –
*********, представлявано от Димитър Д. Заместник управител да бъде признато за
установено по отношение на ответника С.Р.Р., ЕГН - ********** ***, че същият им
дължи следната сума : мораторна лихва в размер на 78.41 /седемдесет и осем лева
и четиридесет и една стотинки/ за периода от 05.03.2019г. до 19.01.2020г. по Договор
за потребителски кредит с номер CREX-16557492 / 23.11.2018г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН поради недължимост
на лихви съгласно разпоредбата на чл.23 от Закона за потребителският кредит.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.Р.Р.,
ЕГН - ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България ЕИК – *********, представлявано
от Димитър Д. Заместник управител за разноски по настоящото исково производство
и по ч.гр.дело № 92/ 2020г. по описа на Районен съд – Исперих сума в общ размер
на 275.84 /двеста седемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/
съобразно уважената част от исковата претенция.
След влизане в сила на съдебното
решение препис от него да се приложи по ч.гр.дело № 92/ 2020г. по описа на
Районен съд – Исперих с оглед правните последици по чл.416 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен
съд – Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :