С присъда № 7/01.02.2007 г., постановена по НОХД № 747/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Дениз Ваджип Абдраман от гр.Кърджали, за виновен в това, че през нощта на 13.06.2006 г. срещу 14.06.2006 г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – поставил члена си в ръцете на Кирилка Маринова Иванова, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, навършила 14 годишна възраст, като употребил за това сила – дърпане и заплашване, „че ще я пребие и ще я пусне на приятелите си да я минат”, както и по същото време и на друго място в гр.Кърджали, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – поставил члена си в устата на Кирилка Маринова Иванова с ЕГН ********** от гр.Кърджали, навършила 14 годишна възраст, като употребил за това сила – дърпане и заплашване, че ще я пребие и изнасили, поради което и на основание чл.150 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като го е оправдал по предявеното му обвинение за същото деяние, което представлява особено тежък случай и е зачел предварителното му задържане и домашен арест, считано от 16.06.2006 г. На основание чл.46, б.”б” от ЗИН, съдът е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието и на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в изпълнение определеното му със споразумение по НОХД №358/08.06.2006 г. наказание – „лишаване от свобода” за срок от три месеца. Подс.Абдраман е осъден също да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали направените по делото разноски в размер на 406,15 лева. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Дениз Ваджип Абдраман от гр.Кърджали, който чрез пълномощника си – адв.Пенчева я обжалва относно размера на наложеното наказание, като счита, че същото е явно несправедливо. Твърди се, че при определянето му съдът не е съобразил личната ниска степен на обществена опасност на извършителя на деянието, както и наличието на множество смекчаващи отговорността му обстоятелства. Такива били младостта му, пълните самопризнания, които направил с оглед съгласието му делото срещу него пред първоинстанционния съд да се разгледа при условията на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371, т.1 от НПК, проявената от него самокритичност и искрено разкаяние. Счита, че няма пречки при определяне на наказанието на подсъдимия, съдът да намали по размер наложеното му наказание, поради наличието на описаните изключителни и многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. Твърди се, че така определено наказание ще съответства на извършеното от подсъдимия престъпление и с него ще могат да бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК. Моли на основание чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК да бъде изменена присъдата на Районен съд – Кърджали, като бъде намалено по размер наказанието „лишаване от свобода” от 1 година и 6 месеца наложено на подс.Дениз Абдраман В съдебно заседание жалбодателят не се явява. Представлява се от адв.Пенчева, която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Представя нови писмени доказателства – медицинско удостоверение издадено от Психиатрична болница с диспансер – гр.Кърджали и характеристика на подсъдимия, изготвена и подписана от живущите във входа, в който живее подсъдимия. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Кърджалийския районен съд, като правилна и законосъобразна. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционния съд по искане на подсъдимия е провел съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, ал.1, т.1 във вр. с чл.372, ал.3 във вр. с чл.373, ал.1 от НПК и не е извършвал разпит на свидетели и вещи лица, а е прочел и приел като доказателства по делото протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното производство по реда на чл.283 от НПК. Делото е било изяснено от фактическа страна, като страните не са искали събирането на други доказателства. Пред настоящата инстанция бяха представени и приети нови събрани - медицинско удостоверение издадено от Психиатрична болница с диспансер – гр.Кърджали и характеристика на подсъдимия, изготвена и подписана от живущите във входа, в който живее подсъдимия. С оглед на всички събраните по делото доказателства се установява фактическа обстановка идентична с установената от първоинстанционния съд, а именно: На 13.06.2006 г. около 22.00 часа подс. Абдраман бил в компанията на св.Милев, св.Адем и св.Василев в заведение "Еделвайс", находящо се в близост до бл."Младост" в гр. Кърджали, където пил бира. Към 22.30 часа той и компанията му напуснали заведението. Когато минавали през района на общежитията в близост до хотел "Устра", подс.Абдраман видял св.Кирилка Иванова и св.Коджастоянова да стоят пред едно от общежитията. Двете момичета чакали св.Биляна Иванова да пусне от прозореца тетрадка на св.Коджастоянова. Подс.Дениз Абдраман, който се запознал със св.Кирилка Иванова седмица преди това, се здрависал с нея, след което я хванал за ръката и започнал да я дърпа с думите, че иска да си поговорят. Св.Кирилка Иванова го попитала къде я води, а той й казал, че иска да се поразходят и да поговорят. Св. Кирилка Иванова му казала, че не иска да остави св.Коджастоянова сама с останалите момчета от компанията на подс.Абдраман, които в този момент я били заобиколили. Подс. Абдраман продължил да дърпа силно св.Кирилка Иванова за ръката, като тя отново го помолила да я пусне. Св.Коджастоянова изтичала при тях, последвана от приятелите на подс.Абдраман, като попитала последния къде води приятелката й. Той й отговорил, че иска само да говори с нея. В този момент св. Кирилка Иванова му казала да я пусне и да не я дърпа. Св.Коджастоянова казала на Абдраман, че иска да ги вижда, докато двамата си говорят. Подсъдимият й отговорил, че иска да си поговори насаме със св.Кирилка Иванова и никой да не бъде с тях. Тогава св.Коджастоянова хванала св.Кирилка Иванова за другата ръка и казала на подсъдимия, че никъде няма да води приятелката й. Абдраман продължил да дърпа за ръката св.Кирилка Иванова, като през това време приятелите му заобиколили св.Коджастоянова и един от тях я хванал за ръката, с която тя държала св.Кирилка Иванова. Последната многократно в присъствието на св.Коджастоянова казала на подсъдимия да я пусне и да не я дърпа, но той продължавал да я стиска за ръката. Освен това й казал да не се дърпа, защото ще стане по - лошо за нея. В този момент Абдраман продължавал да държи за ръката св.Кирилка Иванова, която плачела, като за другата ръка я държала св.Коджастоянова. Подс. Абдраман дръпнал силно св.Кирилка Иванова за ръката и успял да я раздели от св.Коджастоянова, която пуснала ръката на приятелката си. След това, дърпайки я за ръката , като я придържал с другата си ръка за гърба, подс.Абдраман отвел св.Кирилка Иванова в посока бар "Рим", в двора на ЦДГ "Чайка", въпреки че последната му казала, че не иска да отиде там с него. Малко след тях св.Коджастоянова и св. Мехмед тръгнали в посоката, в която се отдалечили двамата, обиколили района около магазин "Осетия" и бар "Рим", но не успели да ги открият, след което се върнали при общежитието, където казали на св.Биляна Иванова и на св.Хаджиева, че св.Кирилка Иванова е била отведена на неизвестно място без нейното съгласие от подс.Дениз Абдраман. Междувременно Абдраман с бутане и дърпане отвел св.Кирилка Иванова навътре в детската градина и я накарал да седне на стълбите на една пързалка. Св. Кирилка Иванова го попитала какво иска от нея, на което той й отговорил, че тя много добре знае какво. След това й казал, изправен пред нея, че иска тя да му направи "чекия", на което тя отговорила, че няма да направи това. Тогава той й казал, че ще стане още по-лошо, ако тя не му направи "чекия" и да не го ядосва, тъй като може да я пребие, както и можел да каже две думи на приятелите си и всички щели да дойдат и да я "минат". Св.Кирилка Иванов силно се уплашила, след което подс.Абдраман извадил члена си и го поставил в ръцете на св.Кирилка Иванова, която започнала да му прави "чекия". След това му казала, че иска да си ходи, но той й казал, че тя няма да може да си тръгне, докато не му направи и "свирка". Св.Кирилка Иванова държала члена му в ръце и плачела, когато чула шум от храстите, обърнала се и видяла трима или четирима от приятелите на подс.Абдраман да се крият там и да гледат към тях. Силно изплашена, св.Кирилка Иванова попитала подсъдимия какво ще я правят и се развикала да я пусне. Последният се обърнал към приятелите си и им казал да се махат. След това дръпнал св.Кирилка Иванова към себе си и й казал "Тук няма да стане" и държейки я повел към изхода на детската градина, като й казал "Ела насам, знаеш ли какво ще ти се случи, ако ни намерят ". Св.Кирилка Иванова му отговорила, че иска да я заведе в дома й, но той я повел в посока към "Младежкия дом", като през цялото време стискал силно ръката й и не я пускал. Тя се дърпала, но усилията й били безуспешни. Така двамата стигнали до "Младежкия дом" , където той й казал, че на това място няма да ги намерят. Седнали на стълбите и подсъдимият отново започнал да я принуждава да му направи "свирка", при което, силно уплашена, св.Иванова му казала, че има алергия и я е гнус. Подс.Абдраман й обещал да я пусне, ако му направи "истинска свирка". Св.Кирилка Иванова го попитала какво му е направила, че постъпва така с нея, защо не я е извел на кафе като нормалните хора, на което подс.Абдраман й отговорил, че тя нямало да му направи тези неща, ако я изведе на кафе, след което отново започнал да я принуждава да му направи "свирка". Св. Кирилка Иванова го молила да я пусне да си отиде у дома, но той й казал "Млъквай и давай", след което извадил члена си и отново й казал да му направи „свирка”. Св.Кирилка Иванова заявила, че не иска да направи това. Тогава подс. Абдраман й казал, че ако не му направи „свирка” ще я пребие и изнасили. Силно уплашена, св.Кирилка Иванова му лапнала члена, след което, като помислила, че той ще свърши, тръгнала да бяга, но той я стиснал силно за лявата ръка в областта на китката и я задържал. Тя пак се опитала да се дръпне, но се подхлъзнала и паднала, при което той я хванал за косата и по този начин я накарал да се изправи на крака и я накарал пак да седне на стълбите. Заплашил, че ще я пребие, и че не може да избяга от него. Тези заплахи сломили съпротивата на св.Кирилка Иванова. Подс.Абдраман, който междувременно седнал на стълбите, я дръпнал до себе си, принуждавайки я по този начин да седне до него на стълбите, след което отново поставил члена си в устата на момичето, при което то се разплакало. След това подсъдимият се изправил на крака, като св.Кирилка Иванова продължила да му прави "свирка". Малко по-късно той се изпразнил на стълбите, като част от спермата му останала в устата на св.Кирилка Иванова. Последната изплюла спермата на стълбите. След това подс.Абдраман си закопчал панталона, пострадалата тръгнала напред, а той вървял след нея. Стигнали до една чешма, където св.Иванова започнала да си мие устата. Тя продължила да върви към общежитията, тъй като искала да намери св.Коджастоянова, а Абдраман вървял до нея. До блоковете "Младост" св.Иванова чула две момчета да я викат на малко име "Кики" и извикала към тях, като в същото време плачела. Св.Мехмед, като я видял разстроена и уплашена, я прегърнал и казал на подс.Абдраман да се маха. Подс. Абдраман предупредил св.Кирилка Иванова да не казва нищо на полицията, тъй като имал три висящи дела и щял да влезе в затвора, след което напуснал мястото. Непосредствено след това при общежитията дошли полицаи, повикани междувременно от разтревожените приятели на св.Кирилка Иванова. Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.150 от НК, както правилно е прието и от първоинстанционния съд, а именно: през нощта на 13 срещу 14.06.2006 г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – поставил члена си в ръцете на Кирилка Маринова Иванова, навършила 14 годишна възраст, като употребил за това сила – дърпане и заплашване, „че ще я пребие и ще я пусне на приятелите си да я минат”, както и по същото време и на друго място в гр.Кърджали, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление – поставил члена си в устата на Кирилка Маринова Иванова, навършила 14 годишна възраст, като употребил за това сила – дърпане и заплашване, че ще я пребие и изнасили. Основание за такъв извод дават приобщените по делото доказателства, които са последователни, логични и безпротиворечиви, като междувпрочим това обстоятелство не се и оспорва от подсъдимия, поради което и не е необходимо да се извършва подроден анализ на доказателствата. Първоинстанционният съд подробно е анализирал съставомерните признаци на деянието както от обективна, така и от субективна страна. Изложил е също така подробни съображения защо двете деяния извършени от подсъдимия следва да се квалифицират като едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Предвид, че изложеното от решаващия съд относно съставомерността и квалификацията на престъплението е напълно обосновано, правилно и законосъобразно и по делото няма спор, не е необходимо настоящата инстанция да го преповтаря. Не е необходимо също така да бъдат излагани доводи и относно оправдаването на подсъдимия по предявеното му обвинение за описаното деяние, квалифицирано като особено тежък случай, тъй като отново първоинстанционният съд е изложил подробни и убедителни аргументи в тази насока, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, а и предвид липсата на въззивен протест против оправдателната част на присъдата, от което следва да се приеме, че няма спор и относно липсата на това квалифициращо обстоятелство. Единственият спор по делото се свежда до размера на определеното с присъдата наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, който размер според подсъдимия е завишен и явно несправедлив. При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд подробно е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, а също и смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, след което е достигнал до правилния извод, че в случая наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства под средния, предвиден в текста на закона размер, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. Така определеното наказание напълно отговаря на извършеното от подс.Абдраман деяние и на целите визирани в разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. При индивидуализацията на наказанието и определяне на неговия размер, решаващият съд правилно е определил обществената опасност на деянието като типичната за този вид престъпления против половата неприкосновеност на личността. Правилно също така е посочил, че обществената опасност на дееца следва да се определи като завишена с оглед на: предходното му осъждане, при това само няколко дни преди да извърши процесното деяние; престъплението по чл.150 от НК е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК - продължавано такова и включва две престъпни деяния, което от своя страна също говори за престъпна упоритост и съответно по-висока обществена опасност на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени младата възраст на подсъдимия, направените пред решаващия съд самопризнания и изразено разкаяние и съжаление за извършеното. Или всички обстоятелствата, които се сочат във въззивната жалба на подсъдимия като смекчаващи неговата отговорност са взети предвид от първоинстанционния съд при определяне на конкретния размер на наказанието „лишаване от свобода”. Единствено добрите характеристичните данни, които бяха представени пред въззивната инстанция и които се различават от събраните такива на досъдебното производство, следва да се отчетат като още едно смекчаващо вината обстоятелство. Но дори и тази промяна в характеристичните данни на дееца не дават основание да се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, както се твърди във въззивната жалба. С оглед на всичко изложено относно отговорността на дееца следва да се направи извода, че определения размер от една година и шест месеца „лишаване от свобода” в настоящия случай е законосъобразен и справедлив, и отговаря напълно на извършеното от подсъдимия деяние. Настоящия съдебен състав счита, че именно в този размер наказанието ще изпълни целите си – да превъзпита и поправи дееца към спазване на законите и добрите нрави, да въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, а също така да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Предвид изложеното за индивидуализацията на наказанието по чл.54 от НК, няма основание за смекчаване на наказателната репресия в интерес на подсъдимия. Налагането на по-малко по размер наказание ще доведе до невъзможност да се постигнат възпитателните и предупредителните цели, посочени в чл.36 от НК. Законосъобразно решаващият съд е постановил ефективното изтърпяване на наказанието, предвид наличието на формални пречки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно предходното осъждане на подсъдимия по НОХД №358/2006 г. по описа на КРС на наказание „лишаване от свобода” за престъпление от общ характер – по чл.194, ал.1 от НК. Правилно съгласно чл.46, б.”б” от ЗИН е определен и режима – „общ”, при който следва да бъде изтърпяно наказанието, както и законосъобразно и правилно е постановено подсъдимия да изтърпи и отложеното наказание от три месеца „лишаване от свобода”, наложено му по НОХД №358/2006 г. по описа на КРС, предвид, че разглежданото престъпление е извършено в изпитателния срок на отложеното за изтърпяване наказание. На основание чл.59, ал.1 от НК отново правилно е постановено приспадане от срока на наказанието на времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, считано от 16.06.2006 г. Предвид всичко изложено искането направено с жалбата първоинстанционната присъда да бъде изменена като наложеното на подс.Абдраман наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца се намали, се явява неоснователно и незаконосъобразно. В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на атакувания съдебен акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена протестираната присъда. Ето защо и на основание чл.338 вр с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/01.02.2007 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 747 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: Членове:1. 2. |