№ 246
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Д. С. С.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600522 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от защитникът на осъдения Р. С. К., за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 3960/23 год. по описа на СГС,по което с решение № 529 от
10.09.2024 год. е потвърдена присъда по НОХД № 17704/18 год. по описа на
СРС,постановена 09.02.2021 год. С присъдата К. е признат за виновен и осъден за
извършено престъпление по чл.144,ал.2 във вр. с ал.1 от НК и осъден на лишаване от
свобода за срок от една година,изтърпяването на което е отложено за срок от три години.
Излага в искането,че е нарушен закона,тъй като и двата съдебни състава са игнорирали част
от доказателствата и при липса на доказателства за длъжностното качество на А.,която липса
е преодоляна посредством съждения и игнориране на направените възражения.Твърди в тази
насока,че длъжностното качество на едно лице не се определя нито от трудовия му
договор,нито от начина,по който то е представено от неговия работодател пред колегите
му,нито от впечатленията на последните за това качество,нито от осигурителния му статус,а
преценката за това може да бъде направена единствено и само от неговата длъжностна
характеристика,каквато липсва в оригинал по делото,а наличното незаверено копие поражда
съмнения за единно цяло на четирите незаверени страници и несъответствие между
мястото,където се твърди да е извършено престъплението,описано като месторабота на А. в
трудовия договор и допълнителното споразумение към него и единственото възможно
място,където той би могъл да изпълнява служебните си задължения и това не е склада на
1
с.***.Последното,според защитникът,изключва обективните и субективни характеристики
на квалифицирания състав на деянието,като подлага на подробен анализ заявеното от
св.Г.,Д.,четиримата работници в склада,Р. К. и Р. К..
На следващо място съзира тенденциозност и отсъствие на безпристрастност у двата съдебни
състава,изводими от това,че последните не са изложили доводи за истинност на копието на
длъжностната характеристика,каквито и не могат да бъдат изложени,тъй като липсва
оригинал,с който да бъде сравнен,а вместо това истинност на копието е изведена от
показанията на свидетели,които никога не са потвърждавали идентичност на копие и
оригинал.Позовава се и на това,че СРС в проведено закрито разпоредително заседание е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП именно с мотива,че липсват
доказателства за длъжностното качество на А. и след като е приложено въпросното
незаверено копие е прието,че този порок е преодолян.
Все в тази връзка излага и твърдения за липсата на субективната страна на
престъплението,тъй като дори и да се приеме,че Д. А. е имал длъжностно качество,то това
станало ли е достояние на К. и въобще било ли е у него съзнание за това,след като е заварил
А. на място,където дружеството-работодател не би следвало да се намира и той се намира
там дори без знанието на Р. К..Намира за отделен въпроса,че ако отново хипотетично се
приеме,че въпросната длъжностна характеристика е истинска и актуална,то в нея не се
съдържа задължение за началник-склада да отговаря за счетоводната документация на
дружеството,а единствено за съответствие в наличностите и тогава възниква въпроса,ако
заканите изобщо са били отправени към А. заради спор за счетоводната документация,то
това сторено ли е при изпълнение на служебните му задължения,доколкото той няма такива.
Поддържа,че тези въпроси въобще не са обсъдени от двата съдебни състава,което поставя
под сериозно съмнение оценъчната им дейност,а това рефлектира и върху оплакванията за
налични съществени процесуални нарушения.
Счита,че най-същественият довод за неправилно приложение на закона е отсъствието на
каквито и да е доказателства Р. К. да е отправил към Д. А. цитираните в обвинителния акт
реплики.Счита още,че правната квалификация на деянието е мотивирана и със силно
противоречиви аргументи-въззивният съдебен състав е приел,че в изключително подробните
си мотиви първоинстанционния съд е успял да се фокусира върху предмета на доказване по
делото,който е рамкиран с обвинителния акт,а не с изясняване на търговско-правни спорове
между съдружници и управители в едно юридическо лице
Намира,че съдилищата по фактите е следвало да съсредоточат вниманието си върху това
дали на 21.04.2016 год. подс.К. се е заканил на Д. А. с престъпление против личността му и
това заканване дали би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му,както и
дали заканата е била насочена към А. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение
на службата му.
Приема за неправилна тезата на съда,че отношенията между Г. и Д. от една страна и С. К. и
неговите деца-Р. К. и Р. К. преди,по време и след твърдяното посегателство не са предмет на
2
разглеждане в това наказателно производство,в противовес на което на излага,че тези
отношения е необходимо да бъдат изследвани ,тъй като са индикация за възможна
заинтересованост от изхода на делото.Съзира двойствен подход на съдилищата,които от
една страна са се концентрирали само върху инкриминираното събитие,когато това е удобно
за обвинителната теза,но от друга са коментирали добросъвестността на частния
обвинител,който е изнесъл информация и за събитие,случило се няколко месеца преди
деянието,при което той е бил стресиран от К.,който заедно с още едно лице /сочено от А.
като охранител на подсъдимия/ го е откарал с автомобил и го е ударил,за да го мотивира да
изпълнява нареждания единствено на сем.К..
На следващо място поддържа,че липсват солидни аргументи защо се приема,че е
реализирано деяние по чл.144 от НК,а не се касае за обикновено скарване и раздразнение,не
е отчетен факта,че нищо от твърдяното от А. не е реализирано и не са изложени никакви
доводи от къде е направен извод,че заканата може да създаде основателен страх от
изпълнението й,като намира за недостатъчни твърденията на А. за предишни заплахи от К.
при условие,че той не е сезирал компетентните органи за това и са налице единствено
показанията на св.Г. и свързаните с него лица,че той е лош човек.
Счита,че като не е обсъдил представените и приети от въззивния съд доказателства, сам се е
поставил в невъзможност да приложи правилно закона,тъй като при внимателен анализ на
доказателствата,съпоставката с роднинската връзка между св.Г. и А.,както и последващото
професионално благополучие на последния,дават сериозен повод за размисъл и пораждат
съмнения за мотивите му да твърди инкриминираното деяние.
Продължава,че законът би бил приложен правилно,ако е бил допуснат до разпит св.Р.
Ш.,имената на който присъстват в постановления на прокуратурата по образувано
досъдебно производство с пострадало лице Д. А. и този свидетел,в качеството си на адвокат
на Р. К. би внесъл яснота за обтегнатите отношения на съдружниците и поведението на
св.А..
Оценява като неверни изводите на съда относно компетентността на СППЕ и
допълнителната такава с оглед пропуските в тях и непредставянето на проведените
психологически тестове,което е ограничило правото на защита на подсъдимия.
Релевира и друго съществено процесуално нарушение,тъй като въззивният съдебен състав е
игнорирал едно от основните възражения,направени в хода на съдебните прения пред
предходната въззивна инстанция.
Излага в тази насока,че в кориците на първоинстанционното производство се съдържа
протокол от съдебно заседание от 04.08.2020 год.,в който е отразено,че делото се отлага за
10.09.2020 год. с резервна дата 13.10.2020 год.След това е депозирана молба от
процесуалния представител на пострадалия за отлагане на съдебното заседание,насрочено за
10.09.2020 год. поради ангажименти.Върху молбата председателят на съдебния състав е
положил резолюция от 25.08.2020 год.,съгласно която делото се отлага за 15.10.2020 год.,а
относно определената резервна дата-13.10.2020 год. няма яснота,тъй като липсва каквото и
3
да е отбелязване.
За 15.10.2020 год. са изпратени призовки на страните,като за тази дата е постъпила нова
молба от повереникът на пострадалия ,в която е посочено,че следва да се яви по друго дело
и моли да бъде изчакан в разумен срок,като единствената резолюция е „КД“.
Поддържа,че протоколи от съдебни заседание,които да са провеждани на 13.10.2020 год. и
15.10.2020 год. липсват,като е налице протокол от съдебно заседание от 24.11.2020 год.,в
който е отразено,че подс.К. се явява лично,уведомен от предходно съдебно заседание,но в
заседанието от 04.08.2020 год. няма определена дата 24.11.2020 год.Изтъква,че данни кога е
определена тази дата,няма и изказва предположение,че тя е определена в съдебно заседание
или на 13.10.2020 год.или на 15.10.2020 год.,за които липсват протоколи,а за сметка на това
за 24.11.2020 год. и 15.10.2020 год. има списък на лицата за призоваване,но липсва
информация провеждано ли е съдебно заседание на втората от двете дати,какво се е случило
в това съдебно заседание,отложено ли е делото и за коя дата.
Горното е било предмет на разглеждане в предходно производство за възобновяване и при
повторното въззивно разглеждане на делото са изискани всички документи от СРС,въз
основа на които СГС е достигнал до изводи, които защитникът не споделя,тъй като е
категорично установено,че произнасяне на СРС във връзка с резервната дата
липсва.Направения извод от СГС,че всички страни по делото и вещото лице са били
надлежно уведомени за отсрочване на делото,непровеждане на съдебно заседание на
предварително определените дати и насрочването му за 15.10.2020 год.,не се споделя от
защитникът,тъй като не става ясно защо и на база какви доказателства СГС е приел това,тъй
като втората /резервната дата 13.10.2020 год./ не е коментирана в нито един от допустимите
по НПК актове на съда.
Изразява несъгласие с решението на въззивния съд,според което от приетите справки е
установено,че поради отсъствие по лични причини на председателя на съдебния
състав,последният устно е разпореждал на съдебния деловодител да бъде отменено
провеждането на съдебно заседание на 15.10.2020 год. и е определил новата дата-24.11.2020
год.,когато то действително е било проведено и макар по делото да няма следа за отсрочване
на заседанието от 15.10.2020 год. за 24.11.2020 год.,то това не е накърнило правата на
страните в процеса,тъй като между 04.08.2020 год. и 24.11.2020 год. не са провеждани
съдебни заседания,в които подсъдимият и защитникът му да не са участвали.В тази връзка
сочи,че всички действия на съдебните състави следва да се обективирани в писмена форма и
устните разпореждания не са сред актовете,определени в НПК,а приложените справки от
деловодната система и деловодителят на състава не могат да заместят или да бъдат
доказателство за тяхното съществуване.
В искането за възобновяване защитникът поддържа и липса на мотиви,тъй като въззивният
съд не е отговорил на направените възражения,че се касае за обикновено скарване,не е
отговорено и на възражението,че пострадалия,св.Г. и Д. са ползвали общ процесуален
представител във фазата на ДП,впоследствие повереник в съдебната фаза,както и
свързаността със св.П..
4
Счита,че не е намерил отговор и въпроса защо влошените отношения между съдружниците
и респ. своеобразието на обстоятелствата около връзката между А. и Г.,общото им
процесуално представителство,безуспешните действия на последния срещу К. за събиране
на отпуснати на дружествата суми,опита за включване на нови съдружници и т.н. са оценени
от съда като ирелевантни за правния спор и изключват данни за мотиви от компрометиране
на К. и париране на действията му по гражданскоправни спорове чрез прилагане на
наказателноправна репресия.
Изтъква като процесуално нарушение и това,че в проведеното на 27.05.2022 год. съдебно
заседание по ВНОХД № 937/22 год. на СГС са представени и приети множество
доказателства,които са приобщени към второто по ред въззивно производство,но за които
липсва аргументация защо са неотносими към правния спор.Релевира и липса на мотиви
относно възраженията,че част от изводите на първоинстанционния съд се основават на
предположения.
На последно място поддържа,че в обвинителния акт заканителните реплики са отделени
една от друга с многоточие и това води до съмнение,че между отделните реплики е било
изричано и друго,но не е ясно какво е то и респ.неговата свързаност с последващите
изречения и поради това е възможно на мястото на многоточията да са изричани думи или
фрази,които да оборват смисловото съдържание на посочените.
Защитникът релевира и явна несправедливост на наложеното наказание,при определянето на
което СГС не е изложил собствени мотиви,а е възприел тези на СРС и не е отчел
прекомерната продължителност на наказателното производство,която е необичайна за този
род дела и това забавяне на се дължи на поведението на подсъдимия,което само по себе си
обосновава приложението на чл.55 от НК,тъй като представлява изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.Извън това счита,че са налице и многобройни такива,като
съдът не е отчел семейното положение и социалния статус на К.,отсъствието на отрицателни
характеристични данни,безупречното му процесуално положение.Оспорва оценката на
съда,че отегчаващи отговорността обстоятелства представляват интензитета и вида на
отправените заплахи и проявената упоритост при условие,че цялата фактическа обстановка
се е разиграла в един изключително кратък период от време,при който не може да се говори
нито за упоритост,нито за интензитет.
Прави искане за възобновяване на наказателното производство,отмяна на решението на
въззивния съд и на присъдата на първоинстанционния и връщане на делото на СРС за ново
разглеждане или за оправдаване на подсъдимия по реда на чл.24,ал.1,т.1 от
НПК.Алтернативно иска прилагане на чл.55 от НК и замяна на наказанието лишаване от
свобода с пробация с двете задължителни пробационни мерки в минималния предвиден от
закона срок.
В съдебно заседание защитникът поддържа направеното искане по изложените в него
съображения.
Представителят на САП намира искането за възобновяване за неоснователно.
5
Осъденият Р. К. в последната си дума се надява делото да бъде възобновено и да получи
справедлив съдебен процес.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
С присъда по НОХД № 17704/22 год. на СРС подс. Р. К. е признат за виновен в това,че
на 21.04.2016 год. в складова база на „Арон С“ООД,находяща се в с.***,обл.София,се
заканил на Д. Т. А. –началник склад към „Арон С“ООД,с престъпление против неговата
личност,като му казал „….Явно по друг начин ще трябва да се оправим с вас!.....Жална ти
майка какво ще ти се случи!.....Охраната ми може и да бие!.....Внимавай много с кого и какво
говориш!.....Знам къде живееш….Внимавай много!“,като деянието е извършено спрямо
длъжностно лице,на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа,свързана с
пазене и управление на чуждо имущество в юридическото лице „Арон С“ООД,като съгласно
длъжностната му характеристика Д. А. има следните отговорности:
1.Отговаря за организирането и контролирането на подредбата и съхранението на
стоките и материалите в склада,
2.Отговаря за организирането на товаро-разтоварните дейности.Носи пълна
имуществена отговорност като материално-отговорно лице по смисъла на българското
законодателство за стоково-материални ценности,намиращи се в конкретния склад-за
тяхното получаване,съхранение и отчитане и
3.Носи отговорност за съответствието между фактическата наличност в склада и
наличността по счетоводните отчети,като деянието е извършено при изпълнение на
службата му-А. организирал товарно-разтоварни дейности в склада и това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,поради което и на основание
чл.144,ал.2 във вр. с чл.1 във вр. с чл.93,т.1,б.“б“ от НК и във вр. с чл.54 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от една година,изтърпяването на което е отложено е отложено
на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.Осъден е да заплати и сторените по
делото разноски.
С решение № 573 от 15.09.2022 год. по ВНОХД № 937/22 год. на СГС присъдата е
потвърдена.
По искане на защитникът на осъдения К. за възобновяване на наказателното
производство,пред САС е образувано н.д. № 622/23 год.,който с решение №255 от 29.06.2023
год. е възобновил производството по НОХД № 17704/21 год. на СРС и ВНОХД № 973/22
год. на СГС,отменил е решението по ВНОХД № 973/22 год. на СГС и е върнал делото за
повторно разглеждане от друг състав на СГС от стадия на съдебното производство пред
въззивната инстанция за отстраняване на процесуалното нарушение,посочено в
обстоятелствената част на решението.
Съдът по възобновяването е споделил правните доводи на защитата,че липсата на
протокол от съдебно заседание пред СРС е сред абсолютните основания за отмяна на
съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.Изтъкнал е,че СГС е допуснал
6
особено съществено нарушение на процесуалните правила,като е игнорирал и не е обсъдил
въобще в мотивите си направен довод в тази насока по време на съдебните прения,а отделно
от това не се е възползвал от възможността по чл.317 във вр. с чл.302 от НПК да възобнови
съдебното следствие,за да изясни допълнително фактите,на които почива възражението на
защитата.В неговите правомощия е било да изиска допълнителна справка относно
отразяванията в деловодната система на СРС относно евентуални съдебни заседания от 13
и/или 15.10.2020 год.,както и относно наличието в СРС на съставяни и подписани,но
неприложени по делото протоколи за съдебни заседания от тези дати.Би могъл да изследва и
алтернативната възможност насрочените заседания за 13 и 15.10.2020 год. да са били
отсрочени за 24.11.2020 го,като изиска от СРС процесуалният акт /резолюция,разпореждане
или определение/,с който това е сторено.
След възобновяване на производството,пред СГС е образувано ВНОХД № 3960/23
год.,който с решение № 529 от 10.09.2024 год. е потвърдил присъдата по НОХД № 17704/18
год. на СРС.
Молбата за възобновяване е допустима,тъй като е подадена в срок от легитимирана
страна,срещу акт,непроверен по касационен ред.
Разгледана по същество е частично основателна.
На първо място САС отбелязва,че предмет на проверката за възобновяване е
въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на
решението ,постановено от въззивния съд.
На следващо място е необходимо да се изтъкне,че в това производство съдът е
обвързан от посочените основания за възобновяване,като проверката не включва
установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства,а съдът
разглежда делото като инстанция по правото,но не и по фактите.
Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната
грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват
формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат
проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка
дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на
доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.
Прочитът на материалите по делото налага извода,че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при разглеждане на делото или нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК.
Във въззивното решение са намерили отражение приетите за установени факти,анализ
на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства и отговор на
направените от защитникът на подсъдимия възражения.
На първо място и в изпълнение на указанията на САС,въззивният съд се е произнесъл
7
по твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от районния
съд,в която насока е получил справка от СРС,придружена с извадка от друга справка за
провеждане на открити съдебни заседания на 13.10.2020 год. и 15.10.2020 год.,от които е
установил,че поради отсъствие по лични причини на председателя на съдебния състав
физически от сградата на СРС,той устно е разпореждал на съдебен деловодител да бъде
отменено провеждането на съдебно заседание на 15.10.2020 год. и е определил нова дата за
разглеждане на делото-24.11.2020 год.Заседание на тази дата е проведено с оглед съставения
съдебен протокол и от справка от деловодната система на СРС,от която е видно,че на
10.09.2020 год. от 13.30 ч. и на 15.10.2020 год. от 12.00 ч. съдебните заседания са били
отменени и в периода от 04.08.2020 год. до 24.11.2020 год. не са провеждани открити
съдебни заседания.Съдът е отбелязал,че действително по делото няма следа за отсрочване на
насроченото за 15.10.2020 год. от 12.00 ч. съдебно заседание за 24.11.2020 год. от 16.00 ч.
/причината за което се съдържа в изготвената от деловодителя на съдебния състав
справка/,но е приел,че този пропуск не дискредитира процесуалната дейност на съда и по
никакъв начин не накърнява правата на която и да е страните в процеса.Приел е,че между
заседанието на 04.08.2020 год. и 24.11.2020 год. не са провеждани съдебни заседания,в които
подсъдимият и защитникът му да не са участвали,в която насока е съобразил както
приложените справки,така и протокола от проведеното на 24.11.2020 год. съдебно
заседание,в което е прието заключението на техническата експертиза,назначена в съдебното
заседание,проведено на 04.08.2020 год.,както и е разпитан допуснат в това заседание св.С. и
тези действия са извършени с участието на подсъдимия и защитникът му.По отношение на
отразяването в протокола от 24.11.2020 год. за начина на уведомяване на подсъдимия
/“уведомен от предходно съдебно заседание заедно със своя защитник“/, съдът е приел,че то
е некоректно ,тъй като предходното съдебно заседание е проведено на 04.08.2020 год.,когато
датата 24.11.2020 год. не е била определяна,но това не представлява процесуално нарушение
от категорията на съществените,тъй като не е повлияло на присъствието на подсъдимия и
неговият защитник.
Така изложеното дава основание на САС да приеме,че не е налице основание за
възобновяване на наказателното производство поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и това е така,защото макар да е допуснато нарушение на правилата
на НПК,касаещи отлагането на съдебното заседание и насрочването му за друга дата с
изготвянето на съответния протокол,то този пропуск не е рефлектирал върху правото на
защита на подсъдимия и защитникът му по съображенията,цитирани по-горе.
На следващо място решението на въззивният съд не страда и от липса на мотиви,като е
видно в тази насока,че с постановения съдебен акт съдът съдържа приетата за установена
фактическа обстановка,налице е доказателствен анализ на всички относими към предмета на
разглеждане доказателствени източници ,аргументирано е отговорено на възраженията на
защитникът и са направени съответните правни изводи.
Като е насочил вниманието си към очертания с обвинителния акт предмет на доказване
по делото-дали на инкриминираната дата 21.04.2016 год. подс.К. се е заканил на Д. А. с
8
престъпление против личността му и дали това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му,както и дали заканата е била насочена към А. в качеството му
на длъжностно лице при изпълнение на службата му,въззивният съд е подложил на
самостоятелно обсъждане показанията на последния наред с тези на св.Д.,Г.,В.,С.,И. и И.,в
които се съдържат сведения за своеобразието на обстоятелсвата,при които е осъществено
деянието-времето и мястото на извършването му,поведението на подсъдимия при
пристигането му в складовата база,заснемане на обстановката в същата,разпореждането му
за натоварване на документация в товарния автомобил и откарването й в магазина на
дружеството в София,функциите,които е изпълнявал А.,произтичащи от длъжността му-
началник склад,последните обективирани в трудовия му договор,допълнително
споразумение към него и длъжностна характеристика.По отношение на последната и в
контекста на отправените от защитникът възражения /поддържани и в искането за
възобновяване/ съдът е изложил съображенията си за тяхната неоснователност,в която
насока е съобразил заявеното от А.,приложеното по делото копие на длъжностната
характеристика,установеното от св.К. Г.,че се е снабдил с копието чрез счетоводителката на
дружеството К.,които доказателства е обсъдил на плоскостта на разпоредбата на чл.14,ал.2
от НПК,че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила.В съответствие с това и съдът е извел от фактическа
страна,че А. е бил длъжностно лице в дружеството „Арон С“ООД,като е изпълнявал със
заплата работа,свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическото лице
и при изпълнение на тези негови задължения е отказал да изпълни разпореждането на
подсъдимия да бъде натоварена документацията на дружеството в товарния
автомобил,който отказ е имал за последица отправяне от К. на инкриминираните изрази,т.е.
функционалните задължения на А. го определят като длъжностно лице по смисъла на
чл.93,т.1,б.“б“ от НК.
В мотивите си съдът е аргументирал и изводите си относно действително отправените
заплахи от страна на подсъдимия към Д. А. и породения у него страх от осъществяването
им,в която връзка е обсъдил задълбочено заявеното от последния наред с показанията на
св.Д.,св.С. и отправения от него сигнал до СРП на 22.04.2016 год. ,както и с изводите на
изготвените по делото съдебно –психиатрични и психологични експертизи,в правилността
на които не е имал основания да се съмнява.
САС не съзира двоен стандарт или превратно тълкуване на доказателствените
източници в изложението на въззивния съд ,поради което и приема,че вътрешното му
убеждение е основано на съвкупна оценка на относимите за правния спор доказателствени
материали и въз основа на тях почиват фактическите му изводи,поради което и намира
твърденията в тази насока в искането за възобновяване за неоснователни.
С оглед на това САС счита,че с решението си въззивния съд,с което е потвърдена
присъдата,е изпълнил задължението си да обсъди доказателствените източници,спазено е
изискването на чл.14,ал.1 от НПК,като решението е взето по вътрешно убеждение,основано
на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не се
9
констатират пороци при формиране на вътрешното му убеждение.Обсъдени са всички
доказателства относно авторството на деянието и своеобразието на обстоятелствата,при
които то е извършено,като съдът е извършил собствена оценка на събрания доказателствен
материал и направените от защитата възражения са получили своя отговор,поради което и
не е налице основание за възобновяване по изложените доводи по смисъла на чл.348,ал.1,т.2
от НПК.
Не е допуснато и процесуално нарушение,което да е ограничило правата на
подсъдимия в процеса.Събран и анализиран е възможния обем от доказателства за
правилното изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с предмета на доказване по
делото,като недопускането до разпит като свидетел на Р. Ш. и непредставянето на
психологическите тестове,направени на А. от експертите от СППЕ, не е довело до
накърняване на неговите права,тъй като подлежащите на доказване факти,относими към
очертания с обвинителния акт предмет на разглеждане, са били изяснени в пълен обем.
Настоящият съдебен състав не съзира и нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348,ал.1,т.1 от НПК,което да има за последица възобновяване на наказателното
производство.При установената фактическа обстановка,въззивният съд законосъобразно е
приел от правна страна,че подс.К. е осъществил състава на престъплението по чл.144,ал.2
във вр. с ал.1,като изводите на СГС почиват на вярна интерпретация на установените факти
по делото и са в съответствие с материалния закон.
Несъстоятелно се поддържа,че въззивният съд не е изложил солидни аргументи,че е
реализирано посоченото деяние,а не се касае за обикновено скарване и раздразнение,че
нищо от твърдяното от А. не е реализирано,като не са изложени и такива,че заканата може
да създаде основателен страх за своето изпълнение.В противовес на така поддържаното
защитникът, видно е от постановения съдебен акт,че съдът освен,че е споделил изложените
от първоинстанционния съд аргументи,от своя страна е отчел,че съдържанието на
репликите,отправени със съответстващия им заплашителен тон и то спрямо длъжностно
лице,към което в един относително кратък предходен период подсъдимият отново е
афиширал идентично поведение,са в състояние да породят реално,а не хипотетично усещане
у А. от реализирането им.Доводът,че нищо от твърдяното от А. не е реализирано,е лишен от
правна логика,тъй като в противен случай действията му биха били квалифицирани по други
състави от НК.Въззивният съд е изложил и аргументите си за наличието на субективната
страна на деянието,поради което и САС приема за неоснователна критиката на защитникът в
тази насока.
Относно твърденията,че в обвинителния акт заканителните реплики са отделени една
от друга с многоточие и това води до съмнение,че между отделните реплики е било
изричано и друго,но не е ясно какво е то и респ.неговата свързаност с последващите
изречения и поради това е възможно на мястото на многоточията да са изричани думи или
фрази,които да оборват смисловото съдържание на посочените,следва да се изтъкне,че
избрания от прокурора и респ. залегнал в присъдата,подход на изложение на
инкриминираните фрази,по никакъв начин не ограничава правото на защита на
10
подсъдимия,тъй като не създава никакво съмнение за естеството на използваните изрази.
Защитникът релевира и явна несправедливост на наложеното наказание,при определянето на
което СГС не е изложил собствени мотиви,а е възприел тези на СРС и не е отчел
прекомерната продължителност на наказателното производство,която е необичайна за този
род дела и това забавяне на се дължи на поведението на подсъдимия,което само по себе си
обосновава приложението на чл.55 от НК,тъй като представлява изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство.Извън това счита,че са налице и многобройни такива,като
съдът не е отчел семейното положение и социалния статус на К.,отсъствието на отрицателни
характеристични данни,безупречното му процесуално положение.Оспорва оценката на
съда,че отегчаващи отговорността обстоятелства представляват интензитета и вида на
отправените заплахи и проявената упоритост при условие,че цялата фактическа обстановка
се е разиграла в един изключително кратък период от време,при който не може да се говори
нито за упоритост,нито за интензитет.
Видно е,че при отмерване на наказанието съдът е взел предвид относимите към определяне
на отговорността му обстоятелства,като данните за личността на подсъдимия,семейния му
статус и трудова ангажираност са отчетени при приложението на чл.66,ал.1 от НК,но извън
вниманието му е останала продължителността на образуваното наказателно
производство.Касае се за деяние,извършено на 21.04.2016 год. ,като до този момент са
изминали повече от девет години,т.е. налице е прекомерна продължителност на
наказателното производство и същата не се дължи на поведението на подсъдимия,поради
което и това обстоятелство следва да бъде ценено като изключително смекчаващо
отговорността , обуславящо ревизия на въззивния съдебен акт.
Санкционната част на разпоредбата на чл.144,ал.2 във вр. с ал.1 от НК предвижда наказание
лишаване от свобода до пет години и при липсата на минимум е приложима разпоредбата на
чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация .САС
приема,че с налагането на пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2 и ал.3 от НК-
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест
месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител също за срок от шест
месеца биха се постигнали целите на наказанието,посочени в чл.36 от НК.
С оглед на така изложеното и на основание чл.425,ал.1,т.4 във вр. с чл.348,ал.1,т.3 от
НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 3960/23 год. по описа на
СГС,НО,ХVІ въззивен състав.
11
ИЗМЕНЯВА решение № 529,постановено на 10.09.2024 год. по ВНОХД № 3960/23 год.
по описа на СГС,като отменява същото в частта,с която е потвърдена присъда от 09.02.2021
год. по НОХД № 17704/18 год. на СРС относно наложеното на подс.Р. С. К. наказание от
една година лишаване от свобода,изтърпяването на което е отложено на основание
чл.66,ал.1 от НК за срок от три години,като на основание чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК
НАЛАГА на подс.Р. С. К. наказание „ПРОБАЦИЯ“ с пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и
т.2 и ал.3 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок
от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест
месеца
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12