Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
02.03.2022 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На тридесет
и първи януари две хиляди
двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Цветана Чакърова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 874 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск, предявен
от 1/ К. С., гражданка на Р. Т., с Р.Т. Граждански номер ************, родена на *** г., лично и като пълномощник на
2/ Ф.С., гражданка на Р. . с лична карта с дата *********г., регистрация ***,
сериен номер *** и номер ********, издадена от дирекция Гражданско състояние С./Т.,
с Р.Т. Идентификационен №**************; 3/ Х.С., гражданка на Р. Т., с лична
карта с дата ******., регистрация *****, сериен номер **** и номер ******,
издадена от дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен № *********;
4/ С.Т., гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ********г., регистрация *****,
сериен номер *** и номер ********, издадена от дирекция Гражданско състояние А.,
с Р.Т. Идентификационен №*********; 5/ Б.Й., гражданка на Р. Т., с лична карта
с дата *********г., регистрация *****, сериен номер *** и номер *******,
издадена от дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен №************,
всички със съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.Б. ПРОТИВ 1/ Р.С.С., ЕГН: **********,***;
2/ Х. Ш.С.а, ЕГН **********,***;
3/ Р.Р.С., ЕГН: ********** ***; 4/ Р.Д.Г., ЕГН:********** ***; 5/ Н.М. Н., ЕГН:
********** ***; 6/ М.Д.Н., ЕГН **********,***; 7/ Х.С.А., ЕГН: ********** ***;
8/ А.М.А., ЕГН: ********** ***.
Ищците твърдят, че били наследници
на общия наследодател А. С. /А. С. С./, роден на *** *** и починал на *******.
в Р. Т.. А. С. ставил наследници двама сина – М. А. С. и И. А. С., и една
дъщеря – С.Т. /четвъртата ищца/.
Синът му М. А. С. оставил
наследници съпругата си Ф. С. /втората ищца/ и дъщеря си К. С. /първата ищца/.
Синът му И. А. С. оставил
наследници съпругата си Х.С. /трета ищца/ и дъщеря си Б. (С.) Й. /петата ищца/.
Твърдят, че през 1956 г., общият
им наследодател А. С. *** Д. земеделски земи, съгласно опис – декларация от
26.03.1956 г. с площ от общо 22 декара. Поради обстоятелството, че наследниците
живеели в Т., И. А. С. /син на общия наследодател/ с пълномощно от 17.03.1992 г.
на кмета с. Х. Д., упълномощил първия ответник – Р.С.С., да го представлява
пред съответните институции и ведомства в Република България с цел уреждане на
документите по възстановяване на собствеността на земите им. Поземлена комисия
– К. образувала преписка вх.№15149 и заявените земи били възстановени на
наследниците на А. С.. От възстановяването им, ответникът Р.С., със съгласието
на ищците ползвал земеделските земи, като ги отдавал под аренда на кооперацията
в село Х. Д.. За отдадените под аренда земи Р.С. получавал дължимата рента,
като останалите наследници нямали претенции в тази връзка и се разбрали рентата
да остава за него. През 2015 г. ответникът Р.С. *** С., където ищците К., Ф., Х.
и Б. живеели в една обща братска къща. Посрещнали Р. Сц у тях и той им обяснил,
че иска само един от наследниците да му направи пълномощно, за да може да
получава рентата от наследствените земи, иначе щяла да им ги вземе държавата.
Ищцата Б. Й. му направила съответното пълномощно и ответникът си тръгнал за
България.
През м. март 2017 г. ищцата К. С.
и ищцата Б. Й. дошли в България, за да се с видят техни роднини, както и с Р.С.,
да поговорят за наследствените земи и да си уредят документи за българско
гражданство. Отишли в дома на Р.С. и разговаряли с него за земите, като го
попитали взема ли рентата за тях. Той започнал да отклонява разговора по друга
тема, но К. С. и Б. Й. настоявали да разберат какво става с имотите. Ответникът
им казал: „Няма какво да се занимавате, тези земи не струват нищо“, но те му
отвърнали, че искат земите да си стоят, да се знаят, че са техни, а той да ги
ползва.
През м. февруари 2018 г. ищцата К.
С. дошла в България и потърсила отново ответника Р.С.. Поискала да се види с
него и да ѝ даде документите за наследствените земи. Той ѝ
отговорил, че е в болница и не могат да се видят, като я уведомил, че за земите
си е направил нотариален акт на негово име, защото държавата щяла да ги вземе,
и дори продал част от тях.
При направена справка в службата
по вписванията при PC К., К. С. установила, че за наследствените имоти
ответникът Р.С.С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост №71,
том VI, дело №1070/2015 г. на нотариус Т. Р., вписан в службата по вписванията
при PC К. под акт №37, том 16, дело 2833 от 2015 г., позовавайки се на изтекла
в негова полза придобивна давност.
Ищцата К. С. останала много
изненадана от това и заедно с нейната близка В. А. посетили Поземлена комисия –
К., за да искат документи за наследствените земи, тъй като Р.С. *** поискали
документ за смърт на А. С. и удостоверение за наследниците му, за да
предоставят документи за наследствените земи. Ищцата К. С. потърсила поисканите
от ПК К. документи в село Х. Д., но ѝ отговорили, че тъй като А. С. е
починал в Т., следва да им издадат от там тези документи. След като се снабдила
с необходимите документи от Т., през м. септември 2018г. ищцата К. С. отново
дошла в България и се срещнала с ответника Р.С.. На срещата присътвали и
близките им В. А., Л. С., А. А., А. А.. Ищцата поискала обяснение от ответника Р.С.,
като го попитала защо не им се е обадил и как може да направи такова нещо, при
положение, че ищците му доверили собствените си земи да ги пази. Същият
отговорил, че понеже се грижил за земите им, нямало нужда да им се обажда и
имал право да си ги прехвърли на негово име, защото държавата щяла да ги вземе.
Наследствените имоти, за които
ответникът Р.С.С. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост №71,
том VI, дело №1070/2015 г. на нотариус Т. Р., вписан в службата по вписванията
при PC К. под акт№37, том 16, дело 2833 от 2015 г., позовавайки се на изтекла в
негова полза придобивна давност, били както следва:
1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ
от 3,890.дка /три декара осемстотин и деветдесет квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл.П., местността Н. С., представляващ имот № 137034 /сто тридесет и седем,
нула тридесет и четири/, при граници и съседи: № 137040, № 137037, № 137035, №
137029, № 137033, № 000283, № 137042, № 137041;
2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ливада, с площ
от 1,165 дка /един декар сто шестдесет и пет квадратни метра/, пета категория
на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П.,
местността Е., представляващ имот № 162037 /сто шестдесет и две, нула, тридесет
и седем/, при граници и съседи: № 162036, № 162030, № 162017, № 162038;
3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ
от 4,901 дка /четири декара деветстотин и един квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл.П., местността К., представляващ имот № 178023 /сто седемдесет и осем,
нула, двадесет и три/, при граници и съседи: № 178024, № 178017, № 178018, №
178022, № 178021;
4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - пасище, мера,
с площ от 2,975 дка /два декара деветстотин седемдесет и пет квадратни метра/,
находящ се в землището на Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността Д. П.,
представляващ имот № 143004 /сто, четиридесет три, нула, нула, четири/, при
граници и съседи: № 143003, № 143013, № 143014, № 143007, №000501;
5/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ
от 0,298 дка /двеста деветдесет и осем квадратни метра/, пета категория на
земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П.,
местността Н. К., представляващ имот № 189076 /сто осемдесет и девет, нула,
седемдесет и шест/, при граници и съседи: № 189077, № 189008, № 189075, №
189079;
6/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - индустр.
култура, с площ от 3,997 дка /три декара деветстотин деветдесет и седем
квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д.,
ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността Н. Г., представляващ имот № 195098
/сто, деветдесет и пет, нула, деветдесет и осем/, при граници и съседи: №
195096, № 000501, № 195100, № 195099, № 195097;
7/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - пасище, мера,
с площ от 2,152 дка /два декара сто петдесет и два квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл.П., местността К., представляващ имот № 196006 /сто деветдесет и шест,
нула, нула, шест/, при граници и съседи: № 196005, № 000311, № 196001, №
196002, № 196003, № 196004;
Впоследствие ответникът Р.С.С. се
разпоредил с част от имотите както следва:
На 25.05.2016 г. продал на
ответника Р.Р.С. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 4,901 дка /четири декара
деветстотин и един квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността К.,
представляващ имот № 178023 /сто седемдесет и осем, нула, двадесет и три/, при
граници и съседи: № 178024, № 178017, № 178018, № 178022, № 178021;
На 29.08.2016 г. продал на
ответника Р.Д.Г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – нива,
с площ от 3,890.дка /три декара осемстотин и деветдесет квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл.П., местността Н. С., представляващ имот № 137034 /сто тридесет и седем,
нула, тридесет и четири/, при граници и съседи: № 137040, № 137037, № 137035, №
137029, № 137033, № 000283, № 137042, № 137041.
На 20.01.2017г. продал на
ответника Н.М. Н. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ливада, с площ от 1,165 дка /един декар сто
шестдесет и пет квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността Е.,
представляващ имот № 162037 /сто шестдесет и две, нула, тридесет и седем/, при
граници и съседи: № 162036, № 162030, № 162017, № 162038.
Ищците уточняват, че понастоящем
партидата на имота, представляващ нива, с площ от 4,901 дка /четири декара
деветстотин и един квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местността К., представляващ
имот № 178023 /сто седемдесет и осем, нула, двадесет и три/, при граници и
съседи: № 178024, № 178017, № 178018, № 178022, № 17802, е закрита. Имот №
178023 бил включен чрез обединяване в имот №178027 /сто седемдесет и осем,
нула, двадесет и седем/ с площ от 8.701 дка.
След направена справка ищците
установили, че ответникът Р.Р.С. е продал на Х.С.А. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – нива, с
площ от 8.701 дка /осем декара седемстотин и един квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл. П., местността К., представляващ имот № 178027 /сто седемдесет и осем,
нула, двадесет и седем/, при граници и съседи: № 178021- полски път на Община К.,
имот № 178025 - нива на И. М. С. и др., имот № 178016 - нива на Т. Х. И., имот
№ 178017 - нива на Я. М. К., имот № 178018 - нива на С. А. С., имот №178022 -
нива на Н. С. Н., като имотът е образуван от имот №178023 и имот №178024, който
договор е обективиран в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№147, том I, дело №135/2017 г. на нотариус Т. Р., вписан в службата по
вписванията при PC К. под акт №9, том IV, дело 585 от 2017г.
Ищците твърдят, че предоставили
за ползване на ответника наследствените си земеделски земи, останали в
наследство от общия им наследодател А. С., като Р.С.С. много добре знаел, че
това са техни земи. Той никога не бил придобивал права върху наследствените им
земи, поради което и не можел да прехвърля такива права на останалите
ответници. Понастоящем останалите ответници ползвали собствените на ищците
имоти.
Поради изложеното за ищците бил
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Молят съда да
постанови решение, с което:
1. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците Р.С.С. и Х.Ш.С., че ищците са собственици по
реституция и наследство с права за всеки един от тях както следва: за ищцата С.Т.
– 1/3 /една трета/ идеална част; за ищцата К. С. – 1/6 /една шеста/ идеална
част; за ищцата Ф.С. – 1/6 /една шеста/ идеална част; за ищцата Х.С. – 1/6 /една
шеста/ идеална част и за ищцата Б.Й. – 1/6 /една шеста/ идеална част, от
следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Х. Д.:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 3,890 дка /три декара
осемстотин и деветдесет квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се
в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местност Н. С.,
представляващ имот № 137034 /сто
тридесет и седем, нула тридесет и четири/, при граници и съседи: № 137040, №
137037, № 137035, № 137029, № 137033, № 000283, № 137042, № 137041;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ливада, с площ от 1,165 дка /един декар
сто шестдесет и пет квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местност Е.,
представляващ имот № 162037 /сто
шестдесет и две, нула, тридесет и седем/, при граници и съседи: № 162036, №
162030, № 162017, № 162038;
- 4901/8701 /четири хиляди
деветстотин и една върху осем хиляди седемстотин и една/ идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – индустриална култура, с
площ от 8.701 дка /осем декара седемстотин и един квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл. П., местността К., представляващ имот
№ 178027 /сто седемдесет и осем,
нула, двадесет и седем/, при граници и съседи: № 178021- полски път на Община К.,
имот № 178025 - нива на И. М. С. и др., имот № 178016- нива на Т. Х. И., имот №
178017 - нива на Я. М. К., имот № 178018 - нива на С. А. С., имот №178022- нива
на Н. С. Н., като имотът е образуван от имот №178023 и имот №178024;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – пасище, мера, с площ от 2,975 дка /два
декара деветстотин седемдесет и пет квадратни метра/, находящ се в землището на
Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността Д. П., представляващ имот № 143004 /сто, четиридесет три,
нула, нула, четири/, при граници и съседи: № 143003, № 143013, № 143014, №
143007, №000501;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – нива, с площ от 0,298 дка /двеста деветдесет
и осем квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в землището на с.
Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местността Н. К., представляващ имот № 189076 /сто осемдесет и девет,
нула, седемдесет и шест/, при граници и съседи: № 189077, № 189008, № 189075, №
189079;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – индустр. култура, с площ от 3,997 дка
/три декара деветстотин деветдесет и седем квадратни метра/, пета категория на
земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П.,
местността Н. Г., представляващ имот №
195098 /сто, деветдесет и пет, нула, деветдесет и осем/, при граници и
съседи: № 195096, № 000501, № 195100, № 195099, № 195097;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – пасище, мера, с площ от 2,152 дка /два
декара сто петдесет и два квадратни метра/, седма категория на земята, находящ
се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността К.,
представляващ имот № 196006 /сто
деветдесет и шест, нула, нула, шест/, при граници и съседи: № 196005, № 000311,
№ 196001, № 196002, № 196003, № 196004
както и на основание чл.537, ал.2
от ГПК да отмени нотариален акт за констатиране право на собственост върху
недвижими имоти, придобити на основание изтекла придобивна давност №71, том VI,
дело №1070/2015г на нотариус Т. Р., вписан в службата по вписванията при PC К.
под акт №37, том 16, дело 2833 от 2015 г.
2. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците Р.Р.С., Х.С.А.
и А.М.А., че
ищците са собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях
както следва: за ищцата К. С. – 1/6/една шеста/ идеална част; за ищцата Ф.С. –
1/6 /една шеста/ идеална част; за ищцата Х.С. 1/6/една шеста/ идеална част и за
ищцата Б.Й. – 1/6 /една шеста/ идеална част, от 4901/8701 /четири хиляди деветстотин и една върху осем хиляди
седемстотин и една/ идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – индустриална
култура, с площ от 8.701 дка /осем декара седемстотин и един квадратни
метра/, седма категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ
77462, общ. К., обл. П., местността К., представляващ имот № 178027 /сто
седемдесет и осем, нула, двадесет и седем/, при граници и съседи: № 178021-
полски път на Община К., имот № 178025 - нива на И. М. С. и др., имот № 178016-
нива на Т. Х. И., имот № 178017 - нива на Я. М. К., имот № 178018 - нива на С.
А. С., имот №178022- нива на Н. С. Н., като имотът е образуван от имот №178023
и имот №178024 и да ОСЪДИ ответниците да им предадат
владението върху описаният имот.
3. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Р.Д.Г., че ищците са собственици по реституция и
наследство с права за всеки един от тях както следва: за ищцата С.Т. – 1/3
/една трета/ идеална част; за ищцата К. С. – 1/6 /една шеста/ идеална част; за
ищцата Ф.С. – 1/6/една шеста/ идеална част; за ищцата Х.С. – 1/6 /една шеста/
идеална част и за ищцата Б.Й. – 1/6 /една шеста/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 3,890 дка /три декара осемстотин и деветдесет
квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д.,
ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местността Н. С., представляващ имот № 137034 /сто тридесет и седем,
нула тридесет и четири/, при граници и съседи: № 137040, № 137037, № 137035, №
137029, № 137033, № 000283, № 137042, № 137041 и да осъди ответника да им предаде владението върху имота.
4. ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответниците Н.М. НЕСТОРОВ и М.Д.Н., че ищците са собственици с
права за всеки един от тях както следва: за ищцата С.Т. – 1/3 /една трета/
идеална част; за ищцата К. С. – 1/6 /една шеста/ идеална част; за ищцата Ф.С. –
1/6 /една шеста/ идеална част; за ищцата Х.С. – 1/6 /една шеста/ идеална част и
за ищцата Б.Й. – 1/6 /една шеста/ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ливада, с площ от 1,165 дка /един декар
сто шестдесет и пет квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местността Е.,
представляващ имот № 162037 /сто шестдесет
и две, нула, тридесет и седем/, при граници и съседи: № 162036, № 162030, №
162017, № 162038 И ДА ОСЪДИ ОТВЕТНИЦИТЕ да им предадат владението върху имота.
Претендират разноските по делото.
Ответниците, чрез пълномощника си
адв. С.К. оспорват исковете като недопустими и неоснователни.
Считат, че е налице е
недопустимост на така формулираната и посочена искова претенция, поради липса
на активна процесуална легитимация относно посочените в исковата молба ищци. От
представените по делото доказателства не се доказвало, че посочените като ищци
лица са наследници на А. С. С.. Това било така, защото приложеното към исковата
молба т. нар. Съдебно /обосновано/ решение № 2018/576 на мирови правен съд С. Т.
на Р.Т., в което се определят наследници и техните квоти от наследството на
починалия през 2000 г. наследодател се говорело и се цитирало името на „А. С.“,
но не и това на А. С. С.. В приложеното към исковата молба Удостоверение №
1178/12.06.2018г. на Община К. се посочвало, че лицето А. С. С. е роден на *** ***
Д., а пък в Съдебно /обосновано/ решение № 2018/576 на мирови правен съд С. Т./
на Р.Т. се посочвало че лицето А. С. е родено на *** г. На следващо място, в
приложения към исковата молба Протокол /стенограма/ за настъпила смърт също се
говорело за лице с имена А. С., роден на *** г. във Ф..
Налагал се изводът, че има
съществена разлика между имената, датата на раждане и място на раждане на
лицето А. С. С. и лицето А. С..
Единственият документ, който
целял да докаже, че има идентичност между лицата А. С. и А. С.в С. била
приложената към исковата молба декларация за идентичност на имена, издадена от
един от ищците, а именно – от К.С., която декларация не била направена пред
държавен орган и представлявала само един частен документ. Декларацията не била
официален документ, издаден от орган в рамките на неговата компетентност и
затова и не можела да се третира като доказателство и не можела да се приравни
като тежест и последствия на удостоверение за идентичност, издавано от общините
в Р. България по силата на Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението, т.е. тази декларация
нямала доказателствена стойност и не доказвала идентичност, още повече, че била
издадена от пряко заинтересовано лице, което имало изгода да покаже, че е
наследник на някого.
По делото нямало приложено
удостоверение за наследници, нито удостоверение за семейно положение, нито пък
удостоверение за идентичност на имена на починало лице, поради което липсвали
годни и допустими доказателства, от които да може да се направи извод, че
ищците са наследници на лицето А. С. С., който през 1956 г. е подписал
опис-декларация за внасяните от него имоти ТКЗС. И тъй като ищците извеждали
своите права на наследници от лицето А. С., то можело и следвало да се направи
обоснован извод за липса на идентичност на тези две лица и съответно – за
отсъствие на активна процесуална легитимация досежно ищците, а това пък
обуславяло извод за недопустимост на исковите претенции.
На второ място, дори и по някакъв
процесуално годен и допустим способ ищците да успеели да проведат доказване на
това, че всички лица, посочени в исковата молба като ищци, са наследници на А.С.
С., то това също не било достатъчно, за да докажат активната си процесуална
легитимация.
Ищците претендирали, че черпят
своите права от приложеното към исковата молба Съдебно /обосновано/ решение №
2018/576 на мирови правен съд С. Т./ на Р. Т.. Ответниците сочат, че съгласно
действащата в Р. България правна уредба, с приемането на Кодекса на
международното частно право бил отменен и дотогава действащия ред за признаване
на чуждестранни съдебни решения по реда на глава 32 от Гражданския процесуален
кодекс (отм.) само от С. г. с.. Въведени били два режима на признаване – т.нар.
инцидентна проверка и производство по екзекватура.
Производството по екзекватура
било производство по признаване по съдебен ред на осъдителни решения с цел
допускане на изпълнението им в Р.България.
Другият режим бил т. нар.
непосредствено признаване или инцидентна проверка. Този режим визирал
признаването на чуждестранни решения от органа, пред който те се предявяват, т.
е. процедурата била регламентирана като административна.
Ответниците твърдят, че
разпоредбите на КМЧП се прилагат, когато липсва уредба на признаването и
допускането на изпълнението на чуждестранни решения и други актове в
общностното право, международен договор или друг закон. В чл. 117 КМЧП били
посочени пет положителни предпоставки за признаване и допускане на изпълнение
на чуждестранно съдебно решение или друг акт (проверката за тяхното наличие
била задължение на съда). Дори и само едно от условията да не е налице,
българският орган следва да откаже признаването и допускането на изпълнение на
чуждестранния акт.
Първото условие било наличието на
компетентност на чуждестранния орган, който е постановил акта, а тази
компетентност се преценявала според разпоредбите на българското право. По този
начин българският правоприлагащ орган контролирал компетентния чужд орган.
Второто условие за признаване и
допускане на чуждестранното решение било връчването на препис от исковата молба
и редовното призоваване на страните по делото. Така ответникът ще можел да се
защити срещу предявения иск.
Трето условие било липсата на
влязло в сила решение на български съд (решение между същите страни и същото
основание)
Четвъртото условие било да няма
висящ процес пред българския съд, а ако има решението не можело да бъде
признато и изпълнено у нас.
И на пето място – ако действието
на решението на чуждестранния съд е несъвместимо с българския обществен ред, то
не можело да бъде признато, съответно допуснато за изпълнение.
Компетентен да разгледа нарочното
исково производство по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно
решение бил СГС.
Чуждестранното съдебно решение в
настоящия случай – решение № 2018/576 на мирови правен съд С. Т./ на Р. Т. не
можело да се признае от PC К., защото най-малкото не отговаряло на изискването
на чл. 117, т.5 от КМЧП, защото описаните в това решение квоти на наследниците
не кореспондирали и по-точно противоречали на нормите на Закона за наследството
и защото поради неясни причини, след като турският съд изброявал две различни
лица като наследници с името Б., в диспозитива на решението, в което изброявал
наследниците и квотите им /дяловете им/ се споменавала само Б. /С./ Й., но не и
Б. И. С..
Нямало данни дали това са всички
наследници, защо едната описана в този акт Б. не била посочена като наследник и
най-вече, защото били посочени наследствени дялове, които противоречали на
българското наследствено право. Може тези дялове да били правилно изчислени
спрямо действащото в Р. Т. законодателство, но противоречали на българското
правно устройство и законодателство.
В този смисъл ответниците
оспорват представеното решение – на първо място, като противоречащо на
българското законодателство и на второ място, като документ, обосноваващ
наследствените права на ищците.
Според ответниците следвало да
намери приложение нормата на чл. 118, ал.2 от Кодекса на международно частно
право /КМЧП/, съгласно която: „(2) При спор относно условията за признаване на
чуждестранното решение може да се предяви установителен иск пред С. г. с..“
Следвало да се приложи
процедурата, уредена в чл. 119 от КМЧП, която правна норма гласяла: „Чл. 119. (1) За допускане на изпълнението
на чуждестранно решение се предявява иск пред С. . с.. (2) Към молбата се
прилага препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и
удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва
да бъдат заверени от М. на . р. на Р. Б. (3) Алинея 2 се прлага и в случаите по
чл. 118.“
По изрично разпореждане на закона
съдът проверявал служебно условията по чл. 117 КМЧП и предпоставките чл. 119
КМЧП, тъй като те били условие за допустимост на производството по екзекватура
/съгласно Определение № 500 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 335 / 2018 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Също така, налице била
задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 248/26.10.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 241/2012 г., II г. о., ГК, съгласно която по висящ процес
съдът, пред който делото е висящо, следва да зачете последиците на влязло в
сила съдебно решение на чуждестранен съд, което е представено от страна по
делото, и когато са налице предпоставките по чл. 117 КМЧП и между страните няма
спор относно тези предпоставки. Това зачитане на правните последици на
чуждестранното съдебно решение представлявало инцидентно признаване на
чуждестранното съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.
По аргумент на противното, щом
имало спор между страните относно предпоставките по чл. 117 от КМЧП, както в
настоящия случай, то значи, че съдът не можел да зачете правните последици от
представеното решение на № 2018/576 на мирови правен съд С. /Т./ на Р. Т..
Ответниците твърдят, че била
налице още една съществена пречка за допустимостта на исковата претенция. Тя се
състояла в това, че Конституцията на Република България и Закона за
собствеността изрично забранявали чужденци и чуждестранни юридически лица да
придобиват право на собственост върху земя на територията на Република
България, с изключение на наследените по закон, за които съществува задължение
за прехвърляне на собствеността в 3-годишен период от откриване на
наследството. В случай на наследяване по закон на земеделска земя, гори или
горски територии, ако чужденците не изпълняват условията, предвидени в
Споразумението за присъединяване на България към Европейския съюз, или в
случай, че нещо друго не е предвидено в международен договор, те били длъжни в
срок от три години от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на
лица, които имат право да придобиват такива недвижими имоти.
Съгласно Приложение VI към
договора за присъединяване всички ограничения относно придобиването на право на
собственост върху земя за жилище или за упражняване на икономическа дейност от
граждани на Е. с. и Е.и. п., които пребивават законно в България, отпадат от
01.07.2007 г. За тези граждани важат всички норми и процедури, които се
прилагат за българските граждани при придобиване на земя.
Съгласно действащото
законодателство (Конституция на РБ, Закона за собствеността, Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи) нямало пречка чужд гражданин
да придобие право на собственост върху земя чрез наследяване по закон. За целта
той трябвало първо да приеме наследството по реда и начините, установени в
Закона за наследството, и да представи доказателство (удостоверение за наследници),
че попада в кръга на наследниците, определени в Закона за наследството (чл. 5),
което му давало право да бъде считан за наследник по българското право.
Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване
по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване
на Република България към ЕС, или друго не е предвидено в международен договор,
били длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят
собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти - чл. 36,
ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно Кодекса на
международното частно право (чл.89, ал.2) отношенията, свързани с наследяване
на недвижим имот, следвало да се уреждат съгласно правото на страната по
местонахождение на имота. Следователно, при наследяване на недвижим имот, който
се намира в България, следвало да се съобразяват разпоредбите на Закона за
собствеността, Закона за наследството и др.
Т. е. дори и хипотетично да се
приеме, че именно посочените като ищци в исковата молба лица са наследници по
закон на починалия им наследодател А. С., който също да се допусне хипотетично,
че е едно и също лице с А. С.. С., то следвало в тригодишен срок след откриване
на наследството, т. е. най-късно до 03.02.2003 г., наследниците на А. С. да
предприемат нужното, за да прехвърлят наследствените си земи в Р. България на
трети лица, които имат право да са собственици на земя в страната ни.
От всички представени и приложени
към исковата молба документи, нито един от ищците не бил български гражданин, а
всички били граждани на Р. Т., която не е страна- членка на ЕС.
Ето защо всички ищци, като турски
граждани, не попадали в кръга на лицата, които имат право да са собственици на
поземлени имоти в Р. България и по тази причина нямали право да претендират и
да черпят права и изгоди от собственото си противоправно поведение.
Съвсем отделен въпрос бил, че
тези лица, доколкото на ответниците им било известно, никога не били имали нито
желание, нито намерение, нито интерес към стопанисването, грижите и
собствеността на каквито и да е поземлени имоти в Р. България, като първата им
изява в това отношение е завеждането на исковата молба по настоящото дело.
Съвкупно – липсата на
удостоверение за наследници, липсата на удостоверение за идентичност на
имената, неспазената процедура по признаване на чуждестранно съдебно решение и
противоречието на това чуждестранно решение с българския правов ред, както и
наличието на законово ограничение за придобиването право на собственост и
по-точно наличието на задължение при такова право да се освободят от
собствеността в срок, който е изтекъл преди повече от 16 /шестнадесет/ години,
обуславяли извод за липса на активна процесуална легитимация на страните,
посочени като ищци в производството, поради което исковата молба следвало да
бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Ако въпреки изложените по-горе
доводи и аргументи, показващи недопустимост и нередовност на исковата претенция
на ищците по делото, съдът все пак не прекрати производството по делото, то
тогава ответниците молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Позовават
се на придобивна давност, изтекла в полза на ответника Р. С., към която,
давност следвало да се присъедини и периода на владеене и разпореждане от всеки
от останалите ответници, в качеството им на добросъвестни владелци по смисъла
на закона. Изтеклият срок за придобивна давност по смисъл на чл.79, ал.1 от ЗС
в полза на Р. С. бил много по-дълъг от законово предвидения. През целият
времеви период Р. С. владял, ползвал и се е разпореждал и грижил непрекъснато и
необезпокоявано за всички процесни земеделски имоти. Той демонстрирал открито
своето намерение да се своят имотите и да стане техен собственик с всички
действия по демонстриране на властта и управлението им. Впоследствие владелецът
Р.С. предприел законово определените действия, за да материализира и юридически
правата си върху процесиите поземлени имоти, като поискал от нотариуса по
местонахождение на имота да му издаде нотариален акт по обстоятелствена
проверка. Нотариусът извършил проверката и след като се е убедил в наличието на
законовите изисквания, издал един законосъобразен констативен нотариален акт,
който не следва да бъде отменян, тъй като нямало основания за това.
При издаден нотариален акт по
обстоятелствена проверка, какъвто бил настоящия казус, в тежест на този, който
оспорва констатациите на нотариуса било да установи, че те са неправилни, не
съответстват на действителното положение. /Определение № 153 от 11.03.2016 г.
по гр. д. № 590 / 2016 г. на В. к. с.. 1-во гр. отделение/.
В исковата молба на ищците, по
повод на която е образувано настоящото дело, нямало и не се съдържало нито едно
твърдение, нито едно основание, нито едно доказателство или доказателствено
искане, което да е в посока на оспорване на констатациите на нотариуса,
обективирани в Нотариален акт № № 71, том VI, дело № 1070/2015г. на Нотариус с
peг. № 517, вписан в СВ при PC К. под акт № 37, том 16, дело 2833 от 29.10.2015
г.
И на последно място, но не и по
важност, фактите в исторически аспект, относно действителните намеренията и
желания на бившия собственик на имотите, преди внасянето им ТКЗС – А. С. С.,
както и на един от неговите синове – И. А. С., били следните: При заминаването
си за Р. Т. в края на 70-ти години на 20-ти век А. С. С. изобщо не предполагал,
че ще настъпи време и момент за възстановяване на земеделски имоти, внесени
преди това в ТКЗС. А след 1990 г. и настъпилите тогава обществено - политически
промени, съпроводени с процес на реституция на земеделски земи, А. С. С., както
и сина му И. А. С. нямали никакво намерение и желание да се занимават с
процедурите и процесите по възстановяване на земите, да водят дела за това и
изобщо да имат и стопанисват имоти в Р. България. Именно заради това, още през
1992 г. И. А. С., в присъствието на кмета на с. Х. Д., издал и оформил
пълномощно в полза на Р.С.С., в което пълномощно изрично дори било записано, че
пълномощникът /Р.С.С./ има право да ползва, стопанисва и да се разпорежда с
имотите, както намери за добре, като това кореспондирало с волята и
пълномощията на баща му А. С. С..
Именно такава била и уговорката
между пълномощник и упълномощител, че за да не се одържавят имотите, които
изобщо могат да бъдат реституирани, пълномощикът да направи всичко възможно и
законово нужно, за да бъдат възстановени и да може да се разпорежда с тях както
прецени и както му е нужно и изгодно. Настоящата искова претенция не
кореспондирала с тези желания и с изразената от А. С. С., както и на един от
неговите синове – И. А. С., воля.
С оглед изложеното ответниците
молят съда да прекрати производството по делото като недопустимо, или
алтернативно – да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендират се и направените по делото разноски.
С протоколно определение от
05.10.2020 г. на осн. чл.227 ГПК като страна по делото е конституиран С.Р.С. с
ЕГН **********,***, вместо починалия в хода на производството ответник Р.С.С..
Последният е наследен и от Р.Р.С. и Х. Ш.С., които са конституирани като
ответници с предявяването на исковата молба.
В хода на производството е
настъпила смъртта и на ищцата Ф.С.. Същата е наследена от Б.Й. и К. С., които
участват като ищци по делото в лично
качество.
С протоколно определение от
13.05.2021 г. е допуснато на осн. чл.214 ГПК изменение на предявения иск в
частта относно наследствените квоти на ищците от наследството на общия им
наследодател А. С., както следва: С.Т. – 2/6 идеални части, К.С. – 1/6 идеални
части, Х.С. – 1/6 идеални части и Б.Й. – 2/6 идеални части.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените от
ищците против ответниците установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК,
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и акцесорен иск за обезсилване на
нотариален акт по чл.537, ал.2 от ГПК, са процесуално допустими, родово и местно
подсъдни на РС К.. Исковата молба е редовна, отговаря на формалните законови
изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК, и не са налице абсолютни
процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Исковете са
родово подсъдни с оглед цената на иска и местно подсъдни по местонахождението
на недвижимите имоти като първа инстанция на настоящия първоинстанционен РС К..
Ето защо следва по тях съдът да се произнесе по материалното същество на
споровете между страните.
Съдът не споделя възраженията на
ответната страна за липса на активна процесуална легитимация. От приложените
писмени доказателства – Декларация за идентичност на имена, издадена от К.С.,
Удостоверение за родствени връзки № 1178/12.06.2018г. на Община К., Съдебно
/обосновано/ решение № 2018/576 на мирови правен съд С. Т. на Р.Т., Съдебно
/обосновано/ решение № 2018/576 на мирови правен съд С. Т./ на Р.Т., Протокол
/стенограма/ за настъпила смърт и Удостоверение брой 52075605 от 30.10.2019г.
за идентичност на имена на А. С., с приложен към него изселнически паспорт
М008297 на А. С. С., Извадка от семеен регистър при Община К. се установява по
безспорен начин, че имената А. С. С. и А. С. са на едно и също лице. Независимо
от разминаванията в част от документите досежно датата на раждане на лицето –***
г. и 13.03.1910 г., родствената връзка между ищците и общия им наследодател А. С.
е налице, което се потвърждава и от събраните гласни доказателства.
Неоснователни са възраженията на
ответниците, касаещи компетентността на РС К. да разгледа делото. Съгласно
чл.12, ал.1 от КМЧП „Делата по чл. 109 от
Гражданския процесуален кодекс относно намиращи се в Република България
недвижими вещи, делата за изпълнение или обезпечение върху такива вещи, както и
делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху тях са
изключително подведомствени на българските съдилища и други органи“, а
съгласно чл. 89, ал. 2 КМЧП „Наследяването
на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в която вещите се
намират“. Доколкото процесните недвижими имоти се намират в Р. България, в
землището на с. Х. Д., обл. П., то приложим при определянето на кръга на
наследниците е българският Закон за наследството, а компетентен да разгледа
делото е РС К..
Неоснователно е и релевирано от
ответниците твърдение, че щците, като чужди граждани, поради неизпълнение на
задължението си да прехвърлят собствеността
в тригодишния срок от възстановяване на правото на собственост върху
земеделската земя, не са процесуално легитимирана страна да предявяват настоящия иск. За правните последици при неизпълнението
на изискването на чл. 22 от Конституцията и чл. 29 ЗС в редакция от 1996 г.,
чуждите граждани, придобили недвижими имоти по наследяване, да прехвърлят
собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството е формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл.290 ГПК обективирана в Решение №
286 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3788/2014 г., I г. о., ГК и Решение № 307 от 07.01.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 435/2012 г., II г. о., ГК, в които
е прието, че чуждите граждани имат право да придобият земя, включена в новооткритото
наследство, когато се възстановява собственост на техен наследодател. Веднъж
придобито, това право на собственост се ползва със закрилата на чл. 17 от Конституцията. Възможността за придобиването на земеделски земи от чужденци е
уредено в ЗСПЗЗ още с обнародването му в ДВ бр. 17/1991 г. - чл. 3, ал. 4 в
тази му редакция, предвижда като способ за това само наследяването по закон,
както и задължението в тригодишен срок от откриване на наследството те да
прехвърлят земята на лицата, имащи право да я притежават - тези по ал. 1.
Разширяване в режима на придобиването при условията на международен договор,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила и в хипотезите на чл. 3, ал. 4, 5 и 6
ЗСПЗЗ е прието с измененията в ДВ бр. 24/2007 г., когато е приет и чл. 36
/нов/, предвиждащ задължението на чужденците, придобили земеделски земи при
наследяване по закон, но които не отговарят на условията, предвидени в Договора
за присъединяване на Република България към Е. с., или друго не е предвидено в
международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на
Република България, в тригодишен срок от откриване на наследството да
прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.
Алинея 2 от същата разпоредба се отнася до лицата по ал. 1, на които е
възстановено правото на собственост върху земеделски земи, тригодишният срок за
прехвърлянето на собствеността да тече от момента на възстановяването им, а ал.
3 предвижда при неспазване на срока по ал. 1 държавата да може да изкупи
земеделските земи по цени, определени с наредба на М. с.. В този смисъл са и
разпоредбите на чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 ЗСПЗЗ. Неизпълнението на това задължение
в предвидения срок обаче няма за последица загубване на правото на собственост,
тъй като то е абсолютно вещно право и при липса на изрична разпоредба в закона
в горния смисъл, такава правна последица не може да се предполага. Съгласно чл.
99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него, поради което и при предвидената в ЗСПЗЗ уредба
за възможността на държавата да изкупи земеделските земи, за които е изтекъл
предвидения срок за разпореждане от придобилите ги по възстановяване чужденци
/при изключенията по чл. 10а, ал. 4 ЗСПЗЗ/, то при липсата на реализиране на
тази възможност за изкупуване, правото на собственост на чуждия гражданин не е
загубено в полза на държавата, а на още по-голямо основание на трето лице
/което би следвало да противопоставя права по отношение на държавата в тази
хипотеза/. Предвидената в закона възможност за изкупуване от държавата следва
да се тълкува като евентуално ограничение в режима на разпореждането със
земеделските земи, но във всяка друга хипотеза чуждият гражданин се легитимира
като собственик на възстановените по ЗСПЗЗ земеделски земи, по отношение на
които не е проведена процедура по изкупуване от държавата, и като такъв има
право да търси защита при нарушаване на правото му срещу всяко трето лице.
С оглед на горните съображения,
искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
От гореизброените писмени
доказателства се установява, че А. С. /А. С. С./ е роден на *** *** и е починал
на *-*****. в Р. Т.. След смъртта си е бил наследен от синовете си М. А. С. и И.
А. С., и дъщеря си С.Т. /четвъртата ищца/. Синът му М. А. С. след смъртта си е
оставил наследници съпругата си Ф.С. /втората ищца – починала в хода на
производството и наследена от Б.Й. и К. С./ и дъщеря си К. С. /първата ищца/. Синът
му И. А. С. е бил наследен от съпругата си Х.С. /трета ищца/ и дъщеря си Б. (С.)
Й. /петата ищца/.
От предсатвената по делото
преписка №94-00-6599/01.10.2015 г., се установява, че по подадено заявление от Р.С.С., с Решение №28271/12.10.1998 г. на ОСЗ
К. по преписка №15149/08.06.1992 г.и Решение №28272/01.07.1999г. на ОСЗ К. по
преписка №15149/08.06.1992 г., на общия на страните по делото наследодател е
възстановено правото на собственост върху процесните имоти, находящи се в
землището на с. Х. Д..
Представено е пълномощно от
17.03.1992 г., заверено от кмета с. Х. Д., от което е видно, че И. А. С. – син
на общия на страните наследодател, е упълномощил Р.С.С. (ответник, починал в
хода на производството) да ползва, стопанисва и се разпорежда наследствените му
имоти от баща му А. С., да го представлява пред учреждения и държавни органи,
да полза имотите до поискване от негова страна или от упълномощено от него лице.
С Пълномощно № 03623 от
11.05.2015г. заверено от нотариус в Р. Т., Б.Й. също е упълномощила Р.С.С. да
ползва и стопанисва тези имоти.
С Пълномощно №02193 от
12.03.2018г. ищците Ф.С., Х.С., С.Т. и Б.Й. са упълномощили ищцата К. С. да
прехвърли всички наследствени движими и недвижими имущества, намиращи се на
територията на Р. Бълагрия.
От представената в цялост
преписка по издаване на констативен нотариален акт за собственост №71, том VI, дело №1070/2015 г.
на нотариус Т. Р., вписан в службата по вписванията при PC К. под акт №37, том
16, дело 2833 от 2015 г., е видно, че Р.С.С. е признат за собственик на
процесните имоти на основание изтекла придобивна давност.
От Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот №194, том II, дело №393/2016г. на нотариус Т. Р.,
вписан в службата по вписванията при PC К. под акт №59, том VII, дело 1257 от
2016г. се установява, че ответниците Р.С.С. и съпругата му Х.Ш.С. са продали на
ответника Р.Р.С. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 4,901 дка /четири декара
деветстотин и един квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността К.,
представляващ имот № 178023 /сто седемдесет и осем, нула, двадесет и три/, при
граници и съседи: № 178024, № 178017, № 178018, № 178022, № 178021.
От нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот №147, том I, дело №135/2017 г. на нотариус Т. Р.,
вписан в службата по вписванията при PC К. под акт №9, том IV, дело 585 от
2017г. е видно, че Р.Р.С. е продал на Х.С.А. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – нива, с площ от
8.701 дка /осем декара седемстотин и един квадратни метра/, седма категория на
земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П.,
местността К., представляващ имот № 178027 /сто седемдесет и осем, нула,
двадесет и седем/, при граници и съседи: № 178021- полски път на Община К.,
имот № 178025 - нива на И. М. С. и др., имот № 178016 - нива на Т. Х. И., имот
№ 178017 - нива на Я. М. К., имот № 178018 - нива на С. А. С., имот №178022 -
нива на Н. С. Н., като имотът е образуван от имот №178023 и имот №178024. Х.С.А.
е придобила имота в режим на СИО с ответника А.М.А..
От представената по делото пълна
история на имот №178023 към 24.06.2019г. от ОСЗ К. се установява, че процесния
поземлен имот № 178023 /сто седемдесет и осем, нула, двадесет и три/ в
землището на с.Х. Д., местността К., след придобиване от ответника Р.Р.С., е
включен, чрез обединяване в ИМОТ №178027 /сто седемдесет и осем, нула, двадесет
и седем/ с площ от 8.701 дка.
От Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот №134, том IV, дело №753/2016г. на Н. Ф.
помощник-нотариус по заместване при нотариус Т. Р., вписан в службата по
вписванията при PC К. под акт №182, том XII, дело 2359 от 2016г. се установява,
че Р.С.С. и Х.Ш.С. са продали на ответника Р.Д.Г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – нива, с площ от 3,890 дка /три декара
осемстотин и деветдесет квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се
в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността Н. С.,
представляващ имот № 137034 /сто тридесет и седем, нула, тридесет и четири/,
при граници и съседи: № 137040, № 137037, № 137035, № 137029, № 137033, №
000283, № 137042, № 137041.
От Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот №23, том I, дело №22/2016г. на нотариус Т. Р., вписан
в службата по вписванията при PC К. под акт №128, том I, дело 119 от 2017г. е
видно, че Р.С.С. и Х. Ш. С. са продали на ответника Н.М. Н. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ –
ливада, с площ от 1,165 дка /един декар сто шестдесет и пет квадратни метра/,
пета категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462,
общ. К., обл.П., местността Е., представляващ имот № 162037 /сто шестдесет и
две, нула, тридесет и седем/, при граници и съседи: № 162036, № 162030, №
162017, № 162038. Н.М. Н. е придобил имота в режим на СИО със съпругата си –
ответницата М.Д.Н..
В качеството на свидетели по
делото са разпитани свидетели, осигурени от ищцовата страна – М. Р. П., А. И. А.,
Я. А. И.. От показанията на тримата се установява, че познават А. С. и неговите
наследници, както и ответника Р.С.. Потвърждават, че процесните имоти са собственост на А. С.,
които той на времето внесъл в ТКЗС. След изселване на цялото семейство в Т.
през 1978 г., Р.С. е бил упълномощен единствено да ги стопанисва и наглежда,
като в замяна получава доходи от тях под формата на рента. Въпреки това,
наследниците на А. С. не са се дезинтересирали от имотите, а периодично са се
прибирали в България и са ги посещавали. В нито един момент не са заявявали, че
ги считат собственост на някой друг, напротив – споделяли са, че са оставили Р.С.
само да се грижи за тях и да получава рента. През 2017 г. обаче Р.С. прехвърлил
земите в своя собственост.
От показанията на свидетелите,
осигурени от ответната страна – И. Ф. Б. и И. Д. Д.. се установява, че познават
Р.С.. Повече от 30 годни той работел земите на А. С., който със семейството си
се изселил в Т.. През 2017 г. земите били прехвърлени на Р.С., тъй като имало
опасност Държавата да ги отнеме.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и
акцесрония иск по чл.537, ал.2 ГПК:
Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест по предявения положителен
установителен за установяване правото на собственост, ищците е следвало да
докажат фактите, от които произтича правният им интерес, а доколкото предмет на
доказване в производството е правото на собственост върху имоти, в тяхна тежест
е да докажат това право.
По
делото се установи по безспорен начин, че на общия наследодател на ищците – А. С.,
е възстановено правото на собственост върху процесните имоти. Не е спорно също,
че през 1978 г. А. С. и цялото му семейство са се изселили в Р. Т., а на Р.С. е
дадено пълномощно да се грижи и стопанисва наследствените имоти, и да извлича
доходи от тях. Релевантен за изхода на спора е въпросът, дали Р.С. впослествие
е придобил тези имоти на оригинерно основание – давностно владение, упражнявано
от него в продължение на повече от 10 години, към който период следва да се
присъедини и периода на владеене и разпореждане от всеки от останалите
ответници, в качеството им на добросъвестни владелци.
За
да отпадне легитимиращото действие на издадения констативен нотариален акт за
собственост №71, том VI, дело №1070/2015 г. на нотариус Т. Р., е необходимо да
се докаже, че не са били налице предпоставките за издаването му. В този смисъл
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна – ищците, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК. /така Тълкувателно решение № 11/21.03.2012
год. по тълк.д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС/.
Съдът
следва да поясни, че само по себе си упражняването на фактическа власт върху
имотите не означава, че след изтичане на придобивната 10-годишна давност владелецът
ще стане негов собственик. Като елемент от придобивната давност владението
трябва да е явно, несъмнено и необезпокоявано, т. е. владелецът да манифестира
поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата
власт за себе си. Същественото е, че той трябва да покаже открито владението на
чуждите имоти така, че неговата воля да не остане скрита. Всяко негово пасивно
поведение или скрита дейност създава съмнение и неопределеност, а настоящият
случай е именно такъв. От гласните доказателства по делото се установи, че Р.С.
се е снабдил с пълномощно от наследниците на А. С. под предлог, че трябва да
прехвърли имотите, за да не бъдат отнети от Държавата. Действайки
недобросъвестно, той се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост,
а впоследствие е извършил разпоредителни сделки с част от тях. Липсата на конкретни факти за изменение
основанието на владеене на имота, както и наличието на доказателства,
установяващи, че собствениците не са разбрали за промененото отношение на ответника
да упражнява фактическата власт само за себе си, безусловно води до извода, че
не са налице предпоставките на уредения
от чл.79 ал.1 ЗС фактически състав. Следва да се отбележи, че в тежест
на твърдящия наличие на придобивна давност е нейното пълно и главно доказване,
осъществено по начин, че у съда да се създаде абсолютна увереност и сигурно
убеждение във верността на наведените фактически твърдения. В настоящия случай
такова доказване не е проведено, а от се събраните гласни доказателства – макар
и противоречиви, доколкото обслужват инрересите на ангажиралата ги страна, се
установи, че след придобиването на процесния имот, ищците не са се
дезинтересирали от него. Тук следва да се има предвид, че собствеността не се
губи, ако собственикът в продължение на години не посети имота си, или не го
поддържа и не се грижи за него, или не заплаща дължим за имота данък. Ищците
имат съзнанието, че по силата на наследственото правоприемство са собственици
на имотите и не е необходимо да доказват това постоянно с действия. Правото на
собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от
него – чл.99 от ЗС. Ищците не са се отказали от правото си на собственост, а в
настоящото съдебно производство не се установи по безспорен и категоричен
начин, че друг – Р.С., е придобил техните имоти.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че събраните по делото доказателства изключват
напълно хипотезата за осъществявано давностно владение по смисъла на чл. 68,
ал.1 от ЗС, което при условията на чл. 79, ал.1 от ЗС да доведе до придобиване
на изключително право на собственост в настоящия случай. При тези данни следва
да се направи извода, че ищците са собственици на имотите – предмет на
настоящото производство, по реституция и наследство с права за всеки един от
тях както следва: С.Т. – 2/6 идеални части, К. С. – 1/6 идеални части, Х.С. –
1/6 идеални части и Б.Й. – 2/6 идеални части.
Доколкото
главният иск по чл.124 ГПК е основателен и доказан, това обуславя основателността
и на акцесорния иск по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт
за собственост №71, том VI, дело №1070/2015 г. на нотариус Т. Р., вписан в
службата по вписванията при PC К. под акт №37, том 16, дело 2833 от 2015 г. Константната
практика на съдилищата приема, че когато охранителният акт засяга правата на
трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по
исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на
иска издаденият акт се отменя или изменя. Отменянето на нотариалния акт няма
самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по иска, с който е
разрешен спорът за удостоверено с него материално право. В подобна насока е
Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК, което
е издадено като такова въз основа на чл.431, ал.2 ГПК /отм./, но не е загубило правната си
стойност и до днес. В тази връзка независимо от факта дали е предявен или не
иск по чл.537, ал.2 от ГПК съдът при уважаване на главния иск и при наличие на
акт, с който се засягат правата на третите лица – ответници в процеса, следва
да се произнесе и по чл.537, ал.2 от ГПК, като отмени акта. Както вече се
посочи доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право
на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Тя не е необорима, а
важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт,
нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето
лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за
собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик.
Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод
на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по
чл.537, ал.2 ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че
титулярът на акта е собственик. Трайната съдебна практика на ВКС се придържа
към становището, че искът по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде предявен само при
условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога самостоятелно,
тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен интерес от
предявяването му.
Следователно,
с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск,
чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от
изхода на делото по отношение на главния иск. В настоящият случай предявеният
установителен иск, който е главен, обуславящ иск е уважен като основателен,
което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от
него акцесорен иск по чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален
акт за собственост №71, том VI, дело №1070/2015 г. на нотариус Т. Р., вписан в
службата по вписванията при PC К. под акт №37, том 16, дело 2833 от 2015 г., с
който Р.С.С. е признат за собственик на процесните недвижими имоти, находящи се
в местността землището на с. Х. Д..
По основателността на иска по чл. 108 ЗС:
Искът
по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта
без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищецът следва да докажае
кумулативното наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта –предмет на
иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответникът
владее или държи вещта без правно основание. С оглед събраните доказателства
съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на
иска по чл.108 от ЗС. За правото на собственост на ищците, съдът изложи мотиви
по иска по чл.124, ал.1 ГПК. Ето защо и доколкото се установи по безспорен
начи, че ответниците по този иск владеят процесните имоти и оспорват
собствеността на ищците, искът по чл.108 ЗС следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът следва
да осъди ответниците да заплатят на ищците направенените разноски в общ размер 598.75 лева за платени държавни такси
за завеждане на делото и издаване на съдебни удостоверения.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.Р.С., ЕГН: ********** ***, С.
Р. С., ЕГН: **********,*** – наследници на починалия в хода на
производството ответник Р.С.С. ЕГН: ********** и Х.Ш.С., ЕГН **********,***, че 1/ К. С., гражданка на Р. . с
Р.Т. Граждански номер ********, родена
на *** г., 2/ Х.С., гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ******.,
регистрация ****, сериен номер *** и номер ******, издадена от дирекция
Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен № ***********; 3/ С.Т.,
гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ******., регистрация ****, сериен
номер *** и номер ******, издадена от дирекция Гражданско състояние А., с Р.Т.
Идентификационен №*********; 4/ Б.Й., гражданка на Р. Т., с лична карта с дата *****.,
регистрация ****, сериен номер *** и номер ******, издадена от дирекция
Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен №***********, са
собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях както
следва: С.Т. – 2/6 идеални части, К. С. – 1/6 идеални части, Х.С. – 1/6 идеални
части и Б.Й. – 2/6 идеални части, от следните недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Х. Д.:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 3,890 дка /три декара
осемстотин и деветдесет квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се
в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местност Н. С., представляващ
имот № 137034 /сто тридесет и седем,
нула тридесет и четири/, при граници и съседи: № 137040, № 137037, № 137035, №
137029, № 137033, № 000283, № 137042, № 137041;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ливада, с площ от 1,165 дка /един декар
сто шестдесет и пет квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местност Е.,
представляващ имот № 162037 /сто
шестдесет и две, нула, тридесет и седем/, при граници и съседи: № 162036, №
162030, № 162017, № 162038;
- 4901/8701 /четири хиляди
деветстотин и една върху осем хиляди седемстотин и една/ идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – индустриална култура, с
площ от 8.701 дка /осем декара седемстотин и един квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл. П., местността К., представляващ имот
№ 178027 /сто седемдесет и осем,
нула, двадесет и седем/, при граници и съседи: № 178021- полски път на Община К.,
имот № 178025 - нива на И. М. С. и др., имот № 178016- нива на Т. Х. И., имот №
178017 - нива на Я. М. К., имот № 178018 - нива на С. А. С., имот №178022- нива
на Н. С. Н., като имотът е образуван от имот №178023 и имот №178024;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – пасище, мера, с площ от 2,975 дка /два
декара деветстотин седемдесет и пет квадратни метра/, находящ се в землището на
Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността Д. П., представляващ имот № 143004 /сто, четиридесет три,
нула, нула, четири/, при граници и съседи: № 143003, № 143013, № 143014, №
143007, №000501;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – нива, с площ от 0,298 дка /двеста
деветдесет и осем квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местността Н. К.,
представляващ имот № 189076 /сто
осемдесет и девет, нула, седемдесет и шест/, при граници и съседи: № 189077, №
189008, № 189075, № 189079;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – индустр. култура, с площ от 3,997 дка
/три декара деветстотин деветдесет и седем квадратни метра/, пета категория на
земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П.,
местността Н. Г., представляващ имот №
195098 /сто, деветдесет и пет, нула, деветдесет и осем/, при граници и
съседи: № 195096, № 000501, № 195100, № 195099, № 195097;
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – пасище, мера, с площ от 2,152 дка /два
декара сто петдесет и два квадратни метра/, седма категория на земята, находящ
се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл.П., местността К.,
представляващ имот № 196006 /сто
деветдесет и шест, нула, нула, шест/, при граници и съседи: № 196005, № 000311,
№ 196001, № 196002, № 196003, № 196004.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижими имоти,
придобити на основание изтекла придобивна давност №71, том VI, дело №1070/2015г
на нотариус Т. Р., вписан в службата по вписванията при PC К. под акт №37, том
16, дело 2833 от 2015 г., с който Р.С.С.
ЕГН: ********** е признат за собственик при извършена от нотариуса
обстоятелствена проверка.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.Р.С., ЕГН: ********** ***, Х.С.А., ЕГН: ********** *** и А.М.А.,
ЕГН: ********** ***, че 1/ К. С., гражданка на Р. Т., с Р.Т. Граждански номер *********, родена на *** г., 2/ Х.С., гражданка на Р. Т.,
с лична карта с дата ******., регистрация *****, сериен номер **** и номер *******,
издадена от дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен № *********;
3/ С.Т., гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ******., регистрация ****,
сериен номер *** и номер *****, издадена от дирекция Гражданско състояние А., с
Р.Т. Идентификационен №*********; 4/ Б.Й., гражданка на Р. Т., с лична карта с
дата ******г., регистрация ****, сериен номер *** и номер *******, издадена от
дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен №********, са
собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях както
следва С.Т. – 2/6 идеални части, К. С. – 1/6 идеални части, Х.С. – 1/6 идеални
части и Б.Й. – 2/6 идеални части от следния недвижим имот: 4901/8701 /четири
хиляди деветстотин и една върху осем хиляди седемстотин и една/ идеални части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – индустриална култура,
с площ от 8.701 дка /осем декара седемстотин и един квадратни метра/, седма
категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К.,
обл. П., местността К., представляващ имот
№ 178027 /сто седемдесет и осем,
нула, двадесет и седем/, при граници и съседи: № 178021- полски път на Община К.,
имот № 178025 - нива на И. М. С. и др., имот № 178016- нива на Т. Х. И., имот №
178017 - нива на Я. М. К., имот № 178018 - нива на С. А. С., имот №178022- нива
на Н. С. Н., като имотът е образуван от имот №178023 и имот №178024, като ОСЪЖДА Р.Р.С., ЕГН: **********, Х.С.А.
и А.М.А., ЕГН: ********** да им предадат владението върху имота.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.Д.Г.,
ЕГН:********** ***, че 1/ К. С., гражданка на Р. Т., с Р.Т. Граждански номер *********, родена на *** г., 2/ Х.С., гражданка на Р. Т.,
с лична карта с дата *******., регистрация *****, сериен номер *** и номер *****,
издадена от дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен № ***********;
3/ С.Т., гражданка на Р. Т., с лична карта с дата *******., регистрация ****,
сериен номер *** и номер *******, издадена от дирекция Гражданско състояние А.,
с Р.Т. Идентификационен №************; 4/ Б.Й., гражданка на Р. Т., с лична
карта с дата *******., регистрация ****, сериен номер *** и номер *******,
издадена от дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен №***********,
са собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях както
следва: С.Т. – 2/6 идеални части, К. С. – 1/6 идеални части, Х.С. – 1/6 идеални
части и Б.Й. – 2/6 идеални части от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - нива, с площ от 3,890 дка /три декара осемстотин и деветдесет
квадратни метра/, седма категория на земята, находящ се в землището на с. Х. Д.,
ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местността Н. С., представляващ имот № 137034 /сто тридесет и седем,
нула тридесет и четири/, при граници и съседи: № 137040, № 137037, № 137035, №
137029, № 137033, № 000283, № 137042, № 137041, като ОСЪЖДА Р.Д.Г.,
ЕГН:********** да им предаде владението върху имота.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Н.М. Н.,
ЕГН: ********** *** и М.Д.Н., ЕГН **********,***, че 1/ К. С., гражданка на Р.
Т., с Р.Т. Граждански номер ***********,
родена на *** г., 2/ Х.С., гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ******.,
регистрация *****, сериен номер *** и номер ******, издадена от дирекция
Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен № **********; 3/ С.Т.,
гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ********., регистрация ******, сериен
номер ***** и номер *******, издадена от дирекция Гражданско състояние А., с
Р.Т. Идентификационен №***********; 4/ Б.Й., гражданка на Р. Т., с лична карта
с дата ********., регистрация ****, сериен номер *** и номер *******, издадена
от дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен №**********, са
собственици по реституция и наследство с права за всеки един от тях както
следва С.Т. – 2/6 идеални части, К. С. – 1/6 идеални части, Х.С. – 1/6 идеални
части и Б.Й. – 2/6 идеални части от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ – ливада, с площ от 1,165 дка /един декар
сто шестдесет и пет квадратни метра/, пета категория на земята, находящ се в
землището на с. Х. Д., ЕКАТТЕ 77462, общ. К., обл. П., местността Е.,
представляващ имот № 162037 /сто
шестдесет и две, нула, тридесет и седем/, при граници и съседи: № 162036, №
162030, № 162017, № 162038 като ОСЪЖДА
Н.М. Н., ЕГН: ********** и М.Д.Н., ЕГН ********** да им предадат владението
върху имота.
ОСЪЖДА Р.Р.С., ЕГН: **********, С.Р.С.,
ЕГН: **********, Х.Ш.С., ЕГН **********, Х. С.А., ЕГН: **********,
А. М. А., ЕГН: **********, Р. Д. Г., ЕГН:**********, Н. М. Н., ЕГН: ********** и М. Д.
Н., ЕГН ********** да заплатят на 1/ К. С., гражданка на Р. Т.,
с Р.Т. Граждански номер ********, родена
на *** г., 2/ Х. С., гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ******.,
регистрация *****, сериен номер *** и номер ******, издадена от дирекция
Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен № *********; 3/ С. Т.,
гражданка на Р. Т., с лична карта с дата ******., регистрация ****, сериен
номер *** и номер ********, издадена от дирекция Гражданско състояние А., с
Р.Т. Идентификационен №************; 4/ Б. Й., гражданка на Р. Т., с лична
карта с дата **.**.****., регистрация ****, сериен номер *** и номер *******,
издадена от дирекция Гражданско състояние С./Т., с Р.Т. Идентификационен №*********, направените по делото разноски
в размер на общо 598.75 лв. (петстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и пет
стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред П. о. с. в двуседмичен
срок от връчване
на съобщението до
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.