№ 1028
гр. Русе, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Ив. Абрашева
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело №
20244520104092 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на А. Ф. А.,
че ищцата С. Ф. А. е собственик на 1/2 ид. ч. от недвижим имот в гр. *****,
общ. *****, обл. Русе, ул. „******“, а именно: Дворно място с площ от 850
кв.м., с масивна жилищна сграда, за което е отреден парцел XI - 273, в кв. 38
по плана на гр. *****, общ. *****, обл. Русе, при граници и съседи: от две
страни улици, УПИ VIII- 273 и УПИ VII-274, на основание давностно
владение повече от 10 години.
Ищцата твърди, че с ответника, който е неин брат, са наследници на
наследодателите Ф. А. А., починал на 26.03.2002г. /техен баща/ и Б.И.А.,
починала на 17.02.2004г. /тяхна майка/, които след смъртта си им оставили в
наследство гореописания недвижим имот.
Твърди още, че през 1993 г. – 1994 г. ответникът напуснал РБългария и
прекъснал всякакви контакти с родителите им, както и с ищцата и семейството
си. Многократно са правили опити да се свържат с него. След смъртта на
родителите им процесният имот запустял, а стените на имота и оградите му
започнали да се рушат. Ищцата започнала с помощта на работници редовно да
коси тревата пред къщата и около нея, почиствала редовно, а понастоящем
стопанисвала целия имот и го поддържала, като към настоящия момент
твърди, че владее имота, считано от смъртта на майка си през 2004 г.,
необезпокоявано, непрекъснато и явно. През годините била заплащала и
всички данъчни задължения, включително и тези на ответника по отношение
на неговата ½ ид.ч. от собствеността му. С оглед на което моли съда да уважи
предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
страните са брат и сестра, а баща им Ф. А. А. приживе е придобил по
наследство и делба процесния недвижим имот, представляващ: Дворно място
в гр. *****, обл. Русе, с площ от 850 кв.м., с масивна жилищна сграда, за което
е отреден парцел XI - 273, в кв. 38 по плана на гр. *****, общ. *****, обл.
Русе, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ VIII- 273 и УПИ VII-
274. (Решение № 414/25.11.1974 г. по гр.д. № 2205/1974 г. на РРС и
Нотариален акт № 7/04.01.1986 г., том I, дело № 22/1986 г. на нотариус при
РРС)
Съгласно Удостоверение за наследници изх. № СП-4806/24.07.2024 г. на
Община *****, след смъртта си на 26.02.2002 г. Ф. А. е оставил за свои
наследници страните и съпругата си Б.И.А., която починала на 17.02.2004 г. и
оставила за свои наследници ответникът А. Ф. А. и ищцата С. Ф. А., което се
установява от Удостоверение за наследници изх. № 32/24.07.2024 г. на Община
*****.
По делото са разпитани трима свидетели за установяване твърденията на
ищцата. Свидетелят Е.Р.А. установява, че познава С. А., тъй като и двамата
живеят в гр. *****, а в съседен имот живее негов далечен роднина. Според
свидетеля ищцата е собственик на процесния имот, защото самата тя така е
заявявала, а при интерес към имота от трети лица, съобщавала, че същият не
се продава. Откакто майката на ищца починала преди 20 години, около 2004 г.
е виждал в имота само С., която започнала в края на 2004 г. да го поддържа,
направила ограда от мрежа, колове и метална врата. Живяла там от края на
2004 г. до 2007 г., като и в момента го поддържа. Тя наемала хора при
поддръжката на имота, идвал трактор да оре, хора да косят, да режат дръвчета,
защото тя не можела, последно преди 3-4 месеца видял - да почистват, да орат
градината, сеят картофи. Не знае някой да е предявявал претенции за
собственост към имота. Чувал е, че ищцата има брат, но никога не го е
виждал.
От показанията на Н.А.. И. се установява, че познава С. А. от своите
сватове, които живеят близо до нейния имот, където я е виждал да работи из
двора, както и да наема хора да и помагат. От близките си знае, че имотът
неин - тя така им е казвала. Имало хора, които се връщат от чужбина и искали
да го купят, но тя им казвала, че не се продава. Имотът имал ограда от телена
мрежа и желязна вратата с катинар. Къщата била едноетажна и подходяща за
живеене. От нейните съседи е чувал, че тя има брат, но нищо не знае за него и
не го е виждал.
Н.М.Ш., дъщеря на ищцата, изнася данни, че процесният имот е
наследствена от бащата на майка и. Наследила го е през 2004 г., когато
починала баба и. В началото градината се била занемарила, но ищцата
2
започнала да ходи често там, да чисти, да поддържа имота. След това
направила ремонт, за да има хубава стая и да може да си почива, поставена
била мрежеста ограда и две колони от бетон, за да се закрепи желязната врата,
която да се заключва, като майка и държала ключа. Къщата била едноетажна,
долу имало маза, а горе три стаи. Ищцата ангажирала хора, които да идват да
й помагат в поддръжката на имота – за копане, за оране. Когато имала време и
свидетелката помагала на майка си в градината. Майка и живеела в имота,
предимно през лятото, когато било по-топло. Никой не бил идвал с претенции
за собственост на имота. Знае, че майка и има брат, но не го познава. Бил в
чужбина, но никой не знае точно къде. Той имал и син и жена, с която е
разведен. Със сина му нямали връзка от много години, откакто баща му го
нямало - от преди 2000 г., дори не го познавала, защото вуйчо и от много
години не си говорел с баба и дядо .
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като отчита
възможната заинтересованост на св. Ш. по реда на чл. 172 ГПК и ги намира за
добросъвестно депозирани и годни да послужат за формиране на
правосъдната воля по релевантните за спора въпроси, като същите се
подкрепят от показанията на незаинтересованите свидетели и от писмените
доказателства.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя,
а непрекъснатото владение в продължение на десет години води до
придобиване право на собственост върху недвижимия имот от страна
владелеца. Владението включва два елемента – обективен или упражняваната
фактическа власт, и субективен - намерението за своене, което също следва да
се обективира в действителността чрез изрични правни действия или
конклудентни фактически действия. С ТР № 4/2012 г. на ОСКГ на ВКС се
обоснова извод, че изтичането на срока на придобиваната давност не води
автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на
недвижим имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо
позоваването от владелеца на изтичането й чрез предявяване на иск за
собственост, възражение срещу предявен такъв иск или чрез снабдяването с
нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена проверка на
основание давностно владение. При такова позоваване, правните последици, а
именно - придобиване на вещното право, се зачитат от момента на изтичане на
законно определения срок.
Според Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г., тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, ВКС, разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в отношенията
между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху
съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване
сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на
идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в
3
качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията
трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на
останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор
за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение
да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите
сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се
манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен
случай. (в този смисъл- Решение № 161 от 19.07.2013 г., по гр. д.. № 1163/2013
г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС)
В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху
съсобствен сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа
власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет
години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си
да свои имота. (Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2013
г., II г. о., ГК). В този смисъл са и решение № 291/9.08.2010 г., постановено по
гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС, решение № 270/20.05.2010 г.,
постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на ВКС.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им
във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее
техните идеални части за себе си.
Макар и завладяването на частите на останалите съсобственици и
промяната на намерението за своене за себе си да е необходимо да се сведе до
знанието на останалите съсобственици, това правило може да има
изключение, ако това е било обективно невъзможно. В настоящия случай е
била налице такава обективна невъзможност за манифестиране на
намерението на ищцата да владее частта на ответника и тази нейна воля да
стигне до него, доколкото както се установи от свидетелските показания на
разпитаните свидетели отпреди 2000 г. ответникът не е бил в контакт със
своите роднини, не се е разбирал с родителите си – наследодатели на страните
и никой не го е виждал от дълго време. Въпреки, че са брат и сетра, ищцата не
поддържа контакт с него и не знае къде пребивава, за да може да е обективно
възможно манифестирането на намерението за своене на частта,
принадлежаща на другия съсобственик.
4
По изложените съображения изводът на съда е, че е било обективно
невъзможно демонстрирането на промяната на намерението за своене на
целия имот спрямо ответника А. А..
Ето защо съдът приема, че ответникът е изгубил собствеността си
върху процесните ½ идеални части от имота, а ищцата ги е придобила по
давност в периода от м. 02.2004 г. до датата на подаване на исковата молба в
съда.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен
като основателен.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищцата разноски за настоящото
производство в размер на 50 лв. заплатена държавна такса, 10 лв. такса за
вписване на исковата молба и 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Ф. А., ЕГН
**********, с адрес гр. *****, обл. Русе, ул. ******, че С. Ф. А., ЕГН
********** с адрес *******, е собственик на ½ от недвижим имот – Дворно
място в гр. *****, обл. Русе, с площ от 850 кв.м., с масивна жилищна сграда,
за което е отреден парцел XI - 273, в кв. 38 по плана на гр. *****, общ. *****,
обл. Русе, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ VIII- 273 и УПИ
VII-274, на основание давностно владение, упражнявано в продължение на
повече от 10 години.
ОСЪЖДА А. Ф. А., ЕГН **********, с адрес гр. *****, обл. Русе, ул.
******, да заплати на С. Ф. А., ЕГН ********** с адрес ******* сумата от
1560 лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5