О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/21.11.2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр. Варна, ХХІХ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия:
Кремена Данаилова,
като
разгледа докладваното частно административно дело №2586/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 134, ал. 5
от ДОПК.
Образувано
е по жалба „Марина пак“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ П.Ж.Б.,
чрез адв. Г.А. срещу Решение № 233/26.10.2022 г. издадено от директор на ТД на
НАП- Варна, с което е отказано възлагането на нова ревизия на „Марина пак“ ЕООД
по искане за изменение на определените на лицето задължения с Ревизионен акт
/РА/ № 03000318007065-091-001/10.07.2019 г. издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – Варна поради липса на основания предвидени в чл.133, ал.2 от ДОПК и като недопустимо
направено от него искане за изменение на РА.
Жалбоподателят
излага следните доводи за незаконосъобразност на оспореното решение: Не е
съобразено с определение № 2980/18.10.2022 г. по адм. дело № 2111/2022 г. на Адм.
съд – Варна, което е със задължителен характер за административния орган. Това
води до недопустимост и неправилност на оспореното решение. Давността за
задълженията установени с процесния РА е прекъсната с издаването му на
10.11.2019 г. и от 11.07.2019 г. е започнала да тече нова давност, която ще
изтече най – рано на 11.07.2024 г. Относно задълженията по ЗДДС за м.01.2017 г.
и ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. не е изтекъл срока по чл.109 от ДОПК. РА е издаден
на основание чл.122 от ДОПК, защото е прието че дружеството е следвало да
подаде декларация по чл.125 от ЗДДС и такава не е подадена.
Ответник
– директор на ТД на НАП – Варна при представяне на административната преписка
ведно с жалбата, подадена чрез него, не е изразил становище по спора.
Съдът установява
следното от фактическа страна:
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318007065-020-001/20.11.2018 г. е
определено да се извърши ревизия на „Марина пак“ ЕООД за корпоративен данък от
01.01.2016 т. до 31.12.2017 г. и ДДС от 01.01.2016 г. до 09.01.2017 г.
Издаден
е Ревизионен доклад № Р-03000318007065-091-001/08.04.2019 г.
Издаден
е РА № Р-03000318007065-091-001/10.07.2019 г., с които са определени задължения
по ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. и ДДС за м.01.2016 г. – 01.2017 г. в общ размер на
268445,95 лева. Била е подадена жалба срещу РА, която е оставена без
разглеждане като просрочена с Решение №239/19.10.2021 г. на директор на Д-я
„ОДОП“ – Варна, като с определение № 31/07.01.2022 г. по адм. дело № 2613/2021
г. на Адм. съд- Варна е отхвърлена частната жалба на „Марина пак“ ЕООД срещу
посоченото решение.
С
Решение по жалба срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 126/29.07.2022 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС №
030991606320433/30.11.2016 г. издаден от орган по приходите, с който е
прекратена регистрацията в специален регистър по ЗДДС считано от 09.01.2017 г.
на „Марина парк“ ЕООД.
Подадена
е молба вх. № 38964-5/05.08.2022 г. от „Марина пак“ ЕООД с искане за изменение
на задължения определени с РА № Р-03000318007065-091-001/10.07.2019 г.
С
Решение № 194/30.08.2022 г. на директор на ТД на НАП – Варна е отказано възлагане
на нова ревизия по установени задължение с РА № Р-03000318007065-091-001/10.07.2019
г. Посоченото решение е отменено с Определение № 2980/18.10.2022 г. по адм.
дело № 2111/2022 г. на Адм. съд – Варна и преписката е върната на директора на
ТД на НАП – Варна за ново произнасяне.
Издадено
е оспореното Решение №233/26.10.2022 г. от директора на ТД на НАП – Варна.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Оспорването
е направено срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна
легитимация. Процесното решение е съобщено на 26.10.2022 г. на жалбоподателя,
жалбата е подадена по пощата на 09.11.2022 г., в срока по чл. 134, ал. 5
от ДОПК
и е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна.
Оспореното
решение е издадено от директор на ТД на НАП – Варна, съобразно предоставената
компетентност с чл.134, ал.4 от ДОПК. В същото са изложени фактически и правни
основания за отказа.
Определение
№ 2980/18.10.2022 г. по адм. дело № 2111/2022 г. на Адм. съд – Варна не се
ползва със сила на присъдено нещо по аргумент на противното на чл.298, ал.1 - 4
от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, но е било задължително за административния орган,
освен при установяване на нови факти и обстоятелства както в случая в определена
част.
Няма
спор между страните, че процесния РА е влязъл в сила. Отменен е акт за дерегистрация
с Решение № 126/29.07.2022 г. на директор на ТД на НАП - Варна. Налице е
основание за изменение за задължения за данъци на съгласно чл.133, ал.2, т.4 от ДОПК. Искането за изменение на задължения за данъци е подадено на 05.08.2022 г.
в тримесечния срок по чл. 134, ал. 3 от ДОПК. Следващата предпоставка на
чл.134, ал.3 от ДОПК за допустимост на искането е да е подадено до изтичане на
срока по чл.109 от ДОПК.
Относно
задълженията по ЗДДС, съгласно чл.125, ал.4 от ЗДДС - Декларациите по ал. 1 и 2
и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят. За задълженията за м.11.2016 г. е
следвало да се подаде декларация до 14.12.2016 г. и съобразно чл.109 от ДОПК, 5
– годишния срок започва от 01.01.2017 г., поради което е изтекъл на 01.01.2022
г.
Правилен
е извода на ответника, че относно задълженията за м.01- м.11.2016 г. искането
не отговаря на изискването да е подадено до изтичане на срока по чл.109 от ДОПК. Законосъобразно в тази част е отказано възлагане на ревизия.
Относно
задължения за ДДС за м.12.2016 г. е следвало да се подаде декларация до
14.01.2017 г. и съобразно чл. 109, ал.1 от ДОПК 5 – годишния срок е започнал да
тече на 01.01.2018 г. и е до 01.01.2023
г. За задължения за ДДС за м.01.2017 г. е следвало да се подаде декларация до
14.02.2017 г. и съобразно чл. 109, ал.1 от ДОПК 5 – годишния срок е започнал да
тече на 01.01.2018 г. и е до 01.01.2023
г.
Относно
задълженията по ЗКПО на основание чл. 92, ал.2 от ЗКПО в приложимата редакция е
следвало да се подаде данъчна декларация до 31.03. на следващата година. За задълженията
по ЗКПО за 2016 г. декларация е било необходимо да се подаде до 31.03.2017 г.,
поради което срокът по чл.109 от ДОПК е започнал да тече от 01.01.2018 г. и е
до 01.01.2023 г., съответно за задълженията по ЗКПО за 2017 г. е до 01.01.2024
г.
Изложеното
обосновава извод, че относно задълженията за м.12.2016 г., м.01.2017 г. по ЗДДС
и за 2016 г., 2017 г. по ЗКПО искането е подадено при спазване на двете
кумулативни предпоставки по чл.134, ал.3 от ДОПК.
Нормата
на чл.134, ал.4 от ДОПК посочва, че директорът на ТД на НАП има правомощие само
да разпореди или откаже мотивирано ревизия. С оглед съдържанието на нормите на
чл.133, ал.2 и чл.134, ал.3 от ДОПК ответника следва да осъществи контрол: 1. За
наличието на основание за изменение на РА и 2.
За допустимостта на искането. Той няма право да анализира, по какъв
начин основанието за изменение на РА ще се отрази върху определените
задължения.
Като
е направил такъв анализ и е приел, че отмяната на акта за дерегистрация няма да
се отрази на установените задължения, защото РА не се основана на акта за
дерегистрация по ЗДДС ответника е излязъл от предоставените му правомощия с
чл.134, ал.4 от ДОПК.
Отделно
от това видно от част ІІІ, т.8.3 от РД /стр. 20-21 от РД/ и част V, т.1 от РД
/стр.29 от РД/ установяванията за задълженията по РА са направени и въз основа
на акта за дерегистрация. Пълен анализ как акта за дерегистрация ще се отрази
на дължимите задължения следва да се извърши в ревизионното производство, което
ще се възложи, поради което в настоящото производство не следва да се събират доказателства
в таза насока и да се анализират.
С
оглед изложеното следва оспореното решение да се отмени в частта, с която е
отказано възлагане на ревизия за м.12.2016 г. и м.01.2017 г. по ЗДДС, и 2016 г.
и 2017 г. по ЗКПО, съответно жалбата да се отхвърли в останалата част.
Делото
не е с материален интерес и в случая не важат правилата на чл.161, ал.1 от ДОПК, а са приложими тези на чл.143, ал.1 от АПК вр. §2 от ДР на ДОПК. С оглед
частичната основателност на жалбата искането на жалбоподателя за присъждане на
сторени разноски – 50 лева дължана такса и възнаграждение за един адвокат с ДДС
в размер на 600 лева /фактура № **********/01.11.2022 г./ е основателно, поради
което на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. §2 от ДОПК и §2а от Наредба №
1/09.07.2004 г., ТД на НАП – Варна следва да бъде осъдена да заплати сумата от
650 лева на жалбоподателя.
Водим
от горното и на основание чл. 134, ал. 5
от ДОПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Решение №
233/26.10.2022 г. издадено от директора на ТД на НАП - Варна, с което е
отказано възлагането на нова ревизия на „Марина пак“ ЕООД по искане за
изменение на определените на лицето задължения с Ревизионен акт №
03000318007065-091-001/10.07.2019 г. издаден от органи по приходите при ТД на
НАП – Варна в частта относно
задължения за м.12.2016 г. и м.01.2017 г. по ЗДДС, и за 2016 г. и 2017 г. по
ЗКПО.
ВРЪЩА административната преписка
на ответника в отменената част за произнасяне по молба вх. № 38964-5/05.08.2022
г. от „Марина пак“ ЕООД, като разпореди възлагане на ревизия в частта относно задължения за
м.12.2016 г. и м.01.2017 г. по ЗДДС, и за 2016 г. и 2017 г. по ЗКПО.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата
част.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходи – гр. Варна да заплати в полза на
„Марина пак“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ П.Ж.Б. сумата от
650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Определението
не подлежи на обжалване.
Определението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: