Р Е Ш
Е Н И
Е
№
03.05.2019г. гр.Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав
на 09.04.2019година,
В открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Л.Р.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА
Възз.гр.д.
№ 102 по описа за 2019 година
За
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД гр.София, подадена от пълномощника юр.к. С.Д., против Решение №8/04.01.2019г. на
Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №1516/2018г., с което са
отхвърлени предявените от въззивното
дружество искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът В.А.А. *** дължи на дружеството сумата 858.56лв.-
главница, сумата 116.04лв. - договорна лихва за периода 21.03.2017г. -
18.10.2018г. , лихва за забава в размер на 30.30лв. за периода 21.03.2017г. -
05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
05.02.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №491/2018г. по описа на ЯРС.
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон. Въззивното дружество сочи, че е доказало изцяло основателността и
размера на претенцията си в хода на исковото производство, както и
обстоятелството, че няма постъпили плащания от ответника след сключване на
договора за цесия, при което неправилно районният съд е постановил съдебния си
акт. Излага, че със сключването на договора за цесия е придобил качеството на
кредитор и към исковата молба са приложени уведомления до длъжника за
извършената цесия, като неправилно районният съд приел, че връчването на
уведомленията на назначения на ответника особен представител, не съставлява
надлежно уведомяване на ответника, който не е възразил, че вече е изпълнил на
стария кредитор. Въззивникът сочи съдебна практика на ВКС и е поддържал, че е
положил дължимата грижа и е направил всичко зависещо от него относно уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, при което е неоснователно
да търпи неблагоприятни последици от неполучаване на уведомителните писма за
цесията, още повече, че длъжникът е бил длъжен да уведоми кредитора за всяка
промяна на адреса си. Въззвникът счита, че за разглеждания казус намира
приложение заложения в чл.52, ал.2 от Конституцията принцип и основния принцип
в правото, че "никой не може да черпи права от своето противоправно
поведение".
По горните съображения
въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на районния съд и за
постановяване на ново от окръжния съд по съществото на спора, с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият В.А., чрез особенния
представител адв. К.А., е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба като неоснователна и е настоял за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Изложените съображения са, че не е налице
уведомяване на ответника за извършената цесия, тъй като уведомлението за
цесията е приложение към исковата молба, което е връчено на особения
представител назначен по чл.47 ГПК, но същият не може да приема
материалноправни изявления и има ограничен кръг права за целите на процеса. В
случай на уважаване на жалбата особеният представител прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на въззивника, като моли
въззивното дружество да внесе разноските за особен представител във въззивното
производство.
В о.с.з. въззивното дружество не
изпраща представител, а депозира писмена молба със становище за уважаване на
жалбата.
Особеният представител на
въззиваемия В.А. - адв.А., в с.з. оспорва жалбата и пледира за оставянето й без
уважение.
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт,
поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД гр.София против В.А.А. *** за установяване
съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 858,56лв., за
възнаградителна лихва в размер на 116.04лв. и мораторна лихва за забава върху
главницата в размер на 30,30лв., за които вземания ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В исковата молба ищецът е посочил, че
вземанията му срещу ответника произтичат от договор за цесия от 18.10.2017г.,
сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, което дружество от своя
страна с договор от 14.07.2016г. предоставило на ответника стоков кредит в
размер на сумата общо 1 133,27лв. Ищецът
е поддържал, че крайният срок за издължаване на кредита бил уговорен на
21.07.2018г., но поради неплащане на погасителните вноски по кредита от
ответника, всички вземания на кредитодателя по договора станали предсрочно
изискуеми на основание чл.13, ал.2 от ОУ към договора за кредит, като за настъпилата
предсрочна изискуемост и за извършената цесия длъжникът - ответникът е уведомен
на 10.01.2018г. В евентуално съединяване ищецът е предявил и осъдителен иск за
същите вземания.
От приложеното ч.гр.д. №491/2018г.
по описа на ЯРС се установява, че по същото в полза на ищеца са присъдени
процесните вземания за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва с
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал
на заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК,
като същият е предявен в срок.
В настоящото исково производство
ответникът отново не е намерен на неговия постоянен и настоящ адрес, който
съвпада с посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е
представляван от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
С депозирания отговор на исковата молба особеният представител на ответника е
оспорил иска, като е направил възражение за недействителност на сключения между
страните договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не са спазени
изискванията на чл.8, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-т.12 и т.20 от ЗПК - липсва
представен стандартен европейски формуляр, от който да е установено, че потребителят
е запознат с основните характеристики на съответния кредит; не са посочени
условията за прилагането на лихвения процент по кредита и методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент; не са посочени и взетите предвид
допускания при изчисляване на годишния процент на разходите. Особеният
представител е направил и възражения, че договорът не е обявен за предсрочно
изискуем, както и че не е налице редовно уведомяване на длъжника относно
извършената цесия, съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 14.07.2016г. между "Уникредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД и В.А.А. е сключен договор за стоков кредит №2349452, за
закупуване на стока за сумата 999.00лв. и
застраховка в размер на 134,27лв., като общата сума на кредита възлиза на 1
133,27лв. Към договора са приложени приетите от потребителя Общи условия за
отпускане на потребителски кредит, от които се установява, а и не е налице
спор, че сключеният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, а посочената цел е стоков кредит – кредит, предоставен в
търговски обект, който се отпуска на потребителя с цел закупуване на една или
повече стоки от търговския обект. Съгл. чл.5 от Общите условия, при отпуснат стоков
кредит от УКФ, същият се отпуска за цената на стоката, закупена от потребителя
в търговския обект, при изваждане на първоначалната вноска, ако има такава,
като в този случай сумата по кредита се превежда от УКФ директно към съответния
търговец, от който потребителят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен
от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със
сумата на отпуснатия кредит. Видно е от фактура №**********/14.07.2016г.,
издадена от Техномаркет Ямбол, че ответникът В.А. е закупил стока на обща
стойност с ДДС в размер на 999лв. и начин на плащане чрез Уникредит. „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е издало за целта на Техномаркет уведомление от
14.07.2016г. за сключения с В.А.А. договор № 2349542. Видно е от представената декларация
за приемане на застраховането по застрахователни програми „Защита Макс” или „66
Плюс”, че ответникът е сключил договор за застраховка в полза на "Уникредит
Кънсюмър Файненсинг"ЕАД при невъзможност да обслужва погасителните вноски
по кредита, в случай на настъпване на посочени в договора рискове. Съгласно
условията на сключения договор за стоков кредит, потребителят В.А. е приел да
заплати за отпуснатия му размер на кредита годишна лихва в размер на 25%, при
договорен годишен размер на разходите в размер на 28,06%, като страните са
посочили в абсолютен размер дължимата сума за връщане от потребителя - в размер
на 1 451,52лв., на 24 броя равни
погасителни вноски в размер на по 60,48лв. всяка, по погасителния план, с падеж
на последната погасителна вноска - 21.07.2018г. Съгласно чл.13, ал.1 от ОУ към
сключения договор, страните са приели при забава в плащанията на месечните
дължими суми, потребителят да дължи и законната лихва върху главницата в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни.
От заключението на вещото
лице-икономист, извършило назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на
задълженията си по сключения договор за стоков кредит ответникът е извършил
плащания изцяло на погасителните вноски от 1 до 6 по погасителния план, като и
частично плащане на вноска №7, като
общият размер на внесената сума е 423,36лв., с която е погасена главница в
размер на 274,71лв. и договорна лихва за периода 14.07.2016г.-21.02.2017г. в
размер на 148,57лв., както и 0,08лв. законна лихва за забава. Общият изчислен
от вещото лице размер на дължимите по договора суми възлиза на 858,56лв. - главница
и договорна лихва в размер на 169,68лв. за периода 21.03.2017г.-21.07.2018г.,
като към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.02.2018г.
остатъкът от задължението по процесния договор е в размер на общо 974.60лв., от
който общ размер дължимата главница възлиза на 858.56 лв., договорна лихва за
периода 21.03.2017г. – 18.10.2017г. в размер на 116.04 лв., а размерът на
лихвата за забава върху дължимата главница от 858.56 лв., за периода 21.03.2017г. –
05.02.2018г. е в размер на 76.95лв.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” АД, като
цесионер, и сключения въз основа на него Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2017г. между двете дружества, „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е продало на ищеца вземането си към В.А.А. по приложежение
№1, под №184, в размер на сумата общо 984,88лв., от която сума 858.56лв. –
главница и 126.32лв. – лихва. С пълномощни от 20.12.2016г. и от 18.10.2017г.
цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД да уведомява от негово име съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 от ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които дружеството е цедирало
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамковия договор от 20.12.2016г. и
договора за цесия от 18.10.2017г. Въз основа на пълномощните, ищецът е изпратил
две уведомителни писма до ответника, с които от името на цедента „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД го е уведомил за извършената цесия, както и за това,
че поради просрочие на погасителните вноски, всички вземания по договора за
стоков кредит от 14.07.2016г. са изискуеми в пълен размер, считано от
18.10.2017г. Видно е от обратните разписки, получателят - ответникът не е
получил уведомителните писма, тъй като се е преместил на друг адрес. Същите пълномощни и
уведомления като част от приложенията
към исковата молба, са връчени на особения представител на ответника.
При тази фактическа обстановка, с
обжалваното решение ЯРС е приел, че сключеният между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника договор за стоков кредит се подчинява на нормите на
заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския кредит, като е
приел, че тъй като кредитодателят по този договор не е банкова институция, а
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, постановките по
т.18 от ТР №42013г. на ОСГТК на ВКС са неприложими и кредиторът не е бил длъжен
да отправя уведомление за предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Изложените от съда мотиви са, че тъй като
в случая съгласно чл.13, ал.2 от Общите
условия ответникът е изпаднал в забава автоматично с неплащането на две
последователни погасителни вноски, с изтичане на срока по чл.16 от Общите
условия кредитът е станал предсрочно изискуем в пълен размер. Съдът е приел
още, че вземането на ищеца произтича от сключения договор за цесия, а
позовавайки се на посочена съдебна практика на ВКС е приел, че няма пречка
съобщаването на цесията на длъжника да бъде извършено от цесионера по
пълномощие от цедента, както и че уведомлението за цесията, изходящо от цедента
и приложено към исковата молба на цесионера, което уведомление е достигнало до
длъжника, е факт по чл.235, ал.3 ГПК, който е от значение за спорното право и
следва да бъде съобразен за действието на цесията по отношение на длъжника
съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Независимо от тези изложени доводи, ЯРС е приел, че в
случая ищецът не е материалноправно легитимиран за предявените от него вземания,
тъй като преди предявяване на иска ответникът не е бил уведомен за договора за
цесия, а приложеното към исковата молба уведомление за цесията е връчено на
особения представител на ответника, който обаче може да извършва само
съдопроизводствените действия, но не и тези по разпореждане с предмета на
делото и такива, водещи до промяна в материалното правоотношение като замяната
на кредитора с нов, поради което не е настъпил материалноправния ефект по
чл.99, ал.4 ЗЗД. По тези съображения съдът е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК, като не се е произнесъл по евентуално съединения осъдителен иск за
вземанията.
Решението на ЯРС е валидно и
допустимо, но неправилно. Съображенията за този извод за следните:
Предявеният иск се квалифицира по
чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на 14.07.2016г.
между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е бил сключен договор за
предоставяне на стоков кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК,
като въззивният съд не споделя възражението на особения представител на
ответника, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл.8, чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 от ЗПК.
Договорът от 14.07.2016г., който
е вид договор за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора, включително Общите условия, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия
максимален размер на кредита - в размер на 1133,27лв. и условията за
усвояването му - чрез заплащане на закупена от потребителя стока от търговски
обект и заплащане на застрахователна премия; посочен е годишния лихвен процент
- 25%; посочен е годишния процент на разходите по кредита - 28.06% и общата
дължима от ответника сума в размер на 1 451,52лв; посочен е крайния срок за
издължаване на кредита и условията за издължаване по погасителния план, в който
са посочени броя на погасителните вноски, техния падеж и размера им. Договорен
е фиксиран лихвен процент на годишна
основа, при което не е било необходимо посочване на методика за изчисляване на референтен
лихвен процент, а годишният процент на разходите не е извън границите, посочени
в чл.19, ал.4 ЗПК. Договорено е също и правото на потребителя да получава извлечение
за състоянието на договора - за извършените и предстоящите пращания. Поради
това, не са налице хипотезите по чл.10 и чл.11, ал.1, т.7-т.12 ЗПК, визирани в
чл.22 от ЗПК и сключеният между страните договор е действителен такъв, породил
облигационните си последици. В допълнение следва да се отбележи и че в чл.15,
ал.3 от ОУ към договора ответникът е заявил, че своевременно е получил
преддоговорната информация в съответствие със ЗПК. Действително, липсват данни
тази информация да е предоставена под формата на стандартния европейски
формуляр по чл.5 ,ал.2 ЗПК, но отсъствието на този формуляр не е основание по
чл.22 ЗПК, вр. с чл.8 ЗПК договорът за потребителски кредит да бъде обявен за
недействителен.
По делото е безспорно установено
от писмените доказателства, че „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е изпълнило
договорните си задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е заплатил
цената на закупената от ответника стока и застрахователната премия, като за
факта на изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и спор.
Установено е от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза, което заключение съдът кредитира, че за връщането на кредита
ответникът е заплатил само 6 месечни вноски по погасителния план и частично
седмата погасителна вноска, като след 24.02.2017г. плащания не са извършвани. Ответникът
не установи да е внасял погасителните вноски по погасителния план, при което в
съответствие с правата му по чл.13, ал.2, б."а" от ОУ към договора,
предоставилото кредита дружество е имало право да обяви договора за предсрочно
изискуем, поради непогасяване на две последователни погасителни вноски. По
делото липсват данни да е обявена предсрочната изискуемост на кредита от страна
на стария кредитор, като неправилно районният съд е приел, че предсрочната
изискуемост е настъпила автоматично след изтичане на срока по чл.16 от ОУ,
доколкото такава разпоредба липсва в ОУ към договора за кредит (разпоредбите в
ОУ са от чл.1 до чл.15 - л.12 от делото).
Не се споделя от настоящата
инстанция и приетото от районния съд относно липсата на задължение за кредитора
за уведомяването на ответника за предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно
задължителното за съдилищата ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18,
постигнатата в договора за банков кредит уговорка, че при неплащането на
определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Съгласно същото ТР №4/2013г., уведомяването на длъжника за
настъпилата предсрочна изискуемост за вземането на банката, следва да се
установи, че е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Макар „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД да не е банка и
предоставеният на ответника кредит да не е банков кредит, тъй като дружеството
е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ и предоставя потребителски
кредити, според въззивната инстанция по аналогия изискването за уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост е приложимо и в разглеждания случай, като
цитираната от ЯРС практика на ВКС за неприложимост на ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС - т.18 касае друг вид договори, а не такива за кредит
(В този смисъл е Решение №3/17.04.2019г. на ВКС по т.д.№1831/2017г., II Т.О.). В случая кредиторът „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД не е упражнил правото си по чл.13, ал.2 от ОУ към договора за
кредит и не е обявил кредитът за предсрочно изискуем, като негово изявление в
посочения смисъл не е доведено до знанието на ответника до подаване на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Видно е обаче от договора
за стоков кредит и погасителния план към него, че всички погасителни вноски са
с настъпил падеж към 21.07.2018г., т.е. към момента на приключване на съдебното
дирене пред първата и пред настоящата инстанция. При тези данни и тъй като вземането,
което е в предмета на иска е формирано от вноските с настъпил вече падеж,
приложение намират разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР №8/2017г. по
т.д.№8/2017г., според които предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за
установяване на дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По делото със заключението на
вещото лице- икономист е установено задължението на ответника по договора за стоков кредит към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер
на: 858,56 лв. за главница, 116.04лв за договорна лихва за периода 21.03.2017г.
- 18.10.2017г., т.е. в по-малък размер от договорната лихва по погасителния
план - в размер на 169,68лв., и за законна лихва за забава върху главницата в
размер на 30,30лв. за периода от 21.03.2017г. до подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, т.е. в по-малък размер от законната лихва, която е в размер на 76.95лв.
Поради това, предявения иск за установяване вземанията на ищеца за сумите -
главница от 858, 56лв., договорна лихва от 116,04лв. и законна лихва от
30,30лв., както и за законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2018г.,
е основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло.
Въззивната инстанция намира, че
ищецът "Агенция за събиране на вземания"ЕАД е установил качеството си
на кредитор спрямо ответника за посочените вземания, придобити по договора за
цесия, сключен с дружеството "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД. ЯОС
споделя мотивите на първата инстанция и посочената трайна практика на ВКС, че
цесията на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато предишният
кредитор, цедента, му съобщи за станалото прехвърляне. Съобщението до длъжника,
направено от новия кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но
предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи
на длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изхождащо от
цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника,
съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява
релевантен за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на
основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В случая старият кредитор
"Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД е упълномощил новия кредитор -
ищеца, да уведоми от негово име длъжника - ответника за извършената цесия.
Такова уведомяване не е осъществено до подаването на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и до датата на предявяване на настоящия иск, но
уведомлението до ответника за цесията е приложено към исковата молба на ищеца и
е връчено на особения представител на ответника, с което факта на съобщаване на
цесията е осъществен и следва да бъде зачетен.
Не се споделят мотивите на районния съд, че връчването на уведомлението
за цесията на особения представител не е произвело материалноправно действие,
поради особения характер на представителството на назначения от съда по чл.47,
ал.6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Разпоредбата
на чл.45 ГПК установява правилото, че връчването на представител се смята за
лично връчване. Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата
"представител", без да разграничава представителната власт на
представителя от какво произтича - от упълномощаване или по силата на закона -
от акт на съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е
приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая
ответникът лично е уведомен за извършената цесия. В този смисъл е постановеното
от ВКС Решение №198/18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на I-во Т.О.
- че връчването на
материалноправно изявление на особения представител, представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. Настоящата инстанция споделя именно това
дадено от ВКС разрешение по разглеждания въпрос, което е в съответствие с
нормата на чл.45 ГПК, като не възприема сочената от районния съд практика на
СГС и БАС.
В обобщение, въззивната инстанция
приема, че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т.к.
уведомлението за цесията, приложено към исковата молба на цесионера е
достигнало до длъжника и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника от
този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил
след предявяване на иска и на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде
съобразен от съда. Вземането на ищеца за главница, договорна лихва и законна
лихва е дължимо, въпреки че предсрочната изискуемост на договора за стоков
кредит не е била обявена на длъжника - ответника преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, тъй като това вземане е формирано от
вноските по погасителния план по договора за кредит, като всички вноски са с
настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене и пред първата, и
пред настоящата инстанция. Поради това, установителният иск по чл.422 ГПК за
вземането на ищеца следва да бъде уважен изцяло.
Като е отхвърлил иска по чл.422,
ал.1 ГПК, ЯРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и да
се постанови ново от въззивния съд, с което искът да бъде уважен за главница в
размер на 858.56 лева, договорна лихва за периода 21.03.2017г. - 18.10.2017г. в
размер на 116.04 лева, законна лихва за забава върху главницата за периода
21.03.2017г. - 05.02.2018г. в размер на 30.30лева и законната лихва върху
главницата от 05.02.2018г. При уважаване на установителния иск съдът не следва
да се произнася по евентуално съединения осъдителен иск.
При този изход на спора, ищецът
има право да му бъдат присъдени всички направени от него разноски - в заповедното
производство в размер на 75 лева и в исковото производството пред първата и
въззивната инстанции - в размер общо на 967.84 лева (655.34 лева разноски пред
първата инстанция, включващи 125лв. - ДТ, възнаграждение за особен представител
на ответника - 300.34 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 130 лева и
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100лева, както и 312.50 лева
разноски пред въззивната инстанция, включващи 62.50лв.-ДТ, 150лв.
възнаграждение за особен представител на ответника и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение на ищеца).
Водим от изложеното, Я О С
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №8/04.01.2019г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д.№1516/2018г., с което са отхвърлени
предявените от "Агенция за събиране на вземания"ЕАД против В.А.А.
искове по чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата 858.56 лева -
главница, за сумата 116.04 лева - договорна лихва за периода 21.03.2017г. -
18.10.2017г. , лихва за забава в размер на 30.30 лева за периода 21.03.2017г. -
05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.02.2018г. до
окончателното й изплащане И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА
предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и
чл.86 ЗЗД И ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на В.А.А. ***, с ЕГН **********, че същият дължи на "Агенция за
събиране на вземания"ЕАД гр.София, бул."Д-р Петър Дертлиев" №25,
офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, с ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Н.Т.С. и М. Д. Д., сумите: 858.56 лева - главница,
116.04 лева договорна лихва за периода 21.03.2017г. - 18.10.2017г., 30.30 лева
- лихва за забава върху главницата за периода 21.03.2017г.-05.02.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2018г. до окончателното
й изплащане, които суми произтичат от договор за стоков кредит от 14.07.2016г.,
сключен с "Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №491/2018г. по описа на
ЯРС.
ОСЪЖДА В.А.А.
***, с посочени данни за адрес и ЕГН, да заплати на "Агенция за събиране
на вземания"ЕАД, с посочени данни за седалище, адрес на управление, ЕИК и
представители, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №491/2018г. на ЯРС в
размер на сумата 75лева и разноски в
настоящото исково производство пред първата и въззивната инстанции в размер на
сумата общо 967.84 лева.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.