Решение по дело №232/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.С.А. с ЕГН–********** ***, против решение № 33/ 16.05.2024 г., постановено по АНД № 26 по описа за 2022 г. на Районен съд – Дулово, с което по предложение на Директора на Регионална дирекция по горите-Русе (РДГ-Русе) по чл. 58а от ЗАНН и на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите на касатора е наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 40 часа за срок от една година.

С постъпилата жалба се поддържат в условията на евентуалност две искания - за отмяна на съдебното решение и съответно за оправдаване на лицето, както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, след отмяна на оспореното пред АС-Силистра решение. Главните касационни доводи в жалбата са свързани с твърдения за необоснованост на съдебния акт като се изтъква, че анализът на събраните по делото доказателства не води до извод за извършено нарушение от касатора. Сочи се противоречие с материалния закон, като се твърди, че липсва повторност на деянието, респ. предпоставка за приложението на чл. 266, ал. 3 от ЗГ, и че НП № 191/19.02.2021 г. на Директора на РДГ-Русе не е влязло в сила поради нередовното му връчване. Като последица от уважаване на жалбата се претендира присъждане на направените по делото разноски пред първата инстанция.

Ответната страна – Директорът на Регионална дирекция по горите- Русе, представляван в производството от гл. юриск. в РДГ-Русе Б. Я., счита, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Силистра изразява становище, че жалбата е допустима, но неоснователна и решението на първата инстанция следва да се потвърди. В условията на евентуалност застъпва становището, че актът не е мотивиран в достатъчна степен и счита, че са налице предпоставки за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС- Дулово.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение Дуловският районен съд, по предложение на Директора на РДГ-Русе по чл. 58а от ЗАНН и на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за горите, е наложил на касатора административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 40 часа за срок от една година.

Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020 г.) наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“ може да бъде наложено за административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, а също и самостоятелно или кумулативно с друго наказание по ал. 1 на същия член, т. е да се наложи кумулативно с наказанията обществено порицание, глоба или временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

По силата на § 49 от ЗИДЗАНН (Oбн., ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) безвъзмездният труд в полза на обществото е предвиден изрично като отделно административно наказание в Закона за горите като алтернатива на глобата в случаите на повторно извършени нарушения по чл. 258, 260, 266 и 272 от същия закон.

Чл. 58а от ЗАНН предвижда, че в случаите, в които за административното нарушение е предвидено да се налага безвъзмезден труд в полза на обществото, длъжностното лице по чл. 37, ал. 1 от ЗАНН изпраща преписката на административнонаказващия орган, който я внася за решаване в съответния районен съд в тридневен срок от получаването й.

В настоящия случай на касатора е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия СЦ 22, № 000205 от 05.01.2022 г. от служител на ТП ДЛС „Каракуз“ Дулово, с който му е повдигнато административно обвинение за извършено нарушение на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ за това, че е извършил сеч без писмено позволително. Директорът на РДГ-Русе, който има качеството на административнонаказващ орган, е преценил, че деянието е извършено в условията на повторност, поради което на основание чл. 58а от ЗАНН е внесъл предложение за санкциониране на касатора в Районен съд-Дулово на 09.02.2022 г., прилагайки към него образуваната административнонаказателна преписка, съдържаща съставения АУАН, справка от информационна система в табличен вид за извършени нарушения и наложени наказания на касатора от Директора на РДГ-Русе в периода 2019-2021 г., както и заверен препис от влязло в сила наказателно постановление № 191 от 19.02.2021 г. срещу касатора, във връзка с доказването на повторност на извършеното нарушение.

Повече от две години след внасянето на предложението на директора на РДГ-Русе за санкциониране на лицето, първоинстанционният съд е насрочил съдебно заседание за 16.05.2024 г., в което е дал ход на делото, допуснал е посочените доказателства, изслушал е съдебните прения и е обявил, че ще се произнесе с решение. Макар според протокола решението да е обявено в съдебно заседание, видно от автоматично генерираната информация върху него е обстоятелството, че актът е постановен на 27.05.2024 г.

Решението на съда, което по съществото си е санкционен акт по ЗАНН, е постановено две години и четири месеца след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, с който е образувано производството. Доколкото за налагането на административното наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ не са предвидени срокове, различни от установените в чл. 34 от ЗАНН, няма основание да се изключи приложимостта им. Производството по налагане на административни наказания обичайно обхваща две задължителни фази: фаза по установяване на административното нарушение и фаза по налагане на административното наказание. Разликата в процедурата при налагането на административното наказание по чл. 13, ал. 2 ЗАНН спрямо останалите наказания по чл. 13, ал. 1 от ЗАНН е в компетентността на наказващия орган. Предвидено е, че такъв е съдия от съответния районен съд, като тази компетентност предопределя предвидените особени правила за разглеждане на преписката, регламентирани в чл. 58б от ЗАНН, в които правила обаче не е предвидено отклонение от общите положения, посочени в Раздел първи на Глава трета от ЗАНН, обхващащи разпоредбите от чл. 33 до чл. 35 от ЗАНН, приложими за всички санкционни производства. В тази връзка районният съд е следвало да се съобрази с предвидения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и да постанови решението си в шестмесечен срок от съставянето на акта. След изтичането на този срок, който по правната си природа е давностен, се погасява възможността да бъдат реализирани правомощия по възникналото административнонаказателно правоотношение (в този смисъл Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС). При констатация за пропускането на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от страна на съда при налагането на наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“, е безпредметно обсъждането на фактическата обстановка, обективната и субективната страна на деянието. Допуснатото нарушение на процесуалните правила от страна на съда, в качеството му на наказващ орган, съставлява процесуално нарушение, за което настоящата инстанция следи служебно (т. 12 от ППВС № 10/1973 г.) и което е основание за отмяна на постановения санкционен акт и за прекратяване на образуваното административнонаказателно производство по съставения срещу касатора АУАН серия СЦ 22, № 000205 от 05.01.2022 г.

Въпреки отмяната на съдебното решение, в случая не са налице предпоставки за реализиране на отговорността за разноски на ответния орган, тъй като изходът на делото не е обусловен от негови незаконосъобразни действия.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 63а от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, Административен съд Силистра

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 33 от 16.05.2024 г., постановено по АНД № 26 по описа за 2022 г. на Районен съд – Дулово.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия СЦ 22, № 000205 от 05.01.2022 г., съставен от служител на ТП ДЛС „Каракуз“ Дулово.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: