№ 81
гр. Разград, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20233330101614 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл. 55 вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от "Инвоитикс аг - кюн България" КЧТ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. България № 51Б, an. офис
В5, дружество-клон на Инвоитикс АГ - акционерно дружество, с която е предявен иск срещу
"ИСВЕЛ ГРУП" ЕООД ЕИК *********, съдебен адрес: гр. Разград, бул. „ Северен
Булевард" № 46, бл. 3,вх. 1, an. 9, управител и представляващ М.М., за връщане на получено
с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Ищецът твърди, че по силата на рамков
договор с ответното дружество, последното е заявило за изкупуване свои вземания,
произтичащи от осъществени транспортни услуги на стоки по шосе, от определени
длъжници, по общо 9 бр. Фактури. Твърди, че одобрените за изкупуване вземания са
заплатени на ответното дружество с 5 бр. платежни нареждания, в сроковете уговорени в
рамковия договор, с размер общо 11 253, 01 евро. Сочи, че ответното дружество не е
изпълнило задълженията си по рамковия договор - да не изпраща свои фактури на
длъжниците, за вземанията, които са заявени за изкупуване от "Инвоитикс аг - кюн
България". Следвало е и съобразно чл. 5, б. Е от Договора "ИСВЕЛ ГРУП" ЕООД да
разпише договора за цесия, и да изпрати лично на длъжника фактура генерирана от
"Инвоитикс аг - кюн България", съдържаща уведомление по реда на чл. 99, ал, 3 от ЗЗД.
Твърди, че освен полученото заплащане от Инвоитикс АГ за изкупуване на задълженията по
посочените фактури, ответното дружество е изпратило своите фактури и на крайните
длъжници, които са заплатили директно по тях по сметка на "ИСВЕЛ ГРУП" ЕООД.
Твърди, че ответното дружество е получило два пъти стойността на част от фактурите, като
се е обогатило за сметка на Инвоитикс АГ , поради получаване на посочената парична сума
с оглед на неосъществено или отпаднало основание. Прилага писмени доказателства:
Договор за фактуриране, обработка на плащанията, управление на вземания и услуги по
закупуване на фактури от 01 март 2023г.; Платежни нареждания -5бр.; Таблица извлечение
от счетоводство на ищеца за баланс на задълженията на ответното дружество, пълномощно
и държавна такса. Ищецът е поискал налагане на обезпечение на заведения иск, обосновал
искането си и внесъл определената от съда гаранция, във връзка с което с Определение
920/25.09.2023г е допуснато обезпечаване на иска до размера на претенцията. Иска
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, определен е депозит за възнаграждение на
вещо лице, който не е внесен от ищеца и експертиза не е назначена.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника чрез Е.В.А. –
упълномощено лице, находящо се на адреса на управление и седалище на ответното
дружество. В срока по чл.131 от ГПК "ИСВЕЛ ГРУП" ЕООД не е депозирал писмен
отговор.
1
С изрична молба, ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение и е
представил списък с разноски.
Съдът счита, че предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 248 ГПК са
налице – на ответника е указана тази възможност, той не е представил становище и не се
явява и не изпраща представител в о.с.з., проведено на 09.01.2024г. и от представените
доказателства може да се направи вероятен извод, че искът е основателен.
Основателно е и искането за присъждане на съдебни разноски - на основание чл.78, ал.1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца: 671,15 лева разноски
за държавна такса, както и 2876 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което са представени доказателства - договор за правна помощ. По отношение
на размера на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че същото следва да бъде
присъдено изцяло, с оглед уважаването на иска. В рамките на настоящото производство, с
Определение №920/25.09.2023г е допуснато обезпечение чрез налагане запор на банкови
сметки. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. По обезпечителното производство ищецът е направил и претендира разноски в
размер на 112,60 лв., за доказване на които е представил платежно нареждане по сметка на
ЧСИ Деян Драганов с основание изп.дело № 857/2023г.
Разноските в исковото и обезпечително производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва
да се присъдят в пълен размер.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ИСВЕЛ ГРУП" ЕООД ЕИК *********, съдебен адрес: гр. Разград, бул. „Северен
Булевард" № 46, бл. 3,вх. 1, an. 9, управител и представляващ М.М., да заплати на
"Инвоитикс аг - клон България" КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, бул. България № 51Б, an. офис В5, дружество-клон на Инвоитикс
АГ - акционерно дружество, СУМАТА от 8604,51 евро /осем хиляди шестстотин и четири
евро и петдесет и един евро цента/ с левова равностойност 16828,95 лв. /шестнадесет
хиляди осемстотин двадесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/ – главница,
представляваща връщане на сума, получена на отпаднало или несъществуващо основание от
ответника, с която същия неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА "ИСВЕЛ ГРУП" ЕООД ЕИК *********, съдебен адрес: гр. Разград, бул. „Северен
Булевард" № 46, бл. 3,вх. 1, an. 9, управител и представляващ М.М., да заплати на
"Инвоитикс аг - клон България" КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н Триадица, бул. България № 51Б, an. офис В5, дружество-клон на Инвоитикс
АГ - акционерно дружество, СУМАТА от 3 659,75 лв. /три хиляди шестстотин петдесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки/ – разноски, представляващи заплатена ДТ, адв.
възнаграждение и разноски по налагане на допуснатото обезпечение.
Решението не подлежи на обжалване, като постановено при условията на чл.239 от ГПК. На
основание чл. 240, ал.1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу решението - може да
иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да участва в делото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2