РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
171
гр. Пловдив, 27 януари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на
прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 2133
по описа за 2020 год. на
Административен съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е
по искова молба, предявена от Р.И.
Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 80 000 лв., за
претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периода от 01.10.2015г. до датата на предявяване на
исковата молба, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив,
изразяващи се в лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има
дървеници и хлебарки, липсва течаща топла и студена вода) и липса на достъп до
медицинска помощ, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Ответникът -
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. В
писмен отговор претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност
на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.
От събраните
по делото доказателства се установява, че Р.И.
Д. търпял наказание лишаване от свобода. От приложено по делото становище /л.39/
е видно, че пребивава в Затвора-Пловдив в периода от 07.05.2007 г. до 17.09.2020
г., която дата е и датата на постъпване на исковата молба в Административен
съд-Пловдив.
По делото са
постъпили два броя становища и справка с рег.№ 8187/21.09.2020г., съдържащи
информация за помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните размери и
брой настанени в тях лишени от свобода при капацитет от 4 кв.м. /л.33, 37 и
39-41 /.
В постъпило Становище от 18.09.2020г. /л.39/ се твърди,
че Р.Д. *** на 07.05.2007г., с начало на изтърпяване на наказанието
10.01.2007г., при първоначален строг режим от 18.05.2007г. С Протокол
№384/04.02.2016г. е преведен в ЗО „Хеброс”. Със Заповед № 504/25.03.2016г. е
преместен в ЗО „Смолян”, където е пребивавал до 21.07.2020г., когато е върнат в
Затвора гр.Пловдив.
В становище от 30.09.2020г. от ЗО „Смолян” се сочи, че
Д. е преведен там на 29.03.2016г. С оглед здравословното му състояние е
настанен в стая №203 /стационар/, с площ 25,69 св.м., предвидена за настаняване
на шест лица. Стаята е обзаведена, разполага със собствен санитарен възел /баня
и тоалетна/ с размери 170см./144см., която се отоплява с два броя радиатори.
Помещението разполага с два прозореца с размери 165см./177см. Достъпът до
течаща топла и студена вода е постоянен. По време на престоя на Д. в стационара
не са настанявани повече от четирима лишени от свобода /включително ищеца/. В
помещението е извършван планов ремонт, включително на бойлера в банята. На Р.Д.
е подсигурен „социален асистент”, който да го подпомага в ежедневието. В
периода, след обявяване на извънредните епидемични мерки през м.март 2020г., до
привеждането му обратно в Затвора Пловдив /21.07.2020г./ Д. е преместен в стая
№211, с размери 16,75 кв.м., в която е
предвидено да се настаняват до четирима лишени от свобода. За времето на
пребиваване на ищеца в стая №21 не са били настанявани повече от четирима
л.св., включително Д.. Стаята не разполага със санитарен възел, като през деня
лишените от свобода, настанени там използвали общата за етажа тоалетна , а през
нощта тоалетната на съседната стая. Р.Д. е имал постоянен достъп до течаща
студена вода в общите помещения на стационара, а достъп до течаща вода му е
осигуряван два пъти в седмицата по график, в общото помещение находящо се на
втория етаж. По време на престоя в ЗО „Смолян” с Д. е водена индивидуална
работа. Със Заповед №50/15.01.2018г. е назначен на доброволен труд, на длъжност
„библиотекар”. За времето на престоя му в 1-ва група са били проведени седем
специализирани групови програми, към които обаче Д. не е проявил интерес.
От 21.07.2020 е приведен в Затвора Пловдив. С протокол
№3945/21.07.2020г. Д. е настанен на пост VI, стая №3,
където е пребивавал до 17.09.2020г. – площ без санитарен възел 15.81 кв.м.; прозорец
с размери 1,00 м./1,00 м. Помещението е преходно към стая №4, където се намира
санитарния възел с площ 2,99 кв.м. и прозорец 0,30/1,10 м.
От 21.07.2020г. до 27.08.2020г. в стая №3 на пост VI са били
настанени трима лишени от свобода. От 28.08.2020г. до 17.09.2020г. стая №3 на
пост VI са били
настанени четирима лишени от свобода.
Поради инвалидизацията му и във връзка с негова молба,
на Д. е осигурено изпиране на дрехите. с протокол №5135/25.09.2020г. /л.54/ му
е назначен личен социален асистент, който да го подпомага в ежедневието.
В Докладна записка от д-р Румяна Даскалова МЦ при
Затвора-Пловдив е посочено, че на л.св. Р.Д. са извършвани медицински прегледи
от 2010г. до 2015г. От 2015г. до 2020г. няма извършени консултации. Прилажена е
и медицинска документация /л.42-46/.
Представени са 12 бр. протоколи за извършване на
обезпаразитяване и дезинсекция /л.67-78/.
По делото в
съдебно заседание, проведено на 26.11.2020г., чрез видео-конферентна връзка са
разпитани свидетелите А.А.Е. и А.В.Р.. Свидетелят Е. сочи, че с ищеца се познават от 11-14 години. Били заедно
3-4 години в Затвора-Пловдив в една килия. През 2008г. в една килия били
настанени заедно 12-14 човека, която отговаряла на не повече от 4-5 човека.
Сутрин, когато ходели до тоалетна имало само студена вода. В килията имало
дървеници, хлебарки и мишки. Свидетелят Р. сочи, че познава Д. от 14 години.
Били настанени в една килия няколко пъти. От 2007г. до 2012г. в една килия с
размери 20-25 кв.м. били настанени заедно 12-14 човека. Било пълно с дървеници
и хлебарки. Топла вода никога не е имало. Тогава Д. не се е оплаквал.
Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие
за установено следното:
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание
лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за
упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Р.Д. *** на 07.05.2007г., с начало на
изтърпяване на наказанието 10.01.2007г., при първоначален строг режим от
18.05.2007г. С Протокол №384/04.02.2016г. е преведен в ЗО „Хеброс”. Със Заповед
№ 504/25.03.2016г. е преместен в ЗО „Смолян”, където е пребивавал до
21.07.2020г., когато е върнат в Затвора гр.Пловдив, където е пребивавал до 27.08.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/.
При това положение и с оглед посочени в исковата молба
периоди, възведените в обстоятелствената ѝ част твърдения за допуснати
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода от Д., ще следва да бъдат разглеждани, както следва: за Затвора
гр.Пловдив от 01.01.2015г. до 04.02.2016г.;
за ЗО „Хеброс” от 04.02.2016г. до 25.03.2016г.; за ЗО „Смолян” от 25.03.2016г. до
21.07.2020г.; за Затвора гр.Пловдив от 21.07.2020г. до 27.08.2020г. /датата на
предявяване на исковата молба/.
Това от своя страна определя като пасивно, материално
и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция
за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване
от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения
за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването
минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е
по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на
понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила,
а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни
елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва
да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно
движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в
затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на
решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които
е обитавал Д. при изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 01.01.2015г.
до 27.08.2020г. /датата на предявяване на исковата молба/, не са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща вода, не е осигурен пряк достъп на
дневна светлина и възможност за проветряване.
Установява се, че в периода 01.01.2015г. до 27.08.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/, когато е пребивавал в Затвора гр.
Пловдив, ЗО „Хеброс” и ЗО „Смолян”, Д. е обитавал помещения, в които за всеки
от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. Изключение
прави периода от 21.07.2020г. до 27.08.2020г., когато в стая №3 на пост VI при квадратура от 15,81 кв.м. са били настанени трима
лишени от свобода.
Действително, от твърденията на ищеца и от
свидетелските показания следва да се приеме, че тези помещения са с лоши битови
и хигиенни условия, независещи от лишените от свобода, настанени там.
Съдът, приема за доказано и наличието на паразити -
дървеници и хлебарки, както и мишки в този период, доколкото от страна на
ответника се представиха частични доказателства за извършвани дезинфекция,
дезинсекция и дератизация.
По отношение
твърденията за влошеното здравословно състояние на Д. и твърденията в тази връзка,
че условията в Затвора-Пловдив за него са по-тежки отколкото за другите
затворници, съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, действително се установи, че ищецът е имал здравословен проблем
през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, ЗО
„Хеброс” и ЗО „Смолян”, но безспорно се установи, че на Д. не е било отказано
медицинско обслужване и лечение. Нещо повече Станчев е бил настанен в
Медицински център към ЗО „Смолян”, а при пребиваването му в ЗО „Смолян” и в
Затвора-Пловдив му е бил осигурен личен асистент, който да го подпомага в
ежедневието му, а в Затвора-Пловдив по негова молба е било осигурено и изпиране
на дрехите му.
В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка
с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Д. е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на
увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в
размер на 2 700 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от
него неимуществени вреди, като искът до размер на 80 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът не претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение, ето защо съдът не следва да се произнася в тази част.
Юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част на иска,
не следва да се присъжда предвид разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС,
които се явяват специални по отношение на чл.78 ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и
които не предвиждат присъждането на такова, извън случаите на пълно отхвърляне
на исковата претенция. Ето защо, въпреки само частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като законът не предвижда такава
възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Р.И.
Д., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 2
700 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2015г. до 27.08.2020г.
/датата на предявяване на исковата молба/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 80
000 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането, направено от процесуален
представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София
за присъждане на разноски.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/