№ 9760
гр. София, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110172341 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Производството е образувано по подадена от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище
и адрес на управление: С.., срещу „ФИРМА“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., искова молба с вх. на СРС № ./17.12.2021 г., с която е предявен иск за
осъждане на „ФИРМА“ АД да заплати на „ФИРМА“ ЕООД сумата от 5410.08 лв. –
главница, представляваща окончателно плащане за доставка и монтаж на спортна настилка
съгласно Договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм от
25.05.2021 г. и Оферта №. г., неразделна част от договора (в размер на 3790.08 лв.), и цена
на допълнително извършени дейности извън договорените съгласно фактура №
181/09.07.2021 г. и фактура № . г., издадени от „ФИРМА“ ЕООД (в размер на 1620 лв.),
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, както и иск за осъждане на „ФИРМА“ АД да заплати на „ФИРМА“
ЕООД сумата от 541.01 лв. – неустойка за забавено плащане, представляваща 10% от
стойността на договора между страните за периода от 16.07.2021г. до датата на предявяване
на исковата молба в съда – 17.12.2021 г., дължима на основание чл. 20 от договора.
С отговора на исковата молба „ФИРМА“ АД е предявило насрещен иск за осъждането
на „ФИРМА“ ЕООД да му заплати сумата от 7580.16 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди от пълно неизпълнение на Договор №. г. за полагане на качествена
настилка, ведно със законната лихва от датата на предявяването на насрещната искова молба
в съда – 21.02.2022г., до окончателното заплащане на сумата, както и иск за сумата от
758.016 лв. – неустойка за неизпълнение по чл. 19 от договора в размер на 10% от
стойността на същия за периода от 07.06.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба
в съда – 21.02.2022 г. – съгласно уточнителна молба с вх. на СРС № 109810/31.05.2022 г. и
1
уточненията в о.с.з. от 07.07.2022 г.
Ищецът по първоначалния иск „ФИРМА“ ЕООД излага твърдения, че на 25.05.2021
г. е подписал в качеството на „изпълнител“ Договор за доставка и полагане на разливна
тартанова настилка 20 мм с ответника по първоначалния иск – „ФИРМА“ АД, в качеството
му на „възложител“. Договорът имал за предмет доставка и полагане на черна разливна
тартанова настилка 20 мм на обект, находящ се в „ФИРМА“ АД – с адрес в гр. С., с
квадратура 112.8 кв.м., на стойност 6316.80 лв. без ДДС, съгласно Оферта №. г. на
изпълнителя, която е неразделна част от договора (приложение № 1). Поддържа, че на
05.06.2021 г. дружеството изпълнило точно и в срок поръчката по полагане на разливната
настилка, а на 11.06.2021 г. монтирал допълнително, извън договореното по договора,
алуминиеви завършващи лайсни, които, макар и да не са включени в предмета или цената
на договора, били положени от ищеца по искане на представители на ответника. Посочените
алуминиеви лайсни били монтирани за сметка на ищеца, не са платени от ответника, като
последното се отнасяло и за поставянето на рекламни надписи, които също не били
включени в предмета на договора, респ. в крайната цена, но монтажът им бил изпълнен от
ищеца по допълнително възлагане на ответника, направено в имейл кореспонденция.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът не желаел да подпише приемо-предавателен
протокол за приемане на работата, не направил възражения за недостатъци на последната и
не заплатил остатъка от дължимата по договора сума в уговорения тридневен срок от
завършване на СМР.
Излагат се още и твърдения, че след десетдневен период на експлоатация положената
настилка се нарушила, като повърхността и се накъсала поради погрешната и експлоатация
̀̀
не по предназначение, което наложило извършване от страна на ищеца на спешен ремонт
по искане на ответника, който бил изпълнен в периода 15.06 –16.06.2021 г. Твърди се, че на
24.06.2021 г. ответникът организирал официалното откриване на спортната /фитнес/
площадка Street Fitness, на която била положена настилката, и провел спортни мероприятия
на последната, от което следвало, че е приел конклудентно работата по поръчката без
възражения, въвеждайки я в експлоатация.
Поддържа се, че следва ново искане от страна на ответника да се направи поправка
поради нарушената цялост на спортната площадка, вследствие на външни механични сили,
която е извършена от ищеца на 29.06.2021 г., като по искане на ответника е положен
запечатващ полиуретанов слой върху цялата настилка, което ищецът смята за
допълнително възложена извън договора работа, която отново е приета без възражения, не е
заплатена от ответника и за която е отказано да се състави приемо-предавателен протокол.
Ищецът твърди, че е изпратил уведомление на ответника за отпадане на дадената
гаранция по договора заедно с две фактури, както следва: фактура № 181/09.07.2021 г. за
сумата от 3790.08 лв. – сумата за окончателно плащане на доставка и монтаж на настилката;
както и за фактура № . г. сумата от 1620 лв. – стойността на допълнително извършените
СМР по обекта – поправка на механично повредената настилка, поставяне на алуминиевите
лайсни и запечатване с допълнителен слой цялата настилка.
2
Оспорва твърденията на ответника, обективирани в писмо с изх. №257/15.07.2021 г., за
неизпълнение на договора от страна на изпълнителя. Оспорва твърденията на ответника, че
последният е предявил „рекламации“ срещу така извършената работа. Излага подробни
доводи, в това число и позовавайки се на съдебна практика, в насока, че ищцовото
дружество е изпълнило точно и своевременно задълженията си по договора, а ответникът
неправомерно не е заплатил остатъчната сума по договора и стойността на допълнително
възложената работа, макар и конклудентно да е приел работата за точно изпълнена.
Наред с това твърди, че поради неплащане на остатъка от цената по договора в
уговорения срок ответникът е изпаднал в забава и дължи уговорената в чл. 20 от Договора
неустойка за забава в максимален размер от 10% от стойността на договора – 541.01 лв.,
считано от 16.07.2021 г.
Ето защо, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски в
производството.
Ответникът по първоначалния иск – „ФИРМА“ АД, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
представя писмен отговор на исковата молба. Намира предявените искове за процесуално
допустими, но по същество неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията на ищеца, че
извършената по договора работа е приета, както и че ответникът не бил положил дължимата
грижа за опазването на настилката след полагането, като навежда твърдения, че разпоредил
на охранителна фирма да пази обекта, за да няма външно въздействие върху него през нощта
на 05.06.2021 г., макар и това да не е негово договорно задължение. Ответникът, който е
възложител по договора, на 07.06.2021 г. констатирал явни недостатъци по настилката
/назъбена и неизравнена повърхност/ и направил възражения относно качеството на
работата, като в следващите дни наблюдавал появата на нови дефекти, довели до
нарушаване на целостта на настилката. Ответникът поддържа, че ищецът знаел за дефектите
на монтажа, защото на 11.06.2021 г. положил алуминиеви завършващи лайсни, като оспорва
това да е станало по негово възлагане, а по собствен почин на ищеца, който се опитал по
този начин да отстрани дефектите по настилката. Твърди, че поставянето на алуминиевите
лайсни е част от предмета на договора, като неправилно сложените от ищеца лайсни само на
2/3 от дължината на настилката довели до необходимостта ответникът да закупи за своя
сметка допълнителни лайсни, за да довърши настилката. Оспорва твърдението, че монтажът
на рекламните надписи не бил част от предмета на договора, като излага твърдения, че тази
дейност била част от договореното и се включвала във възнаграждението по договора.
Ответникът оспорва твърдението, че не бил подписал приемо-предавателен протокол, тъй
като намира, че не е приемал работата поради множеството и дефекти, за които
̀
своевременно уведомил изпълнителя. Излага доводи, че описаните дефекти са били
известни на изпълнителя и допълнителните монтажни дейности са били предприети по
негова инициатива, за да се опита да отстрани дефектите, като това допълнително доказвало,
че не са действия извън предмета на договора, а опити на изпълнителя да поправи
неизправностите по настилката. Твърди, че не се намира в договорно неизпълнение поради
неплащане на уговореното възнаграждение, защото, за да е дължимо последното, работата
3
трябва да е приета с подписване на приемо-предавателен протокол, който не бил съставен
поради многобройните и своевременни възражения на възложителя за неточно изпълнената
работа. Оспорва твърденията да е възлагал последващи ремонтни дейности, както и да е
приемал спортната площадка в своята фактическа власт. Оспорва и да е предприемал
действия извън обичайната експлоатация на съоръжението, което да е основание за
изпратеното уведомление от страна на ищеца за отпадане на гаранцията за настилката, като
в тази връзка се позовава на чл. 18, ал. от Договора, гласяща, че гаранционният срок на
положената настилка е две години. Поддържа, че не дължи заплащането на претендираната
неустойка за забава, защото такава би започнала да се начислява след приемането на
работата, което би направило задължението му за заплащане на възнаграждение изискуемо,
което в конкретния случай не се е случило. Оспорва и твърдението на ищеца, че няма
направени рекламации от страна на възложителя, като сочи доводи, че многократно е
отправял такива. Претендира разноски в производството.
Ответникът по първоначалния иск – „ФИРМА“ АД, в законовоустановения срок е
предявил срещу „ФИРМА“ ЕООД насрещен иск за сумата от 7580.16 лв. с ДДС –
обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от пълното неизпълнение на
задълженията на „ФИРМА“ ЕООД по договора от 25.05.2021 г., както и за сумата от 758.016
лв. – договорна неустойка в размер на 10% от стойността на договора за периода от
07.06.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от
завеждане на насрещната искова молба в съда до окончателното плащане.
Ищецът по насрещния иск сочи, че след сключването на горепосочения договор от
25.05.2021 г. ответникът по насрещния иск-изпълнител по договора, до момента на
предявяване на исковата молба в съда не е изпълнил задълженията си по договора за
качествено полагане на разливна тартанова настилка без недостатъци, която да предаде на
възложителя-ищец. Излага идентични с отговора на исковата молба доводи за некачествено
извършената работа, която последният не счита за приета. Поддържа, че в качеството си на
възложител е изпълнил задълженията си по договора точно, като своевременно е предявил
възраженията си по повод некачественото полагане на настилката. Намира изпълнената
работа за толкова лоша и некачествена, че я приема за пълно неизпълнение на договора,
като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че му се дължи и неустойка в
размер на 10% от стойността на договора за периода от 07.06.2021 г. до предявяването на
исковата молба в съда – 21.02.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ЕООД е депозирал отговор на насрещната
искова молба, с който счита предявените насрещни искове за недопустими, евентуално –
неоснователни. Сочи, че претендираната неустойка не се дължи, първо, тъй като
изпълнителят бил изправна страна, а неизправна страна бил възложителят, а освен това
страните не били уговаряли подобна неустойка, същата била и прекомерна. Недоказани
били и твърдените да са претърпени от ищеца каквито и да е вреди. Счита, че правото на
възражение по чл. 265 ЗЗД следвало да бъде заявено в 6-месечен срок от извършване на
работата, който срок в случая не бил спазен, поради което и правото на ищеца било
4
преклудирано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По първоначалните искове с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително търговско
правоотношение по договор за изработка; 2) точното изпълнение на възложената по
договора работа от страна на ищеца; 3) предаването на изработеното и приемането му от
ответника; 4) размера на претендираното възнаграждение по договора, вкл. на допълнително
възложената работа; 5) предвидената в договора клауза за неустойка за забава на
плащанията и нейния размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-горе
обстоятелства, както и да докаже възраженията си за некачествено извършена работа, респ.
толкова лошо извършена работа, което се приравнява на пълно неизпълнение.
С определението от 06.05.2022 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за доставка и
полагане на разливна тартанова настилка 20 мм на обект, находящ се в „ФИРМА“ АД, както
и че е заплатено дължимото възнаграждение от възложителя на изпълнителя по първата
вноска в размер от 3790.08 лв. с ДДС (50% аванс) по фактура № ./28.05.2021 г.
Договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му
съществени елементи – работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да
изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за
извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на
договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори
да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – с покана.
Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за
изработка.
Между страните не се спори, а това се установява и от представените писмени
доказателства, че между тях е съществувало валидно облигационно правоотношение по
извършване на СМР – доставка и монтаж на черна разливна тартанова настилка с дебелина
20 мм на обект, находящ се в „ФИРМА“ АД – с адрес в гр. С., с квадратура 112.80 кв.м.,
обективирано в писмен договор № . г.
Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да достави и
положи със свои сили и на свой риск черна разливна тартанова настилка с дебелина 20 мм,
на обект, находящ се в „ФИРМА“ АД – с адрес в гр. С., с квадратура 112.80 кв.м, на
стойност 6316.80 лв. без ДДС съгласно Оферта № . г. на изпълнителя, която е неразделна
5
част от договора (Приложение № 1). Съгласно чл. 2 общата стойност на договорените
работи е 6316.80 лв. без ДДС. В чл. 3, ал. 1 е посочено, че в срок до 3 дни след датата на
подписване на договора възложителят превежда по банков път по сметка на изпълнителя
авансово 50% от стойността на договора – сума в размер на 3158.40 лв. без ДДС, за което
изпълнителят представя проформа фактура. Съгласно ал. 2 в срок до три дни след
извършване на полагането и след датата на приемане на окончателната работа с Приемо-
предавателен протокол по чл. 17 от Договора, възложителят плаща останалите 50% от
цената на Договора – сума в размер на 3158.40 лв. без ДДС.
Съгласно чл. 20 от договора при забавено плащане на договорените суми,
възложителят дължи на изпълнителя неустойка в размер на 0.1% от стойността на
неплатените суми за всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на Договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването
им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива
възражения, работата се счита приета.
Няма спор, че разливната настилка е била положена от изпълнителя „ФИРМА“ ЕООД
на 05.06.2021 г. (събота), както и няма спор, че на тази дата представител на ответното
дружество не е присъствал. В първия работен ден – 07.06.2021 г., възложителят е направил
оглед на свършената работа, като е констатирал недостатъци във връзка с положената
настилка – същата е била наръбена и с неправилна форма, за което е уведомил веднага
изпълнителя по телефона – в този смисъл е приложената кореспондениця по е-мейл /л. 51 от
делото/, вайбър кореспондеция на л. 143 от делото, приложеният снимков материал, както и
показанията на свидетеля П.С., като възложителят се е съгласил да извърши поправка на
положената настилка, като придаде завършен вид чрез поставяне на алуминиеви лайсни.
Това е и причината между страните да не е бил подписан Приемо-предавателен протокол за
приемане на работата. Съдът намира, че по този начин „ФИРМА“ АД законосъобразно е
упражнило правото си по чл. 265 ЗЗД, като е поискал поправяне на работата в даден от него
подходящ срок без заплащане.
Няма спор също така между страните, че приблизително десет дни след поставяне на
настилката целостта е била нарушена, което е наложило спешна поправка на същата от
служители на „ФИРМА“ ЕООД предвид предстоящото официалното събитие по откриване
на спортната площадка на 24.06.2021 г. Спорно е обаче какво е причинило тази повреда,
като ищецът твърди, че това се дължало на неправилно използване на настилката (не по
предназначение), което е довело до нейното увреждане, а ответникът – че това се дължало
на изначално некачествено свършената от изпълнителя работа и че в изпълнение на
уговорките между страните възложителят е следвало да отстрани неизправностите за своя
сметка. По същия начин се поставя въпросът и за втората извършена поправка на
6
настилката на 29.06.2021 г., наложила поставяне на допълнителен полиуретанов слой върху
цялата настилка.
Съдът намира, че в случая допълнителните дейности, извършени от изпълнителя, по
поправка на разливната настилка следва да останат в негова тежест, като за същите не му се
дължи отделно възнаграждение. И това е така, тъй като за констатираните дефекти в
настилката следва да бъде ангажирана неговата гаранционна отговорност, изрично
уговорена в Договора от 25.05.2021 г., чл. 18. Гаранционна отговорност включва
задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени
качества и свойства на вещта, през който период изпълнителят/строителят носи материална
отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за
правилното съхраняване и надлежната употреба. При осъществяване на елементите на
фактическия състав на гаранционната отговорност строителят/изпълнителят е длъжен да
възстанови нормалното функциониране и ползване на обекта, респективно да поправи
недостатъка за своя сметка, освен ако докаже, че са налице основания за освобождаване от
гаранционна отговорност /в този смисъл Решение № 60113 от 11.11.2021 г. по т.д. №
1321/2020 г. на ВКС, II т. о./. Преклудирането на правата на възложителя е последица, която
по начало се свързва с общата отговорност за недостатъци, при която е съществува
задължение за незабавно уведомяване след откриването на недостатъка, а при
гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е
релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение – Решение № 114
от 16.09.2013 г. по т. д. 1075/2011 г. на ВКС, II т. о.
В случая ищецът твърди, че с уведомително писмо, изпратено до ответника на
10.07.2021 г., е заявил, че гаранцията на настилката отпада, тъй като не се използва по
предназначение, като в подкрепа на твърдението си прилага единствено снимков материал
към дата 10.07.2021 г. По делото обаче не се събраха никакви доказателства в подкрепа
твърдението на изпълнителя, че констатираните повреди на настилката към релевантните
дати 15.06-16.06 и 29.06.2021 г. са в резултат на неправилната употреба. Приложеният
снимков материал към дата след констатираните увреждания на настилката не са от естество
да докажат, че повредите на същата се дължат на неправилното съхраняване или употреба.
Не следва друг извод и от показанията на свидетеля П.А., който единствено потвърждава за
констатираните през м. юни допълнителни повреди и наложилите се поправки, но никъде не
заявява, че те са били вследствие неправилно съхраняване или употреба на настилката.
Заключението на приетата съдебно-техническа експертиза безспорно е в смисъл, че по
процесната настилка не се откриват дефекти, но следва да се посочи, че това са изводите на
експерта към датата на огледа и изготвяне на експертизата и няма как от него да се установи
състоянието на настилката към м.юни 2021 г. Напротив, от показанията на другия разпитан
по делото свидетел П.С. по категоричен начин се установява, че самата настилка е имала
ронлив и незавършен вид още след полагането и това е наложило извършването на
допълнителните действия по отстраняване на дефектиралите участъци и закрепването за
земята чрез поставяне на допълнителен слой блиндер. Не се установява тези допълнителни
7
действия да са били извършени по възлагане на ответника при уговорено възнаграждение за
тяхното извършване. Напротив, най-вероятната причина изпълнителят да ги извърши и то
без предварителното заплащане е в изпълнение на договорните си задължения, включващи
отстраняване на дефекти в рамките на договорната му (гаранционна) отговорност.
Неслучайно и фактурата за допълнително извършените дейност е издадена едва на
10.07.2021 г., като същата не е осчетоводена от ответното дружество, видно от приетото и
неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, съдът достига до извод, че ищецът не е доказал в настоящото производство
при условията на пълно и главно доказване предпоставките за отпадане на гаранционната
му отговорност по договора, а оттам следва да се приеме, че не може да претендира отделно
заплащане за извършените от него ремонтни дейности по поправка цялостта на тартарната
настилка, вследствие увреждания, настъпили и поправени в периода 15.06-16.06.2021 г. и
29.06.2021 г.
Предвид изложеното предявеният от ищеца иск за сумата от 1620 лв. – цена на
допълнително извършени дейности извън договорените съгласно фактура № . г., издадена от
„ФИРМА“ ЕООД, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Не така стоят нещата обаче по иска за сумата от 3790.08 лв., представляваща
окончателно плащане за доставка и монтаж на спортна настилка съгласно Договор за
доставка и полагане на разливна тартанова настилка 20 мм от 25.05.2021 г. При всички
случаи след отстраняване на повредите/недостатъците по настилката, работата следва да се
счита приета от изпълнителя, който не е развалил договора, продължил е да я използва по
предназначение и не е имал други възражения и рекламации към същата. Ето защо, най-
късно към 29.06.2021 г. работата е била приета от изпълнителя, а от този момент за него
възниква задължение да заплати и остатъка от уговореното възнаграждение в размер на
3790.08 лв. В практиката на ВКС трайно се приема, че недостатъците в изпълнената работа
не погасяват задължението на възложителя за заплащане на договореното възнаграждение,
а единствено пораждат за него правата по чл. 265 ЗЗД, ал.1 ЗЗД: да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице и да иска намаляване на възнаграждението или по ал.
2: да развали на договора, когато недостатъците на извършената работа са толкова
съществени, че същата е станала негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение – Решение 186 от 30.10.2013 г. по т. д. 820/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 157 от 08.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 на ВКС, ІІ т.о.
Предвид изложеното и доколкото изпълнителят е свършил възложената му работа, а
възложителят е приел конклудентно същата, то за последния се е породило задължението да
заплати сумата от 3790.08 лв., поради което предявеният иск се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Като не е изпълнил в уговорения срок задължението си да заплати остатъка от цената,
ответникът е изпаднал в забава и дължи на основание чл. 20 от договора неустойка,
8
равняваща се на 0,1% от стойността на неплатените суми (3790.08 лв.) за всеки ден забава,
но не повече от 10% от стойността на договора. Съдът намира, че ищецът неправилно
претендира за периода от 16.07.2021 г. до 17.12.2021 г. неустойката в размер на 10% от
общата сума 5410.08 лв., като в нея включва освен стойността по договор в размер на
3790.08 лв. също и стойността на допълнително извършените от него дейности в размер на
общо 1620.00 лв. Тези допълнително извършени дейности, дори да се приеме, че са
извършени по възлагане на ответника, не са част от предмета на сключения на 25.05.2021 г.
договор, а на допълнителни уговорки между страните и задълженията за тяхното заплащане
са възникнали въз основа на други, неформални договори за изработка, със съвсем различен
предмет и обем на правата и задълженията на страните по тях, като по делото няма никакви
данни те да включват в съдържанието си и неустойка за забава при забавено плащане на
възнагражденията по тях. Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен до размер от
379.00 лв. (10% от 3790.08 лв.), а за разликата до пълния предявен размер от 541.01 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
По насрещните иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът по насрещния иск следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1) наличието на договорно правоотношение за доставка на черна разливан
тартанова настилка с ответника; 2) факта на пълно неизпълнение на договора от страна на
ответника; 3) факта и размера на причинените от пълното неизпълнение вреди; 4)
предвидената в договора клауза за претендираната неустойка при неизпълнение на
възложената работа, както и нейния размер; 5) изправността си по договора.
Съдът намира, че не се установи твърдяното от ответника толкова лошо изпълнение от
страна на изпълнителя, което на практика се приравнявало на пълно такова, което да
обосновава присъждане на компенсаторно обезщетение в полза на „ФИРМА“ АД. В този
смисъл е приетото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, от което се установява, че към днешна дата на откритата спортна
площадка с площ от 112.80 кв.м. в „ФИРМА“ АД има положена черна разливан тартанова
настилка, която се използва за фитнес упражнения на открито, като видимо по износването
на отделни места се използва по предназначение. Дефекти и недостатъци не са установени.
Напротив, изпълнителят е извършил възложената му работа с грижата на добрия търговец, с
известни недостатъци, които впоследствие са отстранени и работата е приета и следва да
бъде заплатена от ответника. Предвид установеното изпълнение на задълженията на
„ФИРМА“ ЕООД по договора, не е налице основание за присъждане в полза на ответника
на обезщетение за вредите, които търпи от пълното неизпълнение на договора (каквото от
доказателствата по делото не се установи да е налице). Ето защо, предявеният насрещен иск
за сумата от 7580.16 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Неоснователен се явява и искът за сумата от 758.01 лв. по следните съображения:
Съгласно чл. 19 от Договора за доставка и полагане на разливна тартанова настилка от
9
25.05.2021 г. при неизпълнение или забавено изпълнение спрямо договорения срок
изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,1 % от стойността на
неизпълнените доставки за всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на договора.
Уговорената в договора неустойка за неизпълнение на поети от длъжника задължения
не се дължи, ако кредиторът, който претендира заплащането , е неизправна страна поради
това, че не е изпълнил или не е бил готов да изпълни насрещните си задължения по
договора. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, кредиторът не би могъл да претендира неустойка
за договорно неизпълнение от длъжника, ако самият той не е изпълнил или не е имал
готовност да изпълни насрещните си задължения така, както изисква законът /чл. 63 ЗЗД –
точно, добросъвестно и с грижата на добър стопанин – Решение № 105 от 02.07.2014 г. по
т. д. № 2617/2013 г. на ВКС, II т. о. Ето защо, неустойка се дължи само на изправната
страна – Решение № 450 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 505/2009 г., III г. о.
Съгласно Определение № 427 от 08.08.2017 г. по ч. т. д. № 1187/2017 г. на ВКС, I т. о.
пък неустойка се дължи от неизправната страна по договора само в случаите, когато е
налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена.
Видно от съдържанието на цитираната клауза, страните са уговорили неустойка, която
при тълкуване волята на страните, следва да се определи като такава за пълно неизпълнение,
респ. забавено изпълнение – това се извлича от начина на начисляване на същата –
неустойката по начина, по който е уговорена, съответства на вида на неизпълнението, за
което е предвидена, и е функция на размера на неизпълненото задължение и периода на
неизпълнението. Неустойката не обхваща обезщетяване на вредите от некачественото
изпълнение от страна на „ФИРМА“ ЕООД, тъй като при същото е налице изпълнение, но
то не е в изискуемото качество и не отговаря на изискуемите и общоприети стандарти. В
случая предвид изложеното по-горе съдът достига до извод, че изпълнителят е изпълнил
задълженията си по договора, като е доставил и положил черна разливна тартанова настилка
на процесния обект в уговорения срок. Евентуалните дефекти и възражения, които
възложителят е имал спрямо работата на изпълнителя, обаче, не са основание за
претендиране и дължимост на неустойка, която е уговорена за неизпълнение, респ. забавено
изпълнение, каквито, както се посочи по-горе, не се установиха по делото.
В допълнение и доколкото се установи, че „ФИРМА“ АД не е изпълнило задължението
си да плати остатъка от уговореното възнаграждение по договора, то дружеството безспорно
се явява неизправна страна по същия и няма право да претендира неустойка.
Ето защо, предявеният иск за сумата от 758.01 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора разноски по предявените от „ФИРМА“ ЕООД искове се
дължат на двете страни съразмерно с уважената и съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
10
„ФИРМА“ ЕООД претендира разноски за заплатена държавна такса, депозити за
експертизи, както и заплатено адвокатско възнаграждение по предявените искове в общ
размер на 1646.40 лв., като съразмерно с уважената част от исковете на „ФИРМА“ ЕООД се
следват разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 1153.40 лв. Уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е в рамките на минимума съгласно Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Не следва да се
присъждат в тежест на ответника по първоначалния иск разноските на „ФИРМА“ ООД за
заплатени такси по допуснатото в настоящото производство обезпечение на предявените
искове, тъй като по делото не са представени доказателства за направата на разноски в
размер на 6.90 лв. – платена държавна такса за обезпечителна заповед, както и в размер на
66 лв. – платена държавна такса за налагане на обезпечителни мерки.
По първоначално предявените искове „ФИРМА“ АД има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за СТЕ, като по съразмерност нему се следва
сумата от 134.75 лв.
По предявените насрещни искове „ФИРМА“ АД няма право на разноски при този
изход на спора, а „ФИРМА“ ЕООД няма данни да е сторило разноски във връзка с тези
искове, поради което съдът не присъжда такива в полза на ответното дружество по тези
искове.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да
заплати на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: С.., на
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от
3790.08 лв. – главница, представляваща окончателно плащане за доставка и монтаж на
спортна настилка съгласно Договор за доставка и полагане на разливна тартанова настилка
20 мм от 25.05.2021 г. и Оферта №. г., неразделна част от договора; сумата от 379.00 лв. –
неустойка за забавено плащане по чл. 20 от договора, представляваща 10% от стойността на
договора между страните за периода от 16.07.2021 г. до датата на предявяване на исковата
молба в съда – 17.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда /17.12.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 1153.40 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 266, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1620 лв. – цена на допълнително извършени
дейности извън договорените съгласно фактура № . г., издадена от „ФИРМА“ ЕООД, както
и иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
541.01 лв.
11
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: С.. да
заплати на „ФИРМА“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер
на 134.75 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
С.. насрещни искове за осъждане на „ФИРМА“ ЕООД да заплати на „ФИРМА“ АД сумата
7580.16 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от пълно неизпълнение на
Договор №. г. за полагане на качествена настилка, ведно със законната лихва от датата на
предявяването на насрещната искова молба в съда – 21.02.2022г., до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата от 758.01 лв. – неустойка за неизпълнение по чл. 19 от
договора в размер на 10% от стойността на същия за периода от 07.06.2021 г. до 17.12.2021
г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12