Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ,
20.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на тридесет
и първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1717 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно предявени осъдителни искове с правно основание чл.9, чл.10а, ал.1
от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 във
връзка с чл.99 във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ с посочена цена на иска – 10 087,49 лева.
По подсъдност от РС-гр.Плевен настоящият съдебен състав е сезиран с искова
молба от “ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1000, район „Оборище“, бул.“Княз
Александър Дондуков“№19, ет.2 /универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ЕООД, ЕИК :
********* – заличен търговец, считано от 15.11.2012 год., съгласно вписване в
ТР под №20121115101316/, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева –
Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Людмила Горанова,
редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№12337/27.11.2014 год.
по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус с район на действие СРС, вписана под
№042 в регистъра на Нотариалната камара против В.Й.Д. ***, в която твърди, че на 10.03.2008 год. между "Банка
ДСК"ЕАД, като кредитор и В.Й.Д.,
ЕГН-**********, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за
текущо потребление.
Съгласно Договора
за кредит от 10.03.2008 год., наричан по-долу за краткост „Договора",
"Банка ДСК"ЕАД е отпуснала на В.Й.Д. кредит в размер на 30
000 лв. за текущо потребление със срок за издължаване от 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, като кредита се усвоява еднократно и
се отчита по индивидуална заемна сметка № 15265581 c титуляр В.Й.Д.. Кредитът се погасява чрез
разплащателна сметка №6830993 с титуляр В.Й.Д.
с месечни вноски, дължими на всяко 06-то число от месеца съгласно
погасителен план към Договора. Крайна падежна дата за окончателното издължаване
се определя 10.03.2018 год.
Позовава се на
чл.6 от Договора, съгласно който се заплаща лихва, формирана от базов лихвен
процент, определян периодично от кредитора и надбавка, съгласно Условията за
ползване на преференциален лихвен процент по програма Престиж (Приложение №2
към Договора). Предоставеният кредит се олихвява с лихвен процент, който към
датата на сключване на Договора за кредит е 7,45% .
Неразделна част
от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
на физически лица, които кредитополучателят е получил и приел с подписването на
Договора. Според чл.19.1 от Общите условия, представляващи неразделна част от
Договора за кредит, при забава на плащането на месечната вноска, от деня,
следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни
пункта.
Кредитополучателят
е преустановил плащанията по кредита по Договор за кредит за текущо потребление
от 10.03.2008 год. и е допуснал неизпълнение на така поетите ангажименти.
Предвид
невъзможността да съобрази процесуалното си поведение с последващото
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 год. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013
год. на ОСГТК на ВКС, независимо от липсата на надлежно обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника, „Банка ДСК"ЕАД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя В.Й.Д. за заплащане на сумите по
кредита. Издадени са заповед за незабавно изпълнение от 23.10.2012 год. и
изпълнителен лист от 24.10.2012 год. по Ч.гр.д.№1866/2012 год. по описа на PC-гр.Ловеч.
Пояснява, че на 30.01.2013 год. „Банка ДСК"ЕАД, по силата на Договор
за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия"), им прехвърля пакет
от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало
от сключен между „Банка ДСК"ЕАД, като кредитор и В.Й.Д., ЕГН-**********, като кредитополучател по Договор за кредит
за текущо потребление от 10.03.2008 год. Горното се потвърждава и от
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 30.01.2013 год. (с оглед
съдържанието на лични данни и такива, представляващи банкова и търговска тайна,
информацията, която не касае процесното вземане, е закрита).
Видно от
приложеното и заверено копие към настоящата искова молба потвърждение от „Банка
ДСК"ЕАД до „ОТП Факторинг България"ЕАД за прехвърляне на вземането
съгласно Договора за покупко-продажба на вземания от 30.01.2013 год., същият е
влязъл в сила и е произвел своето действие.
На базата на
изрично пълномощно, предоставено им от "Банка ДСК"ЕАД, са изпратили
от името на цедента уведомителни писма за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя В.Й.Д., ЕГН-**********.
Изпратени са уведомления за цесията до кредитополучателя на адреса,
деклариран в Договора за кредит от 10.03.2008 год., видно от приложените към
настоящата искова молба обратна разписка с баркод *PSFABG003LH57* (съвпадащ с
идентификационния код на пратката, отбелязан върху самото уведомление) до
длъжника В.Й.Д..
За пълнота
отбелязва, че уведомлението за извършената смяна на кредитора е неформален акт
(така Решение №16/04.02.2016 год. на ВКС, III г.о. : „Уведомяването е
неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от
цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение по гр.дело
№5759/2014 год., трето г.о., ВКС и търг. дело №2352/2013 год., II т.о., ВКС,
постановени по реда на чл.290 ГПК. След като законът не изисква специална форма
за действителност на уведомлението ...").
В случай, че съдът
приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, то
моли да счете, че същият е уведомен за цесията с връчване на препис от
настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства,
сред които и самият Договор за цесия, писмо-уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и
пълномощно от цедента за уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Съгласно т.19.2.,
Параграф VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към процесния
Договор за кредит, при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над
90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. Кредитополучателят е преустановил плащанията по Погасителен план, но
предвид клаузата за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост, цедентът
„Банка ДСК"ЕАД не е отправил изявление за обявяване на предсрочната
изискуемост и такава не е настъпила. Видно от представения към настоящата
искова молба погасителен план към Договор за кредит за текущо потребление от
10.03.2008 год. и погасителен план към договора за кредит към момента на
подаване на настоящата искова молба е настъпил падежът на всички вноски по
кредита.
Ето защо, за
събиране на задължението, „ОТП Факторинг България"ЕАД е образувало срещу В.Й.Д. изпълнително дело №827/2017 год. по
описа на ЧСИ Велислав Петров, с per.№879 на КЧСИ, с район на действие ОС-гр.Ловеч. Впоследствие,
след дадени указания за депозиране на установителен иск срещу задълженото лице
- кредитополучател, заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издадени изпълнителни
титули по Ч.гр.д.№1866/2012 год. по описа на PC-гр.Ловеч., са обезсилени с Определение № 886
от 29.09.2017 год. по същото дело, предвид обстоятелството, че заявителят не е
предявил срещу възразилия длъжник установителен иск по чл.422 ГПК. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в
сила.
Образуваното изпълнително дело №827/2017 год. по описа на ЧСИ Велислав
Петров, с per.№879 на КЧСИ, с район на
действие ОС-гр.Ловеч е прекратено.
Предвид
изложеното, счита, че на основание чл.79 от ЗЗД, длъжникът В.Й.Д. дължи връщане на заемната сума, ведно
с дължимата договорна лихва, съобразно уговорения погасителен план, като при
изчисляване на претенцията им са взети предвид нормите на чл.110 и сл. от ЗЗД.
С оглед гореизложеното предявява следните обективно, кумулативно
съединени искове : Моли да бъдат призовете на съд с ответника и след като се
увери във верността на гореизложеното, да постанови решение, с което да осъди ответника В.Й.Д., ЕГН-**********, с адрес *** да
заплати на „ОТП Факторинг България"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.София-1000, район „Оборище", бул.„Княз Александър
Дондуков"№19, ет.2 (като правоприемник и цесионер на „Банка ДСК"ЕАД -
цедент) следните дължими и изискуеми суми по Договор за кредит за текущо
потребление от 10.03.2008 год., а именно : 9 949.33 лева - непогасена по давност главница по вноски с
настъпил падеж не повече от 5 години преди датата на исковата молба, т.е. по
вноски с падежи от 06.09.2015 год. включително до 10.03.2018 год. включително,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на дълга; 58.99 лева - непогасена по давност редовна лихва по вноски с
настъпил падеж не повече от 3 години преди датата на исковата молба, т.е. по
вноски с падежи от 06.09.2017 год. включително до 10.03.2018 год. включително; 79.17 лева - наказателна лихва за
забава по чл.19.1 от Общите условия, върху просрочените главници по вноски в
размер на 9 949.33 лева с падежи от 06.09.2015 год. включително до 10.03.2018 год.
включително за периода от 06.09.2017 год. включително до 10.03.2018 год.
Основанието на иска е следното : По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с
твърдяното от тях неизпълнение по Договор за кредит за текущо потребление от
10.03.2008 год.; Настъпила изискуемост на цялото вземане - краен падеж по
кредита, настъпил на 10.03.2018 год.
Понастоящем е настъпил крайният срок за погасяване на
кредита съгласно посоченото в Погасителния план, е именно - 10.03.2018 год., като от тази дата
вземането срещу В.Й.Д., ЕГН-********** е
станало окончателно изискуемо.
Моли да им бъдат присъдени направените от "ОТП Факторинг
България"ЕАД в настоящото производство разноски, в това число
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 300 лева съгласно чл.37 от ЗПП във връзка
с чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
В законният срок
по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на искова молба от ответника В.Й.Д., в който същият не признава за
основателен заведения от ищеца срещу него иск. Счита иска против него за
неустановен по размер, недопустим и неоснователен, поради това, че главното
задължение за кредит, получен от него и усвоен през 2008 год., чрез Договор за
кредит от „Банка ДСК”ЕАД в размер на сумата 30 000 лева, е погасен напълно
и несъществува към момента, за което към отговора представя копие от
Постановление за прекратяване на изп.дело №20178790400827 на ЧСИ Велислав
Петров с рег.№879 и моли съда да го приеме като доказателство по делото. В
същото изрично се сочело, че задължението е изцяло погасено, включително всички
такси и разноки към съдебния изпълнител, като е посочено като основание за
погасяване чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Според него това постановление е от
значение за настоящото гр.дело относно вече настъпили факти и обстоятелства,
като то представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК,
издаден по реда на ГПК, доказващ липса на процесуално задължение, по което се
търси обезщетение в полза на ищеца за неизпълнен договор по реда на чл.79, ал.1
от ЗЗД по това дело.
Оспорва ищцовото
твърдение, че посочената в исковота молба от него сметка №6830993 с титуляр В.Й.Д.,
в „Банка ДСК”ЕАД е съществуваща към момента. Въпросната сметка твърди, че е
закрита и приключена, същата не съществува. Потвърждава, че действителното
приложение на тази сметка от момента на откриването й е било погасяване на
посочения банков кредит, чрез постъпления на всяко 6-то число от месеца. В този
смисъл моли съда да изиска от ищеца доказателства, че посочената от него сметка
действително съществува, тъй като той оспорва това негово твърдение. Заявява,
че към момента не притежава сметки в „Банка ДСК”ЕАД, което потвърждава, че не
би било възможно закриването на сметки, ако длъжника притежава валидно
задължение към Банката.
Моли
съда да приеме възраженията му, ведно с представените от него писмени
доказателства относно несъществуването на посоченото от ищеца задължение в
размер на сумата 30 000 лева, на основание на което същият иска да бъде
осъден за обезщетение по реда на чл.79, ал.1 от ЗЗД, като моли съда воден от
преценката си по представените с отговора доказателства да прекрати производството
по гр.дело №1717/2020 год. по описа на РС-гр.Ловеч, защото правото да се търси
обезщетение, поради неточно изпълнение предполага наличие на съществуващо към
момента изискуемо задължение, а по своята природа правото на обезщетение за
неизпълнение е акцесорно право, спрямо главния дълг, в който смисъл цитира и
практика на ВКС.
Относно
настъпилата погасителна давност на задължението, на която ищецът се позовава в
настоящия иск, относно цедираното му задължение чрез Договор за цесия между
него и „Банка ДСК”ЕАД за целия размер на задължението от 30 000 лева, моли
съда да приеме за неправилно твърдението на ищеца и да отхвърли същото, че
процесният дълг има анюитетни вноски с ненастъпила погасителна давност за тях,
което той оспорва и срещу което възразява с настоящия отговор. Намира за
правилно и моли съда да приеме възражението му за изтекла погасителна давност
към настоящия момента за целия дълг по Договора за кредит за текущо
потребление, сключен между него и „Банка ДСК”ЕАД, с настъпила начална дата 08.06.2012
год., по реда на чл.110 от ЗЗД - посочена от законодателя като 5 годишна, т.е.
настъпила погасителна давност след 08.06.2017 год., видно от мотивите на
Определение по Ч.гр.дело №1866/2012 год. по описа на РС-гр.Ловеч, в което
заповедният съд е обявил за нъстъпила предсрочната изискуемост по това
основание от 08.06.2012 год. и затова е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ №1222, издадена на 24.10.2012 год., за която
потвърждава и ищецът по този иск, че е участвал като взискател по изп.дело №
827/2017 год. пред ЧСИ Велислав Петров, с рег.№879 в КЧСИ. По тези и други
подробно изтъкнати съображения моли съда да прекрати производството по делото
поради липса на спор.
Пред настоящата
инстанция в две поредни заседания ищецът, редовно призован, чрез процесуалните
си представители, съответно в първото открито съдебно заседание – от
юрисконсулт Златарева и във второто от юрисконсулт Горанова, поддържа исковата
претенция и моли съда да постанови решение, с което да уважи така предявените
искове. В определения от съда срок представя писмени бележки, в които изтъква
съображения относно основателността на исковата претенция. Сезира съда с
претенция за разноски, съгласно представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответнитът, редовно
призован, се явява лично като оспорва иска и го намира за недопустим, съобразно
представените по делото писмени доказателства. Твърди, че ищецът е правил опити
за събиране на вземането си по Ч.гр.дело №1866/2012 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, но след направетното от него възражение, той престанал да бъде
активна страна, отказвайки да установи своето вземане, съобразно указанията на
заповедния съд и допуснал обезсилване на издадения в негова полза изпълнителен
лист. Моли съда да има предвид бездействието на, през дългия период от време на
ищеца, който в качеството си на кредитор дължи необходимото съдействие на своя
длъжник, а така също и че от 08.06.2012 год., когато е обявена от РС-гр.Ловеч
предсрочнат изискуемост на цялото задължение, той решава да се възползва от
изпълнителния лист, който му е издаден и да потърси по реда на изпълнителния
процес в ГПК вземането си чак през 2017 год. Моли съда да вземе под внимание,
че след обезсилване на изпълнителния титул по Ч.гр.дело №1866/2012 год. по
описа на РС-гр.Ловеч, давностните срокове на основното вземане са възстановени
и срокът на погасителната давност се счита за непрекъсван след прекратяване на
изпълнителното дело. Срокът на погасителната давност е започнал да тече от
момента на обявяване на цялото задължение за предсрочно изискуемо презд
длъжника,съобразно изискванията на съдебната практика на ВКС в т.р.№4/2013 год.
По тези и други подробно изложени в писмена защита съображения моли съда да отхвърли иска на
„ОТП Факторинг България“ЕАД срещу него като недопустим, съобразно ЗЗД и
практиката на ВКС, като обяви за настъпила погасителната давност по реда на
чл.110 и сл. от ЗЗД, за цялото неизплатено задължение, за което ищеца търси
обезщетение с настоящия иск, като направените по делото разноски оснат в тежест
на ищеца.
Първоинстанционният
съд като прецени събраните в хода на
исковия процес писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, както и доводите на страните, по вътрешно убеждение, на
основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
Няма спор между страните, че на 10.03.2008
год., в гр.Ловеч, е сключен Договор за кредит за текущо потребление между
кредитора „Банка ДСК”ЕАД и кредитополучателя В.Й.Д. ***, по силата на който
кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на сумата 30 000
лева. Видно от чл.2 на договора е, че срокът за издължаване на кредита е 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като от чл.3 се установява, че
кредитът се усвоява еднократно по индивидуална заемна сметка №15265581.
Страните в текстовете на чл.4 и чл.5 на договора са постигнали договореност, че
кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка 06830993 на кредитополучателя, с
месечни вноски, съгласно погасителен план /Приложение №1/, като падежната дата
за издължаване на месечните вноски е 06 число на месеца. Видно от чл.6 е, че по
предоставения кредит, кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма Престиж - /Приложение №2 към
договора/. Към датата на сключване на настоящия договор базовият лихвен процент
е 5,19%, стандартната надбавка е в размер на 2,76 процентни пункта и е намалена
с отстъпка от 0,50 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо
7,45%. В чл.7 е договорено между страните, че Годишният процент на разходите /ГПР/
по кредита е 8.03, който може да бъде променян при предпостивките, предвидени в
Общите условия. Кредитът се обезпечава, според от чл.8 на договора, със залог на
вземания. Неразделна част от този договор са Общите условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление на ФЛ, които кредитополучателят е получил и
приема с подписването на договора – чл.11 от договора. Предвидено е в текста на
чл.12 от договора кредитополучателят да заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги
на клиента /Тарифата/. Кредитополучателят, според чл.13 на договора, е запознат
с Тарифата, действаща към деня на сключване на договора, както и с дължимите от
него такси за учредяване, вписване и заличаване на обезпечения по договора за
кредит, съгласно действащите към същата дата нормативни актове /Приложение №3/.
Изрично е договорено между страните, че за неупоменатите в договора и Общите
условия въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за кредитните институции,
Наредбите за прилагането му и други относими нормативни актове.
След
като е сключен в два еднообразнни екземпляра – по един за всяка от страните,
договорът за кредит е подписан от страните - кредитор и кредитополучател.
От представените като доказателства
по делото Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
приложими относно всички видове кредити за текущо потребление, които Банка ДСК ЕАД
предоставя на ФЛ и са неразделна част от съответния договор за кредит, се
установява, че съгласно т.3.1 кредитът се усвоява наведнъж или на части след
датата на учредяване на обезпеченията, предвидени в договора, като според т.3.2
кредитополучателят е длъжен да извърши усвояването или първото усвояване на
кредита в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора за кредит.
С изтичането на този срок ангажиментът на кредитора да предостави кредита
отпада. В Раздел IV Погасяване - т.10.1
е посочено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно
на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на
кредитополучателя, открита в Банка ДСК. Погасяването на дължимите месечни
вноски се извършва във валутата на кредита. В случай на просрочие вноските се
събират при всяко постъпване на суми по разплащателната сметка до погасяването
му. В Раздел VII озаглавен Отговорности и санкции в т.19.1 е договорено между
страните, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. Следващата
т.19.2 гласи, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна
надбавка в размер на 10 процентни пункта. В т.20.1 са визирани случаите, в
които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, а именно
: 1.при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или
главница; 2.когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за
принудително изпълнение; 3.кредитополучателят предоставя невярна информация на
кредитора преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; 4.при
нецелево използване на средства от кредита; 5.кредитополучателят не изпълнява
задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на кредитора
при извършване на проверки; 6.при всяко друго неизпълнение от страна на кредитополучателя
на клаузите на Договора и настоящите Общи условия, както и в други случаи,
предвидени в закона. Видно от т.20.2 е, че изискуемият кредит се отнася в
просрочие и се олихвява по реда на т.19.2. В т.24 е предвидена възможност на
кредитора да прехвърли на трето лице правата си по настоящия договор.
Като
доказателство по делото е представен и Погасителен план и ГПР, с дата на първо
погасяване на месечната вноска 06.04.2008 год. и последна дължима вноска на 10.03.2018
год.
Налице е и Приложение №“А2“ към договора
- Условия по кредитна програма „ДСК Престиж”, в което е посочен лихвеният
процент, който е приложим за процесния случай между страните, както и при какви
конкретни условия на програмата може да се ползва.
Между „Банка ДСК“ЕАД, като продавач,
от една страна и „ОТП Факторинг България“ЕАД, като купувач, от друга страна е
сключен Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ с дата 30.01.2013 год.,
по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача портфолио от
потребителски кредити в лева и евро, отпускати от Регионален център Варна,
Пловдив, Благоевград, Бургас, Плевен, София Запад, София Изток, Стара Загора и
Велико Търново, които са просрочени и не се погасяват надлежно, с които
продавачът желае да прехвъпри /цедира/ възмедсно на купувача. Купувачът е
пожелал да придобие и да му бъдат прехвърлени тези вземания на продавача,
произтичащи от предоставени просрочени потребителски кредити. Видно от
сключения между страните Приемо-предавателен протокол с дата 13.02.2013 год. в
обхвата на цесията попада и процесният договор за кредит с кредитополучател В.Й.Д..
С
писмо /без обозначена дата/ до „ОТП Факторинг България“ЕАД, „Банка ДСК“ЕАД, на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и Договора за покупко-продажба на вземания /цесия/
по кредити, необезпечени с ипотеки, от портфейла на РЦ Варна, Пловдив,
Благоевград, Бургас, Плевен, София Запад, София Изток, Стара Загора и Велико
Търново, сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП Факторинг България“ЕАД на
30.01.2013 год., потвърждават настъпилото прехвърляне на вземанията по
Приложение №2 към горепосочения договор за покупко-продажба на вземания
/цесия/, с дата на прехвърляне 13.02.2013 год.
Видно
е, че с писмо от 12.02.2013 год. „ОТП Факторинг България“ЕАД е уведомил В.Й.Д.
за станалата цесия, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, уведомявайки го, че към
12.02.2013 год. размерът на задължението му към настоящия кредитор „ОТП
Факторинг България“ЕАД е както следва : 21 286,85 лева присъдена главница;
2 503,28 лева присъдена лихва; 681,56 лева законова лихва; 1 225 лева
разноски или общо 25 696,69 лева. Ищецът по настоящото гр.дело е поканил
ответника в срок от 14 дни, считано от датата на получаване на това писмо да преведе
дължимата от него сума по конкретно посочена тяхна банкова сметка, *** „Банка
ДСК“ЕАД, като в случай, че ответникът не изпълни задължението си в указания
по-горе срок, „ОТП Факторинг България“ЕАД ще бъде принуденада предприеме всички
позволени от закона средства с цел принудително събиране на задължението му, в
който случай всички бъдещи разноски, в това число и адвокатски хонорар, ще
бъдат изцяло за негова сметка.
Писмото-покана е изпратено на ответника по пощата чрез „Български пощи“ЕАД
с известие за доставяне на постоянният адрес на ответника, който е вписан в
сключения между страните договор за кредит, но е върнато в цялост, тъй като
пратката не е потърсена от получателя.
От
заключението на вещо лице Н.Р.
по допусната съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като
компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, се установява, че
предоставеният съгласно Договор за кредит от 10.03.2008 год. кредит в размер на
сумата 30 000 лева е усвоен от В.Й.Д., чрез превод по разплащателната му
сметка в „Банка ДСК“ЕАД IBAN : ***.03.2008
год. Общо внесените от кредитополучателя суми за погасяване на задълженията по процесния кредит през периода 06.04.2008 год.-28.02.2012
год. са в размер на 18 059,11 лева, като с тази сума на съответните дати
са погасени задължения, както следва : 8 293,68 лева главница;
9 586,03 лева договорни лихви; 29,40 лева санкционираща лихва и 150 лева
такса. На 28.02.2012 год. е направено последното плащане за погасяване на
задълженията по Договора за текущо потребление от 10.03.2008 год. – 100 лева, с
която сума са погасени 98,75 лева главница и 1,25 лева санкционираща лихва.
След тази дата плащането на задълженията по процесния
кредит е преустановено. Експертът е изчислил, че общият размер на неиздължената
главница, включена в неиздължените анюитетни вноски
за периода от 06.09.2015 год. до датата на подаване на настоящата искова молба
– 28.09.2020 год. е 9 949,33 лева, а общият размер на редовната лихва по
договорените и неиздължени вноски с падежи от 06.09.2017 год. включително до
датата на подаване на настоящата искова молба – 28.09.2020 год. е 58,71 лева.
Размерът на наказателната лихва по чл.19.1 от Общите условия, включени във
вноски с падежи от 06.09.2017 год. включително до 10.03.2018 год. включително е
63,01 лева.
Установява се от служебно
изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №1866/2012 год.,
архивен №1364/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч, че е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1222/23.10.2012
год. по силата на която длъжникът В.Й.Д. *** е следвало да заплати на кредитора
"Банка ДСК”ЕАД,
чрез Финансов център-гр.Ловеч следните суми : главница – 21 286,85 лв., договорна лихва в размер на
1 742,98 лв. за
периода от 08.03.2012 год. до 21.10.2012 год., мораторна лихва в размер на 760,30 лв.
за периода от 15.03.2012 год. до 21.10.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2012 год. до окончателното изплащане на
вземането, заемни такси в размер на 60 лв., както и разноски по делото – 477
лв.внесена държавна такса и 688 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Заповедният съд е посочил, вземането произтича от
следните обстоятелства :
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК”ЕАД, ФЦ-Ловеч за сметка с №15265581,
издадено във връзка с неизпълнение на задължения по Договор за кредит от 10.03.2008 год.,
сключен с кредитополучателя В.Й.Д., по силата на който „Банка ДСК“ЕАД, ФЦ-Ловеч
е отпуснала на Д. кредит в размер на сумата 30 000 лева.
Въз
основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист с дата 24.10.2012
год., получен от представител на „Банка ДСК“ЕАД на 14.11.2012 год.
Длъжникът В.Й.Д. е сезирал заповедният съд с възражение
вх.№8277/31.07.2017 год., че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за незабавно изпълнение на конкретно посочени основания, което е дало
основание на съда да се произнесе с определение №715/01.08.2017 год., указвайки
на заявителя „Банка ДСК“ЕАД, че може да предяви иск против длъжника В.Й.Д. за
установяване на вземанията си по оспорената Заповед №1222 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.10.2012 год. в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна
такса. Напомнил е на заявителя, че при непредставяне на доказателства за
предявяване на иска /препис от искова молба с щемпел за въвеждането й в
регистратурата на съда или удостоверение от съда, пред който е образувано
делото, с данни за дата на постъпване на исковата молба, страни и основание на
заявените искове/ в посочения срок, заповедта за изпълнение и издадения въз
основа на нея изпълнителен лист ще бъдат обезсилени.
Препис от цитираното по-горе определение е връчен на заявителя на 01.08.2017
год. и получен от Светломир Куцаров – Управител на 14.08.2017 год., видно от разписката, приложена в
заповедното производство.
Налице е произнасяне на заповедният
съд с последващо Определение №886/29.09.2017 год. по
Ч.гр.дело №1866/2012 год. по описа на РС-гр.Ловеч, с което е обезсилена Заповед
№1222 от 23.10.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 24.10.2012 год., издадени по
заявление от „Банка ДСК“ЕАД, чрез Финансов център-гр.Ловеч срещу длъжника В.Й.Д.
*** за следните суми :
главница – 21 286,85
лв., договорна лихва в размер на
1 742,98 лв. за
периода от 08.03.2012 год. до 21.10.2012 год., мораторна лихва в размер на 760,30 лв.
за периода от 15.03.2012 год. до 21.10.2012 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.10.2012 год. до окончателното
изплащане на вземането, заемни такси в размер на 60 лв., както и разноски по
делото – 477 лв.внесена държавна такса и 688 лв. възнаграждение за юрисконсулт,
като е прератил производството по Ч.гр.дело №1866/2012 год. по описа на
РС-гр.Ловеч. В самото определение е указанона страните срокът е начинът за
обжалването му пред ОС-гр.Ловеч, но тъй като частна жалба не е подадена, същото
е влязло в сила на 20.10.2017 год.
„ОТП
Факторинг България“ЕАД е сезирал РС-гр.Плевен с
искова молба вх.рег.№262839/28.09.2020 год., който с определение
№260494/05.10.2020 год. е прекратил производството по образуваното пред него
гр.дело №4908/2020 год. по описа на РС-гр.Плевен, изпращайки делото по
подсъдност на РС-гр.Ловеч, на основание чл.118, ал.2 във връзка с чл.119, ал.3
и чл.113 от ГПК.
Издадено
е удостоверение изх.№01607/22.01.2021 год. в полза на „ОТП Факторинг
България“ЕАД от ЧСИ Велислав Петров, рег.№879, район на действие ОС-гр.Ловеч в
уверение на това, че на 12.07.2017 год. по изпълнително дело №20178790400827 е
постъпила сума в общ размер та 140 лева, от която : 139 лева са преведени на
14.07.2017 год. на взискателя „ОТП Факторинг България“ЕАД и 1,00 лев е удържан на основание
т.31 „б“ от ТТРЗЧСИ за такса на ЧСИ Велислав Ппетров,
рег.№879, за да послужи на „ОТП Факторинг
България“ЕАД в уверение на следното : Изпълнителното производство по
изпълнително дело №20178790400827 е прекратено на 18.12.2017 год. поради
допусната техническа грешка на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и същото би
следвало да е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК поради
обезсилена заповед за изпълнение №432/22.05.2013 год., както и изпълнителен
лист, издадени по Ч.гр.дело №824/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч и прекратено
производството по Ч.гр.дело №824/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч, както и
поради обезсилена заповед за незабавно изпълнение №1222/23.10.2012 год. и
изпълнителен лист от 24.10.2012 год. по Ч.гр.дело №1866/2012 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, вместо на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, защото не е налице
пълно погасяване на задълженията на В.Й.Д. към взискателя
„ОТП Факторинг България“ЕАД.
По
претенцията с правно основание чл.9, чл.10а, ал.1 от ЗПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.99 във връзка с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД.
При наличието на тези данни съдът приема,
че се касае за предявен облигационен иск с правно основание чл.79, ал.1 във
връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД за парична сума по каузална сделка – договор за
кредит за текущо потребление от 10.03.2008 год. По правната си същност
договорът за заем е реален, каузален и се счита за сключен в момента, когато
въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. В този смисъл е Решение
№78/17.07.2009 год. по т.д.№29/2009 год., I т.о. на ВКС на РБългария. В конкретният
казус няма спор между страните, че е налице валидно сключен Договор за кредит
за текущо потребление с дата 10.03.2008 год. между кредитора „Банка ДСК“ЕАД и
кредитополучателя В.Й.Д. в размер на сумата 30 000 лева, която сума е
усвоена от него на 10.03.2008 год. чрез превод по разплащателната му сметка в
„Банка ДСК“ЕАД, за което съдът се позовава на заключението на в.л.Р. по
съдебно-икономическата експертиза. В конкретният казус, видно от представените
по делото доказателства е, че „Банка ДСК“ЕАД се е възползвала от договорната
клауза на чл.24 на Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, представляващи неразделна част от сключения между страните Договор
за кредит за текущо потребление от 10.03.2008 год. и е прехвърлила на трето
лице правата си по този договор, чрез валидно сключена цесия с дата 30.01.2013
год. Купувач по цесията е именно „ОТП Факторинг
България“ЕАД, който обаче се установява, че не е изпълнил задълженията си по
чл.99, ал.3 от ЗЗД да уведоми надлежно длъжника за станалата цесия. Видно от
представените по делото доказателства, истинността на които не бе оспорена от
заинтересованата страна в преклузивния срок по
чл.193, ал.1 от ГПК, е, че изпратеното до длъжника /ответник в настоящия исков
процес/ писмо с дата 12.02.2013 год., с известие за доставяне чрез „Български
пощи“ЕАД не е потърсено от получателя и е върнато в цялост. По този начин В.Д.
не е уведомен надлежно, че кредитор по вземането му е именно „ОТП Факторинг България“ЕАД, а не „Банка ДСК“ЕАД, с когото е
сключил договора за кредит. Съдът не може да приеме доводите на ищеца, че
извършената смяна на кредитора представлява неформален акт, за което се
позовава на Решение №16/04.02.2016 год. на ВКС, III г.о., тъй
като счита, че се касае за императивни текстове на ЗЗД, които стриктно следва
да се изпълнят от страните. В този смисъл не е възможно този пропуск на
кредитора да бъде саниран от съда, чрез връчване на
препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, тъй като се касае за договорни
взаимоотношения между страни по договор за цесия, при които съдът се явява
арбитър и следва да провери дали са извършени в съответствие с постигнатите
между страните договорености и дали отговорят на закона. Нещо повече, видно от
адресната част на исковата молба е, че „ОТП Факторинг
България“ЕАД, ЕИК : ********* се явява универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България“ЕООД, ЕИК : *********, като доказателства за това правоприемство
пред настоящата инстанция не са ангажирани, което е още едно основание за съда
да приеме, че ищецът не доказа, че именно той е активно легитимиран да сезира
съда с облигационна искова претенция срещу ответника.
Следователно
след като ищеца не установи фактите, на които основава своите искания, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, то исковата му претенция против ответника с посочено
правно основание чл.9, чл.10а, ал.1 от ЗПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 във връзка с чл.99 във връзка с чл.240, ал.1 и
ал.2 от ЗЗД, се явява неоснователна и недоказана
и следва да бъде отхвърлена, като според съда не следва да се обсъждат всички
въведени в отговора на ответника възражения относно неоснователността на иска,
включително и за настъпила погасителна давност на вземането – главно и акцесорно.
По разноските.
При този изход на процеса неоснователна и недоказана се явява
претенцията на ищеца и за присъждане на сторените в процеса съдебно-деловодни
разноски в размер общо на сумата 903,50 лева, съгласно представен списък на
разноски по чл.80 от ГПК.
От
страна на ответника разноски не са претендирани, поради което и такива не следва
да му се присъждат.
Водим
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца “ОТП Факторинг
България“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1000, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2
/универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ЕООД, ЕИК :
********* – заличен търговец, считано от 15.11.2012 год., съгласно вписване в
ТР под №20121115101316/, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева
– Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Людмила Горанова,
редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№12337/27.11.2014 год.
по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус с район на действие
СРС, вписана под №042 в регистъра на Нотариалната камара против ответника В.Й.Д.,
ЕГН-********** ***, обективно кумулативно предявени осъдителни искове с правно иск
с правно основание чл.9, чл.10а, ал.1 от ЗПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 във
връзка с чл.99 във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за заплащане на „ОТП Факторинг България"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.София-1000, район „Оборище", бул.„Княз
Александър Дондуков"№19, ет.2 (като правоприемник и цесионер на „Банка
ДСК"ЕАД - цедент) на следните дължими и
изискуеми суми по Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2008 год., а
именно : 9 949.33 лева -
непогасена по давност главница по вноски с настъпил падеж не повече от 5 години
преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2015 год.
включително до 10.03.2018 год. включително, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на дълга; 58.99 лева -
непогасена по давност редовна лихва по вноски с настъпил падеж не повече от 3
години преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2017
год. включително до 10.03.2018 год. включително; 79.17 лева - наказателна лихва за забава по чл.19.1 от Общите
условия, върху просрочените главници по вноски в размер на 9 949.33 лева с
падежи от 06.09.2015 год. включително до 10.03.2018 год. включително за периода
от 06.09.2017 год. включително до 10.03.2018 год., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца “ОТП Факторинг
България“ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1000, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№19, ет.2
/универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ЕООД, ЕИК :
********* – заличен търговец, считано от 15.11.2012 год., съгласно вписване в
ТР под №20121115101316/, представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева
– Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Людмила Горанова,
редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег.№12337/27.11.2014 год.
по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус с район на
действие СРС, вписана под №042 в регистъра на Нотариалната камара против
ответника В.Й.Д., ЕГН-********** *** за заплащане на сумата 903,50 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък на
разноски по чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :