Р Е Ш Е Н И Е № 99
14.08.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на шести август през две хиляди
и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като
разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 205 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от А.Ж.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.А.Т., против Ж.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищцата А.К. твърди, че ответникът Ж.К. е
неин баща, като тя била единственото му дете, родено от брака му с нейната
майка – Ц. П. К. Сочи, че до навършване на нейното пълнолетие – на *** г., баща
ѝ заплащал месечната издръжка, определена с влязло в сила на 16.05.2012 г.
Решение № 67/16.05.2012г., постановено по гр.д.№ 188/2012г., по описа на РС –
Средец, като дори заплащал месечна издръжка в двоен на определения със съдебния
акт размер. С настъпване на пълнолетие на ищцата, ответникът спрял да плаща
месечната издръжка, тъй като тя била определена за ненавършило пълнолетие дете
по смисъла на чл.143 от СК. К. счита, че независимо от обстоятелството, че вече
била навършила пълнолетие, задължението на баща ѝ за заплащане на
издръжка не било отпаднало като били налице предпоставките по чл.144 от СК.
Излага, че била ученичка в *** „***“ – гр.Бургас в *** клас, не разполагала с
каквото и да е имущество, от което да може да се издържа, нямала лични доходи и
не разполагала с други средства освен тези, които можала майка ѝ да
отдели и с която живеела в общо домакинство. Отделно от това сочи, че баща
ѝ не би се затруднил особено с изплащането на претендираната издръжка,
тъй като работел в Англия, получавал значителни доходи в английски лири, а също
и притежавал недвижим имот в гр.Средец – земя и жилищна сграда. Ищцата твърди,
че доказателство за възможностите на ответника са обстоятелството, че е
заплащал издръжка в двоен размер, както и че притежаваният имот в гр.Средец
можел да се отдава под наем, който бил надстроен с допълнителен етаж извън
посочения в нотариалния акт. Излага, че месечната издръжка в размер на 250 лева
ѝ е необходима освен, за да завърши образованието си, да се подготви да
кандидатстване във висше учебно заведение, за допълнителни разходи извън тези
на обикновените битови потребности, но и поради влошеното ѝ физиологично
здравословно състояние. К. страдала от луксация на колянната ѝ става,
настъпила преди навършване на пълнолетие, претърпяла е операционно лечение,
било и предписано следоперативно възстановително лечение, съпроводено с
диетичен режим, провеждане на рехабилитационни процедури и съответно
медикаменти. Също така майката на ищцата, с която обитавали общо домакинство,
нямала имущество, от което да получава доходи и била безработна. Налагало се и
да прави разходи за пътуване до учебното ѝ заведение и при посещение на
извънкласни дейности, тъй като живеела отдалечено от Бургас. Отправя искане
ответникът да бъде осъден на основание чл.144 от СК и чл.149 от СК да заплаща
издръжка на учещо се пълнолетно дете в размер на 250 лева месечно, считано от
18.01.2020 г. до настъпване на основания за отпадане на задължението за заплащане
на издръжка, ведно с мораторната лихва върху всяка забавена месечна вноска.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцата се
представлява от адв.А.Т., който поддържа исковата молба. Отправя искане за
уважаване на исковата претенция и претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от Ж.С.К., чрез особения
представител адв.Д.М., в който заявява, че молбата е допустима и частично
основателна. Счита, че сочените в исковата молба обстоятелства обосновават
искането на ищцата да получи необходимата за постигането на тази цел издръжка
от родителите си. Сочи, че по делото не били приложени доказателства, че
ответникът извършва трудова или търговска дейност, както и досежно разходите за
живот, получаваните доходи и разликата между тях, предвид което претенцията за
издръжка в размер на 250 лева бил необоснован. Релевира, че безспорно ищцата
имала нужда от издръжка, но по отношение на размера, исковата претенция била
недоказана и неоснователна. Заплащаната издръжка в двоен на определения размер
за непълнолетното дете, а именно в размер на 140 лева, бил ориентир за
възможностите на бащата и именно тази издръжка би могъл да изплаща без особени
затруднения, но липсвали данни посредством които да се обоснове, че доходите му
се били увеличили. Излага доводи във връзка с икономическата обстановка от
пандемията с Ковид – 19, загубата на работни места и всеобщата икономическа
криза, която засегнала дори най – развитите икономики. Сочи, че видно от
публичният регистър на НАП ответникът не бил внасял здравни осигуровки през
последните месеци. Счита, че иска за издръжка следва да бъде уважен до размер
от 140 лева месечно, а над него, че е недоказан и неоснователен.
В открито съдебно заседание особеният представител
адв.Д.М. поддържа предявения отговор на исковата молба. Счита предявения иск за
частично основателен до размера от 140 лева. Релевира възражение за размера на
разноските на ответната страна.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на Акта за раждане № II 85 от 22.01.2002г., на А.Ж.К., същата
е родена на ***г., като нейна майка е Ц. П. Т., а неин баща е Ж.С.К.. От
представеното Решение № 67/16.05.2012г., постановено по гр.д.№ 188/2018г., по
описа на Районен съд – Средец, става ясно, че родителите на ищцата са се развели
по взаимно съгласие, като страните са се споразумели издръжката на детето да е
в размер на 70 лева. От представеното извлечение от банковата сметка на майката
на ищцата се установява, че за периода от март 2019г. до януари 2020г. бащата е
заплащал месечна издръжка в размер на 140 лева. В доказателствената съвкупност
е приобщена служебна бележка от *** „***“ – гр.Бургас, видно от която А.Ж.К. е
ученичка в дневна форма на обучение в това училище в *** клас през учебната
2019г./2020г. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 47, том Х, дело № 3056/1990г. се установява, че на ответника е дарен
имот, находящ се в гр.Грудово, понастоящем – гр.Средец.
В настоящото производство е представена Епикриза от
24.01.2020г. на ищцата, изготвена в Отделение по ортопедия и травамтология към
„УМБАЛ - Бургас“ АД, от която става ясно, че е с травмиране на дясното коляно
отпреди два месеца и палавина с получаване на латерална луксация, като
луксацията е за втори път, а първият е около преди години. Представена е и
втора епикриза от „УМБАЛ Бургас“ АД, от която се установява, че е оперирана по
повод фрактура на дясната петела, има болка и затруднена походка, лекувала се е
в отделение за физикална терапия, като е постъпила на лечение на 30.01.2020г. и
е изписана на 06.02.2020г., като от представената фактура, ведно с фискален бон
към нея, става ясно, че цената на лечението ѝ е в размер на 1535,00 лева,
а за допълнителни медикаменти е заплатена сумата от 80,92 лева, за което също е
представен фискален бон.
Представен е служебна бележка от Агенция по заетостта
– „Бюро по труда“ – гр.Бургас, издадена на 15.05.2020г. от която става ясно, че
от 26.09.2019г. до издаване на въпросният документ, г-жа Т. е безработна.
Видно от приобщения по делото превозен билет в
направление Бургас – Средец, неговата цена е 4,00 лева. Представени са
удостоверения за декларирани данни от Община Средец на ищцата и нейната майка,
видно от която същите нямат декларирано имущество, като удостоверенията са
издадени по данни на Община Средец – Местни данъци и такси, актуални към
30.07.2020г.
В хода на производството е разпитана като свидетелка
бабата на ищцата – З. П. Т.. Заявява, че до преди две години ответникът е
работел в гр.Средец в цех за пластмасови изделия, а от година и половина работи
в Англия. Излага, че внучка ѝ е редовна ученичка в ***, като предвид това
нямала доходи, а дъщеря ѝ била безработна, но към момента била започнала
сезонна работа като камериерка в хотел. Ищцата и нейната майка нямали никакво
недвижимо имущество, за разлика от ответника, който имал къща в гр.Средец,
която била на три етажа, два от които били негова собственост, в единият
живеела жена, с която той живеел на семейни начала, а другия етаж не се отдавал
под наем. В същото време ищцата била подпомагана от нейната баба, която се
издържала от нейната пенсия. Свидетелката твърди, че внучка ѝ имала
проблем с коляното, като ѝ излизала капачката на коляното и се завъртала
настрани, което наложило оперативно лечение, струващо приблизително около 2000
лева. Било ѝ предписано и рехабилитационно лечение, което в много малка
част се покривало от здравната коса, тъй като клиниките били в гр.Поморие и
били частни. Предвид това, че ищцата нямала възможност да заплати
рехабилитацията си, не отишла да се лекува и сама се опитвала да се раздвижва.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.144 от СК във вр. с чл.149 от СК.
Уважаването на иска за присъждане на издръжка на навършило
пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на следните
предпоставки: че е дъщеря на ответника, че е пълнолетна, че е редовна ученичка
в средно или висше учебно заведение, че не може да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си и баща ѝ може да дава издръжка без
особени затруднения, предвид неговите
материални възможности относно доходи и притежавано имущество.
Съобразно разпоредбата на чл.144 от СК родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. В чл.149
от СК е предвидено, че издръжка за минало време може да се търси най – много за
една година преди предявяване на иска.
В настоящото производство не е спорно, като от
представеното удостоверение за раждане на А.К. се установи, че е дъщеря на
ответника Ж.К.. Установи се, че ищцата е редовна ученичка в *** „***“ в
гр.Бургас, като предвид това, че училището е отдалечено от мястото, където
живее, се налага да прави разходи за транспорт, като билетът за градски
транспорт само в едната посока е 4 лева. От приобщените доказателства в
настоящото производство се установи, че тя няма имущество от което да се
издържа, а също така предвид това, че е редовна ученичка е в невъзможност да
работи, за да се издържа. Отделно от това същата има здравословни проблеми с
колянната става и необходимостта от средства за нейната издръжка е завишена за
рехабилитационното лечение, от което има нужда след претърпявана операция в
„УМБАЛ Бургас“ АД в началото на 2020г. Завишеният размер на издръжката е
обусловен и от обстоятелството, че предстои ищцата да бъде ученичка в
последната година на гимназиалното си обучение, в който обичайно се правят
значителни разходи за подготовка при посещение на извънкласни дейности и
мероприятия.
От друга страна от данните по делото става ясно, че
бащата е трудово ангажиран в Англия, а също има и имущество – къща в гр.Средец,
като по отношение на единия етаж от къщата е възможно да бъде отдаван под наем
и да бъдат реализирани доходи от въпросния имот. Така установените материални
възможности на бащата и имуществено състояние обуславят извод, че за него не би
представлявало затруднение да заплаща претендираната от дъщеря му издръжка в
заявения от нея размер.
Ирелевантно е материалното положение на майката, при
преценка основателността на иска, тъй като издръжката не се претендира от нея.
Относно установеното по делото
обстоятелство, че бащата в период от една година преди навършване пълнолетие на
ищцата, е заплащал издръжка в завишен размер от 140 лева, съдът не възприема
като обстоятелство обуславящо извод, че същият разполага с достатъчно
възможности да плаща издръжка, още повече, че така изплащаната издръжка на
практика е в минималния размер, определен в закона. Също така не се възприемат
доводите на особения представител адв.М., че издръжката следва да бъде
определена в размер на 140 лева, тъй като от приобщените доказателства по
делото безспорно се установи, че издръжка в такъв размер би била крайно
недостатъчна за издържането на момиче, което е ученичка в последна година от
гимназиалното си обучение, налага му се да пътува с градски транспорт до
училище, а също има и здравословни проблеми и необходимост от рехабилитационно
лечение, което към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство, се установи, че тя е
нямала финансовата възможност да заплати. А от друга страна обстоятелството, че
бащата е трудово ангажиран извън страната, притежаването от него на
недвижимо имущество в гр.Средец,
обуславят, че изплащането на издръжката в размер на 250 лева не би го затруднила.
Предвид изложеното относно това, че ищцата е
пълнолетна редовна ученичка в средно учебно заведение, няма имущество от което да
се издържа, необходимостта ѝ от финансови
средства за обучение и лечение, както и доходите на бащата и възможността му да
дава издръжка без особено затруднение, следва да се уважи исковата претенция за
месечна издръжка в предявения размер от 250 лева.
Ето защо бащата следва да осигурява на своята
пълнолетна дъщеря месечна издръжка в размер от 250 лева считано от предявяване
на исковата молба на дата 22.05.2020г. до приключване на обучението ѝ в
средното учебно заведение, ведно с мораторната лихва върху всяка забавена
вноска.
Следва издръжка в такъв размер да бъде определен и за
периода от навършване на пълнолетие на 18.01.2020г. до подаване на иска на дата
21.05.2020г. И в този период ищцата не е получавала средства от баща си, а е
имала право на това, тъй като е ученичка в редовна форма на обучение. Нямала е
доходи и имущество, от което да се издържа. Родителят следва да осигурява
нормални условия за живот и развитие на своето пълнолетно дете. Поради липсата
на промяна в нуждите на А.К. и възможностите бащата, следва да бъде определена
издръжка за миналия период пред завеждане на исковата молба в същия размер от
250 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК
ищеца има право на разноски, като ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 600 лева, представляваща сторените разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът не възприема доводите на особения представител адв.Д.М.
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Следва да бъде определено
възнаграждение на особения представител адв.Д.М. в размер на 400 лева, което
първоначално ще се плати от бюджета на Районен съд – Средец, а с оглед изхода
на спора, следва за тази сума да бъде осъден ответникът.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати и държавна такса върху размера на иска за издръжка за минало
и бъдеще време, която възлиза в размер на сумата от 170,00 лева, както и
заплатените от бюджета на Районен съд – Средец разноски за възнаграждението за
особен представител, в размер на 400,00 лева, както и държавна такса в размер
на 5,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл.144 от СК Ж.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплаща на А.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, издръжка в размер на 250,00 лева /двеста и петдесет лева/
месечно, считано от 22.05.2020г., до приключване на обучението ѝ в средното учебно
заведение, ведно с мораторната лихва върху всяка забавена вноска.
ОСЪЖДА
на основание чл.149 от СК Ж.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплаща на А.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, издръжка за минало време в
размер на 250,00 лева /двеста и
петдесет лева/ месечно, считано от 18.01.2020г. до 21.05.2020г., ведно с мораторната лихва върху
всяка забавена вноска.
ОСЪЖДА Ж.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на А.Ж.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 600,00 лева /шестстотин лева/,
представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
ОПРЕДЕЛЯ
на особения представител адв.Д.М. възнаграждение в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, което
първоначално следва да се плати от бюджета на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Ж.С.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд – Средец,
сумата от 170.00 лева /сто и
седемдесет лева/, представляваща държавна такса върху присъдената издръжката на
пълнолетно учещо се лице за минало и бъдеще време, сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/,
представляваща разноски за особен представител, както и държавна такса в размер
на 5,00 лева /пет лева/, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от 20.08.2020г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК
пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:………………