Определение по дело №1805/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1056
Дата: 1 октомври 2019 г.
Съдия: Веселина Тодорова Семкова
Дело: 20195300601805
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  1056

                                       гр. Пловдив,  01.10.2019 г.                           ,

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИНА КУЗМАНОВА

               ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ

                                     ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА

 

като разгледа докладваното от член-съдията Семкова ВЧНД №1805 по описа на ПдОС за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

С определение №989/13.06.2019 г. по ЧНД № 2951/2019 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХII н.с. е отменено постановление на РП  - Пловдив от 09.04.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №755/2001г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, водено срещу В.М.Ш., С.Л.М.и Х.С. Т. за престъпление по чл.212, ал.4 /предишна ал.3/, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.2, ал.2 от НК.

Горепосоченият съдебен акт е протестиран от прокурор при РП-Пловдив с искане за отмяната му и потвърждаване на прекратителното постановление.

Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност и вземайки предвид изложените в протеста  оплаквания, прие за установено следното:

Досъдебното производство е образувано и водено срещу В.М.Ш., С. Л. М. и Х. С. Т. за престъпление по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК, като същите са били привлечени към наказателна отговорност за това, че на **** г. в гр.П., след предварително сговаряне по между си, с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържали заблуждение у Д. Н. Д. и с това са му причинили имотна вреда в големи размери – 21702,50 лв., явяващи се левовата равностойност към инкриминираната дата на сумата от 10000 щатски долара.

С постановление от 07.06.2017 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.2 и ал.2 от НПК, който акт е бил отменен с определение по ЧНД № 4315/2017 г. по описа на ПРС и делото - върнато на прокурора за изпълнение на дадени указания. От страна на РП-Пловдив е последвало внасяне в ПРС на обвинителен акт срещу тримата обвиняеми, като е била ангажирана наказателната им отговорност за престъпление по чл.212, ал.4 /предишна ал.3/ пр.1 вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.2, ал.2 от НК, за това, че на *** г. в гр.П*, в съучастие като съизвършители, чрез съставяне и използване на неистински документ – пълномощно № 1382/24.08.2000г., издаден от М. Г. В. на С.Л. М., заверено от нотариус В. В. – с район на действие Районен съд - София са получили без правно основание чуждо движимо имущество – сумата от 20 000 лв. от Д.Н. Д. от гр.П., с намерение да го присвои, като документната измама е в големи размери. Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 6914/2018г. по описа на ПРС, ХХ н.с. срещу подсъдимите Ш., Т. и М. за престъпление по посочената правна квалификация, като с протоколно определение № 390/21.02.2019г., в сила от 01.03.2019 г. съдебното производство по делото е било прекратено и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.  

При постановяване на обжалваното определение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, изложена и в прекратителното постановление:

Свид. М. В.притежавала собствен апартамент в ЖК „М. ***" в гр. С., ет.***, ап.***, като през месец*** ***г. решила да го отдава под наем. По този повод се запознала с обв.Х. Т., който възприела като бизнесмен с успешен бизнес, а самият той се представил като собственик на заложна къща и недвижими имоти. По изрично желание на обв. Т., свид. В. се легитимирала като собственик на имота чрез нотариалния акт на апартамента. Обв. Т. се представил като изключително коректна личност, като дори предложил на свид.В. да уреди някои формалности, относно партидите на парното отопление. Същевременно обв.Т.наел жилището на свид. В. срещу уговорена между двамата наемна цена. Пред нея той представил обв. Ш. като свой адвокат. Двамата обвиняеми се познавали от дълги години, тъй като работели заедно в консултантска къща. На няколко пъти дори се случило обв. Ш. да предаде на свид. В.наемната цена за имота, тъй като по същото време обв. Т.бил възпрепятстван.

Обв. С. М. към инкриминираната дата решила да развива собствен бизнес, свързан с животновъдство, като по-конкретно възнамерявала да закупи кравеферма, където да отглежда крави. Доколкото не разполагала с нужните парични средства, то решила да потърси фирма, която отпуска бизнес кредити. Така тя се свързала с обв. Ш., който я поканил в офиса на фирмата в гр. С.. На място й съобщил, че изготвянето на така нужния й бизнес план ще струва 500 щатски долара. На по-късен етап също така поискал от нея и сумата от 3000 щатски долара, които, според собствените му обяснения, било необходимо да депозира във Външнотърговска банка. Обв.М.естествено не разполагала с такава парична сума и споделила това с обв.Ш.. Той от своя страна предложил да я запознае със свой приятел, който да й окаже нужната помощ. Така обв.М. се запознала с обв.Т., който й обяснил, че ще прехвърли на обв.М.свой апартамент, който тя от своя страна ще заложи при обв. Ш.. В замяна на това последният ще й отпусне сумата от 2 500 щатски долара, а след като обв. М.получи крайната необходима й сума за бизнеса, тя следвало да внесе сумата от 2500 долара на обв. Ш., като в замяна ще придобие собствеността върху апартамента на обв. Т.. В действителност се касаело за апартамента, който обв. Т. обитавал под наем и който бил собственост на свид. В.. За този апартамент обв. М.знаела единствено, че се намира в гр.С., кв. „М.", но според собствените й обяснения тя никога не го била виждала.

Тъй като времето напредвало, обв. М.започнала да търси връзка с обв.Т., за да се информира дали прехвърлянето на жилището е приключило. Едновременно с това тя разговаряла и с обв. Ш. за паричните средства, които й били необходими, но същият я уверявал, че е необходимо първоначално обв. Т. да й прехвърли жилището, което тя да заложи при обв.Ш., за да получи необходимата й сума. Междувременно, за да подпомогне сделката и нейното по-скорошно развитие, обв.М.прехвърлила на обв. Т. и обв. Ш. свой собствен недвижим имот, находящ се в района на „Ц.***" край гр. С., за който имот двамата обвиняеми - Ш. и Т. поели ангажимент да отчуждят в полза на трето лице. Понеже по-убедителен от двамата обвиняеми на обв. М.се сторил обв.Ш., който включително обещал да вкара имота в регулация, обв.М.прехвърлила на него имота чрез дарение. По същото време обв. Ш. обяснил на обв. М., че спешно трябва да намери сумата от 10 000 щатски долара, за която цел тя се свързала със свид. Д.Д.. Връзката с последния се осъществила посредством свид. А. К., който бил член на Клуба на ретро автомобилите, чийто председател се явявал свид. Д.. Свид. К. се познавал с дъщерята на обв.М. /неустановена в хода на разследването/, на която при едно от гостуванията си обв. М. споделила, че се нуждае от парични средства. По този повод свид. К. свързал обв. М. със свид. Д.. Първата среща между свид.Д. и обв. М. се състояла в началото на месец *** *** година, а на втората среща обв. М. пристигнала, придружавана от обвиняемите Ш. и Т., които представила на свид. Д- за свои съдружници в бизнеса. Обвиняемите Ш. и Т-обяснили на свид. Д., че ако същият желае, биха могли да го включат в общия бизнес. Съответно на тази втора среща обвиняемите предоставили на свид. Д.нотариален акт за жилището на свид.В., което обяснили, че ще прехвърлят на свид. Д. в замяна на получената сума. Тъй като жилището било собственост на свид. В., обвиняемите представили на свид. Д. и пълномощно, изготвено от името на свид. В. на обв.М., по силата на което свидетелката упълномощавала обвиняемата да извършва сделки с имота.

На *** г. между свид. В. чрез нейния пълномощник обв. М.и свид. Д.Д. се сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който имал за свой предмет жилището на свид. В., находящо се в гр.С., ЖК „М.", подробно описано в договора. За да се увери в редовността на сделката, която сключвал, свид. Д.включително се консултирал с негов познат ****- свид. Е. Ц., при когото отишъл заедно с тримата обвиняеми. Според показанията на свид. Ц.  именно в неговата кантора се съставил предварителният договор за покупко-продажба на имота срещу фиксирана договорна сума от 20 000 лева. Свид. Ц. се уверил в легитимността на собственика - свид. В. посредством представеното му пълномощно между свид. В. и обв.М., нотариално заверено от нотариус в гр. С.. При сключване на предварителния договор страните по сделката заявили пред свид. Ц., че всички суми са били изплатени. Според показанията на свид. Д. /лист 49-50, т.1/ уговорката между него и тримата обвиняеми била получената сума от 10 000 щатски долара да му бъде върната в срок до 20.02.2001 г., като всеки месец той следвало да получава уговорени вноски. Първоначално от страна на свид. Д. в полза на тримата обвиняеми била предоставена сумата от 3 500 щатски долара, а впоследствие сума от 6 500 щ.д. На свой ред обвиняемите М. и Ш. демонстрирали коректност, като първите три месеца след сключване на сделката заплащали на свид. Д. уговорените месечни вноски, но след това преустановили плащанията, без обаче да заявят директно на свид. Д., че нямат възможност за това, а напротив, уверявали го, че с течение на времето същият щял да получи заемната сума. Тъй като плащанията започнали да се бавят, свид. Д. позвънил в гр.С., за да се информира дали действително съществува нотариуса, който бил вписан в пълномощното между свид. В. и обв. М., и дали пред този нотариус е заверявано такова пълномощно. Свид. Д. разбрал, че такъв нотариус съществува в действителност и това била свид. В. З. – В., но пред нея никога не било изготвяно такова пълномощно и същата не познавала никой от тримата обвиняеми. След тази информация свид. Д. разбрал, че най-вероятно е станал жертва на престъпление и сезирал органите на реда.

В хода на проведеното разследване за експертно изследване е било представено пълномощното, изготвено от името на свид.В.за обв. М., като са били извършени общо три експертизи - две графически и една комплексна графическа и техническа експертизи. Първото от експертните заключения /лист 119-123, т.1/ е посочило, че ръкописният текст „М. В." в пълномощно с per. № 1382 от 24.08.2000 г. е изпълнен от обв.Т.. Подписът за „упълномощител" в пълномощното най-вероятно не е изпълнен от М. В.. Отпечатъкът от щемпел в пълномощното не е идентичен с отпечатъка от щемпел, използван от нотариус В. В. Ръкописният текст в отпечатъка от щемпел не е изпълнен от М.В., В. В., Х.Т.и В.Ш.. Не е даден отговор на въпроса дали е възможно същият текст да е изпълнен от обв. С. М.поради краткостта на ръкописния текст. Отпечатъкът от кръгъл печат в пълномощното не е идентичен с отпечатъка на личния печат на нотариус В. и подписът от нейно име в пълномощното не е изпълнено от нея. Според второто експертно заключение /лист 150-152,т.1/, подписите за упълномощител и за нотариус в пълномощното с per. №1382 от 24.08.2000 г. най-вероятно не са изпълнени от Ш. и М.. Тъй като повечето от графическите елемента в двата изследвани подписа са несравними с подписите на Х. Т., то не е възможно да се отговори с категоричност дали тези два подписа са изпълнени от него. Подписът за продавач в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от *** г. е изпълнен от С. М..

Съгласно заключението на представената по делото комплексна /графическа и техническа/ експертиза, подписите за упълномощител и нотариус върху посоченото по-горе пълномощно не са били изпълнени съответно от свидетелките М. В. и В.В.. Посочено е, че не може да се отговори с категоричност дали същите подписи са изпълнени от някой от тримата обвиняеми. Съответно подписът за продавач в предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот е изпълнен от С. М., ръкописният текст „М. В." под подписа за упълномощител в пълномощното е изпълнен от Х. Т.. Ръкописният текст „24.08.2000 г., М.Г.В., гр. С., №1382, 3, 00" в отпечатъка от щемпел за нотариална заверка в пълномощното не е изпълнен от нотариус В. В., от М.В. или някой от тримата обвиняеми. Отпечатъците от щемпел и печат от нотариалната заверка в пълномощното от 24.08.2000 г. не са положени с щемпела и печата на нотариус В., от които са представени сравнителни образци.

Въз основа на изложената в постановлението фактическа обстановка, която първостепенният съд е констатирал, че е била описана и при предходното произнасяне от страна на прокурора за наличие на прекратително основание досежно наказателното производство в постановлението за прекратяване от 07.06.2017г., прокурорът е приел, че липсват доказателства, които по безспорен и категоричен начин да обосноват обвинителната теза спрямо тримата обвиняеми в насока същите да са реализирали състава на престъплението „измама”, респ. „документна измама” от обективна и субективна страна. Изложени били съображения в насока наличие на гражданскоправни отношения между страните в изследваната сделка.

Контролираната съдебна инстанция е счела прекратителното постановление за неправилно и незаконосъобразно, доколкото макар и да се солидализира с описаната в същото фактология, е приела, че тя не е изложена в пълнота, доколкото никъде не е посочено на коя дата, респ. в какъв период е предадено чуждото имущество, на кое място е сторено това и на кого точно от тримата обвиняеми е предадено или и на тримата. Констатирана е и липса  на  доказателствен анализ, което от своя страна не е позволило на прокурора да изложи в цялост фактическата обстановка по делото, доколкото не ставало ясно кои доказателства били кредитирани и защо, както и кои - не. Прието е също така, че правните изводи на прокурора показват противоречивост при съотнасянето на фактите към състава на престъплението „документна измама“, доколкото е приел, че се касае за неистински документ, който е бил използван, за да се въведе и поддържа у пострадалия заблуждение досежно възможността обвиняемите да гарантират връщането на договорения заем чрез „залагането” на чуждото имущество, с което пострадалият е бил мотивиран да се разпореди с имуществото си в полза на обвиняемите. Не е споделил първоинстанционният съд доводите на държавния обвинител за наличие на гражданскоправни отношения и респективно липса на субективен елемент на деянието.

Недоволен от първоинстанционния акт е останал прокурорът, поради което е депозирал протест срещу същия в законоустановения срок. В този смисъл същият е допустим, като разгледан по същество е неоснователен поради следните съображения:

Коректен се явява констатираният в постановлението пропуск  да бъдат указани датата и мястото на предаване на чуждото имущество, както и на кого точно е предадено. В тази връзка е необходимо провеждане на допълнителен разпит на свид.Д., както и на обвиняемите, ако желаят да дадат обяснения, разбира се.

Същевременно представителят на държавното обвинение не е подложил въобще на анализ голяма част от събрания доказателствен материал, а именно проведените очни ставки между самите обвиняеми и между последните и пострадалия. Същите са от съществено значение, доколкото е ограничен броят на свидетелите, имащи непосредствени възприятия от престъпното посегателство, за което е било водено разследването. Именно от тях, както и от показанията на свид.Д.,  следва да се изведе съдържанието на отношенията между тримата обвиняеми непосредствено преди инкриминираната дата, доколкото това поведение се явява предпоставка за впоследствие реализираното тях при познанството им с пострадалия. От тези им отношения и тяхната насоченост и развитие следва да се изходи и при преценка налична ли е била към инкриминираната дата обективна пречка обвиняемите да изпълнят ангажиментите си към свид.Д.. Едва след това би могло да се даде аргументирано становище касателно наличие или липса на умисъл за реализиране на престъпното посегателство, за което тримата са обвинени. Ако бе анализирал съдържащата се в очните ставки информация, прокурорът би бил наясно и какво е било намерението на тримата обвиняеми касателно поисканата в заем от свид.Д.сума от 10 000 щатски долара. Последващото им поведение, включително относно заплащане на няколко от дължимите вноски е ирелевантно,       доколкото то се явява реализирано след инкриминираната дата. В тази връзка с оглед указаното в постановлението основание за прекратяване на наказателното производство, въззивната инстанция намира за необходимо да посочи, че при установена липса на умисъл, би било налице несъставомерност на деянието, а не недоказаност на обвинението и съвсем друго би било прекратителното основание.  Ето защо напълно се споделя становището на първоинстанционния съд, че изводите на прокурора относно наличието на гражданскоправни отношения между обвиняемите и пострадалия и липсата на умисъл се явяват прибързани. Едва след анализ на указаната доказателствена маса би следвало да се даде аргументиран извод относно тези два въпроса.

Напълно правилно долустоящата съдебна инстанция не се е съгласила и с посоченото в прекратителното постановление относно предназначението на инкриминираното пълномощно. Ако бе проследил внимателно горепосочените гласни доказателствени средства, държавният обвинител би отговорил правилно на този въпрос. Самият свид.Д.е изтъкнал достатъчно ясно, че се е съгласил да даде назаем сумата от 10 000 щатски долара, като обезпечаването му трябвало да се осъществи чрез „залагане“ на апартамент. По-късно така постигнатото съгласие е било обективирано чрез сключване на предварителен договор за продажба на имота, към който е било приложено въпросното пълномощно, за което е установено, че е неистински документ. Това се извежда от показанията на свид.Д., сочещ, че се нуждаел от някаква гаранция за предадената сума. В тази връзка при провеждане на допълнителния разпит на свид.Д. следва да бъде изяснено и дали същият би подписал предварителния договор и заплатил сумата по същия, ако не бе му представено въпросното пълномощно. Изтъкнатото от прокурора, че вероятно  свид.Д. е имал идея да започне с някой от тримата обвиняеми допълнителен бизнес не почива на доказателствената маса.

 Предвид горните съображения въззивният съд намира за законосъобразен и обоснован направения в протестирания акт извод за незаконосъобразност на прекратителното постановление. Едва след извършване на законосъобразен и обоснован анализ на събрания по делото доказателствен материал, без на същия да се придава смисъл, на какъвто не е носител, както и реализиране на указаните по-горе разпити, следва да бъде направен извод относно доказаност на обвинението. Незаконосъобразният такъв налага потвърждаване на протестираното определение.

По изложените съображения и на осн. чл.243, ал.8 НПК Пловдивският окръжен съд

 

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №989/13.06.2019 г. по ЧНД №2951/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХII н.с.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: