Р Е Ш Е Н И Е
№ …….............../28.06.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХX състав, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр. д. № 5357 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 285258/27.04.2021 г., подадена от ищеца „В.и к.Д.“ АД, в която се сочи,
че във влязлото в сила решение и издадения изпълнителен лист не фигурира
поисканата още с исковата молба от 03.04.2019 г., както и с уточняващта молба,
законна лихва върху главницата от 2096,43 лв., считано от подаване на
заявлението до окончателното погасяване. Поради това е поискано съдът да
допълни издадения изпълнителен лист със законната лихва. С уточняваща молба от
18.05.2021 г. се моли искането към съда да се счита такова за поправка на
допусната в решението по делото очевидна
фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК чрез допълване на решението със
законната лихва поискана със заявлението по чл. 410 от ГПК, исковата и
уточняващите молби.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна „В.Д.“ ООД, която в срока
по чл. 250, ал. 2 от ГПК е депозирала отговор, в който сочи, че молбата е
неоснователна. Излага, че не се касае за очевидна фактическа грешка, а за
нередявен иск.
По допустимостта на
молбата:
Макар ищецът собствено да е квалифицирал искането
си към съда като такова за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 от ГПК, изложените в молбата с вх. № 285258/27.04.2021 г. и уточняващата молба вх. №
287480/18.05.2021 г. обстоятелства обусловили подаването им и самото искане към
съда, което изрично е за допълване на решението, както и поради липсата на
твърдения за несъответствие между приетото в мотивите и отразеното в
диспозитива на постановеното по делото Решение № 260986/02.11.2020 г., т.е. за
грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, несъмнено сочат, че искането с което съдът
е сезиран е такова за допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК.
Съгласно чл. 250, ал.1, изр. второ от ГПК молбата
за допълване може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението
или от влизането му в сила.
В случая постановеното по делото Решение №
260986/02.11.2020 г. е връчено на страните на 09.11.2020 г. и като необжалвано
е влязло в законна сила на 24.11.2020 г.
Съответно към датата на подаване на молбата за
допълване - 27.04.2021 г. възможността някоя от страните да направи
надлежно искане е била преклудирана, още към 29.12.2021 г., т.е. близо пет
месеца преди подаване на исковата молба. Респективно молбата по чл. 250 от ГПК
подадена от ищеца се явява просрочена и като процесуално недопустима следва да
се остави без разглеждане.
Само за пълнота следва да се посочи, че искането
за допълване се явява и недопустимо и на друго основание, а именно поради
липсата изобщо на сезиране на исковия съд с претенция за законната лихва от
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №
1128/2019 г. на ВРС, за която заповедният съд действително е издал Заповед №
527/28.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение.
Видно от внимателния прочит на преписа от
исковата молба, който ищецът е приложил по ч.гр.д. № 1128/2019 г. на ВРС в
указания му от съда срок по чл. 415, ал.4 от ГПК, същата на страница трета
съдържа ясно изложен петитум, т.е искане към съда, за
установяване на вземането му за главница и обезщетение за забава по заповедта,
като липсва дрои индиция за
искане за присъждане и на законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението.
Изрично искане за присъждане на законната лихва
всъщност не е направено изобщо в хода на настоящото исково производство, поради
което и подобна претенция не е скрепена в доклада по делото, срещу който ищецът
ирзично е посочил, че не възразява. След като с доклада по делото не е приета
за разглеждане такава акцесорна искова претенция, то същата не е станала и част
от предмета на настоящото производство, т.е. от спорното право и изначално не
може да е налице пропуск на съда да се произнесе с акта си по същество по нея. Последното сочи на лиса на правен интерес за
страната от неговото допълване, а правният интерес от съдебна защита е условие
за допустимостта на всяка подадена до съда молба и води като последица оставянето
ѝ без разглеждане.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от ищеца „В.и к.Д.“
АД молба с вх.
№ 285258/27.04.2021 г., уточнена с молба вх. №
287480/18.05.2021 г. за допълване на Решение № 260986/02.11.2020 г. постановено
по гр.д. № 5357/2019 г. на ВР,С, ХХ-състав, като недопустима.
РЕШЕНИЕТО имащо характера на определение подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: