Решение по дело №1803/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             25.06.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВА НЕШЕВА  

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1803 по описа на 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1803/2020 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №299862 от 12.12.2019 г постановено по гр.д.№6924/19 г на СРС , 128 състав ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , чл.154,155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се осъди Д.С.С. ЕГН ********** от гр.София да заплати : сумата от 1617,78 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2015 г – м.04.2017 г за ап.№25 в гр.София ж.к.******, ведно със законната лихва от 04.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 29,92 лева главница за дялово разпределение за посочения период ведно със законната лихва от 04.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 371,40 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 14.02.2016 г – 24.01.2019 г ; както и сумата от 7,21 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2016 г – 24.01.2018 г. Решението на СРС не се обжалва в частта за разноските, тъй като такива са присъдени независимо от отхвърляне на исковете .

 Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като първоначално е поискано допускане на ССЕ , а постъпилите документи за плащане от ответника не са изпратени на дружеството . Плащането не се отнася за процесните вземания и същите не са погасени .

Въззиваемата страна е подал писмен отговор , в който оспорва  въззивната жалба .  След образуване на делото е заплатил претендираните суми в размер на 2026,31 лева , като с отговора ясно е посочил какви суми се заплащат . Ответникът не е възразил срещу плащането , а допълнително са заплатени и присъдените от СРС разноски .

Третото лице “Н.” ЕАД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД *** на 06.01.2020 г и е обжалвано в срок на 20.01.2020 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли частично исковете за СРС е приел , че с платежно нареждане от 26.07.2019 г ответникът е заплатил изцяло процесните суми.

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Платежното нареждане от 26.07.2019 г е представено към отговора на исковата молба , заедно с изчисления на законната лихва за периода  04.02.2019 г – 26.07.2019 г върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение .

В о.с.з на10.12.2019 г процесуалният представител на ищеца не е оспорил плащането на ответника , а е заявил , че същото не касае процесния период . Това твърдение е невярно и в противоречие със закона В платежното нареждане изрично е посочено , че плащането касае вземанията по делото пред СРС . Приложим е чл.76 ал.1 изр.1 ЗЗД като с плащането вземанията са погасени в цялост .

  Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на спора в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №299862 от 12.12.2019 г постановено по гр.д.№6924/19 г на СРС , 128 състав ;  в частта ,  с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.149 ЗЕ във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , чл.154,155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се осъди Д.С.С. ЕГН ********** от гр.София да заплати : сумата от 1617,78 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2015 г – м.04.2017 г за ап.№25 в гр.София ж.к.******, ведно със законната лихва от 04.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 29,92 лева главница за дялово разпределение за посочения период ведно със законната лихва от 04.02.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 371,40 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 14.02.2016 г – 24.01.2019 г ; както и сумата от 7,21 лева лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2016 г – 24.01.2018 г.

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Д.С.С. ЕГН ********** от гр.София сумата от 200 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Н.” ЕАД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.