Решение по дело №2156/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1366
Дата: 18 октомври 2022 г.
Съдия: Теодора Шишкова
Дело: 20223110202156
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1366
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110202156 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на Е. Б. П., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 22-0433-000180/31.05.2022г. на Началника на Сектор при 01 РУП на ОД
МВР - Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на по 50 лева или общо в размер на 100 лева за допуснати нарушения на чл. 137А,
ал.1 ЗДвП и по чл. 147, ал.1 ЗДвП.
В жалбата, бланкетна по същество, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е издадено при непосочени по вид съществени процесуални
нарушения, които го опорочават. Моли за отмяна на издаденото НП и за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и посочва, че в съставения
АУАН и в издаденото впоследствие въз основа на него НП е налице различие в модела на
процесния лек автомобил, което съставлява нарушение от категорията на съществените
такива, тъй като е допусната неяснота във важен фактически белег на описаното нарушение,
която неяснота не може да бъде поправяна нито в НП, нито в рамките на проведеното
съдебно производство, тъй като по същество се възвежда за недопустимо ново обвинение
срещу наказаното лице. Претендира се отмяна на издаденото постановление с присъждане
на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, представя
единствено бланкетни писмени бележки, в които посочва, че счита жалбата за
неоснователна, моли същата да бъде оставена без последствия, а наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Пледира за
присъждане и на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.05.2022г. около 11.23 часа в гр. Варна, по бул. „Сливница” до № 100 от
кръстовището на ул. „Пирин“ в посока кварталите на гр. Варна жалбоподателят Е. Б. П.
управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен Ц 5” с ДК № В 4155 НВ, като управлявал
същия без поставен обезопасителен колан.
Посоченото обстоятелство мотивирало св. Г. Г. – служител на 01 РУП да спре водача за
проверка, в хода на която освен управлението без обезопасителен колан било установено, че
автомобилът нямал преминат годишен технически преглед, като при поискване водачът на
свой ред не представил документ, удостоверяващ преминаването на такъв.
За посочените две нарушения св. Г. съставил на водача АУАН, в който погрешно
вписал модела на управлявания лек автомобил, но правилно отразил неговия
регистрационен номер.
Впоследствие срещу така издадения АУАН постъпили възражения досежно модела на
лекия автомобил, като било установено, че същият не е „Нисан“, както било вписано в
АУАН, а „Ситроен Ц5“, като в издаденото НП това обстоятелство било правилно отразено,
като в хода на АНП били изисквани документи, видно от които автомобил с процесния рег.
номер отговаря да е марка и модел „Ситроен Ц5“, а не „Нисан“.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, а именно
показанията на актосъставителя Г. Г., който беше достатъчно категоричен досежно
установената и от писмените докателства по делото фактическа обстановка. За пълнота
следва да се посочи, че и самият жалбоподател не оспорва така посочените фактически
констатации, като изключим твърденията за неяснота досежно марката и модела на
процесния лек автомобил във връзка с управлението на който били констатирани
нарушенията.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по същество.
Наказателно постановление № 22-0433-000180/31.05.2022г. на Началника на Сектор
при 01 РУП на ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен
със заповед на Министъра на вътрешните работи, надлежно представена по преписката и
посочена в самото наказателно постановление.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове свързани с
издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
В хода на административонаказателното производство, въпреки твърденията на
2
процесуалния представител на жалбоподателя не са били допуснати съществени
процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани.
В АУАН и НП са цитирани както разпоредбите, сочещи дължимото поведение от
водачите на МПС, които въззивникът е нарушил, така и правното основание, въз основа на
което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Не е налице и неясно описание на нарушението в частта досежно изпълнителното
деяние на същото.
Действително в АУАН са неправилно посочени марката и модела на управляваното от
жалбоподателя МПС, но това съставлява техническа грешка при изписването от страна на
актосъставителя, която не е довела до съществен порок, доколкото правилно посочен е бил
още от самото начало регистрационният номер на лекия автомобил, всички направени
справки по преписката касаят именно него, като на нито едно място(освен в АУАН) той не е
посочен като такъв с марка „Нисан“.
Действително с оглед приетите от съда фактически положения по делото безспорно се
установи, че на процесната дата – 15.05.2022г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил
Ситроен Ц 5” с ДК № В 4155 НВ без автомобилът да е бил с преминат годишен технически
преглед, като водачът е управлявал и без обезопасителен колан.
И за двете констатирани нарушения законодателят е предвидил фиксиран размер на
наказанията от по 50 лева (съответно в разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.7 и чл. 181, т.1 ЗДвП),
поради което за съда не съществува възможност да ревизира размера им.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не намери основания да приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН на първо място с оглед разпоредбата на чл. 29 ЗАНН, и на следващо
доколкото същите касаят несъмнено правилното и безопасно осъществяване на движението,
както за водача, така и за останалите участници в движението.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени по
делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на наказващия орган е направено искане за присъждане
3
на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото
производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал
писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да
бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на юрк. по поддържане на обвинителната теза на АНО. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0433-000180/31.05.2022г. на
Началника на Сектор при 01 РУП на ОД МВР - Варна, с което на Е. Б. П., с ЕГН **********
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на по 50 лева или общо в размер
на 100 лева за допуснати нарушения на чл. 137А, ал.1 ЗДвП и по чл. 147, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Б. П., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – гр. Варна сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4