РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 12 януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с
участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 347
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Л.А. *** против Решение № 424 от 16.08.2021
г., постановено по АНД № 954/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 21-1882-000228 от 10.05.2021 г., издадено от Началника на
Първо РУ при ОД на МВР – Русе, с което на А. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
(петдесет) лева и е осъден В.Л. да заплати на ОД на МВР – Русе сума в размер на
80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата са релевирани оплаквания,
че решението е неправилно поради нарушение на разпоредбите на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Претенцията е съдът да отмени
решението на РС - Русе и да реши делото по същество като отмени наказателното
постановление.
Касационният ответник, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по
делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 24772 от 30.11.2021 г. по
описа на РС – Русе, счита касационната жалба за неоснователна и моли въззивното
решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 15 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на касатора с оспореното пред първата съдебна инстанция НП е
ангажирана, в качеството му на ФЛ - водач на МПС, за нарушение на чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1, във връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно обстоятелствената част на НП
на 19.04.2021 г., около 08:30 часа в гр. Русе, на ул. „Стефан Стамболов“ № 2 А.
управлява собствения си лек автомобил, като по време на движение не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
С касационната
жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка,
която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по
чл. 107 от НПК.
Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.
107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Районният съд е събрал допустимите и относими към
спора писмени и гласни доказателства. Обсъдил ги е и е изложил правилно
фактическата обстановка. Приел е, че административното нарушение по чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1, във връзка с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, вменено на наказаното
лице, е правилно установено и доказано по несъмнен начин. Изложил е подробни
мотиви, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон. По тези
съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като законосъобразно и
обосновано.
Въззивният съд е направил задълбочен
анализ на всички събрани писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е
направил обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата съдебна
инстанция, че безспорно е установено осъществяване на състава на
административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, във връзка с чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. за това нарушение.
Първата съдебна инстанция правилно е
ценила събраните по делото писмени и гласни доказателства, като въз основа на
тази правилна преценка съдът е достигнал и до напълно обоснования и
законосъобразен извод, че по делото по несъмнен начин са доказани описаните в
АУАН и НП фактическа обстановка, нарушението и авторството на деянието.
Обстоятелствата в АУАН и в НП изцяло
се потвърждават от докладната записка на полицейски служител, изготвена по
повод подадено от страна на А. възражение по реда на чл. 44 от ЗАНН, от писмени
сведения на полицейските служители, осъществяващи пътен контрол на процесните
дата, час и място и съответно от показанията на същите тези служители, дадени
пред въззивната инстанция. Така по писменото сведение на полицейски служител Л.
Петров, който е свидетел по съставения срещу А. АУАН, както и от свидетелските
му показания се установява, че той лично е възприел водачът да управлява
автомобила, без да е имал поставен предпазен колан, освен това превозното
средство е било и без включени дневни или къси светлини. Това провокирало
полицейският служител да подаде сигнал на водача да спре автомобила, тогава
именно забелязал как водачът преметнал обезопасителния колан през рамо. След
като спрял за проверка автомобилът, св. Петров констатирал, че обезопасителният
колан бил поставен по неправилен начин, по-конкретно същият бил между водача и
облегалката на седалката, като ремъкът, минаващ от ляво рамо до дясната страна
на таза бил пред водача, а частта, която обхваща самия таз липсва.
По делото не са ангажирани каквито и
да било доказателства от страна на А., които да опровергават или да поставят
под съмнение изложените в акта и НП факти и обстоятелства. В тази връзка
недоказани се явяват твърденията на жалбоподателя за различна от описаната в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП и установена от РС - Русе фактическа
обстановка, респ. че необосновано била ангажирана отговорността му за
процесното нарушение. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че още с въззивната жалба е направил искане да бъде разпитано в
качеството му на свидетел по делото лицето, което е пътувало заедно с него в
автомобила на процесните дата и час и за което А. твърди, че е негов колега.
При запознаване с текста на въззивната жалба, настоящият съд не констатира
същата да съдържа такова искане. Освен това фактът, че към момента на
проверката на контролните органи, жалбоподателят не е бил с правилно поставен
обезопасителния колан, с който е бил оборудван автомобилът му, не се и оспорва
от него.
При
така установената по делото фактическа обстановка законосъобразен и напълно
обоснован е изводът на първата съдебна инстанция за правилно приложение на
относимата законова разпоредба към констатираното административно нарушение.
Районният съд правилно е приел, че
наложеното наказание е определено съответно на извършеното нарушение, като в
случая то е определено в абсолютен размер от законодателя и размерът му не
подлежи на преценка от страна на АНО и съда.
Въз основа на горното
настоящият съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение, което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на
ответника по касационната жалба - ОД на МВР – Русе, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 63д, ал. 5, във връзка с чл.
37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто
размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът
определя на 80 лева.
Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 424 от 16.08.2021 г., постановено по АНД № 954/2021 г. по описа на
Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА В.Л.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
пл. „Дунав“ № 3, вх. 1,
ет. 2, ап. 1, да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, сумата от 80 лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.