Р Е Ш Е Н И Е
№857
гр. Пловдив, 26 април 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на шестнадесети
април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №863
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
“ЕКОПРИНТ 2017“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат” №1, ет.6, ап.офис
608, ЕИК *********, представлявано от адвокат П.М.- пълномощник, обжалва
Решение №260166 от 03.02.2021г. по Н.А.Х дело №7712 по описа на Районен съд-
Пловдив за 2020г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) с №507972-F532335 от 23.04.2020г., издадено от директор на
Дирекция “Обслужване” в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на
Националната агенция за приходите (НАП), с което на “ЕКОПРИНТ 2017“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и необоснованост, постановяване на решение по
същество, с което да се отмени изцяло процесното НП, както и присъждане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по делото-
ТД- Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт С.П.-
пълномощник, по делото постъпва становище с Вх.№6286 от 07.04.2021г. за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 120,00 лв., съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП); възразява за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако жалбата бъде уважена и такова
възнаграждение е претендирано над законоустановения минимум.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Гинка Лазарова, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Жалбата е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която актът на съда е неблагоприятен, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на
първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена
служебна проверка на 15.10.2019г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието
за установено, че дружеството касатор, в качеството му на регистрирано лице по
смисъла на ЗДДС, не е подало отчетните регистри (дневник за покупките, дневник
за продажбите) по чл.124 от ЗДДС за данъчния период 01.09.2019г. – 30.09.2019г.
в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 14.10.2019г., включително.
До “ЕКОПРИНТ 2017“ ЕООД,
чрез Г.Н.А.- представляващ, е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-12655-164
от 17.10.2019г. от орган по приходите М. П., за явяване в ТД- Пловдив на НАП, в
7-дневен срок от получаване на поканата, за подаване на справка-декларация по
ЗДДС и отчетни регистри, съгласно чл.125 от ЗДДС, и за съставяне на актове за
установяване на административно нарушение (АУАН) за периода – месец СЕПТЕМВРИ
2019г. По делото не са ангажирани доказателства, че посочената покана е
получена от касатора.
До “ЕКОПРИНТ 2017“ ЕООД,
чрез Г.Н.А.- представляващ, е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-13280-223
от 30.10.2019г. от орган по приходите М. П., за явяване в ТД- Пловдив на НАП, в
7-дневен срок от получаване на поканата, за подаване на справка-декларация по
ЗДДС и отчетни регистри, съгласно чл.125 от ЗДДС, и за съставяне на АУАН за
периода – месец СЕПТЕМВРИ 2019г. Според наличното по преписката заверено копие
на известие за доставяне, пощенска пратка, съдържаща “Покана Изх.№70-00-13280-223/30.10.2019г.“, е получена от И.Д. на 12.(17).11.2019г.
До “ЕКОПРИНТ 2017“ ЕООД,
чрез Г.Н.А.- представляващ, е изпратена нарочна покана с Изх.№70-00-14586-198
от 28.11.2019г. от орган по приходите М. П., за явяване в ТД- Пловдив на НАП, в
7-дневен срок от получаване на поканата, за подаване на справка-декларация по
ЗДДС и отчетни регистри, съгласно чл.125 от ЗДДС, и за съставяне на АУАН за
периода – месец СЕПТЕМВРИ 2019г. Според наличното по преписката заверено копие
на известие за доставяне, пощенска пратка, съдържаща “Втора покана Изх.№70-00-14586-198/28.11.2019г.“, е получена от А.П.
М., без да може да се направи категоричен извод за датата, на която това е
станало.
Освен това, за
установеното в рамките на проверката се съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с №F532335 от 23.12.2019г. от М.Д.П.- инспектор
по приходите в ТД- Пловдив на НАП, с който деянието на дружеството касатор,
изразяващо се в неподаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС до
14.10.2019г. за данъчния период месец 09.2019г., се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.3
от ЗДДС. Според процесния АУАН, отчетни регистри са подадени по електронен път
в ТД- Пловдив на НАП на 19.12.2019г. и са заведени с Вх.№16004163421.
Върху процесния АУАН е
обективирана нарочна разписка, според която разписка екземпляр от акта е
получен от В.А.М.- упълномощено лице, на 23.12.2019г.
Против общо 2 броя
съставени АУАН, между които и процесният, постъпва възражение с Вх.№70-00-15509
от 23.12.2019г. от Г.А., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава НП.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда,
поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се
посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Според разпоредбата на чл.179,
ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по
чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2 (“VIES декларация (Value
Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на
информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и
обмена на информация между държавите членки.обобщена декларация, използвана за
целите на контрола и обмена на информация между държавите членки (§1, т.44 от
ДР на ЗДДС)), отчетните регистри по чл.124 (дневник за покупките, дневник за продажбите)
или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. А съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС,
декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Формулирана по посочения
начин, разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС очертава множество състави на
административни нарушения, като за всяко съставомерно деяние, представляващо
неизпълнение на което и да е от посочените задължения на задължено лице, както
и изпълнението на което и да е от тези задължения след изтичане на
законоустановения срок, е предвидена санкция.
Съответно, всяко едно
самостоятелно нарушение се наказва със самостоятелно наказание.
В тази връзка,
обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя е издадено НП с №507974-F532333
от 23.04.2020г. от директор на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което
му е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева заради извършено
нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в неподаване на
справка-декларация за данъчния период 09.2019г. в законоустановения срок до
14.10.2019г., не сочи за хипотеза на “двойно“ наказване на жалбоподателя, в
нарушение на принципа “ne bis in idem“ (не два пъти за същото), а е в съответствие с
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, съгласно която норма, когато с едно деяние са
извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило
няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за
всяко едно от тях.
На следващо място, обстоятелствата,
че дружеството касатор е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на извършване
на разглежданото нарушение и в това си качество е задължен да подаде отчетните
регистри за периода месец 09.2019г. най-късно до 14.10.2019г., което обаче е
направено едва на 19.12.2019г., не са спорни между страните по делото и се
явяват установени, въз основа на приетите по делото доказателства.
Следователно, налице е от обективна страна вмененото на дружеството касатор
административно нарушение.
Също така, административнонаказателното
производство, приключило с издаването на процесното НП, е проведено от
компетентни за целта органи и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. При това положение, както правилно прието от районния съд, процесното НП се
явява правилно и законосъобразно. Ето защо, като потвърждава оспореното пред
него НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на
закона и решението, предмет на настоящето производство, е правилно. Оспореното
по делото решение на районния съд е и валидно, и допустимо, поради което следва
да се остави в сила.
Вярно е че, съгласно
Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната
колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва
и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на
съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата
на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде
ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да
бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван
в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в
този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме
този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая обаче, както
правилно е прието от районни съд, обстоятелството, че отчетните регистри за
месец 09.2019г. са подадени едва на 19.12.2019г. или след изтичане на повече от
2 месеца от законоустановения срок (14.12.2019г.), както и че отчетните
регистри са подадени едва след изпращане на 3 покани до жалбоподателя (една от
които със сигурност е получена на 12.(17).11.2019г.), не предпоставят извод, че
разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не е налице маловажен
случай на административно нарушение.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което същата не следва да бъде уважена.
А предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260166 от 03.02.2021г. по Н.А.Х дело №7712 по описа на Районен съд- Пловдив за
2020г., ХХVІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно
постановление с №507972-F532335 от 23.04.2020г., издадено от директор на
Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “ЕКОПРИНТ 2017“ ЕООД,
ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
ОСЪЖДА “ЕКОПРИНТ 2017“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Хан Кубрат” №1,
ет.6, ап.офис 608, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за
приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………