Решение по дело №10304/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. София, 23.04.2020 г.

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

    СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН                                                                            мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

 

 

 

ЙОАЙОА    

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 10304 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ чрез адв. П.  срещу решение №85113/04.04.2019 г. постановено по гр.д. №11936/2018 г. по описа на СРС, 29 състав в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ осъдено на основание чл. 411 КЗ да заплати на „Д.з.“ ЕАД сумата над 751,36 лева до пълния присъден с решението размер от 1510,22 лв. предявен като частичен от сума в общ размер на 3005,44 лв. – регресно вземане по щета №44012131728689 на ищеца за платено от него обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 15.09.2017 г. около 10.12ч. в гр. София между лек автомобил  /л.а./ марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №  ****и товарен автомобил /т.а./ марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ****ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В частта, с която предявения иск е уважен за разликата над 751,36 лева до пълния присъден с решението размер от 1510,22 лв. предявен като частичен от сума в общ размер на 3005,44 лв. първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано.

Във въззивната жалба се поддържа, че изводите на районния съд за основателност на предявения  не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Сочи, че СРС неправилно е приел, че двамата водачи имат еднаква вина /по 1/2/, като се твърди, че водачът на товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ****е съпричинил вредоносния резултат ¾, поради което ответника, като застрахователн по застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №  ****дължи обезщетение само на ¼ от претърпените вреди / 751,36 лева/. Тази теза жалбоподателя основава на приложението на чл.19, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както и с факта, че лекия автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ се е движел по път с предимство, а товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ при маневрата ляв завой е следвало да осигури предимство на движещите се по пътя с предимство автомобила вкл, на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“.Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Д.з.“ ЕАД чрез адв. Г. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа се, че решението на СРС е правилно, не са допуснати процесуални нарушения и съдът правилно е анализирал събраните доказателства, за да достигне до извод, че и двамата водачи имат поравно вина за инцидента. Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно в обжалваната част, поради следните съображения:

    Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

 Ангажирането на отговорността на застрахователя по "Гражданската отговорност" на причинителя на вредата /делинквент/ е свързано с установяване на следните кумулативни предпоставки: 1) Валидно възникнало облигационно отношение между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/ по застраховка "Каско"; 2) Валидно възникнало правоотношение по договор за имуществена застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното дружество; 3) Заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователят по имуществено автомобилно застраховане - "Каско" и 4) осъществяването на фактическия състав на института на непозволеното увреждане /чл.45 ЗЗД/ - противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди.

 Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки на исковата претенция.

 По делото се установиха обстоятелствата за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увредения автомобил, застрахователно отношение между ответника и деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпване на ПТП, представляващо покрит застрахователен риск, в срока на застрахователно покритие. Изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца в посочения размер се установява от представеното по делото и неоспорено от ответника преводно нареждане и не е спорно между страните.

 Доказани са и настъпването на събитие, което се определя като ПТП и че от това ПТП са настъпили вреди за застрахованото по имуществена застраховка „Каско“ МПС марка „Шкода“, модел „Октавия“ / т.е. доказано е настъпването на вреда и причинно-следствената ѝ връзка с противоправното деяние/.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение спорен между страните остава въпросът - при какво съотношение на противоправно поведение на водачите на двата автомобила е настъпило застрахователното събитие /ПТП/. С оглед пртивоправността на поведение /доколкото при наличие на останалите предпоставки на чл.45 ЗЗД, вината се предполага / чл.45, ал.2 ЗЗД/ на водачите следва да се определи и размера на обезщетението дължимо от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“, доколкото той отговаря при виновно и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.

Въззивният съд намира, че изводите на СРС, че водачът на застрахованото при ответника превозно средство марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №  ****има вина за настъпване на процесното ПТП е неправилен.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото вкл. механизма на настъпване на ПТП, като е взел предвид представения по делото двустранен протокол за ПТП, приетата САТЕ и показанията на разпитания свидетел /водач на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“/, които доказателства не си противоречат. По делото е доказан следния механизъм на настъпване на призшествието: същото е настъпило на 15.09.2017 г. в София, около 10.12 часа на кръстовището на  ул. „Костур“ и бул. „Овча купел“. Лекият автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, се е движел върху трамвайно трасе по  бул. „Овча купел“с посока  ул. „Войводина могила“ към бул. “Цар Борис III“. В същото време и посока отдясно наляво по  ул. Костур“ се движел товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“. Л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ се е движел срещу пътен знак Б3 от ППЗДвП "Път с предимство", а т.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“ срещу пътен знак Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство!". На кръстовището, образувано от ул. „Костур“ и бул. „Овча купел“, водачът на т.а марка „Шкода“, модел „Октавия“ предприел маневра „ляв завой“, като две превозни средства, движещи се по булеварда, са спрели и са го изчакали да извърши маневрата. Водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ при преминаването по трамвайните релси не спира до другите два автомобила и ги подминава, вследствие на което траекторията му се пресича с тази на товарния автомобил, като настъпва удар между тях, като първоначалното съприкосновение било между задната дясна част на лекия автомобил и предната част на товарния автомобил.

При така установения механизъм на ПТП съдът намира, че водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ движейски се по трамвайните релси не е нарушил правила на ЗДвП за разлика от водача на т.а. марка „Шкода“, модел „Октавия“, който при маневра „ляв завой“ не е пропуснал движещите се по пътя с предимство превозни средства.

В доказателствана тежест на ищеца е било да докаже, че поведението на водача на лекия автомобил „Форд“, модел „Фокус“ застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника е било противоправно, т.е. допуснато е нарушение на правилата за движение по пътищата, посочени в ЗДвП и в Правилника за приложение на ЗДвП /ППЗДвП/. В конкретния случай с оглед доказания механизъм на настъпване на инцидента, съдът намира, че не е доказано противоправно поведение от страна на водача на „Форд Фокус“, доколкото той се е движел по трамвайните релси в приложение на правилата на чл.19, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че когато релсов път е разположен върху платното за движение, водачите на пътни превозни средства, които се намират върху него, са длъжни да го освободят по възможно най-бързия начин при приближаване на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници, за да го пропуснат да премине. Видно от илюстрацията на произшествието, направена от вещото лице /л.84 от делото/, чрез налагане на фигурите на автомобилите върху изображение на точното място на съприкосновението, в конкретния случай релсовият път е бил разположен на платното за движение. Ищецът в чиято тежест е било не е доказал, че лекият автомобил се е движел по релсовия път при условията и в нарушение на  чл. 19, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл.19, ал.2 ЗДвП, когато на пътя има платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на нерелсови пътни превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Ищецът не доказа в процеса върху пътното платно, на което е настъпило произшествието да е имало платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства. Такова обстоятелство не е отчетено и не е отразено в протокола за ПТП, а както посочихме и се опровергава от заключението на вещото лиже по изготвената и приета без възражения от страните експертиза. Ищецът не установи организацията на движението в посочения участък, вкл. и наличието на хоризонтална или вертикална пътна маркировка, забраняващи движението върху релсовия път.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на иска си досежно факта, че водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ е действал противоправно, което действие е довело до настъпване на ПТП, при което са нанесени имуществени вреди на МПС имуществено застраховано при ищеца. Доколкото обаче, първоинстанционното решение е обжалвано само частично от ответника и е влязло в сила е необжалваната част, с която искът на „Д.з.“ ЕАД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ е счетен за основателен и ответникът е осъден за заплати сумата от 751,36 лева, а в гражданският процес се прилага принципа на диспозитивното начало, който задължава съда да се произнесе съобразно искането на страните, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като неправилно само в обжалваната част, а именно в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ осъдено на основание чл. 411 КЗ да заплати на „Д.з.“ ЕАД сумата над 751,36 лева до пълния присъден с решението размер от 1510,22 лв. предявен като частичен от сума в общ размер на 3005,44 лв., в която част претенцията подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ е осъдено да заплати на „Д.з.“ ЕАД сумата над 354,85 лв. до пълния присъден размер от 713,25 лв. разноски в първоинстанционното производство.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски в първата инстанция имат и двете страни съразмерно с уважената съотв. отхвърлената част от иска.

В първоинстанционното производство ответникът е направил разноски в размер на 300,00 лв. / 250,00 лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – депозит за свидетел/. В полза на ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, въпреки че такова се претендира, доколкото по делото не са представени доказателства реално такова да е заплатено. Съразмерно с отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150,74 лв. – разноски в първоинстанционното производство.

Във въззивното производство ответникът има право на разноски, доколкото неговата въззивна жалба е изцяло основателна. Въззивникът е доказал извършването на разноски за държавна такса – 25,00 лв. Ответникът не е доказал реалното заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано въпреки искането в тази посока. Следователно, „Д.з.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ 25,00 лв. – разноски във въззивното производство.

Предвид изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 85113/04.04.2019 г. постановено по гр.д. №11936/2018 г. по описа на СРС, 29 състав в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:*** е осъдено, на основание чл. 411 КЗ, да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *** сумата над 751,36 лева до пълния присъден размер от 1510,22 лв. предявен като частичен от сума в общ размер на 3005,44 лв. – регресно вземане по щета №44012131728689 на ищеца за платено от него обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 15.09.2017 г. около 10.12ч. в гр. София между лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №  ****и товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ****ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ е осъдено да заплати на „Д.з.“ ЕАД сумата над 354,85 лв. до пълния присъден размер от 713,25 лв. разноски в първоинстанционното производство

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.з.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *** срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 751,36 лева /седемстотин петдесет и един лева и тридесет и шест стотинки/ до пълния присъден размер от 1510,22 лв. предявен като частичен от сума в общ размер на 3005,44 лв. – регресно вземане по щета №44012131728689 на ищеца за платено от него обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 15.09.2017 г. около 10.12ч. в гр. София между лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. №  ****и товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ****ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,  „Д.з.“ ЕАД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150,74 лв / сто и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски в първата инстанция и 25,00 лв. / двадесет и пет лева/ - разноски във въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.