№ 539
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Р. Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110127160 по описа за 2022 година
Ищецът „С. вода” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът С. Т. Д., ЕГН **********, адрес гр.
София, ...., дължи сумата 848,39 лева, представляваща потребена вода от длъжника за имота
на горепосочения адрес за период от 15.07.2014 г. до 20.09.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 09.02.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 5,07 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 08.02.2020 г. до 27.10.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6347/22 г. на СРС, 72
състав. Ищецът твърди, че за процесния период между него и ответницата е съществувало
правоотношение свързано с предоставяне на ВиК услуги, при приложими общи условия на
ищеца като оператор на ВиК услуги. Твърди, че ответницата е потребител на ВиК услуги по
силата на тези общи условия като собственик на имот в гр. София, ...., за който тя подала
заявление за откриване на имота на нейно име като наследник на предишния собственик.
Твърди, че за имота са издадени фактури за дължима, но неплатена потребена и отведена
вода. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията. Сочи, че подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът
възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Моли да се установят
вземанията. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва предоставянето на ВиК услуги в посочените количества и стойност, тъй
като имотът не се ползва и няма основание да се начмислява служебен разход. Твърди, че
заявлението било подадено от сина й, който се съгласил с прогнозните количества, вместо
да бъдат отчетени показанията на водомерите. Релевира възражение за давност. Моли за
отхвърляне на исковете.
1
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1,
т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да
установи основанието и размера на претендираната парична сума по предявения
положителен установителен иск, а именно - валидно възникнало договорно отношение с
ответника за продажба на ВиК услуги за процесния имот, качеството потребител за
ответника - собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на ВиК
услуги за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената
услуга в посочения размер. Ответникът носи тежестта до докаже, че е платил.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение
с водоснабдителния оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота - на собственост/ползване /строеж. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите
условия на ищеца, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на
интернет страницата на дружеството/.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните
и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество, което е публикувало приложимите ОУ.
Не се оспорва от ответницата, в който смисъл е и подаденото заявление за промяна на
титуляра на партидата и представените в заповедното производство от нея протоколи, че по
наследство от майка си тя придобила правото на собственост върху апартамент 102 в гр.
София, ж.к. Илинден, бл.71, вх.Д, ет.7, на 28.1.2015 г.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че страните в производството са
обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на ВиК услуги при
приложими общи условия на оператора на услугите. По силата на това правоотношение
2
ответницата е задължена към ищеца да заплаща цената на предоставените в имота услуги,
съобразно дела си от съсобствеността.
В чл. 31 и чл. 32 от Общите условия на ищеца е предвидено, че В и К операторът издава
ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Възражения
срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят писмено
пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане.
Съгласно чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 23, ал.1 ОУ, доставянето на
питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез
монтираните водомери на водопроводните отклонения. По изключение, при отказ на
потребителя да осигури достъп до водомера или при липса на водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода се определя на база
по посочените в разпоредбите съответно на чл. 35, ал. 6 и на чл. 39, ал.5 и ал.6 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. начини.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ се установява, че за
процесния период количеството потребена вода е начислявано служебно.
В случая по делото не става ясно на какво основание сумите за ВиК услуги на
ответницата са начислявани на база – липсват твърдения и доказателства в тази насока от
ищеца относно това има ли монтиран индивидуален водомер в имота, ако има – преминал
ли е съответните първоначална и периодични проверки, в изправност ли е, или се касае до
неосигурен достъп. От заключението на вещото лице също не става ясно при какви
обстоятелства потреблението е изчислено на база. Няма доказателства и за заявения брой
живущи лица в имота, както и относно останалите обстоятелства, относими към изчисляване
на потребление на база.
При това положение неприложим е чл. 162 ГПК, след като не е доказано от ищеца
наличието на основание за служебно изчисляване на консумацията.
При тези данни съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца да е доставил ВиК
услуги в претендираните количества и стойност. При прилагане на чл. 154 ГПК,
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна е и акцесорната претенция за
лихва.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът няма право на разноски. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, на
ответницата се дължат направените разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв.
Воден от горното съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. вода” АД ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът С. Т. Д., ЕГН **********, адрес гр. София,
...., дължи сумата 848.39 лева, представляваща потребена вода за имота на горепосочения
адрес за период от 15.07.2014 г. до 20.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от
09.02.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 5.07 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 08.02.2020 г. до 27.10.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6347/22 г. на СРС, 72 състав.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4