№ 1023
гр. Варна, 24.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Деян Ив. Денев
Петър Митев
при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева
и прокурора И. П. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243100601098 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
ЖАЛБ.ПОДС. М. С. М. - редовно призована, явява се лично и с адв. Й.
Й., редовно упълномощен.
СВИД. Г. Л. Т. - редовно призована, явява се лично.
СВИД. Д. П. К.-Т. – редовно призована, явява се лично
СВИД. З. Б. А. - редовно призована, не се явява.
Съдът докладва депозирана чрез адв. Г. П.а декларация от свид. А., в
която заявява, че отсъства от страната. Живее и работи в Норвегия и няма да
се завръща скоро.
СВИД. Й. П. Т. - редовно призован, явява се лично.
СВИД. Р. П. П. - редовно призована, явява се лично.
ВЕЩО ЛИЦЕ П. К. Ж. - редовно призована, явява се лично
ВЕЩО ЛИЦЕ М. М. Д. - редовно призована, явява се лично
ВЕЩО ЛИЦЕ П. И. С. - редовно призована, явява се лично
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Й.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото се докладва от съдия
АТАНАСОВ.
С определението по реда на чл.327 НПК, съдът е приел, че за
правилното решаване на същото е необходимо провеждането на разпити на
подсъдимата, част от свидетелите и на вещите лица, изготвили тройната
съдебно счетоводна експертиза, поради което на основание чл. 332 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Отстранява свидетелите от съдебната зала.
Дава възможност да подсъдимата да даде обяснения.
ПОДС.М.: Започнах работа през 2013 г. в „СКК Джи ти 2010“. След
това ме прехвърлиха в другата фирма „Ил Консултинг 2014“. По принцип
управител на дружеството е Г. Т., но официално фирмите са се водили на
други лица. Аз бях на длъжност счетоводител-отчетник по трудов договор.
Изпълнявах длъжността на ТРЗ /труд и работна заплата/. Обслужвах на
фирмите трудовите договори на техните служители, прекратяване, оформяне
на графици, заплати и изпращане на информация към НАП и НОИ. Това ми
беше възложено да правя устно от управителя на фирмата Г. Т.. По трудов
договор се водех отчетник.
През м. февруари 2018 г. една вечер получих обаждане, че една от
фирмите – „Рали 14“, е проверявана от НАП. На следващия ден отидох
сутринта на работа. Счетоводната кантора имаше само 1 офис, който се
намираше в кв. „Владиславово“ на ул. „6-ти септември“. В края на 2016 г.
отвори още един офис на отец ул. „Отец Паисий“. Аз бях прехвърлена на
„Отец Паисий“. С електронните подписи се работеше от другия офис,
предполагам он-лайн, такава програма използвахме за достъп. След това
няколко пъти имах разговори с Г. Т., която ми каза, че трябва да намеря тези
пари, защото вината е моя. Последно, когато ми се обади, ми каза – „Какво
правиш в офиса? Отивай да ги търсиш.“ Излязох от офиса и на паркинга се
2
засякох с две колежки, които отиваха в другия офис на фирмата. След това
започнах да получавам обаждания, готова ли съм, понеже тя беше започнала
да търси връзка с родителите ми. Тогава й дадох някаква сума. Вече не си
спомням каква сума внесох, защото получих заплахи, че ще бъдат
разпространени мои лични данни.
Практиката на фирмата беше следната. Имахме назначени куриери.
Фирмите, които не си плащаха сами или по банка осигуровките на
служителите, които са трудово заети, бяха голяма част, които обслужвахме.
Куриерите имаха за задача да ходят по институциите, когато има нещо да се
входира или да се приема. Обикаляха собствениците на фирмите. Когато
бяхме готови със заплатите, ние ги информирахме какви задължения имат за
осигуровки, а куриерът ходеше и получаваше тези суми, плюс сумата за
счетоводното обслужване на фирмата.
Предполагам, че фирмите са имали договор за счетоводно обслужване с
фирмата. В счетоводната кантора ние бяхме около 20 и няколко човека, като
бяхме назначени в различни фирми. Тези различни фирми имаха сключени
договори със собствениците на фирмите за счетоводно обслужване. Аз съм
обслужвала от 60 до 120 фирми на моменти. Различно е било, на различни
периоди. Когато примерно дойде някоя фирма с повече персонал, по-голяма,
са я давали на някоя от нас, а са ни взимали 5 или 10 по-малки и са ги
разпределяли на другите. Може на 3 месеца да се сменят фирмите, може на 6
месеца или на една година. Нямало е период, на който да се прави това нещо.
Знаем си, че трябва да обслужваме фирмата. Собственикът на фирмата ни
изпраща информация, ако иска да бъде назначен някой човек, ако иска да бъде
освободен или преназначен на нова длъжност и на каква заплата да бъде.
Имахме програма, с която работехме на компютрите в офиса. Всеки имаше
достъп, тя беше обща. Всеки виждаше фирмите на другите. Чрез връзката,
която ползвахме по интернет, можеха да се виждат фирмите от офиса във
„Владиславово“, ако има някой, който да даде в момента достъп. Еднолично
не съм имала договор с фирмите. Информацията, която подавах, е била чрез
електронен подпис. В началото за няколко фирми, те бяха 3, 4, 5 фирми, имаше
подпис. На този подпис бяха качени фирмите, които имаха договор за
счетоводно обслужване с тази фирма. След това, може би година и нещо или
може би две, Г. Т. беше казала, че изисква всеки собственик да си направи
негов електронен подпис, който да бъде в офиса и информацията да се подава
3
от него, а не през подписа на счетоводната кантора. Пълномощни за
извършване на тази дейност нямаше. Подписите си стояха в офиса и всички
имахме достъп до тях, защото една фирма се обслужваше от един
счетоводител и от едно ТРЗ. Трябва всеки един да има достъп до този подпис.
Не съм имала възможност да се запозная какво представляваха парите,
за които ми беше казано, че трябва да внеса. Бях освободена. Г. Т. ми каза, че
става въпрос за осигуровките, а не за счетоводната такса на фирмите, които са
давали. Сумата беше различна. Отначало ми беше казала 40 и няколко хиляди,
след това ми беше казала 80 и няколко хиляди, след това 60 и няколко хиляди.
Това бяха на няколко дружества сумите. Куриерите минаваха и взимаха от
собствениците парите. Куриерът не издава никакъв документ, когато взима
парите. След това ги носи в офиса, ако съм аз, примерно ми ги оставя. Има
листчета сложени от собственика, той е писал каква е сумата. Много рядко е
имало някой случай, където с ордер е било, и е записано каква е сумата, която
собственикът на фирмата е изпратил по куриера. Отделям счетоводната такса,
защото нея задължително трябва да я дам заради обслужването на фирмата.
Предавам я най-често на счетоводителя, който отговаря за тази фирма, защото
счетоводителите ги събираха и ги предаваха после на Г. Т.. Никога помежду си
не сме изготвяли документи, когато е имало такова предаване на парични
средства. Когато остане сума проверявам какви осигуровки има и правя
платежни, а когато са няколко фирми правя масов превод. Масовият превод е
по образец на банката, който представлява тип екселска таблица, където се
въвежда за всяка фирма минимум 4 реда, където са разделени осигуровките за
допълнителното и задължителното пенсионно осигуряване, здравното
осигуряване и данък общ доход. Ако има осигуровки от самоосигуряващо се
лице се добавят отделно за него още 3 реда. Това се прави в една програма,
която е на банката, като файл се качва на флашка, за да се занесе от куриерите
и да се внесе в банката. Флашката беше обща и всеки си качваше масовия
превод, когато има такъв и се предаваше после на куриер. По принцип е
възможно да се затрие превод от друг колега. Аз не мисля, че някой колега ще
тръгне да го прави, но като цяло е възможно. Когато тази информация се
занесе в банката и флашката се върне, за следващия масов превод се изтриват
старите записи и се правят наново. По компютрите остава информация, където
сме създали този масов превод.
4
В офиса, който беше във „Владиславово“, имаше сейф и там се
съхраняваха парите. В началото, когато бяхме на „Отец Паисий“ нямаше сейф
и сме ги държали в нашите бюра. Не се заключваха. В началото бяхме 3-ма
човека в офиса, след това станахме 6 или 7. Всеки има достъп до офиса, има
ключове. Аз съм внесла една сума. Не мога да кажа защо сумата, която се
изисква от мен да я внеса, не е постъпила в НАП. Нямам обяснение.
Закъснение за внасяне на осигуровки се е случвало, примерно, ако е имало
нещо в порядъка на 1-2 дни, или куриера него ден или за следващия е имал
някакви други неща. Имало е случаи на фирми, които не са си внасяли
редовно осигуровките. Когато има старо задължение внесената сума отива
първо да покрие старото задължение. Аз дори да пиша в масовия превод или в
платежното, че тази сума е за март 2017 г., а има задължение от 2016 г.,
автоматично минава първо старото задължение. Имало е такива моменти,
когато е имало старо задължение. Имаше проблеми с НАП, когато имаше
обединение на сметките, когато се плащаха по една обща сметка, след това,
когато ги разделиха. Имаше един срив на системата, някой беше „хакнал“
системата на НАП. Имаше някои разминавания след това. Даже имаше фирми,
за които сме ходили при дежурния в НАП, за да обвържем сумите със
задълженията. Друг служител на фирмата не знам дали е подлаган на такива
обвинения, че не си е свършил работата.
Мисля, че на 8.02.2018 г. се случи това. Знам, че на 09.02. е правена
проверка от мои колеги. УсТ.или са това, което съм прочела. Не са ми
изпращали нищо. Това, което видях е, че има фирми, които имат задължения и
сумите, които са написани. Не мога да кажа това как е усТ.ено. Не знам как са
процедирали за да съставят този протокол.
На въпроси на прокурора:
Имам висше образование. Завършила съм икономическия университет
във Варна. В повечето случаи са ми възлагали устно какво да върша.
Писмено, освен трудовите договори, друго не съм получавала. Длъжностна
характеристика не помня да са ми връчвали. Г. Т. разпределяше фирмите по
различните ТРЗ-та. Имало е фирми, които не са сключвали договор с
дружеството, в което аз бях назначена, а с друго дружество. Не знам как ми ги
възлагаха, така ги разпределяха. Не малко фирми са били така, аз да съм
назначена в едната фирма, а да обслужвам фирми, които имат договор за
5
счетоводно обслужване с друга счетоводна кантора.
През периода на обвинението продължително не съм отсъствала, но съм
ползвала отпуски. Болнични мисля, че не съм ползвала. Официално не е
имало някой който да ме замества, когато съм отсъствала. Ако е имало нещо
спешно колежките са го правили, ако не, оставаше на бюрото ми, когато се
върна. Ако се е наложило колегите са правили масови преводи. Имало е
случаи фирмите, които съм обслужвала, да ми оставят пари на ръка за
осигуровки в офиса. Ордери много рядко се издаваха. Не е имало някакво
правило. Имало е случаи, в които съм писала такива ордери, и те всеки месец
са идвали в офиса. В по-голямата част от случаите куриерите минаваха през
собствениците. Аз съм работила със З. А., с Й., с Р. П. и Г. П.а. Те бяха на
етапи, защото единият като напусне започва другия. За този период, в който
съм била в кантората, съм работила с тези всички.
Когато съм получавала парите за осигуровки на ръка, имало е случаи, в
които съм ги внасяла в банката, когато бях на „Отец Паисий“, защото в
началото не беше направена организацията куриерите кога и как ще минават
през двата офиса. Понеже Инвестбанк беше наблизо и съм ги внасяла с
платежни. В последствие може би пак е имало такива единични случаи, в
които аз съм внасяла лично. Когато не ги внасям лично, подготвям
документите, куриерът минава, взима ги и ги внася. Не подписваме документ
между мен и куриера. За банката издавам платежно заедно със сумата или
този масов превод, за който говорих, който се качва на флашка с общо
платежно. Екземпляр от платежното отива в счетоводството, за да могат да се
осчетоводят.
Размера на дължимите осигуровки се изчисляват на база работниците.
Собственикът на фирмата, ако е имало отсъстващи, болнични през месеца, той
трябва да ми ги предаде. Ние ги вкарваме в програмата. След това правим
график, ведомост изготвяме. На база тази ведомост се изчисляват
осигуровките на служителите. Обаждаме се и казваме колко са за месеца,
заедно с таксите за платежното и счетоводното обслужване. Сумата се
изчислява от програмата. За всеки месец се разпечатват ведомостите и
рекапитулация за всяка фирма. Съхраняват се в досието на фирмата
ведомости, рекапитулации и договори за служителите им.
Имало е случаи на корекции на образци 1 и 6. В образец 1 се включват
6
данните за служителя, като имена, ЕГН, колко дни има отработени в месеца.
Ако има отпуск и болничен също се отбелязва в този файл и на каква сума е
осигурен. В образец 6 се включват общо сумите за цялата фирма, като
осигуровки за всички служители. Това е информацията, която отива в НАП.
Това представляват 2 декларации от името на дружеството с наш електронен
подпис. В началото беше с подпис на кантората, където бяха 4-5 подписа и на
всеки подпис имаше качени по 60-70 фирми. След това задължиха
собствениците да си изкарат техен едноличен подпис, който се оставяше в
кантората и чрез тях се подаваше информацията.
Задължението се генерира, след като се обработи декларацията в НАП.
Понякога е отнемало половин-един час, по някой път и на следващия ден.
Парите за осигуровките е имало случаи да се внесат няколко дни след това,
имало е случай и месец след това. Имало е случаи, в които са ни казвали за
неплатени отпуски, после служителите оспорват неплатения отпуск. Тогава
съм подавала декларация за корекция, че този служител е бил на работа.
Такива случаи е имало не малко, защото това го правеха, за да спестят
осигуровки на работодателите. Имало е случаи, в които са се обаждали
клиенти за неуредици в НАП, че са отишли някъде и нещо не е излязло. В този
случай влизам в системата и проверявам каква може да е причината. Имаше
обаждания по време на сривовете в НАП, когато бяха. За това казах, че съм
ходила при дежурните тогава и сме връзвали сумите, защото по едната сметка
е имало надвнесени, а по другата са стояли задължения. Имало е случай,
когато е имало някаква грешка в образеца или нещо се е случило. Не са били
чести случаи.
Не си спомням кога последно клиент ми е донесъл пари преди да бъда
освободена от работа. Нямам спомен да съм получавала пари или да съм
внасяла пари на 1.01.2018 г. Мисля, че кантората не работи на този ден, ако е
имало някакво изключение. Банките мисля че не работят. Нямам спомен Ир.
Х. на 1.01.2017 г. да ми е предоставяла 123 лв. На 1.01.2018 г. не съм внасяла
пари в банка.
На въпроси на адв. Й.:
Нямам спомен да съм имала пари на 08.02. преди да ме освободят от
работа. Ако е имало пари, са останали там. Сутринта бях в офиса и то беше за
кратко. Освободиха ме от работа на 14.02.2018 г. Тази дата 1.01.2017 г. така са
7
преценили в кантората.
На въпроси на прокурора:
Възможно е да е техническа грешка в датата на ордера, който съм
попълнила за сумата от Ир. Х..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимата.
Съдът пристъпва към разпит на свид. Г. Л. Т. – българка, българска
гражданка, разведена, неосъждана, без родство с подсъдимата, ЕГН
**********
Предупредена за отговорността по чл.290 от НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетеля разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Т.: Хората, които са назначени във фирмата, това е счетоводна
кантора, са разпределени на отдели - отдел „Счетоводство“ и отдел „ТРЗ“ –
това е труд и работна заплата. В случая М. М. беше в областта на труда и
работната заплата. До 2010 г. съм работила в системата на данъчна
администрация и след това съм си организирала счетоводна кантора. След
това, през 2014 г. имах неприятно здравословно преживяване, онкологично
такова. Понеже ми се налагаха ходения до Израел за химиотерапия и за
операция, направих баща ми да е отговорник на счетоводните кантори, когато
се налага да разписва нещо, тъй като непрекъснато има нещо за подпис като
документи, да е той в мое отсъствие. Реално аз съм си движили дейността по
счетоводната кантора.
Една вечер, около 10 ч. през нощта, получавам обаждане от мой клиент,
че има колеги от данъчна администрация, които в момента са на проверка с
причината, че задълженото лице има доста големи данъчни задължения.
Задълженията бяха за социални и здравни осигуровки, както и ДОО на
работниците, които задължения има платеца. В случая на работодателя, той е
платеца на тези данъци. Фирмата е „Рай 14“ - Веселин Андреев. В случая
нямаше текущи, тоест редовно е, всеки месец си е плащало лицето текущите
задължения.
Задълженията на тези служители, които са в областта на ТРЗ са на
разпределените фирми, които са им дадени, да правят ведомости за заплати и
да пускат образец 1 и 6. Това са декларации по отношение на работниците,
които са в съответното дружество. Към него момент нямам представа колко
8
човека са работили при мен, да речем 20-тина. Те са на отдели – счетоводство
и ТРЗ. ТРЗ са по-малко, да речем към него момент са били 5, но не съм
сигурна за бройката. Говорим за цялата 2017 година до началото на февруари
2018 г. Не си спомням. Минали са доста години няма как да знам точно колко
са били към оня момент.
Специално за ТРЗ, ако са били към него момент 5 човека, ако бройката
на фирмите-клиенти е 50, съобразно колко души работници имат, аз ги
разпределям пропорционално, за да има еднаква натовареност на лицата,
които са заети в този сектор ТРЗ. Ако примерно клиента има 20 души
назначени работници, другият може да е самоосигуряващ се, съответно гледам
бройката да е пропорционална. В бройката на дружествата, които ще бъдат
обслужвани от моите служители, не се прави често като промяна. Единствено,
ако има нов клиент, да преценя къде да го сложа, кой е по-малко натоварен от
другите, или ако някой клиент е престанал да работи, на негово место да
сложа новия. Но, това рядко се случва. С всяко едно дружество аз съм имала
договор за облигационни отношения. В договора за счетоводно обслужване е
описано какви са задълженията на нас, като изпълнител и съответно
възнаграждение. Договорите и фактурите за таксите за счетоводно
обслужване, които сме получавали, сме представили на вещите лица.
Документите на клиентите за текущата година се съхраняват при нас, а за
старите периоди се връщат на клиентите с приемо-предавателен протокол.
Това, което извършваше нашето дружество е описано в договорите. Това,
какво трябва ние да правим е описано в самия договор. Ние трябва да пускаме
декларации 1 и 6, да изготвяме ведомостта за заплати, да осчетоводим
неговите фактури, които той е донесъл. За удобство на клиентите, голяма част,
понеже не искат да чакат в банката на опашки, предпочитаха да си оставят
парите в офиса и ние да ги внесем, за което сме изготвили приемо-
предавателен протокол. Това е устна договорка с определени клиенти по
простата причина, че с всеки клиент се работи индивидуално. Всеки един
клиент, който е имал желанието да не се разхожда и да си внася парите чрез
нашия куриер, тъй като голяма част от клиентите са заети, бизнесмени, идват,
след като лицето от ТРЗ се обади и каже, че за месеца има сумата от социално,
здравно, ДОО на работниците и счетоводна такса. Казва им се сумата, която
трябва да се донесе, лицето идва в офиса и оставя сумата на съответното
лице, с което е разговаряло. Когато се донесат пари, в голяма част е имало
9
ордери, които стоят при всеки един от тези, които работят с пари, а това са
ТРЗ-та. Всички трябва да имат такива ордери за предаване на суми. Изисквала
съм да бъдат съставяни такива ордери. Извършвала съм проверки. Моите
констатации са, че са издавани редовно. Те се съхраняват в офиса.
Ползвали сме компютърни програми. За текущата година първичната
документация, а именно фактури, ведомости за заплати, съответно
платежните нареждания по повод на внесените осигуровки, това се съдържа в
документацията на всеки един клиент. Когато се изготвя т.н. масов превод, се
разпечатва в 2 екземпляра. Проверява се от куриерката, на която е предадено
от обслужващото лице, ТРЗ-то. След това в банката, това, което е записано на
флашката, се разпечатва в 2 екземпляра. В банката го проверяват също. Слагат
печата на банката на единия екземпляр, другият екземпляр остава при нас,
който ние го съхраняваме в папки. По-скоро това са общи папки, в които стоят
документи, които касаят моята дейност като кантора. Всеки един клиент има
отделно оформено фирмено досие. За това представихме и фактурите за
счетоводно обслужване от документацията на клиентите.
Тъй като бях изненадана първо, че обаждането е в 10 ч. вечерта и
клиента беше доста емоционално разтревожен, обадих се на М. М., за да я
попитам защо този клиент има задължение, при положение, че той редовно
внася. Отговорът й беше, че може би е станала някаква грешка, нещо
измърмори. На другия ден аз извиках останалите момичета. Събрах
електронните подписи на фирмите, с които тя е работила. Обичайно тя идва в
9–9.30 ч. на работа. В него случай още в 6 часа е била в офиса, при което едно
от момичетата, което първо е отишло, я заварило там. Какво е правила от 6 ч.
до когато е дошъл другия служител не знам. Служителят е Дияна. След това
започнах ревизия на всички фирми, които тя е обслужвала. Оказа се, че щетата
е над 100 000 лв.
Относно данните за съставянето на този протокол, отваряме фирменото
досие на клиента. Съответно съм провела разговор с всеки един от клиентите
месеци назад какви са му работниците, за колко работника е трябвало да бъдат
пускани образец 1 и 6. Оказа се, че в продължение на 1 година или въобще не е
пускала образец 1 и 6, тъй като с пускането на образец 1 и 6 се генерира
задължение в НАП, а когато не се пусне образец 1 и 6 няма задължение.
Съответно парите, които той ги е оставял, са отивали незнайно къде. Когато
10
изготвихме протокола, ние представихме доста подробни в 100 и няколко
страници разпечатки от НАП за всеки един клиент какво е било, за всеки един
месец, какво е следвало да бъде, какви корекции след това ние сме нанесли
след разкриването на щетата. Като съм провела разговори с всеки един клиент
колко реално са му били работниците, за да мога да оформя картината назад,
защото тя не е била реална една година назад за всеки един от клиентите,
които са платили в брой. Аз знам кои са клиентите. При положение, че те са
донасяли пари и е имало ордери и ние ги усТ.ихме. Ние намерихме една част,
другата беше успяла вече да ги скрие. Аз няма как да видя. М констативния
протокол съм описала само ордерите, които сме намерили. Това, което не съм
намерила, то не е описано в този констативен протокол. За това казах, че
щетата не е тази, която е в констативния протокол, тя е далеч над нея.
Ордерите сме предали на полицията. Когато изработвахме констативния
протокол, всичко сме предали. Пак казвам, тия сто и няколко страници,
обяснения, с разпечатки от програмата, с това какво сме усТ.или. Аз съм
искала от НАП разпечатки. Ние си го описваме това, водим го,
систематизираме го, къде, какво е следвало да бъде, кой какви е трябвало да
остави. Най-вероятно има нещо, като работни записки, нещо което сме
правили въз основа на това, което усТ.яваме. Абсолютно съм сигурна, че има.
Приемо-предавателните протоколи, които се съставят между куриерите и ТРЗ,
това са сумите, които са предавани от клиентите, които не са един или двама,
те са доста на брой. При всички останали е излязла, значи никъде не е имало
липса, единствено се оказа, че М. не е имала предавани такива протоколи.
Просто няма съставяни такива протоколи. Тоест, всички пари, които са
оставяни в брой при нея, а лицата са си пазили разписки. Примерно Косева си
е запазила разписка. В кантората имаше сейф, където се съхраняваха парите.
Парите, които влизат се описваха именно с такива приемо-предавателни
протоколи. Парите, когато пристигнат от клиента, се приемат от лицето, което
е обслужвало фирмата, а именно в областта на ТРЗ. Това е била
организацията на работа. След това, събират се парите, описват се и се оставят
в касата, с този приемо-предавателен протокол между ТРЗ и куриера, когато
се предават парите. Достъпа до касата е на ТРЗ и съответно на куриера.
Ордерите стоят на кочан при всеки един от ТРЗ. В края на деня парите се
оставят в касата. Ключ за сейфа имат ТРЗ и куриера. Ключът е един. Аз
длъжностна характеристика не съм правила, тъй като нямам задължение да
11
правя. Трудов договор има, на длъжност отчетник счетоводство, тъй като ТРЗ
това е част от счетоводството. Когато съставихме този протокол, към него
момент нямаше пари в касата. Сутринта няма как да има пари. Може и да са
пренощували понякога пари в сейфа, но обичайно не се държат. Обичайно в
рамките на деня гледаме да се извършват плащанията от куриера по банките.
Някъде до към обяд трябва да се съберат парите, да се до банката, за да се
внесат.
При нас това, което усТ.ихме, е описано. Тъй като много от клиентите си
пазят документите за предадените суми. Всичко, което сме съумели да
съберем, е предадено. Това което не съумяхме да съберем, го платих от джоба
си, след като тези ордери не са открити. Казах, че съм правила проверка, но
като няма издаден такъв, аз няма как да знам като не е съставен документ, че
той липсва. Ако тя не е съставила този документ и не го е оставила в кочана,
аз няма как да знам, че не съставен. Има много от клиенти, които си пазят
ордерите и хора, които не си пазят ордерите. Имало е случаи, когато на листи
е описано ежемесечно и лицето си оставя срещу подпис таксата, която мое да
се каже, че е била години назад. Тези листи също сме ги гледали, защото
понякога са липсвали счетоводни такси, затова представихме както фактурите
за счетоводните такси, така и това, което сме открили като ордери.
Явно, че поради отсъствието ми от страната най-вероятно не съм
упражнила достатъчно контрол. Има подавани сигнали на няколко пъти от
клиенти. Тя им се обаждала с твърдението, че – „Ще получите съобщение от
НАП, че имате задължение, но вие го игнорирайте, защото НАП си сменят
програмата.“ Това е поне за 3-4 от клиентите, мога да ги назова поименно, на
които тя редовно им се обаждала с подобни съобщения, че ще получат
съобщение от НАП, че имат задължения. Имала съм от време на време
клиенти, които са се обаждали за това нещо. Аз съответно я питам какво се
случва. Тя казва –„Направила съм техническа грешка. Ще я отстраня. Не съм
пуснала еди какво си.“ казвах й да го коригира. До него момент аз не съм се
съмнявала, защото бях я допуснала и бях се доверила по едно или друго
стечение на обстоятелството и това предоверяване ми изигра лоша шега. Това
какво е казвала на клиентите, да игнорират съобщението от НАП, това го
разбрах в последствие. Например Косева ми звънна с твърдението, че е
оставила пари, а получава съобщение от НАП, че има задължения. Тогава
направих проверка и се вижда, че има суми, които са внасяни хаотично.
12
Нямаше всеки месец внасяни суми, при положение, че тя е изключително
редовна и всеки месец тази жена си оставяше парите в офиса. Тогава вече тя
каза, че просто не й е стигало времето и т.н., че не е съумявала навреме да
издаде образец 1 и 6. Това беше обяснението, което на мен даде. Друг клиент
ми се обади, че има задължения – „Баш майстора“, по същия начин. Той даже
си взе документите и замина, след усТ.яване, че има задължение. При
положение, че си е оставял всеки месец парите, а се оказа, че изведнъж дължи
на данъчното.
Вечерта, след като се усТ.и, че са дошли за проверка на „Рай 14“ поради
големи задължения на дружеството, на следващия ден, след като отидохме в
офиса и я заварихме там. Тя очевидно се стресна и парите, които е имала
вероятно налични в нея, е отишла и е внесла една част от задълженията на
„Рай 14“. Сумата беше към 20 и няколко хиляди лева общо по фирмите на
лицето, защото той имаше 3 фирми към него момент. Тя е внасяла суми само
по сметка за фирмата „Рай 14“.
На въпроси на прокурора:
Тя е работила по няколко начина. Единият от начините, ако примерно
дружеството има 15 работника, тя е пускала образец 1 и 6 само на 5, а не за
останалите 10. То е генерирало задължения макар и в по-малка степен, но все
пак е имало нещо. Това е единия вариант.
Ако са подадени в НАП задълженията се генерират според това, което е
подадено. Периодично в НАП се правят списъци с длъжници и ги пускат на
инспекторите да минават да проверяват и да събират оборота. Това се случва
на няколко месеца. Не е казано, че това се случва всеки месец, тъй като нямат
такъв ресурс. Събират се задълженията. В един момент от текущи стават в
изпълнително дело. Когато са в ИД публичният изпълнител може да изпрати
инспектори от оперативен контрол.
Задължението на ТРЗ, в случая на М. М. е било да подаде обр 1 и 6, на
база на тях да се платят задълженията, които са генерирани. Тя е работила по
няколко схеми. Единият вариант е, че въобще не е пускала. Другият вариант е,
ако фирмата е имала 15 работника, тя е пукала само за 5. За останалите 10
работника не е пускала. Тоест, в декларацията посочва 5 работника вместо 15.
То генерира някакво задължения, но не е това, което следва да бъде. Това
нещо само в НАП може да бъде видяно, в нашата програма не може да бъде
13
видяно. На данъчно осигурителната сметка на клиента се генерира
задължения. След като текущите задължения влязат в изпълнително дело,
това може да стане след 6 и 7 месеца, тогава инспекторите от данъчната
администрация предприемат действия за събиране на тези задължения. Няма
как да засече системата на НАП невярно подадени декларации. Има сключени
трудови договори, те се виждат в досието на клиента. Могат да бъдат видени и
в НАП. Това, което ми беше поискано от вещите лица, аз съм го представила.
Друго, което е правила, че с едни от клиентите, с тяхното лице, което е
офис-секретар на фирмата „ФСИ“, те са назначавали, събирали са
осигуровките на лица, които изобщо не ги познава собственика на фирмата, и
са си ги разделяли с въпросното лице от страна на другата фирма. Това също
беше усТ.ено. Колко неща и какво е правила, аз не съм стигнала докрай.
Тези, които плащат по банка, там нямаше проблем, защото плащат по
банка. Тези, които плащат в брой при нас, общо взето 99 процента не е
внасяно. Имаше няколко схеми, по които тя е работила. Периодично, ако
някой от клиентите се обади, че е нарушен здравноосигурителния статус, тя
тогава отивала и внасяла някаква сума. Това се е случвало спорадично, според
това кой от клиентите е направил някакво обаждане. Тя е ходила лично и е
внасяла.
На въпроси на съда:
Първо, за мен беше много голям шок, когато това го усТ.их. Каквото
първоначално съм съставила като протокол, впоследствие излязоха страшно
много неща. Това, което първоначално съм се опитала да направя, беше да
мога максимално да взема мерки да събера пари, защото, аз реално съм ги
изкарала от джоба си и съм платила на хората тези пари. Това, което на първо
четене усТ.их, това беше тази сума. Но тя се оказа далеч над това.
Това, което сме намерили, е предадено на вещите лица. Всичко което е
по клиентите, си се пази в техните досиета. При нас всички стари години се
предават на лицето. На този, който е купил дружеството, съм предала това,
което е по счетоводните кантори, осчетоводяването на дейността на самата
кантора.
На въпроси на адв. Й.:
Че именно М. М. е трябвало да обслужва „Рай 14“, „Веси 72“ и т.н., това
14
е с вътрешно разпределение, което съм направила и съм искала ежемесечно
справки кои фирми обслужват и дали са подали. Това съм го пазила доста
време на кой какви фирми са били разпределени по него време. Не мога да си
спомня дали това съм го предавала на някого.
Никой не ми е искал списък с клиентите, които счетоводните фирми са
обслужвали, но винаги може да бъде усТ.ено. Зе периода 01.01.2017 –
09.02.2018 г. в момента не мога как да си спомня колко фирми е обслужвала М.
М.. Най-вероятно е това, което е посочено в констативния протокол, защото
почти всичките са плащали в брой и имаше щети.
Изброените фирми - „Ил консулт 54“ , Ил консулт 72“, „Евробаланс
плюс“, „Джи ел консултинг“, „Евробаланс плюс 2016“, Счетоводна
консултантска „Джи Ти 3“, „СКК Джи Ти 2011“ бяха на баща ми. След като
приеха промяна в закона за ДДС, след като има един обект всички фирми,
които са на този обект, следва да се регистрират по ДДС. Стана безпредметно
да имам 10-15 кантори. В случая се управляваха от баща ми, тоест аз. Затова
съм ги продала, че да закрия 15 фирми един адвокат ми иска 1 000 лв., за
ликвидация на една фирма.
На въпроси на съда:
Приемам щетата, защото тези клиенти, които са внасяли редовно, аз си
познавам клиентите и знам кои са си внасяли редовно. Говоря за ордерите и
това, което сме направили по проверка по документацията на фирмените
досиета на клиентите, то се вижда. Виждат се трудовите договори. Вижда се
колко образец 1 и 6 са пуснати. Вижда се, че са били не 5, а 10. Това е
документално усТ.ено. За тези клиенти, за които има твърдения, при
положение, че са били редовни години назад, за това им имам доверие.
След това вече пари в офиса не се оставят. Организацията на работа е
всеки един от клиентите си внася в банковата сметка, а ние само изготвяме
платежните нареждания. Тя не е заварила такова положение, защото не е
имало такава ситуация.
Тя внесе само на следващия ден една сума. След това не е внасяла. Аз
лично говорих с нея и с майка й, с идеята да се внесат сумите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и със
съгласие на страните, същата беше освободена.
15
Със съгласие на страните СЪДЪТ ПРОМЕНЯ РЕДА НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ и пристъпва към разпит на вещите лица.
ВЕЩО ЛИЦЕ П. К. Ж. - 66 год., българска гражданка, вдовица,
неосъждана, без родство с подсъдимата.
ВЕЩО ЛИЦЕ М. М. Д. - 66 год., българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимата.
ВЕЩО ЛИЦЕ П. И. С. – 64 г., българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимата.
Предупредени за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Обещават да дадат заключение по съвест и знание.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА писменото
заключение на единичната експертиза, изготвена от в.л. П. С., както
заключението по изготвената в хода на ДП тройна експертиза от вещите лица
П. Ж., М. Д. и П. С..
В.Л. Ж.: Поддържам представеното писмено заключение.
В.Л. Д.: Поддържам представеното писмено заключение.
В. Л. С.: Поддържам представеното писмено заключение. Поддържам и
изготвената единична експертиза. Първата експертиза я правих на база
приходните касови ордери, които бяха към делото с графологична експертиза,
че са подписани от М. М. и на база на постъпленията в НАП по тези справки.
Изисквах документи, но не ми бяха предоставени никакви документи.
Аз поисках документи само за счетоводните фирми на г-жа Т., а не на нейните
клиенти. Тъй като не бяха представени, аз съм написала, че счетоводното
дружеството, което е събирало парите от клиентите, е следвало да ги
осчетоводява и след това, като се внесат в банката, да се закриват. След това,
като обсъдихме с колегите, поискахме още допълнително документи на
клиентите, на които не е платено, които бяха представени частично.
Поискахме хронологични ведомости на целите фирмите. Съставянето на тези
ведомости е ангажимент на счетоводната къща, след като тя води
счетоводството.
В.Л. Д.: Тук трябва да подходим съгласно правилата на Закона за
счетоводството, защото видяхме, че нещата не могат да бъдат усТ.ени ясно.
Ние просто анализирахме цялата информация от гледна точка на Закона за
16
счетоводството. Иначе нямаше да подпиша тази експертиза. УсТ.ихме, че са
игнорирани множество разпоредби на Закона за счетоводството и то от
обслужващо счетоводно предприятие, което носи отговорност за
законосъобразното текущо счетоводство, годишно счетоводство, годишно
счетоводно приключване и годишни финансови отчети.
В.Л. Ж.: Една каса трябва да има, една фирма трябва да има и един
отговорник да бърка в тая каса. Там 5 човека бъркат, 5 човека взимат пари.
В.Л. С.: Изрично в тези цифри, които са посочени, аз в пояснителната
част съм написала, че там има такси за счетоводни услуги, има за наеми. Аз
съм написала какво е получено като суми, но изрично е написано, че тези
суми не са само за осигуровки. Никой няма претенции за счетоводните такси и
за останалите суми, но те не могат да се определят. Констатирала съм, че има
някакви суми получени, но тези суми не са само за осигуровки.
В.Л.Ж.: Не са определени като сума за такса, сума за осигуровка. Не
може да се определи колко остават за фирмата, колко трябва да отидат в
банката. Няма осчетоводяване, няма нищо.
В.Л.Д.: Ние сме посочили в заключението, че представените първични
документи, доколкото условно се приемат за такива, не съответстват на
изискванията за такъв документ по Закона за счетоводството. Оттам нататък
ние няма какво да коментираме, защото ще бъде нарушение на закона.
В.Л. Ж.: Когато се прави инвентаризация на подотчетно лице, че има
начет, трябва да има извлечение от касова книга на някоя от фирмите. Да се
види, че към този момент това лице трябва да покаже толкова пари. Изброяват
се парите, липсват еди колко си. Тук няма счетоводно нищо.
На въпроси на прокурора:
В.Л. Ж.: От счетоводната кантора, която има 15 фирми, не ни
представиха касова книга. Няма. Има един хвърчащ протокол, който включва
от всички фирми парите.
На въпроси на адв. Й.:
В.Л. Ж.: Следва да присъства и лицето, което проверяват. Ние сме
описали как следва да бъде. Нищо не е както следва да бъде.
На въпроси на съда:
В.Л. Ж.: От справките от НАП не се усТ.яват тези задължения.
17
В.Л.Д.: Ние усТ.ихме, че в счетоводното предприятие няма никакви
вътрешни правила за организация на работата. Няма правила за видовете
документи, които се използват, кой ги съставя, на кого ги предава, до последно
етапа на тяхното съхранение. Тоест, изцяло тези нарушения, които са основно
на чл. 16 от ЗС в лицето на ръководителя на счетоводното дружество, са
създали условия евентуално за злоупотреби. Тоест, лошата организация на
счетоводното предприятие във връзка с обслужването на техните клиенти е
изцяло проявление на липсата на всякакъв вътрешен контрол от страна на
счетоводното предприятие и може би лично на управителя.
Каква е практиката. Да, има много обслужващи счетоводни
предприятия, но те първо ясно разпределят задълженията на всеки свой
служител. Има регламентирани към КТ по съответните наредби длъжностни
характеристики. Много ясно трябва да се разпише кой за какво отговаря. И
Вие усТ.ихте и ние усТ.ихме, че лицето М. е назначена в едно счетоводно
предприятие, а то обслужва предприятия на другите счетоводни предприятия.
Те са около 15. Това е абсолютно недопустимо. Ако органите - Инспекция по
труда и НАП усТ.ят това, това е грубо нарушение. Въпросът е, че писмено не
видяхме никакви правила кой какво ще прави, какъв документ ще издава, кога
ще го подписва. Практиката в счетоводните предприятия е поне веднъж
седмично събира се целия персонал. Всеки докладва за съответните клиенти и
основно поне веднъж на месец се следи информацията от НАП по
съществуващите текущи задължения. Аз не мога да разбера как така тези
счетоводни предприятия са оставили година и повече без да следят какви
задължения съществуват НАП. Това просто е небрежно, проявено от
счетоводното предприятие. Така че не може тук да става въпрос за изненади и
някакъв странен начин по който с проверка на НАП ще приемеш
информацията по телефона. Ние също сме счетоводители и знаем, че доста
често стават и грешки. Никога това не означава, че ако НАП в твоята данъчна
сметка посочва, че дължиш някаква сума, това безспорно е така. Не, правят се
справки, ходи се в счетоводството, пускат се заявления за корекции. Това е
тогава, когато ти си на ниво, когато текущо следиш състоянието на клиентите,
всеки месец проверяваш какво се води в твоето счетоводство и какво има в
данъчната сметка на клиента. Това е „А“ и „Б“ на счетоводството. Ние сме
изумени. Драстично нарушение на правилата.
18
В.Л. С.: В първата експертиза аз проверявах декларация 1 и 6 и
справките от НАП бяха за по-дълъг период. Изрично съм написала, че
корекционни няма. Така че това, което аз чух за декларациите не е точно така.
В.Л.Д.: От експертна гледна точка цяла дейност на счетоводното
предприятие е останала безотчетна. Не е намерила никаква отчетност нито в
самите счетоводни предприятия, нито при клиентите, за да може да е сигурно,
че някой няма да сбърка и да сложи не където трябва.
В.Л. Ж.: Тези приходни ордери, които са били по чекмеджетата, никъде
не са осчетоводявани. Няма как да ги намерим. Няма систематизираност. Не
искам да коментирам нивото на счетоводство в България.
В.Л. Д.: Мисля, че нашето заключение е достатъчно ясно и няма нужда
да изслушваме повече свидетели.
В.Л.Ж.: Извършваната проверка за дължимото не дава представа за
злоупотребата.
В.Л. Д.: Счетоводството е една стройна, документална и обоснована
система.
В.Л.Ж.: Няма осчетоводен акт за начет на М.. Трябва в счетоводната
кантора да има съставен със свидетели подписани. Да се каже, че дължи еди
колко си.
На въпроси на прокурора:
В.Л. Д.: Само на база документи от НАП не може да се усТ.и какви са
липсите. Необходимо е да има пълна информация на съответните
предприятия, а тя не ни беше дадена. Ние поискахме също така да видим
информацията от счетоводствата на самите обслужващи предприятия, също
не ни беше дадена. Когато имат предприятията клиенти и когато в
обслужващите предприятия няма никакво счетоводство, как ще усТ.им липси?
Когато нещо изобщо не е създадено като информационна система, как да я
анализираме и проверяваме?
На въпроси на адв. Й.:.
В.Л. Д.: Аз не бих могла да определя точния начален и краен период.
СЪДЪТ намира, че на вещите лица следва да бъде изплатено
възнаграждение за допълнително зададени въпроси в днешно съдебно
заседание в размер от по 150 лв., поради което
19
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещите лица П. Ж., М. Д. и П. С.
в размер от по 150 лева. /изд. 3 бр. РКО/
Съдът обяви почивка, като обяви на страните, че заседанието ще
продължи в 13.30 ч.
Заседанието продължава в 13.30 ч., в присъствието на страните.
Съдът пристъпва към разпит на свид. Р. П. П. – българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъдана без родство с подсъдимата, ЕГН
**********.
Предупредена за отговорността по чл.290 от НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетелката разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. П.: Аз започнах работа в това дружество на длъжност куриер
през м. март 2017 г. Работих до м.октомври същата година. Задълженията ми
като куриер бяха да нося документите, които бяха изготвени от служителите
на счетоводната кантора до клиенти на кантората. Където бяха офисите на
фирмите носех документи, счетоводни. Не съм ги разглеждала нямам
представа какви са били. Единствено от клиенти когато съм взимала
документи понякога е имало и пари, които основно бяха за счетоводни такси.
Обикновено хората слагаха всичко в джобове, в торбички и аз ги носех без да
разглеждам. Някои от клиентите казваха, че парите са за счетоводни такси. За
някои суми имах такива ордери, хората държаха да ги преброя и да им дам
бележката. Каквото са ми казвали това записвах. Примерно, ако са за
счетоводна такса това записвах. Давах ги на счетоводителя, който води
съответната фирма. Ордерите са от две части. Едната част остава за клиента, а
другата за нас и съответно с това, което съм взела, го давам на
счетоводителите. Описваха си ги счетоводителите. Като вземат парите,
бележката, те си ги водеха. Като взема парите се подписвам, че ги получавам.
Счетоводителите не се подписваха. Просто им давам парите и те си ги
описват. Не съм искала документи за това, че съм им ги предавала. Не е имало
случай, в който да се е получила разлика в парите. Нямам спомен да съм
носила пари в банка. По това време бяхме двама куриери – аз и З. А.. Тя
работеше от доста години, съответно имаше повече отговорности. С повече
фирми работеше, аз бях нещо като неин помощник.
20
На въпроси на прокурора:
Нямам спомен М. М. да ми е предавала някакви суми, които да внасям в
банка.
На въпроси на съда:
Не помня коя е най-голямата сума, която съм носила от фирмите до
счетоводството. Фрапантни суми не съм носила. Аз ги писах ордерите, за тези
които съм вземала. Друго основание освен за счетоводно обслужване не съм
писала. Повечето клиенти идваха в офиса на място. По-малко бяха тези, при
които ние сме ходили да вземаме пари. Иначе за документи ходехме редовно.
Ходехме с колежката З.. Повечето клиенти идваха на място в офисите.
Примерно сме вземали от 5-6 клиента, може и повече да са били, на ден.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и с
тяхно съгласие същата беше освободена.
СВИД. Й. П. Т. - българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство с подсъдимата, ЕГН **********.
Предупреден за отговорността по чл.290 от НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетелката разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Т.: В дружеството работех като офис-куриер. Основните ми
задължения бяха да разнасям документи от фирми към счетоводителите и
обратно от офиса към институциите. Документите бяха основно фактури. С
пари се занимаваше колежката З., аз съм се занимавал 1 или 2 пъти когато я
нямаше през декември месец 2017 г. Аз работих от октомври 2017 до април
2018 г.
Не знам за какво са били парите, които съм вземал, мисля, че са били за
осигуровки. Два пъти са ми били предавани и аз съм ги внесъл в банката. Аз
не съм носил пари в счетоводната кантора, дори и когато замествах З.. Когато
ми даваха парите, за да ги внеса в банката, се оформяше протокол. Вписваше
се, че са ми предадени еди си колко пари, за да бъдат внесени в банката с
платежните нареждания.
На въпроси на прокурора:
Даваха ми парите заедно с платежните нареждания. Съвпадаше сумата
от протокола със сумата от платежните. Сравнявах ги, пари са. На мен лично
М. не е предавала пари. Не съм виждала да предава на колежката З.. Ние със З.
21
сутринта се пръскахме, тя по нейната работа, аз по моята.
На въпроси на адв. Й.:
От октомври до м. април бяхме само двама куриери. Аз никога не съм
взимала пари от клиенти, за да ги нося в кантората.Не знам дали имаше каса.
На въпроси на съда:
Не си спомням да съм виждал клиенти да оставят пари в офиса.
На въпроси на прокурора:
Основно отивах сутринта в офиса във „Владиславово“. От там вече с
колежката З. правехме графика. Аз си отивам примерно да нося документи
или да взимам документи и обратно, и си отивах по моята работа. Тя вече си
знае нейната работа, тя си прави нейния график.
На въпроси на съда:
Основно З. ми възлагаше ежедневно задачите. Тя е била от доста години
на работа. Познаваше и счетоводителите по-добре от мен и като цяло
структурата на работа. Предполагам, че е познавала и клиентите. Отначало ме
въведе в работата, показваше кои са фирмите, с които работим.
На въпроси на адв. Й.:
Настоящата ми съпруга работеше във фирмата на Г. Т. в офиса на „Отец
Паисий“.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля и с тяхно
съгласие същият беше освободен.
СВИД. Д. П. К. – българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана,
без родство с подсъдимата, ЕГН **********.
Предупредена за отговорността по чл.290 от НК. Обещава да говори
истината. Съдът разясни на свидетелката разпоредбата на чл. 121 от НПК.
СВИД. Т.: Аз бях на длъжност отчетник счетоводство, но в ресор ТРЗ.
Занимавах се с освобождаване, назначаване, болнични, отпуски. Правим
заплатите до 25 число. Обаждаме се на съответната фирма и казваме, че имат
еди си колко осигуровки, трябва да се платят. Ние работим с програма и в тая
програма вкарваме данните – кой кога е назначен, кога е освободен, и то
автоматично се смята. Информацията получавахме от управителите. Ако има
болничен трябва да се изпрати, молба за отпуска също. На хартия са давали
22
тези неща. Като ги вкарам в програмата автоматично се смята колко
осигуровки излизат. Това, което е сметнала програмата, го разпечатваме. Има
една справка „вноски по кодове. Там са описани всички осигуровки,
съответно пенсии, данък общ доход, здравни и е сборувано като сума. Това се
съхранява физически в досието на съответната фирма. Когато направим
осигуровките до 25-то число и обясним на управителя какви осигуровки
дължи, до 25-то число трябва да подадем съответните осигуровки към НАП,
за да могат да излязат като задължение. Те се подават с т.н. декларации
образец 1 и образец 6. Единицата, то е като файл, вътре са всички работници
за съответния месец, със заплата, болнични, отпуски и т. Шестицата генерира
всички осигуровки на цялата фирма. Едното без другото не може. Тоест,
подават се двете едновременно и така излизат осигуровките. Когато ние
подадем този регистър, за да могат да се отчетат в НАП, заедно с един
протокол, който излиза, колко декларации образец 1 са приети и декларации
образец 6 са приети и съответно отхвърлени с входящ номер, този протокол
заедно с тези вноски по кодове ги качваме и ги прибираме в папка в досието
на фирмата. Досието стои при нас.
Ако в една фирма са назначени 10 човека, а за съответен месец са само 5
души, значи другите 5 са напуснали. Може да се подаде декларация за 5, но
вече не е редно, защото другите 5 остават без осигуровки. Ако са 10 човека в
м.януари, никой не е напуснал и продължават през февруари да си работят,
пак трябва да подадем за 10. Не може да подадем за 5, защото другите 5
остават извън системата. Тоест, няма да имат нито здравни, нито пенсионни,
никакви осигуровки. Няма да имат нито здравни. Ако подадем само за 5,
съответно осигуровките ще бъдат по-малко. Няма да речем 5 000 лв., а да
речем ще са 3 000лв., което не е редно.
От НАП се връща, че са приети протоколи за 5 човека, защото толкова са
подадени. За останалите 5 нищо не излиза от НАП. Специално при здравното
осигуряване, ако 3 месеца не са платени осигуровките, те изхвърлят от
системата. Не може нито болничен да вземеш, нито на лекар да отидеш.
Когато за теб, работейки, не се подаде тази информация три месеца, ти, ако
отидеш на 4-я лекарят ще каже, че не може да те прегледа, защото нямаш
здравни осигуровки. Ти работиш но нямаш здравни осигуровки. НАП не
връща информация да каже - имате назначени 10 човека, пък подавате
информация само за 5 човека. Изпратената от НАП информация я вижда
23
този, който подава информацията, тоест в случая счетоводителя. Този
протокол не го пращаме на клиентите, но той стои във всеки един момент в
досието, като имаме организация, фирмите, които всяко ТРЗ обслужваше, си
пишехме входящия номер, съответно на протокола, който е върнат и
съответно хората, които сме подали като персонал към НАП. На тези фирми,
които искаха ние да им плащаме осигуровките, управителят на фирмата ги
носеше в офиса. Дава ги на ТРЗ-то, съответно срещу ордер се разписва. Ако
иска квитанция, че е дал 5 лв. даваме, ако не иска, остава така. После, като
съберем парите, правим масов файл. Колежката куриер ги носи в Инвестбанк
и се внасяха осигуровките съответно по булстата на фирмите. Масовият файл
беше с минимум 10 реда, в които са описана фирмата, булстата, по коя сметка
и колко пари трябва да се внесат на съответната фирма. Ако днес да речем моя
фирма има само 4 реда, а колежката има 15, общо, за да не пренощуват парите
в офиса. Парите стояха в каса, ако се наложеше да пренощуват, имаше каса.
Практикувахме, тъй като това са пари, които не са наши, ако до обед или до 1
часа хората донесяха парите за осигуровки си правим файла и колежката го
носеше в НАП. Обаждаме се на куриера и му казваме, че има пари, които
трябва да се внесат. Тя не стоеше постоянно в офиса.
На въпроси на адв. Й.:
Аз съм работник. Аз пълномощни за обслужване на моите фирми не съм
имала. ТРЗ се бяхме разбрали, тъй като фирмите бяха доста, може би над 300-
400, да сме еднакво натоварени, по брой персонал. Ако една фирма има 50
човека, друга фирма може да има двама. Когато подаваме декларации образец
1 и 6, всяка от нас има списък с фирмите, които обслужва, съответно кога е
подала този персонален регистър и входящия номер. В списъка на М.
фигурира тази фирма „Рай 14“. Задачите ги разпределяше шефката и ние
между нас си, за да има еднаква натовареност.
На въпроси на съда:
Не се налагаше често да се сменят фирмите. Единствено някоя
реорганизация е имало, ако някой напусне и дойде някой нов на негово място,
който трябва да навлезе в нещата. По това време нямаше.
Оплакване от клиенти, че не се внасят осигуровки имаше първоначално
преди този случай, който 2018 стана. Мисля, че ноември, декември клиентът
се оплака, че има задължения, а жената редовно си плащаше. Говоря за
24
дружество Косеви“.
На въпроси на адв. Й.:
Аз не съм обслужвала това дружество. Аз разбрах чрез Т., тя се обадила
на шефката и тя каза. В момента съм самоосигуряващо лице, пак се
занимавам с тази дейност. Работим заедно с Г. Т.. Тогава шефката не й е
повярвала. Говорила с М. и М. изкарала чисто удостоверение от НАП, че
фирмата няма задължение. Това стана 2017 г., ноември, декември, преди
Коледа. Това означава, че М. ги е платила. Няма кой друг да ги плати. Не ми е
казала шефката. Не съм видяла, че дружеството на Косеви има 5 лв.
задължение, на доверието на г-жа Косева.
На въпроси на съда:
Не мога да кажа за какъв период не са били внасяни осигуровки за този
случай. Касовите ордери се съхраняваха в офиса, в съответното бюро на ТРЗ-
то. Не са предавани някъде. Не са били прошнуровани. Вървяха по ред, по
дати. Не сме ги описвали никъде. Ако се оставаха, които не могат да бъдат
внесени, всяко ТРЗ си ги внасяше в касата. Нямаме касиер. Ние държахме този
сейф или каса само, ако останат пари в офиса, да може да ги съхраняваме. Не
сме контролирали всяко ТРЗ колко пари оставя в касата, на доверие. Никой не
е документирал, ако аз днес съм получила 3 лева, дали съм ги внесла в касата.
Нямаше нищо такова описано, нито да ходим при 4-те колежки да питаме ти
сега колко внесе и внесе ли всичко.
На въпроси на адв. Й.:
Участвах в съставянето на констативния протокол.
Относно датата 01.01.2017 г. и крайната дата 14.02.2018 г., тъй като за
предходна година можем да правим по-лесно корекции, тоест не ни е
необходимо някакво разрешение да видим за какво става въпрос, кое е
пропуснато, можем да видим, можем да го подадем, за това определихме една
година назад. След това усТ.ихме липса, но по-късно след като продължихме
да разглеждаме 2016 г. Ние почнахме да гледаме и да засичаме от 2017 г. След
това, което усТ.ихме 2016 г. имаше също пропуснати подадени регистри. Бяха
подадени за по-малко хора отколкото са. УсТ.ихме го, като правехме проверки
от НАП. Сравняваме с програмата и с ведомостта, и с назначения персонал да
речем към август 2016. Август 2016 има 15 човека, а информацията е
25
подадена за 3-ма. Имаше случаи 2017, когато хора са се оплакали, че не си
получават болничните, не си получават майчинските, защото не е подадена
информация към НАП - този обр.1, който, когато се подаде вътре може да ти
изчислят пенсия, болнични и т.н.
Ако дадена фирма примерно има старо задължение за непогасени
здравно осигурителни вноски за 2015 г. и решава да внесе 2017 г. за 3 месеца –
април, май и юни, по принцип се погасяват най-старите задължения. За стари
периоди в повечето случаи сумите са на изпълнително дело, което е по друга
сметка. Но, по принцип се погасяват най-старите задължения. Вижда се
задължение, че за април, май и юни ти не си платил осигуровки 2017. Парите
са внесени, но не си платил за 2015 г. Това, което изследвахме 2017 г. са
сумите, които са платени за 2017, а че са покрити стари са само за 2017 г.
На въпроси на съда:
Проверката правихме с ТРЗ-тата и колежки от счетоводството. Бяхме на
компютрите и проверявахме в НАП фирма по фирма. Разпечатвали сме да се
види че за м. април 2017 няма подаден регистър. След това ги
систематизирахме в един протокол, като суми. Това, което сме разпечатили,
засекли сме дали за всички хора е подадена информацията и т.н., сме го
систематизирали в протокола. Носителят е хартиен. В момента по същия
начин може да се разпечата за 2017 г. как е подадена информацията. Тоест, то
стои като информация в НАП. Вижда се, че до 25–то число на м. май ти не си
подал информацията за м. април.
На въпроси на адв. Й.:
М. М. не присъства на тази проверка.
На въпроси на съда:
Тези неща, които сме разпечатали, сме ги хвърлили, защото във всеки
един момент може да се разпечата, защото информацията стои в НАП. Вижда
се, кога си подал за 3-ма човека, а е трябвало да подадеш за 15. Вижда се, че не
си подал. Вижда се, че си подал, но след това си заличил, тоест заличаването
намалява осигуровките. Подаваш информация за 10 човека, след това
решаваш, че поради някаква причина може да заличиш тази информация.
Заличаването става по същия начин. Подава се образец 1 и 6, но с различен
код, не с код 01, а с нормален код 8. Подават се по електронен път. Деклара.ия
26
обр. 1 и 6 се подава по електронен път.
На въпроси на адв. Й.:
В Инвестбанк, когато има масов превод, нея вълнува кой ги внася. В
смисъл може да отидете вие да ги внесете на фирмата на съпругата си. Няма
как сумите да не влязат в банката.
На въпроси на съда:
В НАП също има информация, справка на която се вижда на коя дата
какви пари си внесъл и изобщо дали си внесъл. Не сме ходили до банката,
защото банката, като счетоводство няма да ни каже. В банката специално не
сме ходили да проверяваме, но в НАП стои информацията, че на 5-ти, на 7-ми,
на 20-ти са постъпили някакви пари. Справката може да се види поне от 2013
насам. Справка за това какво е декларирано и какво е внесено и кога. Броя на
хората се вижда от справка за трудовите договори, с дата на назначаване и
дата на освобождаване. Ако е назначен на 01.02. значи трябва да се подаде
информация от февруари и после за март. Ако го освободим в април ще
подадем последно информация. Това са различни справки, които могат да се
извадят и ние всички тези справки ги правихме. Накрая систематизирахме
всичко в този протокол. Отделните листчета не сме ги запазили, защото във
всеки един момент тези справки и тези неща могат да се видят. Имаше
дружество на което за 15 човека бяха подадени само за двама. Което ще каже,
че осигуровките трябва да са 5 000, те са 20 лева, което мисля, че не точно,
редно и коректно, но парите ги няма.
На въпроси на прокурора:
Поне за 90 процента от фирмите, обслужвани от Л. имаше такива
проблеми. Тези, за които нямаше проблеми, хората не си носеха парите.
Плащаха или чрез банкиране или си взимаха платежни и отиваха в банката
самички. Имаше фирми, специално тази „Рай 14“, бяха внасяни само 2 пъти за
всичките 12 месеца. не може да се усТ.и как са внасяни. Според нас М. ги е
внесла лично в банката.
На въпроси на адв. Й.:
Фирма „Рай 14“, доколкото знам, парите ги носеше на място в офиса. Аз
не знам откъде „Рай 14“ е изкарал 5 000 лв., той работи. По принцип трябва да
има ордер, че сме получили парите, но в случая няма. Намерихме някои
27
ордери, но не всички. Човекът всеки месец си е носил осигуровките. Повечето
хора идваха на ръка да си ги носят. Имало е случаи, в които фирмата вика
куриера, защото няма време. Повечето си ги носеха в офиса.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и със
съгласие на страните, същата беше освободена.
Съдът намира, че фактическата обсТ.ка по делото не е изяснена в
пълнота, поради което следва да бъде назначена допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза. Въпросите, на които следва да отговори експертизата
и вещите лица ще бъдат определени допълнително в закрито съдебно
заседание.
С оглед на изложеното производството по делото следва да бъде
отложено, поради което и съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 21.11.2024 г. от
09.00 ч., за която дата и час ВОП, подс. М. и адв. Й. са редовно уведомени от
днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съд. заседание, което приключи в 14:15 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
28