Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К.,29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,първи наказателен състав,в публичното
заседание на дванадесети юни,две хиляди и двадесета година, . . . . . . . . в
състав . . . . . . . .
Председател: Невена Иванова
Съдебни
заседатели:
Членове:
при
секретаря . . . . .Ана Цанова . . . . и
в присъствието на
прокурора
. . . . . . . . като разгледа докладваното от
съдията
. . . . . . . . . . АНД № 317 . . . . .
. . . .по описа
за . .
. . 2020 год. . . .за да се
произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-0284-002940 от 21.01.2020г.на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора,РУ К..
Жалбоподателят,недоволен от
наложените му наказания,моли съда да ги отмени,или алтернативно-да ги намали по
размери до предвидените в закона минимуми.
Въззиваемата страна,редовно призована
за съдебното заседание,не изпраща процесуален представител по делото.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява неоснователна.
Административнонаказващият орган е
приел за установено,че на 21.12.2019г.в 23,55 часа в община М.,на път ТРЕТИ
КЛАС № 5007 жалбоподателят Т. като водач на лек автомобил-НИСАН ТЕРАНО с рег.№ ***,държава БЪЛГАРИЯ ,при обстоятелства:За
това,че на дата 21.12.2019г.около 21,40 ч.в с.З. /център/ при община-М.,в
посока север-юг управлявал собствения си лек автомобил Нисан Терано с рег.№ ***
под въздействието на алкохол в кръвта 1,45 промила в издишания от него въздух.Пробата
била установена и извършена в 23,34 ч.с техническо средство „Алкотест дрегер“
7510 с инв.NARBB 0072,показана била на водача.Издаден бил талон за изследване № 0013507.Водачът
не спрял при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец,подаден от
контролните органи.АУАН бил подписан без възражения.Водачът управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,установено по надлежния
ред.Не спрял плавно на посоченото място,или в най-дясната част на платното за
движение,при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Прието е от административнонаказващия
орган,че с тези си деяния жалбоподателят виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.343б,ал.1 НК от ЗДвП; чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя
административни наказания ГЛОБА в размер на 0 лв.по чл.343б,ал.1 от НК,ГЛОБА в
размер на 200 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6 месеца по
чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП.
АНО е посочил,че за нарушението по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,посочено в АУАН,е образувано и водено ДП №
ЗМ-1602/2019г.по описа на РУ К. за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК,поради
което и на основание чл.33,ал.2 от ЗАНН в тази част адм.преписка се прекратява
и не е наложено адм.наказание.При тези обстоятелства съдът не следва да
разглежда фактите,обстоятелствата и доказателствата относно нарушението по
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,тъй като то не е предмет на настоящото
административнонаказателно производство-АНО не е наложил административно
наказание,тъй като това деяние представлява престъпление от общ характер и за
него е образувано досъдебно производство.
Следва съдът да разгледа само
нарушението по чл.103 от ЗДвП,за което на жалбоподателя са наложени административни
наказания по чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП.
Съдът намира,че при съставянето на
АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които да са
довели до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя,и съответно-да са
основание за отмяна на НП.Действително-както посочи пълномощникът на
жалбоподателя в с.з.,в наказателното постановление първо е посочен час 23,55
часа като час,в който жалбоподателят е управлявал лекия автомобил,а по-надолу е
посочен час 21,40 ч.Съдът намира,че това разминаване не представлява съществено
процесуално нарушение досежно административното нарушение,което разглеждаме в
настоящото производство,тъй като разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН поставя
изискване в наказателното постановление да е посочена само датата /но не и
часът/ на извършване на нарушението,а това изискване в настоящото наказателно
постановление е изпълнено.Часът на извършване на нарушението евентуално би имал
значение по-скоро за другото нарушение-престъплението по чл.343б,ал.1 от НК,по
което обаче няма наложено наказание от АНО с настоящото наказателно
постановление,тъй като това нарушение е предмет на досъдебно производство.По
другото възражение на пржоцесуалния представител на жалбоподателя-че не е
достатъчно ясно посочено мястото на извършване на нарушението,съдът намира,че
това не е така,тъй като и в АУАН,и в наказателното постановление ясно е
посочено,че мястото на нарушението е в с.З. и дори е уточнено,че е в центъра на
селото.
По същество извършването на
административното нарушение по чл.103 от ЗДвП се установява по несъмнен и
безспорен начин от показанията на актосъставителя Й..Актосъставителят
установява фактите,че жалбоподателят Т.,управлявайки автомобила си в село З.,на
осветен участък, не е спрял на подаден сигнал със стоп-палка по образец от
полицейски служители при участък М. и е продължил движението си,след което те
са го последвали и са го установили в дома му.Жалбоподателят и негови близки
дори са опитали да осуетят проверката.
Предвид изложеното съдът намира,че
извършването на нарушението е установено по безспорен начин и основателно на
жалбоподателя са наложени административни наказания.АНО е определил размера на
тези наказания в максималните им размери,предвидени в закона,което съдът намира
за законосъобразно и за съобразено с доказателствата по делото,тъй като няма
нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство.Напротив-налице са само отегчаващи
такива-поведението на жалбоподателя,който е бил преследван от полицейските
служители чак до дома му; държанието му спрямо полицейските
служители,отказвайки да изпълни указанията им и опитвайки се всячески да осуети
проверката; данните от приложената справка за нарушител/водач,от която е
видно,че жалбоподателят има множество нарушения по ЗДвП и наложени наказания.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева съгласно направеното искане за това от главен юрисконсулт Алексиев в
приложеното към административнонаказателната преписка писмено становище /на
л.12 от делото/.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 19-0284-002940 от 21.01.2020г.на Началник РУ към ОДМВР Стара Загора,РУ К.,с
което на Р.К.Т. ***,с ЕГН ********** са наложени административни наказания
ГЛОБА в размер н.200 лв.и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 6
месеца по чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р.К.Т. да
заплати н.Р.на М.К. направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: