Р
Е Ш Е Н И Е
№ 4672
гр. В., 28.10.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХX
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №2419 по
описа за 2013
година на Варненския районен съд, ХХ
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А.Я.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН
********** и двамата с адрес ***, срещу
И.И.П., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в”
ЗЗД за отмяна на дарение на
недвижим имот, представляващ ½ ид.ч. от дворно място с площ от * кв.м.,
находящо се в с. К., община В., ул. “Б. П.” №*, представляващо парцел * в кв.3
по плана на селото, ведно с * ид.части от построената в дворното място
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от * кв.м., обективирано в
нотариален акт №* год. на нотариус Св. Ст. при ВРС,
поради отказ на дарения да даде на
дарителите издръжка, от която те се нуждаят.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е син на
ищците, които са му дарили ид.ч. от притежаваните от тях къща и дворно място,
като ищците запазили правото си на ползване пожизнено и безвъзмездно на първия
жилищен етаж от къщата. С влязло в сила решение, постановено по гр.д. №*г.
по описа на ВРС, XI състав, искът им за отмяна на дарението бил отхвърлен.
Излага се, че ищците са пенсионери, като извън получаваните от тях пенсии,
нямат други доходи и не притежават други недвижими имоти. Обстоятелствата, при
които е постановено посоченото съдебно решение се променили. Влошило се е
здравословното състояние на А.Я. – през м. 01.2011г. й бил установен напреднал
стадий на остеопороза и др. посочени в исковата молба заболявания. На 30.03.2010г.
и 24.07.2010г. претърпяла операции на двете очи, като за проведеното оперативно
лечение внучката й заплатила сумата от 2000лв. Наред с това ищцата страда от
хипертония, необходима й е за заболяването на краката и кръста физиотерапия, за
която заплаща средно месечно по около 25лв. Затруднено е и храненето й поради
липсващи зъби, като не разполага със средства за изработка на изкуствени.
Здравословното състояние на И.П. също е значително влошено. След нанесен му
побой на 23.03.2012г. получил телесни увреждания. На 12.04.2012г. бил приет в
болница за активно лечение по кардиология с диагноза абсолютна тахиаритмия,
сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, етанолов хепатит и др. Пенсиите
не са достатъчни за закупуване на лекарства. Ищецът не е в състояние да
поддържа градината, да извършва тежък физически труд, да излиза в морето за
риба от 2008г., не се занимава и с ремонт на лодки. Семейството се отоплява на
дърва и през 2012г. взело пари назаем, който все още не бил върнат. Разходите
си за храна са свели само до основни продукти. С нотариална покана, получена от
ответника на 04.09.2012г. го уведомили, че се нуждаят от издръжка от 200лв и
2000лв за предстояща операция, но ответникът не отговорил на молбата за
финансова помощ и не предоставил такава. От друга страна, всички в семейството
на синът им работят и разполагат с достатъчно средства. Преди извършването на
дарението ответникът обещал финансова подкрепа на родителите си, но
впоследствие променил отношението си, като той и съпругата му се държали грубо
и неуважително. Моли се за уважаване на предявените по тези съображения искове
и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание
ищците, чрез процесуалния си представител – адв. Р.М., поддържат предявения
иск, считат че в процеса са установени необходимите предпоставки за уважаването
му и претендират сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
в който се моли за прекратяване на производството по делото поради наличието на
влезли в сила съдебни решения по правния спор, с които е отхвърлен искът за
отмяна на дарението. Оспорва се и основателността на предявените искове, като
се обръща внимание, че ответникът се нуждае от средства за консумация на
алкохол,
които ответникът отказва да предоставя. Сочи се, че по НОХД №*г.
на ВРС ищецът И.И. е осъден за опит за убийство по отношение на сина си. Прави
се възражение за изтекла погасителна давност относно предявените искове с оглед
на обстоятелството, че дарението е осъществено през *г.
В открито съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител –
адв. Д. К.,
оспорва основателността на иска и моли за отхвърлянето му, обръща внимание, че
уважаването на иска би довело до продажба на имота и липса на жилище за ищците.
Счита, че ищците не търсят издръжка, а формален повод за разваляне на
дарението. Сочи се, че ищците не са давали повод на ответника да престира към
тях грижи или труд.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт №*г.
от *г.
на нотариус Св. Ст. при ВРС, И.П.И. и А.Я.И. са дарили на сина си И.И.П.
следния недвижим имот: ½ идеална част от дворно място с площ от * кв.м., находящо се в с. К., община В., ул. “Б. П.” №*,
представляващо парцел * в кв.* по плана на селото, ведно с * ид.части от
построената в дворното място двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 80
кв.м.
Приета
по делото е покана от И. и А. И.до И.И.П. за заплащане на издръжка от 200лв и 2000лв за
операция на очите на бащата. Поканата е от *г., като подписите върху нея са заверени от Г. И. – кмет на с. К., на *г.
От
представено удостоверение от НОИ – ТП – гр. В., изх. №*г. се установява, че А.И. получава лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като за м. февруари 2013г. размерът й е 145лв.
Съобразно
удостоверение НОИ – ТП – гр. В. от 14.01.2013г., за същия месец И.И. получава
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 267.71лв.
Представени
са на л.10 и 11 документи за заплащане на сметки за ВиК услуги, на л.12-17
фактури за месечни сметки за гласови телефонни услуги на ищците за периода
декември 2011г. до м. януари 2013г.; на л.18-28 фактури за консумирана ел.
енергия за периода м. декември 2011г. до м. февруари 2013г.
Приети
по делото на л.30, 31 и 44 фактури с получател А.И. за заплащане на сумите от
по 1000лв на 30.03.2010г. и 24.06.2010г. и с получател И.И. за заплащане на
сумата от 1000лв на 04.07.2012г. и сумата от 1000лв на 11.12.2012г. от Очна клиника
„Св. П.” АД, както и документи във връзка
с проведено оперативно лечение в клиниката на ищците.
На
л.32-38 от делото са представени амбулаторни листи от 2008 и 2009г. и епикризи
от 2010г., обективиращи посочени заболявания на А. И. – „остеохондроза,
двустранна радикулопатия, първична гонартроза, първична коксартроза, увреждания
на ретината”.
Съставено
е медицинско удостоверение №*г. от МБАЛ „Св. А.– В.” АД, в което е отразено, че на 23.03.2012г. И.И. е
бил бит от служители на полицията, с което са му причинени кръвонасядания в
областта на гръдния кош, контузия на гръдния кош, счупване на ребра,
кръвонасядания в областта на горните крайници, контузия на левия лакът,
кръвонасядания и травматичен оток в областта на лявото бедро.
В
епикриза от 13.04.2012г. /л.41/ е отразено проведено лечение на И.И. и
поставена диагноза: „абсолютна тахиаритмия при персистиращо предсърдно мъждене,
хронична левостранна сърдечна недостатъчност, хипертонична болест”, като рисков
фактор е посочена консумация на алкохол в значителни количества, като са дадени
указания за преустановяване употребата на алкохол.
Приета
по делото е служебна бележка изх. №*г. /л.97/ от кметство на с. К. в уверение на това, че И.
и А. Ил. произвеждат селско-стопанска
продукция за лично ползване.
Ангажирани
са на л.98-115 от делото рецептурни книжки, фискални бонове и рецепти на ищците
за периода 2010 – 2013г.
Видно
от удостоверение от ОД на МВР – В. от 26.07.2013г. /л.133/, И.П. е регистриран
като собственик на лек автомобил „П. *”, което е съсобствено с Л. П..
Издадено
е удостоверение от работодателя на ответника „Фр. Т. С. Е. М.” АД /л.136/, според което за м. юни 2013г. нетното трудово
възнаграждение на И.П. е в размер от 887.96лв. На л.137 – 140 са приети
извлечения от банкова сметка *** И.П., обективиращи салда по заем на ответника.
На
л.141 – 149 са представени документи за закупени от Н. И. Д. хранителни добавки през м. август 2013г., лекарства.
Приета
е епикриза на И.И. от 26.08.2013г., според която ищецът е в невъзможност да
приема храна и вода през устата, болният е насочен за оперативно лечение на
злокачествено новообразувание на стомах.
Разпитана
по делото е внучката на ищците – свидетелката Ал. Д. излага, че живее с майка си на втория етаж на къщата, в
която живеят ищците. Баба й и дядо й търсели подкрепа от сина си миналото лято,
но той отказал. Това свидетелката знае от ищците. И двамата били много зле със
зрението и ги оперирали, като операциите заплатила свидетелката, която не
разговаря с вуйчо си. Миналата година взели пари назаем за дърва за огрев от
лицето Трахим, което е роднина. Свидетелката твърди, че често помага на баба си
и дядо си със средства.
Свидетелката
Н. Д., сестра на ищцата А.И., излага че на два – три месеца
сестра й й искала пари, по 20-30лв. Миналата година са искали пари за дърва. И.
не прави лодки, нямат градина, от която да произвеждат и продават. Известно е
на свидетелката, че ищците са поискали издръжка от ответника, но И. не им
оказал помощ и съдействие. Синът на ищците има къща в същото село с
допълнителна постройка, в която извършва селски туризъм. И. е почти на смъртно
легло, като за него се грижат съпругата му и внучката им, която ги подпомага
финансово. Вземаните малки заеми от свидетелката, ищците връщат като вземат
пенсия. И. и А. са се обръщали към социалните служби за финансово подпомагане.
По
делото са ангажирани гласни доказателства и от ответника, чрез разпит на
свидетеля П. Б., без родство със страните, който твърди, че И. работел
за него през 1999-2001г. Свидетелят почти през седмица ходел в К. на разходки и
да лови риба. Виждал И. периодично в К., като излага, че ищецът „малко е
пийнал, понякога е трезвен”. Миналата година април месец И. се оплаквал, че не
може да изгони сина си от къщата. Свидетелят му предложил да работи за него, но
И. казал, че му дават по 300лв от църквата, ходел и риба да хваща и нямало да
отиде да работи за 200лв. Тази година го видял да носи мрежи с количка, като
казал, че засега не продава риба. Ищците имат голяма градина със зеленчуци с
достатъчни количества да се изхрани едно семейство. Лятото – юли месец И. бил в
градината и бил здрав, впоследствие свидетелят заявява, че последно го е видял
в градината април – май месец. Докато работел при него, И. се напил веднъж и се
наложило да го откарат в болница. Миналата година И. си водел животните, а И.
се нахвърлил върху него със заплахи за убийство. Когато употребявал алкохол,
бил неуправляем. Свидетелят не знае И. да е търсил помощ от сина си. Миналата
година свидетелят е виждал И. да внася дърва за И.. Не е виждал лично И. да им
дава пари в брой.
От
заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
се установява, че за периода 01.01.2012г. до 31.03.2013г. издръжката (паричния
разход) средно на едно лице по публикуваните статистически данни за тримесечия,
са както следва: 1-во тримесечие 2012г. – 879.63лв; 2ро тримесечие 2012г. –
947.66лв; 3то тримесечие 2012г. – 1003.86лв; 4-то тримесечие 2012г. – 1037.54лв
и 1во тримесечие за 2013г. – 1012.90лв. Вещото лице е посочило остойностените
групи разходи по пера – потребителски паричен разход, включващ храна и
безалкохолни напитнки, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облекло и обувки,
консумативи, обзавеждане и поддържане на дома, здравеопазване, транспорт,
съобщения свободно време, културен отдих и образование, разнообразни стоки и
услуги, както и непотребителски паричен разход, включващ данъци, социални
осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства и други разходи. На всеки
един от ищците поотделно е определен паричен разход на 281.04лв за ищеца и
266.46лв за ищцата. Посочен е размерът на минималната работна заплата за
съответните периоди, както и линията на бедност за страната.
От заключението по назначената
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза за определяне на средно-месечната
издръжка на всеки един от ищците след конкретна преценка на нуждите им с оглед
влошеното им здравословно състояние, необходимият месечен разход средно на
ищцата е 272.72лв, а на ищеца – 279.43лв.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Дарението е едностранен безвъзмезден
договор, чрез който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема. В случай, че дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от
която последният се нуждае, дарението може да бъде отменено по съдебен ред на
основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Моралното
задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при
настъпване на определени в закона обстоятелства, а именно изпадане на дарителя
в нужда и отправено от негова страна до надарения искане последният да му дава
издръжка.
За успешното
провеждане на предявения иск в процеса ищците, при
условията на пълно и главно доказване, следва да установят следните
предпоставки:
възникнало по силата на договор за дарение правоотношение между страните за
безвъзмездно преминаване на правото на собственост върху недвижим имот от
правната сфера на дарителите в правната сфера на дарения;
че дарителите
имат
трайно и обективно съществуващ недостиг от средства за издръжка, в резултат на
който получаваните от тях материални средства не покриват осигуряващи
нормалното им човешко съществуване разходи; че
са поискали такава от дарения, а последният е отказал да даде
издръжката, която му е поискана. В случая, предвид влязлото в сила решение, с
което е отхвърлен предходният иск по чл.227, ал.1, б.„в”
ЗЗД, дарителите следва да докажат и че е налице промяна на обстоятелствата през
периода от влизане в сила на решението до изпращането на поканата за даване на
издръжка и завеждането на настоящия иск. За да бъде уважен искът, е необходимо
ищците да докажат, че нуждите им са се увеличили, а доходите им са намалели,
както и че за ответника е налице възможност да заплаща поисканата
издръжка.
В случай
на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да установи,
че е заплащал поисканата му от дарителите издръжка.
Не е спорно по делото, че с
нотариален акт №*г. от *г. на нотариус Св. Ст.
при ВРС, И.П.И. и А.Я.И. са дарили на сина си И.И.П. посочените в исковата
молба идеални части от дворно място и къща, като дарителите са си запазили
пожизнено и безвъзмездно право да ползват първия етаж от жилищната сграда.
Представената от ищците и
адресирана до ответника покана за заплащане на издръжка от *г.
не е отразено да е получена от ответника. Същият не е оспорил получаването й с
отговора на исковата молба, направил го е в първото по делото съдебно
заседание. Дори и да се приеме обаче, че поканата не е получена преди завеждане
на делото, то такава се явява депозираната искова молба. След като надареният не е изявил воля за даване издръжка на
дарителя след получаване на исковата молба,
то следва да се приеме, че е налице отказ за даването й по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД / в този смисъл решение №175/16.05.2013г. по гр.д.
№1203/2012г. на ВКС, IV г.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
Няма спор между
страните и служебно известно на съда е, че с влязло в сила решение, постановено
по гр.д. №*г. по описа на ВРС, ХI състав, е отхвърлен искът за отмяна на дарението, като е прието, че
дарителите реализират доходи не само от получаваните от тях пенсии, но и от рибарство,
поправяне на лодки, добиви от градината им, чрез които са подпомагали прехраната
си.
Спори се по
делото доколко е налице промяна в обстоятелствата след постановяване на
предходното съдебно решение, с което е отхвърлен искът за отмяна на дарението и
налице ли е трайна невъзможност на дарителите да покриват ежедневните си нужди
от доходите, които получават.
В теорията и
съдебната практика по приложение на иска по
чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК се приема, че нуждата от издръжка следва да се
преценява с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като
съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови
и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и
условията на икономическия живот в страната.
Нуждата от
издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б.
„в” ЗЗД следва да се установи и при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или
може да ползва /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е
необходима за покриване на специфичните му нужди. Установи се от неоспореното от вещото лице
заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че линията на бедност
за страната е определена за периода 2012-2013г. в размер вариращ около 240лв.
или за двамата около 480лв. Средномесечната издръжка, необходима на ищеца е в
размер на 281.04лв, а на ищцата – 266.46лв, или за двамата 547.50лв. Общият
установен по делото доход от пенсии на дарителите е в размер на 412.71лв, т.е.
по-нисък от линията за бедност и от минимално необходимия средно определен
разход за тях. При определяне на необходимите им средства съдът не взема
предвид направените разходи за очни операции, които се явяват извънреден и инцидентен
разход.
Установеното от
писмените доказателства и използваните специални знания по делото, че доходът
на ищците вече е недостатъчен да се издържат от получаваните от тях средства се
подкрепя от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелките
Димитрова и Данева, които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК като
логични и последователни, от които се установява, че често се налага на ищците
да търсят финансова подкрепа от близки и което е видно и от писмените
доказателства, че основно са подпомагани от внучката си.
Не се твърди и
установява по делото дарителите да имат друго движимо и недвижимо имущество, от
което да получават доходи. По делото не се установи дарителите вече да
реализират доходи от дейности, каквито са извършвали в предходен период. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля Банчев в частта им, в която се твърди, че
ищецът е заявил, че реализира доходи от извършвана дейност в църквата, тъй като
изложеното от свидетеля не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства,
а и свидетелят не пребивава постоянно в с. К., за да има трайни впечатления.
Противоречиви са показанията на свидетеля и относно това кога точно е виждал И.
да работи в градината. Веднъж свидетелят заявява да го е виждал през пролетта,
след това през лятото 2013г. Твърдението това да се е случило през лятото на
2013г. се опровергава и от представената епикриза от август месец 2013г., от
която е видно, че ищецът е бил хоспитализиран в тежко състояние, което не
предполага да е имал възможност да извършва активна физическа дейност в
градината в този период. Този установен в хода на производството факт следва да
бъде съобразен от съда.
Ищците са в
твърде напреднала възраст – на 75г. и на 78г., което логично обуславя извод и
се установява, че е влошено здравословното им състояние и е налице трудност да
реализират странична дейност, от която да получават съществени доходи. Дори и
да съумяват да поддържат градина, от която да имат продукция за лична употреба,
това не опровергава извода за нужда от финансова подкрепа. С оглед общата
икономическа обстановка в страната, получаваният от тях доход от пенсии е
видно, че е под прага на линията на бедност за страната и обективно не би могъл
да осигури пълноценно покриване на жизнените им нужди в битов план от
разнообразна храна и лекарства, които да им осигурят нормален живот. Това
налага извод, че към настоящия момент дарителите вече са изпаднали в трайна
нужда от предоставяне на издръжка.
Обстоятелството,
че ищците са подпомагани от тяхната внучка и други лица и по този начин са
компенсирали липсата на средства, е ирелевантно за задължението на дарения им
син при установена нужда да им предоставя издръжка. С изпадане на дарителите в
нужда, неговото морално задължение на дарен се превръща в правно и по изрична
разпоредба на закона това задължение е парично и като такова носимо. Влошените
отношения между страните също не водят до отпадане на задължението на ответника
да престира издръжка. Служебно известно на съда е, че цитираното от ответника
НОХД №*г. е не както се сочи от ответника за опит за
убийство, а за престъпление по чл.144, ал.3 НК - закана, като след извършване
на деянието е минал дълъг период от време. Също така, задължението на дарения
син възниква с пораждане на нужда за дарителите и без оглед на тяхното
поведение. Издръжката може да бъде престирана в натура само в случай, че е
налице съгласие между страните в правоотношението. Дори дарителите да
препятстват полагането на лични грижи спрямо тях и физическа помощ, не е налице
основание да не бъде изпълнявано паричното задължение към тях. Не се твърди от
ответника и не се установява по делото той да им е предлагал парична помощ,
която те да са отказали да приемат, при което биха изпаднали в забава като
кредитори.
От ответника по делото не е
въведено с отговора на исковата молба в процеса възражение за липса на
достатъчно средства в неговия патримониум да заплаща издръжка в поискания
размер от родителите му, което би го поставило в по-лошо положение от това на
дарителите му и в който случай не може да се приеме, че е налице
непризнателност.
Искът по
чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД се уважава когато надареният не дава на дарителя
издръжката, която има възможност да даде.
Неоснователно е
направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност по чл.227, ал.3 ЗЗД. Издръжка може да бъде поискана винаги
при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава, възниква основание за отменяване на дарението независимо от това,
колко време е изтекло от извършване на дарението, от предшествуващи откази и
независимо дали е правено друго такова искане. Затова едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не
може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка (в
този смисъл Решение № 322 от 09.04.2009 г. по гр. д. № 656/2008
г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС).
С оглед на горните мотиви,
съдът намира, че са установени по делото необходимите предпоставки и се е
породило в полза на ищците потестативното право да искат отмяна на извършеното
в полза на ответника дарение, поради което предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора,
своевременно направеното искане и представените доказателства, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски в общ
размер от 793.04лв, от които 158.04лв държавна такса по иска, 5лв. държавна
такса за съдебно удостоверение, 120лв депозит за назначената
съдебно-икономическа експертиза и 510лв заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ дарение,
извършено с Нотариален акт №*г. от *г.
на нотариус Св. С. при Варненски районен съд, с който И.П.И. и А.Я.И. са
дарили на сина си И.И.П. следния недвижим имот: ½ /една втора/ идеална
част от дворно място с площ от * /петстотин седемдесет и три/ кв.м.,
находящо се в с. К., община В., ул. “Б. П.” №*, представляващо парцел пл. № * /три седемстотин и три/ в
кв.* /три/ по
регулационния план
на селото, ведно с * /четири седми/ ид.части от построената в дворното място двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от * кв.м., при граници за целия имот: на
запад – парцел пл. №*, на
север – парцел пл. № *, на изток – ул. „Б. П.”, на юг – парцели пл. №* и *, поради отказ на дарения да даде на дарителите
издръжка, от която те се нуждаят, по предявения иск от А.Я.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН ********** и двамата
с адрес ***, срещу И.И.П., ЕГН **********
***, на основание
чл.227, ал.1, б. „в”
ЗЗД.
ОСЪЖДА
И.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на А.Я.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН ********** и
двамата с адрес *** сумата от 793.04лв
/седемстотин деветдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: