Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Пазарджик,15.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на седемнадесети декември през две
хиляди деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№4601 по описа
за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.Р.М. с ЕГН ********** ***
ищецът „М. К.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С., бул.“Х.
Б.“№17, етаж 1, офис 208 твърди, че ответницата е издала на 30.03.2015г запис
на заповед в полза на „Т. К.“ООД, с който е поето задължение безусловно и
неотменимо , без разноски и без протест, без разходи от какъвто и да било
характер , да се плати на падежа сума в
размер на 4 405.96лв.Неизплатеният остатък
от сумата по записа на заповед е
в размер на 3 927.42лв. Записът на заповед е предявен на 30.03.2015г.
Твърди се, че на 23.10.2017г. между „Т. К.“ООД с ЕИК ...... и „Д.-1“ЕООД с ЕИК ......
е сключен на 23.10.2017г договор за
прехвърляне и продажба на вземания, по силата на който вземането по горния
запис на заповед е прехвърлено на „Д.-1“ЕООД
с ЕИК ....... Ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне. Твърди се, че
на 06.11.2017г между „Д.-1“ЕООД с ЕИК ...... и ищцовото дружество е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който вземането по
процесния запис на заповед е прехвърлено на
ищеца, който се явява новия кредитор
по задължението. Твърди се, че ответникът е уведомен и за това
прехвърляне.
Твърди
се, че за да събере процесното вземане ищцовото дружество е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на която
е образувано ч.гр.5093/2017г. по описа на РС-Пазарджик и е издаден изпълнителен
лист. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело
№1354/2018г по описа на ЧСИ Д. С., след което ответницата е подала възражение.
На ответницата двукратно е връчена покана за доброволно изпълнение , заедно с
подлежащите на изпълнение актове като първото връчване е станало на 09.07.2018г. и съответно срокът за подаване
на възражение е изтекъл на 23.07.2018г , а второто връчване е станало на
04.09.2018г. ,след искане на ответницата на повторно връчване. И в двете ПДИ
изрично е посочено, че се връчват и подлежащите на изпълнение актове. Ответната
страна е допуснала грешка в изчислението на сроковете, тъй като във
възражението от ответницата се твърди,
че срокът за възражение е започнал да тече на 23.07.2018г., което обаче е
крайната дата, на която срокът за възражение и изтекъл. Връчването на ПДИ и
подлежащите на изпълнение актове и на
09.07.2018г. и на 04.09.2018г. е станало чрез друго лице със задължение да
предаде – Г. Николова Влахова , която се е представила като баба на длъжницата
и се е задължила да предаде документите на ответницата , което е допустимо
средство за връчване. Разписката за първото връчване и съответно документите за
него са били в няколко екземпляра, тъй като разписката носи подписа на бабата
на длъжницата със задължението да предаде, така и подпис на работодателя на
ответницата чрез следния представител на дружеството –М. В. , като цитираното
лице явно работи при същия работодател и вероятно приема кореспонденция в
дружеството като такова връчване също е допустимо. Твърди се, че ЧСИ Д. С. с
цел прецизност и за да няма порок във връчването на ПДИ и подлежащите
актове е допуснала връчването да бъде
осъществено втори път и пред съда е
представила датата на второто връчване-04.09.2018г., поради това че на
разписката за връчване на се разписали две други лица по смисъла на чл.46, ал.2
от ГПК то според ищеца това не е порок, поради което срокът за подаване на възражение следва да тече ,
считано от 09.07.2018г., тъй като това връчване е осъществено чрез лицето Г. В./
баба на ответника/. Допълнително възражение е депозирано в РС-Пазарджик на
03.08.2018г., което е преди второто връчване на ПДИ и доказва редовността на
първото връчване от 09.07.2018г. Ищецът
счита, че възражението е подадено извън преклузивният срок. Ако съдът сметне,
че възражението е подадено в срок , то процесният запис на заповед е редовен от
външна страна и задължението по него е дължимо. Във възражението са наведени
твърдения, че сумата по записа на заповед не се дължи, тъй като той е издаден
като обезпечение на вземане по договор за кредит, който е недействителен. Дори
твърденията на ответницата да са верни,
то същата дължи чистата сума по договора съгласно чл.23 от ЗПК. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответницата, че за ищецът съществува вземане за сумата от 3 927.42лв. ,
представляваща незаплатен остатък от запис на заповед от 30.03.2015г. Претендират
се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор,
с който се оспорва предявения иск. Твърди се, че записът на заповед от
30.03.2015г. е послужил за обезпечение на вземания на „Т. К.“ООД по договор за
потребителски кредит №1041159 от 30.03.2015г.По силата на този договор
ответницата получила в заем сумата от 1 800лв. Общата стойност на
плащанията по договора били в размер на 2 190.76лв. В договора било
вписано, че има застраховка към кредита без обаче да е посочен размерът и в
лева , а единствено е посочено като 15% от стойността на главницата.Бил
договорен годишен процент на разходите
от 49.12% и възнаградителна лихва в размер на 40 %. Към договора имало
приложен погасителен план, съгласно който броят на вноските е 52, а размерът на всяка вноска е 84.73лв. Така
общо плащанията съгласно погасителния план са в размер на 4 405.96лв.,
точно колкото е сумата по записа на заповед. Като се има предвид, че е налице
съвпадение между датата на подписване на договора и датата на записа на заповед
, който е бланка на „Т. К.“ООД следва извод, че записа на заповед е издаден за
обезпечение на задълженията по друго каузално правоотношение , именно посочения
по-горе договор за потребителски кредит. Оспорва се твърдението, че ответницата
е била уведомена за извършените прехвърляния на вземанията по договора. Твърди
се, че договорът за кредит е недействителен, поради което не се дължи вземането
по записа на заповед, тъй като вземанията по него се дължат доколкото
съществува каузално правоотношение. Твърди се, че текстът на договора е на
шрифт по малък от 12 и на основание чл.22 от ЗПК договорът е недействителен.
Съгласно чл.11, ал.2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка една страница от тях се подписва от
кредитополучателя. Неподписването е санкционирано от закона с недействителност
на правоотношението . Твърди се, че ответницата не е подписала общите
условия.Договорът е недействителен поради липса а посочване на общата сума ,
дължима от потребителя съгласно чл.11, ал.1т.10 от ЗПК. Нормата на пар.1, т.2
от ДР на ЗПК определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита/
отпусната в заем сума/ и общите разходи по кредита. Последните са
регламентирани в пар.1т.1 от ДР на ЗПК и по своето същество представляват ГПР/
чл.19, ал.1 от ЗПК/. В ГПР съгласно законовата дефиниция се включват
възнаградителна лихва и всички други разходи/ такси , комисионни и др./,
свързани с кредита . В чл.2 от договора се съдържат конкретни параметри от
общата дължима сума. Не е ясно какъв е размерът в лева на възнаградителната
лихва и на ГПР.Такава информация не може да се почерпи от погасителния план,
който единствено посочва размера на вноската.Липсата на тази яснота води до
извода, че в договора няма разписани ясни правила , които да определят как се
определя общата сума, дължима от потребителя и от какви пера е съставена, което
води до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Налице е нарушение
ан чл.11, ал.1т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на
договорения лихвен процент. Не е посочен размера на възнаградителната лихва
и как тя ся разпределя във времето с
изплащането на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план. Твърди
се, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1т.11 от ЗПК
, тъй като липсва размер на погасителната вноска , както и разбивка на всяка
погасителна вноска от какви компоненти е
съставена –главница, лихва, годишен процент на разходите. Недействителността на
договора означава, че кредитополучателят дължи връщане само на получената в
заем сума, без лихва и други разходи по кредита/ чл.23 от ЗПК. Ответницата
твърди, че с плащанията е покрила главницата по договора за кредит .
Следователно не се дължат други суми по него и исковата претенция е
неоснователна. Клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие
с добрите нрави , тъй като съгласно установената съдебна практика противоречаща на добрите нрави е
възнаградителна лихва, чиито размер надвишава трикратния размер на законната
лихва при необезпечени кредити и двукратния размер при обезпечени. Съгласно чл.11,ал.1т.19 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да са вписани дължимите
застраховки. В случая в договора за кредит на страница 1 има вписана
застраховка, но впоследствие в чл.2 и чл.8 от същия е записано, че единствено
дължимите суми са главница и възнаградителна лихва. В договора няма клаузи , от
които да се направи извод, за какво е
застраховката и какъв е нейния размер. Вписването на размера и в погасителния
план не може да санира този порок, тъй като погасителния план отразява
единствено размера на плащанията, а не тяхното основание. Според ответника
начисляването на застраховка е в нарушение на материалния закон. Затова не се
дължат сумите за застраховка и възнаградителна лихва и оттам не се дължат
сумите, вписани в записа на заповед.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск, развивайки
съображения по същество на спора.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото
на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.се явява лично и поддържа заявеното с писмения отговор
оспорване.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№5093/2017г по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 15.12.2017г.,ищецът в
настоящото производство, е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК. Издадена е Заповед №3109/18.12.2017г.за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК въз основа на документ , с която е
разпоредено длъжникът Г.Р.М. / ответникът по
делото/ да заплати на „М. К.“ООД с ЕИК ..... сумата от 3 927.42лв.,
неизплатено задължение по запис на заповед, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението -14.12.2017г. до окончателното изплащане
на сумата. Въз основа на тази заповед е издаден и изпълнителен лист.В заповедта
за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства:на
30.03.2015г. е издаден запис на заповед от длъжника Г.Р.М., с който е поето
задължение безусловно и неотменимо, без разноски и без протест да се плати на падежа на предявяване на „Т.
К.“ЕООД с ЕИК ...... сумата в размер на 4 405.96лв. като неизплатения
остатък по записа на заповед е в размер
на 3 927.42лв.Видно от съдържащите се в заповедното производство
данни процесната заповедта за незабавно
изпълнение е връчена длъжника от ЧСИ Д.
С. на 04.09.2018г. Длъжникът е подал възражение срещу тази заповед на
03.08.2018г. С разпореждане №11778 от 14.09.2018г. заповедният съд е разпоредил
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това разпореждане
е връчено на заявителя на 03.10.2018г и в едномесечния преклузивен срок, тоест
на 05.11.2016г. заявителят
е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество съдът намира следното:
От
приложения на лист 10 от заповедното производство документ се установява, че на
30.03.2015г ответникът Г.Р.М. в качеството на издател на документа, наименован“
запис на заповед“ се е задължила безусловно и неотменимо , без разноски и без
протест да плати на „Т. К. „ООД с ЕИК ...... сумата от 4 405.96лв. В
текста на документа се съдържа изписано“
запис на заповед“. Документът е предявен за плащане на 30.03.2015г.
От
ангажираните от ищцовото дружество писмени доказателства се установява, че 06.11.2017г
между ищцовото дружество в качеството на цесионер и „Д.-1“ЕООД в качеството на
цедент е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. Съгласно
чл.2.1 предмет на договора са вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити, обезпечени със записи на
заповед, сключени от „Т. К.“ООД с физически лица и прехвърлени от „Т. К.“ООД
на „Д.-1“ЕООД на 23.10.2017г по
силата на договор за прехвърляне на вземания, които вземания са описани в
Приложение1 или Приложение 1А, представляващи неразделна част от договора.
Видно от съдържащото се на лист 13 от
делото Приложение 1А към договора за
цесия от 06.11.2017г. под №116 е прехвърлено вземането срещу Г.М. по записа на заповед за сумата от 3927.42лв.
Във
връзка с направеното още в заповедното производство и поддържано в хода на
исковото производство възражение от ответника, че записът на заповед от
30.03.2015г., послужил да издаването на заповедта за незабавно изпълнение,
служи за обезпечаване на вземанията на „Т. К.“ООД по договор за потребителски
кредит №1041159 от 30.03.2015г, по делото е ангажирано като писмено
доказателство посочения договор за потребителски кредит. Видно от същия на 30.03.2015г. „Т. К.“ООД в
качеството на кредитор е предоставил на Г.М. сумата от 1 800лв. В
договорът е посочена общата стойност на кредита в размер на 2190.76лв. Посочен
е годишен процент на разходите 49.12% и лихвен процент от 40%.
Ответницата в качеството на кредитополучател е поела задължение да върне
посочената по-горе сума на 52 броя равни седмични погасителни вноски всяка в
размер на 42.13лв.В договора е уговорена такса застраховка в размер на 15% от
стойността на главницата . Посочено е в чл.2 от договора, че всяка погасителна
вноска включва съответната част от главницата на отпуснатия заем, лихвата върху
нея към момента на предоставяне на кредита и съответната част от годишния
процент на разходите, съгласно погасителен
план, определящ падежа на всяка
вноска и съдържащ се в приложение №1 към договора. Следва да се отбележи, че
въпреки многократно дадената от съда възможност ищцовата страна не представи
погасителния план към коментирания договор. В чл.5 от договора е уговорено
обезпечение на кредита като кредитополучателят се е съгласил да издаде в полза
на кредитора запис на заповед за общи размер на кредита. Крайният срок за
издължаване на заема е 28.03.2016г.
По
делото е изслушана съдебно –техническа експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. След
извършено изследване на оригинала
на договора за потребителски кредит
№1041159/30.03.2015г. вещото лице е стигнало до заключение, че размерът на
използвания шрифт в текста на договора и 8.3pt за страници от 1 до 6. На
последната 7-ма страница шрифтът е с големина 8.5 pt.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Съгласно
т.17 от ТР №4/18.06.2014г на ВКС, ОСГТК предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е съществуването на вземането,
основано на запис на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения
, основани на конкретно каузално правоотношение
по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед ,на
изследване подлежи и каузалното правоотношение.
На първо
място следва да се прецени редовността на записа на заповед. В случая е
представен запис на заповед, в който е посочено място на издаване –
гр.Пловдив,, дата на издаване-30.03.2015г., посочен и индивидуализиран е
издателя с три имена и единен граждански
номер, съдържа волеизявление за неотменимо, безусловно и без протест плащане по
този запис на заповед, посочен е падеж на плащане- при предявяване, като
документът е предявен на издателя на 30.03.2015г.Посочен е и поемателят „Т. К.“ООД.
Посочена е сумата, посочено е и място на плащане.С оглед проверката дали
процесният документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга, а именно
– запис на заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна
страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл.535 от ТЗ, без които
същият би бил недействителен , респективно в случай, че някой от реквизитите
липсва да бъде заместен или саниран по смисъла на чл.536 от ТЗ. Съгласно
нормата на чл.535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да е
съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити-
наименованието „запис на заповед“ както в заглавието му, така и в самия текст,
безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което да се плати, дата и място
на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки , поправки и зачерквания
по съдържанието му.При проверка на редовността на процесния запис на заповед от
външна страна по смисъла на чл.535 и
чл.536 от ТЗ съдът приема, че същият съдържа всички законови реквизити.
Менителничната
сделка/ какъвто е записът на заповед/ може да се сключи във връзка с друга
каузална сделка. При поето задължение за плащането по менителничния ефект
каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа като кредиторът е
освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. Приносителят
на менителничния ефект може по своя преценка да претендира сумата, за която
издателят се е задължил на две основания: въз основа на самия ефект като
самостоятелен източник на вземането или въз основа на развило се между страните
каузално правоотношение. Тогава, когато кредиторът търси плащане въз основа на
ценна книга издателят може да се защити като противопостави на приносителя
абсолютните си възражения срещу ефекта / относно редовността на същия/ или
личните възражения, основани на каузални правоотношения с кредитора.Предметът
на доказване по иска по чл.422 от ГПК следва да се изведе от естеството на
възраженията на длъжника.
В
настоящият случай ответницата Г.М. в качеството си на издател на процесния
запис на заповед въведе лични възражения,
основани на твърденията, че процесната
ценна книга е издадена за обезпечение на задълженията по договор за
потребителски кредит №1041159, сключен на 30.03.2015г.между нея като
кредитополучател и „Т. К.“ООД с ЕИК ......
като кредитор.
Действително
от анализа на събраните доказателствени материали се установи наличието на
твърдяното каузално правоотношение. Установи се и правопорождащия за ищцовото
дружество факт, от който факт същото
черпи правата си по ценната книга, а именно – настъпило частно правоприемство
по силата на два поредни договора за продажба и прехвърляне на вземания,
първият сключен на 23.10.2017г между „Т.
К.“ООД с ЕИК ...... в качеството на цедент и „Д.-1“ООД с ЕИК ...... в
качеството на цесионер и вторият, сключен на 06.11.2017г между и „Д.-1“ООД
вкачеството на цедент и ищцовото дружество в качеството на цесионер, в чиито
предметен обхват както се установи по-горе, а и този релевантен факт не бе
спорен, попада и процесния запис на заповед.
Тук е момента
да се обсъдят и възраженията на
ответника за недействителност на договора за потребителски кредит №1041159 от
30.03.2015г.По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ
по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор- „Т. К.“ООД е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Така констатираното обстоятелство
определя това дружество като кредитор по чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна
отпуснатия заем на ответника като физическо лице представлява предоставяне на
финансова услуга по смисъла на параграф 13т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на пар.13,т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо процесният договор е за
потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за
потребителския кредит/ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в Закона за защита на
потребителите/ЗЗП/.Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредите е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма за улеснение на плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбата на
чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по-слабите участници в оборота, съдът е длъжен да следи
служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори като нарушението на тези
норми не е въведено като основание / в този смисъл са задължителните указания,
дадени в т.1 на ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г на ОСГК на ВКС/
Съдът като взе
предвид наведените от ответната страна правни доводи относно недействителност
на сключения между „Т. К.“ООД и ответника договор за потребителски кредит и
извършвайки служебна проверка в тази
насока намира следното:
Макар и да е
спазена изискуемата се съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма на сключване
на договора, то от кредитираното с пълно
доверие експертно мнение по изслушаната съдебно-техническа експертиза се
установи, че не е спазен размера на шрифта, а именно – не по-малък от 12. Съгласно
чл.22 от ЗПК неспазването на изискванията на чл.10,ап.1 от ЗПК законодателят е
въвел като самостоятелно и достатъчно основание за недействителност на договора.При това
положение е безпредметно да се обсъждат останалите възражения за
недействителност на коментирания потребителски договор. За пълното на
изложението обаче следва да се посочи, че процесният договор за кредит е
недействителен и поради несъответствие с изискванията на чл.11,т. 9,т.10 и т.12
от ЗПК. В договора лихвеният процент е посочен общо на годишна база като процентна величина, без да е посочен
текущия/ месечен лихвен/ процент, с който ще се олихвява кредита.Не са посочени
условията за прилагане на лихвения процент по кредита, а именно показателите,
по които се формира ГПР като основен лихвен процент, който кредитора
прилага в случая.Уговорката за заплащане
на договорна лихва е нищожна и на основание чл.26 от ЗЗД като противоречаща на
добрите нрави ,тъй като съгласно установената практика на ВКС уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва ще противоречи на добрите нрави, когато
надвишава 3 –пъти размера на законната лихва за забава , а по обезпечените
кредити – 2 пъти. Нарушението на чл.11т.10 от ЗПК се състои в непосочване на
общата сума дължима от потребителя,
дължима от потребителя и изсичслена към момента на сключване на договора като
се посочат взетите предвид допускания , използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение 1 начин. В договора не се
съдържа изискуемата се по чл.11,т.11 от ЗПК информация относно погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя , периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, съответно разбивка на всяка погасителна вноска, погазваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислени на база лихвения процент и когато
е приложимо допълнителни разходи.
Предвид
изложеното недействителността на договора за потребителски кредит като правна
последица влече след себе си и недействителност на менителничния ефект и в
конкретния случай записа на заповед от 30.03.2015г.Това е така, тъй като процесната ценна книга служи като обезпечение
на задълженията на ответницата по договора за кредит. Ето защо предявеният иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Предвид изхода на
делото ответната страна има право на разноски. Същите се претендират на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. Следва да бъде осъден ищеца да заплати в полза
на адвокат Д.Б. разноски в размер на
604.97лв.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „М.
К.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С. бул.“Х. Б.“№17,
ет.1 офис 208 срещу Г.Р.М. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК за приемане за установено, че съществува вземане на „М. К.“ООД с
ЕИК ..... за сумата от 3 927.42лв., неизплатено задължение по запис на
заповед от 30.03.2015г., за която сума е издадена Заповед №3109/18.12.2017г за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№5093/2017г по описа на Районен съд –Пазарджик.
ОСЪЖДА „М. К.“ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град С. бул.“Х. Б.“№17,
ет.1 офис 208 да заплати на адвокат Д.Б. с адрес *** на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 604.97 лв./ адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :