№ 549
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ваня Ил. И.а
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20231000501080 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 294, ал.1 от ГПК.
С решение № 50153 от 10.04.2023 год., постановено по гр.д. № 1645/22 год. по описа на
ВКС, съдът е отменил решение № 1508 от 17.12.2020 год., постановено по гр.д. № 2699/20
год. по описа на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
С решение № 3289 от 02.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 11560/2017 год. по описа на
СГС, I-16 състав е отхвърлен предявен от Р. П. К. против Гаранционен Фонд иск с правно
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 2 091.50 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 11.02.2016 год., ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 11.02.2016 год. до окончателното изплащане, като с решението са
разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца П. А. К., правоприемник на първоначалния ищец Р. П. К.
с доводи за несправедливост и неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е прието,
че получените увреди не са в причинно – следствена връзка с произшествието, причинено от
неизвестно МПС. Моли решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат
уважени в цялост. Претендира разноските по делото.
Въззиваемия Гаранционен Фонд оспорва жалбата, като твърди неоснователност. Счита, че
правилно съдът е приел, че не са налице елементите на фактическия състав на
1
непозволеното увреждане и правилно е отхвърлил исковите претенции. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо в обжалваните му части.
Предявен е иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди от Гаранционен Фонд, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на неиндентифицирано
МПС.
С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
установяване на виновно поведение при деленквент, причинно-следствената връзка между
настъпило произшествие и получените от ищцовата страна вреди и стойностното им
изражение.
Съгласно чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство. Тъй като водачът на автомобила не е
известен, то вината му следва да се установи в настоящето производство, от ищцовата
страна, чрез пълно и главно доказване.
От представените от ищеца писмени доказателства - констативен протокол за посетено ПТП
от 11.02.2016 г., докладна записка ЗМ I-54/16 на ОД 2 на МВР-Варна, фиш за спешна
медицинска помощ от 11.02.2016 г., епикриза от 23.02.2016 г., Постановление за спиране на
досъдебно производство от 10.08.2016 г., както и заключения по съдебно-медицински и
автотехническа експертизи, се установява, че на 11.02.2016 г. в 11.01 ч. е заявено повикване
на спешна медицинска помощ за Р. К., пострадала при ПТП. Съставен е констативен
протокол за ПТП, посетено на 11.02.2016 г. от дежурен инспектор. Посочено е, че участници
в произшествието са неизвестно МПС и Р. К. – пешеходец; описани са обстоятелствата:
неизвестно МПС извършва маневра движение назад и блъска намиращата се зад него
пешеходка. Образуваното досъдебно производство, започнало срещу неизвестен
извършител за това, че на 11.02.2016 г. нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Р. К. е спряно до разкриване на
извършителя.
От приетите заключения на две съдебно-медицински експертизи се установява, че
увреждането на ищцата К., изразяващо се във вътреставно счупване шийката на дясната
тазобедрена кост може да се получи по два механизма: директно падане на дясната страна
на седалището или рязко извъртане на крайника настрани. При ПТП с механизъм движение
на заден ход най-честите увреждания при възрастни пешеходци, блъснати от автомобила, са
от подобен тип. Счупването не изисква голяма кинетична енергия и може да се получи и при
2
падане без влияние на външна сила, без чуждо ускорение. Възможно е да е било
осъществено ПТП с незначителна кинетична енергия, достатъчна да извади ищцата от
равновесие и да доведе до нейното падане на терена. При ищцата не са констатирани следи,
които да сочат на наличие на инициален удар с автомобил – липсват мекотъканни телесни
увреждания, но това не изключва наличието на контакт с неизвестния автомобил. В
практиката съществуват случаи, при които липсват охлузвания или кръвонасядания от
контакта с автомобила, но са налице зацапвания по дрехите или подбитости по автомобила.
В случая при ищцата не са костатирани и такива следи от контакт с автомобил.
Същевременно е възможно автомобилът да не е засегнал пешеходеца, а той от уплаха при
приближаването му да е отскочил и да е паднал.
Въз основа на описания от ищцата механизъм на ПТП е изготвена автотехническа
експертиза, според която паркираният на левия тротоар на ул.”Тодор Икономов” /спрямо
посоката на движение на пешеходката/ предприел остър ляв завой при движение на заден
ход с цел да навлезе назад по ул.”Райно Попович” в момент, в който ищцата, движейки се по
ул.”Тодор Икономов” пресичала ул.”Райно Попович”. В момента на удара автомобилът се
движил със скорост 3-5 км/ч и избутал ищцата в посока надясно и назад, от което тя
изгубила равновесие и паднала надясно и назад.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. К., син на ищцата
и нейн правоприемник понастоящем, се установява, че в началото на февруари 2016 г. чул
викове на майка си от стълбището и я намерил на външната стълба пред къщата в
безпомощно съттояние и невъзможност да ходи. Извикал Бърза помощ и полиция.
Непротиворечива е установената съдебна практика, че протоколът за ПТП, съставен само по
данни на увреденото лице, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само
относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието волеизявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Когато протоколът за ПТП не удостоверява
всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква
специални познания, които съдът не притежава, ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, следва да ангажира и други доказателства, установяващи механизма
на ПТП. Съставеният констативен протокол № 399/11.02.2016 г. от компетентен разследващ
орган при ОД МВР - сектор "Пътна полиция", независимо, че представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно главния факт на доказване в съдебното
производство - настъпването на процесното ПТП по начина, описан в исковата молба, тъй
като този документ е съставен само по данни на пострадалата. Събраните други
доказателствени средства също не изясняват по несъмнен категоричен начин и съобразно
нормативните правила, установени в чл. 154, ал. 1 ГПК, че ищцата е пострадала при
твърдения пътен инцидент с участието на неизвестен водач на МПС. Не се установява пряк
контакт между автомобил, движещ се в процесното кръстовище, и ищцата, която го
пресичала. Целият механизъм на ПТП, което е изследвано в процеса, се е базирал
единствено на твърденията на ищцата – пред полицейските органи и пред съда. С оглед
3
състезателния характер на гражданския исков процес и правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, съдебният акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото и да бъде
постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Доказателствата, събрани по
делото, потвърждават фактическите твърдения, направени в исковата молба, но не са
достатъчни да преодолеят оспорването на ответника. Това е така, защото тези доказателства
очертават и друга възможна картина, при която автомобил не е пресякъл пътя на ищцата или
не я е докоснал и ПТП не е възникнало. Поради тази причина и предвид оспорването на
ответника, и събраните по делото доказателства, следва да се приемат за неустановени
фактическите твърдения, че Р. К. е пострадала при ПТП, както и че твърдените вредоносни
последици са настъпили от виновно противоправно поведение на водач на
неидентифицирано МПС. Това води до извод за неоснователност на предявените искове.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лева,
съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и въз основа на чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3289 от 02.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 11560/2017
год. по описа на СГС, I-16 състав.
ОСЪЖДА П. А. К., правоприемник на първоначалния ищец Р. П. К. да заплати на
Гаранционен Фонд юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4