Р Е Ш Е Н И Е
637/8.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, втори състав, на двадесет и
първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Диана
Георгиева
при секретаря В. Илиева, като
разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1817 по
описа на ШРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 27-0000846/02.08.2019г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/,
във вр. чл.414, ал.1 от КТ на
“Лъки Лейди” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. Старите воденици № 2,
представлявано от П.Т. П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл.264 от КТ. Дружеството - жалбоподател моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано,
като излага подробно доводите си за това в жалбата. Алтернативно моли съда
да измени наказателното постановление в санкционната му част, чрез редуциране
размера на наложената имуществена санкция с
приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно
призовано, не се явява представляващия дружеството. Явява се упълномощен
процесуален представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни доводи в тази насока.
Въззиваемата страна редовно призована в съдебно заседание
се явява директор „ИТ“ гр. Шумен, който
оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна, като потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря
на изискванията на чл. 84
от ЗАНН, във вр. чл. 320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна,
поради следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател “Лъки Лейди” ООД
е със седалище и адрес на управление в
гр. Шумен, с предмет на дейност: производство на дрехи и
стопанисва шивашки цех, находящ се на ул. Старите
воденици № 2 в гр. Шумен.
На
13.06.2019г. била извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен
във връзка с мярка № 7 „Осъществяване на контрол по
спазване на изискванията за законосъобразно възникване на правоотношения по
предоставяне на работна сила, спазване на правилата за тяхното осъществяване с
акцент върху изплащане на възнагражденията и разпределението на работното
време, както и по спазване на режима за предоставяне на услуги, свързани със
започване на работа“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. В хода на
проверката свид. Г.П.П. и П.В.С. проверили графиците, отчетните форми за
явяване на работа, снели декларации от лицата, които били на работа. На
29.06.2019г. била изършена и документална проверка по документи и установили,
че дружеството – жалбоподател “Лъки Лейди”
ООД, в качеството му на работодател при осъществяване на своята дейност не е начислило и изплатило
дължимото, допълнително трудово възнаграждение за положения труд на официален
празник /29.04.2019г./ от шивачката Д.С.К., ЕГН **********. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № ПР 1921442 за извършена проверка на 13.06.2019 г. – в обекта на ул. “Старите
воденици” № 2 в гр. Шумен, а констатираните нарушения били
описани в четири точки в съставения протокол. В
точка първа от протокола за извършената
проверка е записано, че „Не е начислено и
изплатено дължимото допълнително трудово възнаграждение за положения труд на
официален празник /29.04.2019г./ от шивачката Д.С.К., ЕГН **********,
с което е нарушена разпоредбата на чл.264 от Кодекса на труда, във връзка с което е дадено
задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение - 31.07.2019г. Протоколът за извършена проверка бил съставен и
връчен на управителят на дружеството на 04.07.2019г.
Въз основа на установените факти, на 04.07.2019г.
бил съставен и акт за установяване на административно
нарушение № 27-0000846, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.264 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в
присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният
подписал акта без възражения. Впоследствие,
дружеството - жалбоподател не
се е възползвало от законното си право и не е депозирало
писмени възражения в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. На 24.07.2019г. в Дирекция
“Инспекция по труда” гр. Шумен било
депозирано Искане с Вх. № 13086065 за прилагане на маловажност по чл.415в от КТ, ведно с копие на разчетно-платежна ведомост за месец юни 2019 г. на лицето Д.С.К.,
ЕГН **********, в която били включени всички суми за изплатен извънреден и
официален труд за м.04.2019г. Въз основа на съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка било издадено наказателно
постановление № 27-0000846/02.08.2019 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на
“Лъки Лейди” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. Старите воденици № 2,
представлявано от П.Т. П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 264 от Кодекса на труда.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на свидетелят Г.П.П. –
свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК,
писмени доказателства. При преценка на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля
Г.П. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на
дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и
обстоятелства. Освен това показанията му се подкрепят и от останалия събран по
делото, доказателствен материал.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване
лежи върху административно наказващия орган. Според
разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Същевременно предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.
Съгласно разпоредбата на чл.264 от Кодекса на труда, за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение.
От
материалите по делото и по-конкретно от представените като писмени
доказателства по делото Присъствена форма за месец април 2019г. е безспорно, че
лицето Д.С.К., ЕГН ********** е работило
на 29.04.2019г. От приложената по делото
писмена декларация
на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ,
попълнена в деня на проверката от
лицето Димитричка Кръстева е видно, че
същата е отработила на 29.04.2019 г. – Великден – осем часа.
Същевременно от приложения към материалите по делото Фиш за заплатата за
месец април 2019г. на лицето Д.С.К. се установява, че работодателят не е изпълнил
задължението по чл.264 от КТ, като във фиша за заплатата не са отразени
часовете положен труд на официален празник, не е начислено съответното
възнаграждение и съответно не е изплатено. От обясненията, дадени на основание
чл.402, ал.1, т.2 от КТ от управителя на дружеството-жалбоподател също е видно,
че не е начисляван положен труд на 29.04.2019г. и съответно изплатен. Видно от трудовия
договор на лицето Кръстева - трудовото възнаграждение следва да се изплаща
най-късно до 30-то число на месеца, следващ месец, за който се дължи. Следователно
до 30.05.2019г. /четвъртък/, работодателят е следвало да изплати трудовото
възнаграждение, заедно с допълнителното
възнаграждение за положеният от лицето Кръстева, труд на официален празник
29.04.2019г., като на 31.05.2019г. дружеството - жалбоподател е осъществило
състава на визираното нарушение в разпоредбата на
чл.264 от Кодекса на
труда.
Безспорно установено по делото е, а и това обстоятелство
не се спори от дружеството – жалбоподател, че това задължение не е било
изпълнено. Същевременно обаче допълнителното
трудово възнаграждение за труда, положен на официален празник е било изплатено
през месец юни 2019 г. видно от приложения Фиш за заплатата за месец юни 2019
г. на лицето Д.С.К..
Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, се предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“ в размер от 1 500 лева до
15 000 лева.
В същото време обаче настоящия съдебен състав намира, че
в процесния случай са били налице предпоставките за
приложение на привилегирования състав на чл.415в,
ал.1 от КТ и с неприлагането му административно-наказващия
орган
е нарушил материалния закон. Констатираното нарушение е от вида, които могат да
бъдат отстранени веднага след установяването му. От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че впоследствие нарушението е било отстранено по
предвидения в КТ, начин. На следващо място, не са налице доказателства за работника да са произтекли вредни последици от
нарушението. В тежест на административно-наказващия
орган
е да докаже наличието на вредните последици от административното нарушение.
Наличието на вредни последици не може да се основава само на предположение, а следва да
бъде доказано по безспорен и несъмнен начин по предвидения в ЗАНН и НПК, ред.
След като е налице нарушение на трудовото законодателство, безспорно установено и доказано, то в задължение на административно-наказващия орган е да прецени дали за това нарушение би могло да се приложи разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ или не. Това негово задължение произтича и от разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Именно отстраняването на нарушението веднага след неговото констатиране и издаване на акт за установяване на административно нарушение е всъщност едно от условията, които поставя законодателят, за да е възможно деянието да се охарактеризира като маловажно. Този елемент не е част от състава на нарушението, разписано в чл.415, ал.1 от КТ, но е задължителен такъв, за да намери приложение чл.415в, ал.1 от КТ.
В този смисъл съдът счита, че административно – наказващият
орган е следвало преценявайки изложените
по-горе обстоятелства и по-специално обстоятелството, че нарушението е било
отстранено непосредствено след неговото установяване /в тази насока са както
свидетелските показания на свидетелите Г.П., така и приложеното по делото писмено доказателство
– Фиш за заплатата за месец юни 2019г.
на лицето Д.С.К., както и липсата на вредни последици за работника, да
квалифицира нарушението като маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл.415в
от КТ. Следва да се отбележи, че процесуално задължение на съда е да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди
всички основания, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по
този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
изменение на наказателното постановление.
Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“ следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9
от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или
не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността
на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца.
В настоящия случай съдът с оглед цялостната дейност на
нарушителя и липсата на доказателства за налагани наказания по КТ, от друга
страна в хода на проверката са били констатирани и други нарушения, както и
ноторно известната нужда от заплащане на положения труд, намира, че настоящия
случай не покрива критериите за „маловажност“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, но е
следвало да намери приложение разпоредбата на чл.415в от КТ. Доколкото към
момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките за приложение на посочената норма и доколкото наказващият орган
не я е приложил, това е основание за изменение на наказателното постановление,
като вместо наложената “имуществена санкция” на
основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.1 от КТ в размер на 1 800
/хиляда и осемстотин/ лева, на основание чл.415в от КТ на “Лъки Лейди” ООД следва да се наложи “имуществена санкция” в размер на
100 /сто/ лева. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Шумен и
по-специално Решение № 128 от 15.07.2010 г. по КАНД № 135/2010 г. по описа на
ШАС.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено в горния смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № 27-0000846/02.08.2019 г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/,
във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на
“Лъки Лейди” ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. Старите воденици № 2,
представлявано от П.Т. П., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение на
чл.264 от Кодекса на труда, като на основание чл.414, ал.1 от КТ
във връзка с чл.415в от КТ налага на “Лъки Лейди” ООД,
с ЕИК ********* “имуществена санкция” в размер на 100 /сто/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: