Р Е Ш Е Н И Е
№ 20. 12. 2017
година гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Търговищки Окръжен съд Наказателно отделение
На
шести декември две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
Секретар: Милка ТОНЧЕВА
Като сложи на разглеждане докладваното от съдия М.Митев ВНЧХД № 189/ 2017 год. по описа на ТОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от
НПК.
Образувано е
по жалба на адв. Ц.И. ***, повереник на А.Д.
***, срещу присъда № 43 от 01. 09. 2017
год. по НЧХД № 324 / 2017 год. на
Районен съд - Търговище. Считайки
присъдата за неправилна,
необоснована и постановена в нарушение на закона, се иска нейната отмяна и
постановяване на нова, с която подс. И. да бъде признат за виновен по предявеното
пред първостепенния съд обвинение и присъждане на претендираното обезщетение за
причинени неимуществени вреди. Жалбата се поддържа на същите основания в с.з.
Срещу процесната присъда е подадена
въззивна жалба от И.И. ***, подсъдим по НЧХД № 324 / 2017 год. на Районен съд –
Търговище. Недоволен от присъдата в осъдителната и част, считайки я за
неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а присъденото обезщетение за явно несправедливо, моли да бъде оправдан. На същите основания
жалбата се поддържа в с. з.
След като провери оплакванията по жалбите и
изцяло правилността на обжалваната присъда по реда
на чл. 314, ал.1
от НПК, съдът прие, че
и двете жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
НЧХД №
324 по описа на Районен съд - Търговище за 2017 год. било образувано по тъжба
на А.Д. срещу И.И., с обвинение по чл. 130 ал.1 от НК.
По
делото били проведени общо три открити съдебни заседания, на които били слушани
свидетели, била назначени и изслушани съдебно – медицински експертизи, след
което съдът постановил присъда в следния смисъл:
Подсъдимият
И. бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 02. 04. 2017 год. в гр. Търговище
причинил на А.Д. лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал.
2 от НК, като А.Д. и И. П. му отвърнали веднага със също такава телесна
повреда, като на осн. чл. 130, ал. 3 от НК ОСВОБОДИЛ подс. И. и А.Д. от наказание..
Подс. И.
бил признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по първоначалното обвинение по чл. 130, ал. 1 НК.
Подс. И.
бил осъден да заплати на А. Д. сумата от 600 лева, представляващи обезщетение
за претърпени в резултат от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждане, до окончателното изплащане на сумата.
Съдът отхвърлил иска в останалата му част до 5000 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В тежест
на подс. И. били присъдени направените по делото разноски – за вещо лице и ДТ
върху уважения граждански иск.
За да
постанови присъдата си, първоинстанционния съд е извел фактическа обстановка,
която се споделя изцяло от въззивната инстанция и в най – общи линии е
следната:
Подс. И.
бил управител на фирма за таксиметрови превози „Бостън такси“, заедно със Стоян
С.. Фирмата ползвала офис на втория етаж в Изчислителния център, находящ се на
бул. Митрополит Андрей“ № 51 в гр. Търговище, като там се помещавали
диспечерите.
Тъжителят
Д. и И. П. били бивши служители на „Бостън такси“, които обаче били напуснали
фирмата по – рано, и заедно с друг техен колега основали собствена фирма за
таксиметрови услуги. Те привлекли и част от служителите на „Бостън такси“,
включително и три от общо четирите диспечерки. Една от тях била Светлана И.,
която също била решила да напусне „Бостън такси“ и да се присъедини към новата
фирма, но не била съобщила това на работодателя си – подс. И..
На 01. срещу
02. 04. 2017 год. И. за последно отишла на работа в офиса на „Бостън такси“.
Смяната и свършвала в 07. 00ч. на 02. 04. 2017 год. И. имала уговорка с новите
си работодатели, след като свърши смяната и, да извика по телефона И., за да му
издаде офиса. Същевременно се уговорила в Д. и П. да я вземат от офиса,
притеснявайки се от реакцията на подс. И..
След
края на смяната си И. се обадила по телефона на подс. И., казвайки му да отиде
в офиса, тъй като трябвало да си тръгва, а колежката и не е дошла да я смени. Подс.
тръгнал към офиса, спирайки пред магазин „Тобо“
/в непосредствена близост до офиса/ за да си купи кафе. Там се видял с
колегите си – Ст. С. и Й. С., на които споделил, че в офиса на фирмата има
проблем. Пристигайки пред сградата на Изчислителния център подс. И. забелязал
А. Д. и И. П., затова веднага телефонирал на Ст. С., казвайки му да дойде в
офиса. Причина за това обаждане било, че вече се говорело за създаване на нова
таксиметрова фирма и напускане на част от персонала на „Бостън такси“, което
самия подс. наричал „преврат“. Подс. тръгнал да се качва към офиса, а Д. и П.
го последвали. Първи в офиса влязъл подс. И. и поискал на висок глас обяснение
от И. за това, какво се случва. И. започнала да обяснява, че тя и две от
колежките и напускат и се присъединяват към новооткритата фирма. Това още
повече ядосало И., които продължил да говори на висок тон. В този момент
вратата на офиса била отворена от Д. и П., и те извикали И. да тръгва с тях.
Подс. И. казал на двамата да напуснат офиса, като се опитал да затвори вратата,
бутайки от вътрешната страна. За да не затвори и заключи вратата, един от
двамата мъже от външната страна подложил крак, за да попречи това да се случи.
Логично е това да е бил Д., тъй като в следващия момент подс. му нанесъл удар с
юмрук в лицето. В отговор Д. хванал И. за дясната ръка, а П. за лявата, и го
избутали навътре в офиса, натискайки го по гръб върху бюро, намиращо се до
прозореца в стаята, при което подс. И. си ударил главата в ръба на прозореца.
Изплашена от ставащото И. започнала да вика за помощ по станцията, казвайки, че
в офиса има проблем. В този момент на место дошли Ст. С. и Й. С.. Виждайки
положението в което се намирал подс. И. /положен по гръб на бюрото/ те извикали
на Д. и П. да го пуснат. Двамата послушали, пуснали подс. и с това инцидента
приключил.
По делото се представени доказателства –
съд.мед. удостоверения и назначена в хода на производството съдебно –
медицинска експертиза, установяваща степента и характера на уврежданията на И.
и Д. – от които е видно, че двамата са си причинили един на друг телесни
повреди. Касае се за причинени болка и страдание, без разстройство на здравето.
Тези увреждания правят деянията на двамата съставомерни по чл. 130, ал. 2 НК.
/Доколкото спрямо другия участник в инцидента – И. П. не е предявено обвинение,
правилно съдът го приел като съизвършител, без да се произнася за виновността
му/.
Тази
фактическа обстановка е изведена след обстоен анализ на всички доказателства по
делото, правилна е, затова и въззивната инстанция я кредитира изцяло.
Правилни
и законосъобразни са и последващите действия на първоинстанционния съд – при
безспорните доказателства установяващи наличие на инцидент, както и участниците
в него, единствения спорен момент бил относно развитието му - кой пръв е
проявил агресия. Анализирайки обясненията на подс. И., съпоставяйки ги с
показанията на И., Д. и П., както и причинените увреждания на И. и Д. като
механизъм, правилно съдът е приел, че подс. И. първи е проявил агресия –
нанесъл е удар в лицето на Д. /подробно описан в медицинската документация като
находка и като механизъм на причиняване/. И това е така, защото в следващия
момент Д. и П. са хванали подс. за ръцете и са го натиснали на бюрото –
прекратили са агресията му, пречейки му да нанася нови удари. Освен това,
от действията им може да се направи
извода, че те не са имали нито намерение, нито желание да се разправят
физически с подс. И. – не са му нанесли удари, единствено са го задържали, за
да му отнемат възможността той да нанася такива. Полученото от И. увреждане е
вследствие точно на опита на двамата да прекратят агресията му.
Следва
да се отбележи, че въззивния съд констатира противоречиви мотиви относно
поведението на св. П.. Защото веднъж е прието, че непосредствено след удара той
е хванал за едната ръка И., и двамата с Д. са го натиснали на бюрото, а в
последствие се говори за опити от страна на П. да разтърве подс. и Д.. Разбира
се, това противоречие е несъществено и по никакъв начин не се отразява на
изводите на съда, още повече, че срещу П. не е предявено обвинение.
Затова
правилно и законосъобразно съдът е приел, че подс. И. е осъществил престъпния
състав на чл. 130, ал. 2 НК – нанесъл е удар в лицето на Д., вследствие на
което той получил оток в лявата лицева половина, и това му е причинило болка и
страдание. Безспорно се касае за умишлено престъпление, при форма на вина –
„пряк умисъл“ – подс. е съзнавал общественоопасният характер на деянието си,
предвиждал е настъпване на общественоопасните му последици.
С оглед
действията на Д. и П. – веднага са отвърнали на подс. със също такава телесна
повреда – причинявайки му болка и страдание, правилно съдът е приел, че са на
лице предпоставките на чл. 130, ал. 3,
вр. чл. 130, ал. 2 НК признавайки подс. за виновен по посочения по –
горе текст, освобождавайки както него, така и Д. от наказание, постановявайки
оправдателен диспозитив по първоначалното обвинение по чл. 130, ал. 1 НК.
Правилни
и законосъобразни са действията на първостепенният съд и в гражданско
осъдителната част на процесната присъда. Защото освобождаването от наказание не
освобождава подс. от отговорност за причинени от непозволеното увреждане вреди.
Правилно са отчетени характера и степента на причинената на Д. телесна повреда,
съобразени са времето за възстановяване, неприятните физически усещания. Присъдената
като обезщетение сума в размер на 600 лева, /гр. иск е отхвърлен над тази сума
до пълния размер/ ведно със законната лихва от датата на увреждане, въззивната
инстанция намира за правилна като размер – съобразена с всички конкретни
обстоятелства, с практиката на съдилищата в тази насока, т. е. обезщетение в
този размер се явява справедливо.
И
останалите действия на съда са правилни – предвид приложение института
„реторсия“ подс. и тъжителят не си дължат разноски, т. е. направените такива
остават за тяхна сметка. Разбира се, подс. следва да заплати направените по
делото разноски – за вещо лице и за ДТ върху уважения гр. иск.
Основното възражение в жалбата на тъжителя Д. / с
оглед депозирането и пред въззивната инстанция преди тази на подс. И. / е за
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно възприета фактическа
обстановка и липса на анализ на доказателства по делото / необоснованост/,
поради което се иска отмяна на присъдата и признаване на подс. за виновен по
предявеното му обвинение. В с.з. процесуалния представител на тъжителя внесе
яснота по искането – поискано беше отмяна приложението на „реторсия“, предвид
липса на мотиви за това, че доверителят му и св. П. са спрели започнато от
подс. нападение.
Възраженията
в тази насока са неоснователни. Както беше отбелязано по – горе, изложената от
ТРС фактическа обстановка е изведена
след обстоен анализ на всички доказателства по делото, въз основа на което са
изведени правилни и законосъобразни изводи. Затова възражението за необоснованост
на съдебния акт е изцяло неоснователно. Първостепенният съд е обсъдил подробно
всички гласни доказателства, отчел е всички обстоятелства относно възприетото
на всеки един от свидетелите, кредитирал е част от показанията, дал е отговор
защо друга част от тях не приема. Колкото до твърдението в жалбата, че Д. и П.
са спрели започнато нападение и липса на мотиви в тази част, въззивния съд
намира и това възражение за неоснователно. Разбира се, че в мотивите на
присъдата е изложено подробно защо съдът е приел, че е на лице реторсия. Защото
Д. и П. безспорно са отговорили веднага в агресия на подс. И., причинявайки му
същото телесно увреждане. Колкото до това, че Д. и П. /според пр. представител/
са спрели започнато нападение, това не кореспондира по никакъв начин с оглед
доказателствената съвкупност. Двамата са се намирали от външната страна на
офиса и са искали да влязат в него, а подс. И. е направил опит да им попречи.
След като не успял да го направи, нанесъл удар на Д.. Не подс. е излязъл да
преследва двамата, за да се налага те да „спират“ противоправно нападение, а Д.
и П. са проникнали със сила и са причинили увреждане на подс. И..
Относно
възраженията на подс. И.: Считайки, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена
при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и явно несправедливо обезщетение се моли за постановяване
на съдебен акт с който подс. И. бъде признат за невинен и оправдан изцело.
Претендират се и разноски за двете инстанции.
Относно правилността и незаконосъобразността на
процесния съдебен акт въззивния съд вече изложи съображения. До момента
единствено не е даден отговор на възражението на подс. И. за допуснато
процесуално нарушение – посочена правна квалификация в разпореждането на
председателя на съда за образуване на делото – чл. 130 от НК, респ. чл. 130,
ал. 1 НК на съдия докладчик за предаване
на съд, с което му било нарушено правото на защита. Изразява се несъгласие с
това, че съдът го признал за невивен, за обвинението по чл. 130, ал. 1 НК и го
признал за виновен за деяние по чл. 130, ал. 2 НК.
Това
възражение е неоснователно. При наказателните дела от частен характер, каквото
е настоящото, установената трайна практика на съдилищата е, че съдът е този,
който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на
престъплението, а не страните. Квалификацията на престъплението се обуславя от
установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по съответната правна
норма. Частния тъжител поради незнание или неправилно разбиране на закона може
да посочи в молбата си квалификация, която изобщо да не отговаря на закона.
Това не освобождава съда, разглеждащ делото, да квалифицира престъплението
правилно, щом като установените факти и обстоятелства сочат друга, отговаряща
на закона квалификация. Съдът е органът, който следва да определя правилната и
законосъобразна квалификация на престъплението, а не страната. Страната е длъжна да изложи в тъжбата си само фактите
и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно преследване
на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на извършеното срещу
нея престъпление. Това е задължение на съда, който разглежда и решава делото. В
тази връзка възражението на подс. И. се явява абсолютно неоснователно.
Отделно от това, настоящата
инстанция не констатира допуснати нарушения от Районен съд - Търговище, които
да водят до отмяна на първоинстанционната присъда, поради което счете, че
същата следва да бъде потвърдена, а жалбите оставени без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло
присъда № 43 от 01. 09. 2017 год.,
постановена по НЧХД № 324 по
описа за 2017 год. на Районен съд - Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.