Р Е Ш Е Н И E 106/11.5.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Районен
съдия: Мариела Иванова
при участието на секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид
докладваното от съдия Иванова гр.д. № 1573/2017г.
по описа на КРС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба
от ЗКПУ против Б.Х.Б. ЕГН **********,***. В исковата молба се твърди, че с протокол
от 13.06.1996г. /раздел II т.6,
т.9 и т.11 / ищцовата кооперация е закупила на търг част от недвижимите имоти
нa заличената е, общ.Сунгурларе, които
имоти са описаникато „
Във фактура № 2/2 от 02.08.1996г., издадена от Общото събрание на правоимащите
на заличената ЗK ""
и подписана от
представител на ищцовата кооперация е отбелязано, че първите два недвижими имота са продадени на последната и ca платени от
нея.
Във фактура № 3/2 от 02.08.1996г., издадена от Общото
събрание на правоимащите на
заличената ЗK ""
и подписана от
представител на ищцовата кооперация е отбелязано, че третият недвижим имот е продаден на нея кооперация и е
платен от нея.
Понастоящем две от посочените три
недвижими имота се
индивидуализират, както следва:
1.1.
След провеждане на тьрга
на., подписване на двете
цитирани фактури Кооперация
"" през 1996г. е влязла
във владение на сградите и
ги е ползва по предназначение. Сградите са
декларирани в община Сунгурларе
като собствени на
ищцoвaтa кооперация,
записани са на нейно име и тя заплаща местните данъци и такси.
Сградите представляват „търпими строежи" по смисъла на § 127 aл. 1 от
ПЗP на ЗИД на ЗУТ,
видно от приложените Удостоверения за търпимост
№., издадени от Главния архитект на Община
Сунгурларе, област Бургас.
Твърди се още,че ищцовата
кооперация не притежава документ
съгласно чл.18 от ЗЗД, който да я легитимира за собственик. При
подготовка на документите на
кооперацията за снабдяване с нотариален
акт за собственост по давност чрез
обстоятелствена проверка ответникът представил договор зa
покупко-продажба от
Според ищеца договорът от
12.05.2004г. не му е бил известен и не
се е
намирал в негово държане.
Същият договор е нищожен поради липса на предписаната от закона форма
и не е годен да прояви прехвърлителен ефект на правото на собственост върху
ответника. Освен това, липсвал и елемент от фактическия състав на сделката
покупко-продажба, тъй като няма решение
на ОС на Кооперация ЗКПУ "" за извършване на сделката и за основните й
параметри.
Също така ответникът Б.Б. никога не е
демонстрирaл
собственическо отношение към
имотите, нито е упражнявaл фактическа власт върху тях, не ги е декларирал на
свое име в община Сунгурларе и не
е плащaл местни данъци. Ищцовата кооперация е упражнявала фактическа власт с намерението
на собственик и е установила
владение върху процесните недвижимости по смисъла на чл.68 от ЗС. Владението й, продължава явно, спокойно, непрекъснато
и ненарушавано от 1996 година до
момента, поради което са налице условията на чл.79 aл. 1 от ЗC и ищцовата кооперация е придобила процесните недвижимости пo давност.
Поради оспорване на правото
й на собственост от страна на
ответника ищецът е направил
искане да се постанови решение, с
което да се обяви договорът за покупко-продажба от 12.05.2004г., пo
силата на който ЗКПУ " е продала на ответника с EГH ********** недвижими имоти, находящи се в с. нищожна на основание чл.26, aл.2, предл.3 от ЗЗД
поради липса на предписаната форма от закона - чл.18 от 3ЗД, и при условията на
евентуално за нищожна на основание чл.26, aл.1, предл.l от ЗЗД, тъй като е
сключена в противоречие със закона - чл.15, aл.4, т.10 от ЗК - без решение на
OC на ищовата кооперация за извършване
на продажбата. Направено е и искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на с
EГH **********, че ЗКПУ " е собственик на основание
давностно владение на следните недвижими имoти:
В
с.з. процесуалният представител на ищците поддържа исковата претенция.
В
законния едномесечен срок ответникът
е депозирал отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на иска. Заявено е възражение за придобивна давност.Представя
доказателства.
В с.з. процесуалният представител на ответната страна поддържа заявения
отговор.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните
намира за установено от фактическа страна следното:
С протокол от
13.06.1996г. /раздел II т.6, т.9 и т.11 / ищцовата кооперация е закупила
на търг „" с. общ.Сунгурларе. Във
фактури № 2/2 от 02.08.1996г. и № 3/2
от 02.08.1996г, издадени от Общото събрание на
правоимащите на заличената ЗK
"" и подписани
от представител на ищцовата кооперация е отбелязано, че недвижимите имоти са продадени на последната и ca платени от
нея.
Съгласно Удостоверения за търпимост
., издадени от Главния архитект
на Община Сунгурларе, област Бургас градите представляват „търпими строежи" по смисъла на § 127 aл. 1 от
ПЗP на ЗИД на ЗУТ.
На 12.05.2004г. ответникът Б.Б. ***
сключват договор зa покупко-продажба
на процесните недвижими имоти
„". Договорът е в писмена форма с нотариална заверка на подписите
на продавачите. На 12.05.2004г. е издадена фактура цената по договора.
Видно от заключението на назначената и изслушана СТЕ описаните в протокол
от 13.06.1996г. в т.9 () и т.11 () са идентични с приложените по делото скици,
издадени от ОСЗ Сунгурларе. При извършения оглед на сградите вещото лице е
констатирало, че сградата на
е в много лошо физическо и техническо състояние-няма покрив, няма дограма,
няма ел. инсталация. Част от първия етаж се използва за отглеждане на животни.
Сградата на трансформаторния пост е в добро състояние.
Във връзка с упражняването на фактическата власт по отношение на двамата
имота са събрани гласни доказателства. Св. твърди, че през 1991-1992г.
ремонтирал трансформатора, понеже там се произвеждали дървени въглища. Сега не
знае в какво състояние е този трансформатор. По това време кооперацията
сключила договор с турски гражданин и му предоставила имотите. Отв. Х. бил
работник при този турски гражданин и той се занимавал с производството им до 2006-2008г. След това до 2010г. се
сушало царевица.Според този свидетел към момента никой не ползва сградите.
Според св. Р.К след 1996г. хората от кооперацията имали градинки в имота, сеели
царевица, рязали шума. През 2006- 2008г.
там се произвеждали дървени въглища от някакъв млад човек, непознат на
свидетеля. След този период кооперацията се „разтурила“ и към момента
ситуацията е като „след бомбардировка“-покривът на е паднал. Имало някои
хора,които ползвали сградата, за да вкарват вътре животни. Ветеринарният лекар
също вкарвал вътре животни, за да ги ваксинира. Сградата се ползвала само за
животни.
Св. Г
е работил в кооперацията.Председател е бил до г., а към г.
кооперацията е била замразена. До г. бил в селото и „от край време“ живее в гр..
Според свидетеля кооперацията има два двора-горен и долен. Процесните имоти се
намират в долният стопански двор. През 2002-2003г. кооперацията отдала имота на
пловдивска фирма, която произвеждала дървени въглища, като ответникът работел
там.
Св. от 2011г. Твърди, че през периода 2006-2008г. отв.. му предоставил
сградата на о, за да отглежда в нея крави.С предоставеният от отв.. договор за
покупко-продажба регистрирал животновъдния обект в по. След това си закупил
имот и се преместил там. След това ответникът предоставил имота на св.М.Преди
там имало трафопост, ответникът го ползвал, тъй като имало работници, фургони.
Преди имало ток с сградата, сега вече не.
Св. твърди, че от 2009-2010г. се разбрали с ответника, да му предосатви под
наем сградата на срещу сумата от 200лв. Понеже св. М щял да гледа крави в нея
уговорено било освен наема да гледа и кравите на ответника. И до момента св. отглежда кравите в сградата, която е заградена
с електропастир и има брезент.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
I.
По отношение на иска с правно основание чл. 26,ал.2 ЗЗД
Искът с
правно основание чл.26, aл.2, предл.3 от ЗЗД за нищожност на договора за покупко-продажба от 12.05.2004г. поради липса
на предписаната форма от закона - чл.18 от 3ЗД съдът намира за основателен.
Съгласно цитираната разпоредба от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за
учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени
с нотариален акт. Изключение от това
правило е предвидено в чл. 18 ЗС относно договори за придобиване и разпореждане
с имоти - частна държавна или общинска собственост, които следва да се сключват
в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по
местонахождението на имота. Нотариална форма за тях не е необходима. В
отношенията между частноправните субекти тази облекчена форма обаче е
неприложима.
Нарушението
на разпоредбата на чл. 18 ЗЗД влече след себе си нищожността на договора за
покупко-продажба от 2004г. поради липса на изискуемата от закона форма.
Предвид
изложеното с настоящото решение съдът следва да прогласи констатирания порок.
II.По отношение на иска с правно основание чл. 124,ал. 1 ГПК.
Доколкото нито едно от страните не се легитимира с валиден титул за собственост
и съгласно общите правила на доказване при положителен установителен иск ищецът
следва да проведе главно пълно доказване, за установяване на твърденията си. Ответникът
е този, които следва да докаже твърдението си относно направеното възражение за
придобивна давност.
Настоящият съдебен състав намира, че ищцовата страна не успя да проведе
такова доказване по делото обаче. Това е така, тъй като разпитаните трима
свидетели не доказаха кооперацията да е упражнявала фактическа власт по
отношение на двата имота в период от 10години. От една страна св. твърди, че
имотите са отдавани под наем на турски гражданин, а св. М -от друга, че са
отдавани под наем на пловдивска фирма. И от показанията на двамата свидетели не
става ясно за какъв период от време и кои точно имоти са отдавани под наем-
терена или сградите, или и двете. Св. твърди, че до 2006-2008г. дървените
въглища са „изчезнали“, а св. Р твърди, че е имало производство на дървени
въглища 2006-2008г. Св. М, който е бил председател на кооперацията до 2003г.,
твърди, че след 2004г. кооперацията е замразила дейността си, докато св. Ст. твърди,
че 2009-10г. сградата се е ползвала за сушене на царевица, като в този случай
не става ясно от кого се е ползвала сградата-от кооперацията или от хората в
селото. Св. пък твърди, че сградите са се ползвали само за добитък и то от
различни хора.
Нито един от свидетелите не излага твърдения относно трансформаторния пост,
изключая св. относно един извършен ремонт през 1991-1992г.
Представените доказателства за заплатен общински данък не променя горния
извод, тъй като еднократно на 27.09.2017г. (три месеца преди завеждането на
исковата молба) е заплатен данъкът за периода от 2012-2017г. или пет години
назад.
Предвид липсата на категорични доказателства за владеенето на имотите и
начините по които това се е осъществявало, процесният иск следва да бъде
отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от показанията на
свидетелите се доказва, че от 2006г. до сега ответникът е владял имота, като го
е предоставял под наем на двамата свидетели. Дори св.А е регистрирал
животновъден обект в сградата на посредством договора за покупко-продажба.
Двамата свидетели дават ясни, последователни и кореспондиращи помежду си
показания за имота-пе.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовата страна сторените от нея разноски съобразно уважената част от исковете
в размер на 163.52лв. държавна такса и 650лв.адвокатско възнаграждение или общо
813.52лв. Ищецът пък дължи на ответната страна разноски съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 250лв.
Така мотивиран Районен съд - Карнобат
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, aл.2 от ЗЗД нищожността
на договор за покупко-продажба от 12.05.2004г., пo силата на който ЗКПУ " е
продала на ответника недвижими
имоти, находящи се в с.“.
ОТХВЪРЛЯ предявените е собственик на основание
давностно владение на следните недвижими имoти:
ОСЪЖДА Б.Х.Б. ЕГН **********,*** да заплати на ЗКПУ „ “ (в ликвидация) с със седалище и адрес на, представлявана
от ликвидатора сумата от 813.52лв. съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗКПУ „
(в ликвидация) с да заплати на Б.Х.Б. ЕГН **********,*** сумата
от 250лв. съдебно деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: