Номер 43209.10.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – Пазарджик
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20205200100627 по описа за 2020 година
Настоящото определение се постановява на осн. чл. 140 ГПК – подготовка на делото
в закрито съдебно заседание.
Предявени са три обективно съединени иска с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ за обезщетения за вреди от незаконно обвинение на ищеца Г. Д. З. , ЕГН
**********, в престъпление, по отношение на което наказателното производство е било
прекратено.
Първият иск е с цена 40 000 лв. и предмет – обезщетение за неимуществени вреди, а
другите два са за обезщетения за имуществени вреди, съответно в размер на 100 лв. за
направени разноски в наказателното производство и 3 773,04 лв. – пропуснати ползи от
законната лихва върху сумата,внесена като парична гаранция по наложената му мярка за
неотклонение. в резултат от незаконното обвинение.
Исковете са предявени против Прокуратурата на Република България и се основават
на твърденията, че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 215, ал.2 във вр. ал.1 от НК
/вещно укривателство в големи размери на поставени под специален режим вещи –
паметници на културата/, след което производството срещу него е било прекратено поради
„недоказаност на обвинението“. Привличането му като обвиняем станало на 23.10.2007 г., а
прекратяването на наказателното производство срещу него и останалите обвиняеми – на
17.04.2015 г. с Постановление на РП-Пазарджик. В хода на същото било повдигнато и
обвинение за по-тежко престъпление – за образуване и ръководене на организирана
престъпна група по чл. 321, ал.1 от НК, а в последствие – конкретизирано като такова по .
215, ал.2, т.1 и 2 , но във вр. чл.20,ал.2 НК, а наказателното производство за престъпление
по чл. 321,ал.1 НК – прекратено на 22.12.2010 г.
На 23.10.2007 г. Прокуратурата постановила задържането на ищеца за 72 часа, а с
определение на съда от 26.10.2007 г. му била определена постоянна мярка да неотклонение
задържане под стража, в качеството на обвиняем за посоченото престъпление. Изменението
1
на мярката от първоинстанционния съд от декември 2007 г. било отменено от въззивната
инстанция и ищецът останал задържан до 14.06.2008 г., когато мярката била изменена от
Прокуратурата в парична гаранция и гаранцията съответно – внесена от неговата съпруга.
Други ограничения и мерки, които ищецът твърди, са му налагани по време на
висящото наказателно производство са: забрана за напускане пределите на Република
България, считано от 14.05.2008 г., отнемане на законно притежаваното оръжие и изземване
на 120 000 долара като веществено доказателство, чието връщане станало физически на
12.01.2015 г. на основание Постановление от 08.01.2015 г. Отнемането на парите му
причинило унижение и сериозни финансови затруднения, а забраната да напуска страната
ограничила свободното му придвижване и осуетила много планове на ищеца.
Ищецът твърди, че в резултат от незаконното обвинение за продължителен период от
7 години и половина, от които за 2 години и 9 месеца – за две тежки умишлени
престъпления, били накърнени честта и достойнството му. Тези обвинения го унизили и
огорчили,подронили самоуважението му и привлякли вниманието на обществеността върху
него.Създали му стрес и напрегнатост за дълъг период от време.
В резултат от това и 8 месечния престой в ареста се влошило здравословното му
състояние В ареста изживял тежки хипертонични кризи, наложили викане на спешна помощ,
а цял един месец от срока на задържането прекарал в болница.
В последствие след изменението на мярката в по-лека търпял непрекъснат
дискомфорт, поради необходимостта да се съобразява с ограниченията ,произтичащи от
наложената парична гаранция.
Наложило се да отдели време за участие в различни процедури и организиране на
защитата си, както и да участва в множество процесуални действие през годините.
Третиран бил като престъпник, а хората, които разбрали за обвинението, се
отдръпнали от него. Обвиненията намерили сериозно отражение най-вече в местната, но и в
централната преса и в интернет.
Освен това ищецът твърди, че имал притеснения за отражението на обвинението
върху близките му, най-вече – върху съпругата и детето му, което тогава било на 10
години.Чувствал се безпомощен и изключително много се смущавал, че обвиненията и
престоят в ареста пречели на бизнеса и издръжката на семейството.
В заключение отбелязва, че негативните последици върху него от воденото
наказателно производство продължили да съществуват и след прекратяването му, като не
били отшумели и до сега, като счита, че за всички неимуществени вреди му се дължи
обезщетение в размер на 40 000 лв.
Имуществените вреди определя на 100 лв. – платено възнаграждение по договор за
2
правна защита и съдействие и 3 773,04 лв. – законната лихва върху внесената парична
гаранция в размер на 5 000 лв. за периода от внасянето й на14.06.2008 г. до 17.04.2015 г.,
когато гаранцията била отменена.
Обезщетенията за имуществени и за неимуществени вреди се претендират заедно със
законната лихва от 17.04.2015 г. до окончателното плащане. Началния момент е датата на
прекратяване на наказателното производство по незаконното обвинение. .
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника
Прокуратурата на Република България от първоначално сезирания Софийски градски съда и
постъпил писмен отговор, изготвен и подписан от прокурор от Софийска градска
прокуратура, за когото няма спор, че има правомощия и да представлява ответника, освен да
участва в процеса на осн. 10, ал.1 от ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба
от страна на ответника следва да се счита за надлежно упражнено и не са налага повторно
връчване на книжата и даване на нов срок, след изпращане на делото по подсъдност. За
първото съдебно заседание обаче, освен да се призове ответника по своето седалище в
гр.София, ще следва да бъде уведомена съответната Окръжна прокуратура – Пазарджик,
която да изпрати прокурор за участие при разглеждане на делото, съгласно специалната
разпоредба на ЗОДОВ.
Възраженията , които се правят срещу основателността на исковете в подадения
отговор на исковата молба са следните:
1.За липса на причинно-следствена връзка между описваните н исковата молба вреди
и незаконното обвинение.
2.Постановлението за възобновявяване и прекратяване на наказателното производство
от 17.04.2015 г. не било обжалвано пред съответния съд и съответно – не било
стабилизирано или поне – не били представени доказателство за това.
3.Марката за неотклонение била взета с актове на съдилищата, поради което дори в
процесния период да са търпени вреди от нея, то те не били само в резултат на актове и
действия на органи на Прокуратурата.
4.Срещу ищеца било водени освен процесното наказателно производство още три
такива, две от които – по същото време, поради което не можело да се направи
разграничение дали твръдяните вреди са в причинно следствена връзка именно с него или с
останалите производства срещу З..
5.Не били представени доказателства за наложената мярка за процесуална принуда –
забрана за напускане на страната,нито за конкретните обстоятелства, с които се свързват
претърпени вреди във връзка с тази мярка.
6.Нямало доказателства за отнемане на оръжието му, а и тази мярка била в
3
компетентността на друг орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност.
7.В средствата за масова информация не се съдържали изявления на органи на
Прокуратурата по повод обвинението на ищеца, а ответникът не отговарял за действията на
трети лица.
8.Ищецът не можел да претендира вреди, изразяващи се в негативните последици на
обвинението за негови близки, а само за такива, които пряко е претърпял лично в пряка и
непосредствена връзка с обвинението.
9.Продължителността на производството срещу ищеца се дължала на фактическата и
правна сложност на делото и на поведението на участниците в него – обвиняем, свидетели,
вещи лица.
Това възражение съдът намира са твърде общо и позволяващо на ищеца да допълни и
конкретизира защитата си във връзка с него. Необходимо е ответникът да уточни:кои
участници в процеса и с какви свои действия или бездействия са допринесли за
продължителността на делото и в частност: има ли такова поведение от страна на самия
ищец, което с което ответникът счита, че е допринесъл за причиняване на вредите или поне-
за увеличение на размера им.
10.Претендираният размер на обезщетението да неимуществени вреди бил завишен, в
нарушение на чл. 52 ЗЗД.
11.Налице била изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихви,
считано от датата на прекратяване на наказателното производство, което е станало на
17.05.2015 г. Чл. 111 ЗЗД предвиждал 3-годишна давност за вземанията за лихви, а исковата
молба била подадена на 21.04.2020 г.
Доказателствените искания на страните съдът преценява като основателни, тъй като
се допустими от закона и относими в конкретния случай доказателства.
Прилагането на цялото наказателно дело следва да се допусне, за да могат страните да
упражнят своите права по повод заявеното от ответника общо възражение, че Прокуратурата
не следва да носи изцяло вина за общата дълга продължителност на наказателното
производство.
На осн. чл. 140, ал.3 ГПК делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание,
като на страните се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на
ответника.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмените доказателства, представени от ищеца, приложени към
исковата молба и описани в нея.
Допуска до разпит двама свидетели, поискани от ищеца, при довеждане в първото
съдебно заседание за обстоятелствата относно вида и характера на негативните последици за
психиката и личността му и причинната връзка с незаконното обвинение.
Допуска да се приложи цялото наказателното дело по обвинението, във връзка с
което се претендира обезщетение, а именно: ДП № 96/2013 г. по описа на ОСлС-
гр.Пазарджик и пр. вх. № 2551/2007 Г. на РП-Пазарджик, което да се изиска от РП-
Пазарджик, пред която производството е било прекратено с Постановление от 17.04.2015 г.
Указва на ответника на осн. чл. 145,ал.2 ГПК да конкретизира твърденията си,
относно това: кои участници в наказателното производство с кои свои действия или
бездействия са допринесли за увеличаване продължителността му и да посочи в какво се е
изразявало поведението на обвиняемия З., с което е допринесъл за това, ако твърди, че е
имало такова.
Насрочва делото в открито съдебно заседание на 03.11.2020 г. от 11.00 ч. , за което
да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и
от писмения отговор на ответника. Да се уведоми Окръжна прокуратура-Пазарджик, за
осигуряване участието на прокурор в процеса.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5