РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Карлово, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225320200518 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-0281-000569 от 27.07.2022 г. на
Началник група при РУ- К. към ОД на МВР- П., на Н. С. Д., ЕГН **********,
от гр. С., ЖК „М.“ 2 № ****** е наложено административно наказание на
основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в размер на 400 лв., за нарушение на
същата разпоредба от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя и
го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно. Не оспорва липсата на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, но излага доводи, че неправилно е квалифицирано
нарушението, тъй като същият е собственик на процесното МПС по силата на
съпружеската имуществена общност, както и излага доводи за маловажност
на случая. Представя доказателства.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се
представлява. Не взема становище по същество.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище, депозирано по делото излага
доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и прави искане в случай на уважаване на жалбата за
намаляване на възнаграждението на процесуален представител, поради
1
прекомерност.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитания в качеството на свидетел полицейски служител С.
като актосъставител и М. като свидетел по съставяне на акта и установяване
на нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 22-0281-000569 от 27.07.2022 г., АУАН серия GA бл. №
633517 от 23.06.2022 г., справка за собственост от ЦБ КАТ, справка за
нарушител/водач, заповед № 317з-7973/30.08.2021 г., заповед № 8121К-
14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., справки за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ИС на Гаранционен фонд,
фактура, удостоверение относно режим на имуществени отношения,
удостоверение за семейни отношения, удостоверение за сключен граждански
брак, съдът намира за установено следното:
С АУАН серия GA бл. № 633517 от 23.06.2022 г. оправомощено
длъжностно лице- мл. автоконтрольор при РУ- К. приело, че жалбоподателят
е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, тъй като на
23.06.2022 г., в 22,20 часа, на път ***, км.***+***м., до бензиностанция „П.“,
с посока на движение от гр. К. към гр. К. управлявал лек автомобил „*****“ с
рег. № ******, собственост на Б.А. Д.а от гр. С., като автомобилът бил
регистриран на територията на страната, не е спрян от движение и във връзка
с чието притежаване и ползване нямал сключен и действащ валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Било прието, че
същият е извършил нарушението като лице, което не е собственик и
управлява МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Така съставения АУАН жалбоподателя подписал без възражения и
получил препис от същия.
На 27.07.2022 г. от оправомощено длъжностно лице било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта
обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и
индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя било наложено
административно наказание на основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в размер на
400 лв., за нарушение на същата разпоредба от КЗ.
Наказателното постановление било връчено на 29.12.2020 г., а жалбата
срещу него депозирана на 04.01.2021 г.
Съгласно приложените справки от ИС на Гаранционен фонд, се
2
установява, че процесния лек автомобил е имал действаща застраховка
„Гражданска отговорност“ до 22.06.2022 г. и на 24.06.2022 г. била сключена
нова такава.
Съгласно приложените и приети по делото удостоверения и фактура се
установява, че процесния лек автомобил, закупен през 2018 г., е собственост,
освен на Б.А. Д.а и на нейния съпруг Н. С. Д. по силата на сключения между
тях през 2016 г. граждански брак при режим на имуществени отношения-
законов режим на общност.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намира, че процесното деяние е неправилно
квалифицирано като нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ и съответно не е
приложена относимата към деянието наказващата норма. Безспорно
установено е по делото, че на 23.06.2022 г. жалбоподателят е управлявал МПС
във връзка с чието притежаване и използване не е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Налице е осъществено нарушение. Към момента
на извършване на нарушението обаче жалбоподателят е бил собственик на
процесния автомобил в режим на съпружеска имуществена общност по
силата на гражданския си брак с Биляна Д.а. При това положение е следвало
същият да бъде наказан за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ в качеството му
на собственик на процесния автомобил, като относимата към това нарушение
санкционна норма е чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ, предвиждаща глоба в
размер на 250 лв. Неправилната правна квалификация на процесното деяние,
довела до приложение спрямо жалбоподателя на по- тежка санкционна норма,
но и на различно нарушение се явява съществено нарушение на
процесуалните правила, накърняващо правото на защита на наказаното лице,
поради което и същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно само
на формално основание.
Независимо от изложеното по- горе съдът намира за необходимо да
посочи, че деянието на жалбоподателя е малозначително. Видно от
представените по делото доказателства застрахователната полица за
процесния лек автомобил е изтекла на 22.06.2022 г. в 23.59 ч., а следваща е
била сключена на 24.06.2022 г. с начален час на покритие 11,36 ч. Видно е че
за периода от 2018 г. до момента за автомобила са били сключвани полици за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ регулярно. За периода
от момента на проверката до началната дата на покритие няма данни
автомобилът да е участвал в пътнотранспортни произшествия. От друга
страна става ясно, че жалбоподателят е лице, което от 2014 г. до момента не е
наказвано за нарушаване правилата на ЗДвП и ППЗДвП. Изложените
обстоятелства обуславят ниската обществена опасност на конкретното деяние
в сравнение с останалите от същия вид. (В този смисъл решение №
2780/16.12. 2014 г., постановено по КАНД № 2686/ 2014г. по описа на
Административен съд П.).
3
С оглед изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде
отменено.
Искания за разноски не са направени по делото, поради което съдът не
дължи произнасяне за тях.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0281-000569 от 27.07.2022
г. на Началник група при РУ- К. към ОД на МВР- П., с което на Н. С. Д., ЕГН
**********, от гр. С., ЖК „М.“ 2 № ****** е наложено административно
наказание на основание чл.638 ал.3 от КЗ- глоба в размер на 400 лв., за
нарушение на същата разпоредба от КЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4