Р Е Ш Е Н И
Е
№
Град Варна, 16
октомври 2019 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненския Окръжен Съд – Гражданско
отделение, първи състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
Като се запозна с докладваното от съдия Василев,
В.гр.дело № 1858/2019
година на ВОС, взе предвид следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435
ал.2 от същия, и е образувано по жалба на М.В.Б.,
чрез адв.К. Против Постановление за разноски,
обективирано в Съобщение за образувано изпълнително дело № 2017808040037, по
описа на ЧСИ Захари Димитров.
В
жалбата се съдържат множество оплаквания – че Постановлението не отчита факта
на настъпилата и прогласена и от Съда и от ЧСИ; че веднъж прекратено
изпълнителното производство не би могло да се „поднови“ или „възобнови“ от
самия ЧСИ, което прави изпълнителното действия незаконосъобразно и като такова
подлежащо на отмяна.
Отговор
от страна на Банката – Кредитора не е постъпил.
В мотивите си, ЧСИ Димитров намира, че жалбата се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, т.к. прекратяването на
изп.дело против този Длъжник не означава отпадане на материалното притезание и
че не означава също така, че Кредитора не може да предприема действия, водещи
до удовлетворяване на вземането.ЧИС излага, че давността не е била прекъсната и
че съобразно нормата на чл.122 от ЗЗД при наличието на пасивна солидарност
Кредитора може да търси изпълнението от всеки Длъжник.
За
да се произнесе по спора ВОС намери за установено следното:
На
базата на издаден в полза на Банката – Кредитор ИЛ е бил издаден против 14
физически и юридически лица, между които и Длъжника М.В.Б. за задължение
произтичащо от Договор за кредит в размер на 2 960 797.03 евро,
представляващ непогасена сума.Извършването на множество изпълнителни действия –
ПДИ, описи, оценки, Публични продажби и други, обаче е дало основание на
Длъжника М.Б. да сезира ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство
против нея по реда на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК или т.нар. „перемция“, т.е.
неизвършване на изпълнителни действия по отношение на нея в двугодишен
срок.Молбата е била уважена и производството против нея е било прекратено –
действие, против което банката – Взискател е възразила.
С
Определение, постановено по гр.дело № 2424/2019 година, поради просрочие
жалбата на Банката – Взискател е оставена без разглеждане, а съдебното
определение е било потвърдено от ВАпС с Определение, по ч.гр.дело № 27/2019
година.
Въз
основа на постъпила нова молба от банката – Взискател от 12.02.2019 година, ЧСИ
е постановил „възобновяване“ или „подновяване“ на изпълнителното производство
против длъжника М.Б., като за целта чрез
нейния процесуален представител, в лицето на адв.К.
са били връчени Съобщение за образуване на дело под същия номер № 37, ПДИ и
копие от ИЛ.В тях по отношение на Б. били обективирани и разноски в размер на
215 436.92 лева.Против това е възразила М.Б.,
със становище, че това действие е изцяло незаконосъобразно и че бидейки
прекратено веднъж, изпълнителното производство не може да се „поднови“ и / или
„възобнови“ от ЧСИ; че Взискателя е било
да изтегли изпълнителния си лист и да образува ново дело.
Становището
на съда е следното:
Съобразно
установената, а и задължителна съдебна практика № ТР № 2 по т.д.№2/2013 година,
т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Давността, съгласно чл.116 от ГПК се прекъсва от
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ - налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.Също съобразно този текст, изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си. Той е наличен само доколкото, чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Такива изп.
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица.Непредприемането на подобни
действия за срок повече от две години, води до т.нар. „перемция“.
Съгласно
цитираното по - горе ТР на ВКС в съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. н.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.Давността,
по реда на чл.116 от ЗЗД се прекъсва само с предприемане на действие за
принудително изпълнение и това е водещия критерий. В случая не е предприето
никакво изпълнително действие от съдебния изпълнител за реализирането на
изпълнителния способ и по тази причина по отношение на молителката
изпълнителното дело е било прекратено.Прекратяването на изпълнителното
производство по изп. д. № 37/2017 година, по отношение на Длъжника Б. по силата
на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение, нито води до погасяване на материалното
право.
Съгласно нормата на
чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок, като срокът следва да се отчита от
момента когато вземането стане изискуемо, а когато вземането е установено със
съдебно решение, срокът е винаги пет години от момента на влизане в сила на
съдебното решение съгласно разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД.В нормата на
чл.115 б.“Ж“ ЗЗД е предвидено, че погасителна давност не тече в хипотезата
докато трае съдебния процес относно вземането, като в дадените Постановлението
разяснения е посочено, че изпълнителният процес е част от съдебния процес, че
от разпоредбата на чл.116 ЗЗД, според която давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че
погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес.Тези
постановки са били актуални и са действали до 26.06.2015 г. когато с
постановено Тълкувателно решение № 2 на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС даденото разрешение с ППВС № 3/1980 г. е изоставено и е обявено за
загубило сила, тоест от този момент за всички висящи и неприключили
изпълнителни производства по въпроса за погасителната давност и приложението на
чл.116 б.“В“ от ЗЗД следва да се прилагат новите постановки по новото ТР, които
са в следния смисъл: -Прекъсването на давността с предявяване на иск и други
действия по чл.116 б.“Б“ ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл.116 б.“В“ ЗЗД са уредени по различен
начин; че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116 б.“В“ ЗЗД относно
давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране
и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес; че тези правила са
неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116 б.“В“
от ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването; че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ; че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение; че новата давност започва да тече с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение; че в изпълнителния процес давността не
спира тъй като кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен /или да не действа/да не
иска нови изпълнителни способи/ и че посоченото в ППВС № 3/1980 г. следва да се
счита за загубило сила; че когато взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на 2 г. изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК; че прекратяването на
изпълнителното производство поради така наречената "перемция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти; че е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това и че прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие. По отношение на института за прекратяване
на принудителното изпълнение и най-вече по перемция е постановено и ТР № 47 от
01.04.1965 г. по гр. д. № 23/1965 г. на ОСГК, като относно момента на
прекратяване на изпълнението е застъпено същото становище.
Също съгласно т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, докладчик,
съдията Б. Б.: В изпълнителния процес "... прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали за прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя
съгласно чл.18 ЗЧСИ; насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземането за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан, и други до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. " Посочено е
още, че "... не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършване на справки; набавянето на документи, книжа и други, назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на
разпределение, плащане въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
На първо място,
законодателят прави разлика между настъпването на погасителна давност по чл.110
от ЗЗД с института на така наречената „перемция“ на изпълнителното дело. Общото
и при двата института, че сроковете започват да текат успоредно, а не
последователно (изтичането на двугодишния срок и начало на петгодишния срок) и
в зависимост от конкретно осъществилия се юридически факт, като общата 5 г.
погасителната давност може да започне да тече и преди образуването на
изпълнителното дело, докато двугодишната давност за перемция на изпълнението
тече само по време на висящността на изпълнителния процес. Основанията за
началото на петгодишния давностен срок както и на двугодишния са едни и
същи-бездействие от страна на кредитора респективно взискателя, респективно от
съдебния изпълнител когато следва служебно да предприема принудителни
изпълнителни способи по движението на изпълнението. С изтичането на двугодишния
срок от висящността на изпълнителния процес през който няма поискани от
взискателя и извършени изпълнителни действия изпълнението се прекратява по
право поради настъпила перемция и съдебният изпълнител е длъжен да прекрати
изпълнението и да не извършва никакви изпълнителни действия. Ако перемцията е
настъпила в рамките на срока на петгодишната погасителна давност течала по
време на висящността на изпълнителния процес, взискателят може да поиска
иницииране на ново изпълнително производство, без обаче да може да се прекъсва
5 г. давностен срок по чл.110 ЗЗД до момента в който поиска и съдебният изпълнител
предприеме конкретно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ за принудително събиране на вземането което взискателят има срещу
длъжника. Предприемането на такива действия прекъсват общата петгодишна давност
и от предприемането им започва да тече нова 5 година давност по чл.110 от ЗЗД,
респективно 2 година давност по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В случая, макар да е
изтекъл двугодишния срок от последното изпълнително действие по отношение на
молителката Б., не може да се каже /а не се и твърди/, че е изтекъл петгодишния
срок, които би погасил вземането.Практиката сочи, че в този случай Банката –
Взискател е следвало да поиска образуването на ново дело против Б., като вместо
това ЧСИ е продължил действията по същото.Съдът не отчита това като съществено
нарушение, т.к. е видно от материалите по делото, че задължените 14 физически и
юридически лица са осъдени да заплатят сумата солидарно, т.е. отделянето на
ново дело против Б. при наличието на пасивна солидарност е без значение.
Вярно е, че господар на изпълнителното производство е
взискателят и това е трайно установена практика, обоснована и в правната
теория. Вярно е, че той има право да прецени към кой момент да извърши
определени действия по изпълнителното производство, но във всички случаи следва
да се съобразява с разпоредбата на закона, която поставя определени срокове във
връзка с неговото поведение - законодателят изрично е постановил в нормата на
чл.433 ал.1 т.8 ГПК / стар текст чл. 330, ал. 1 ГПК –отм./, с оглед бездействие
на взискателя. Взискателят е двигател на изпълнителния процес, като по неговата
воля съдия изпълнителят извършва действията по изпълнение в рамките на закона.
Взискателят не се освобождава от задължението да следи извършваните в изпълнителното
производство действия и да поддържа висящността на процеса, като се съобразява
с определените в закона срокове - прилагане на разпоредбата за т.нар.
„перемция“ е санкция за неговото пасивното поведение. В българското право няма
правна норма, съгласно която страната, бездействала през определен период от
време, да може да се позове на своето бездействие и да черпи права от него, но
е вярно също така, че изискуемия 5 годишен срок, които погасява вземането не е
изтекъл, така че дали изпълнителните действия против Б. ще продължат в рамките
на този или нов изпълнителен процес, се явява без значение.По този пункт съдът
споделя доводите на ЧСИ.С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна,
поради което и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното, ВОС,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба Вх.№ 4804 от 05.03.2019
година, подадена от М.В.Б., ЕГН **********, чрез адв.К.
против действия на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808, по изп. д. № 37/2017 година
против Постановление за разноски от 15.02.2019 година.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: