№ 14315
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ц. Ал. К.
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Ц. Ал. К. Гражданско дело № 20221110159332
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищцата Р. Г. Д. твърди, че на дата 28.07.2022 г. в гр. София се е возила в автобус
марка „Ман“, модел „С С Г“ с рег.№ ///////, който се движел в района на пл. „На
авиацията“ с посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“, като в района на кръстовището с бул. „Асен Йорданов“ същият спрял
рязко, поради което ищцата паднала в салона на автобуса. Вследствие на настъпилия
инцидент, същата получила травми, от които са настъпили за нея болки и страдания,
които са нарушили нормалния начин на живот, а също така се отразили негативно и
на емоционалното състояние. Ищцата извънсъдебно е претендирала обезщетение от
ответника, като същият е заявил, че справедливия размер на последното е в размер
на 2 500 лв., с който Р. Д. не е съгласна. Предвид изложеното, ищцата моли съда да
осъди ответника да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на определеното от застрахователя
обезщетение до неговото окончателно изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗКЗ“ АД е подал
отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорва предявените искове по основание
и размер. Сочи, че не оспорва наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със сочения
за виновен водач на МПС към датата на настъпилото ПТП. Твърди, че на ищцата е
1
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 500 лв., което според ответника
е дължимото от него. Оспорва е механизма на настъпилото ПТП, както и вината на
водача на същото. Отделно от това, оспорва и характера и продължителността на
настъпилите неимуществени вреди, както и причинно - следствената връзка между
настъпилото ПТП и претърпените неимуществени вреди. Прави възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, като е посочил, че същата не се е държала никъде
в автобуса и затова е паднала. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и необосновани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
становището на ответника, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдебно предявеното право произтича от наличието на следните обстоятелства,
чието установяване е в доказателствена тежест на ищцата:
- пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.07.2022 г., като резултат от
противоправно и виновно поведение на П. Н. Н. при управление на МПС марка
„Ман“, модел „С С Г“, с рег. № ///////;
- договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” с действие
към 28.07.2022 г., по силата на който ответникът покрива отговорността на водача на
МПС марка „Ман“, модел „С С Г“, с рег. № ///////;
- неимуществени вреди в посочения вид и в претендирания размер, настъпили
като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП.
В тежест на ищцата е да установи горните обстоятелства, а в тежест на
ответника е да установи, че е заплатил претендираната от ищцата сума, както и
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат.
По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ приложим в конкретния казус, при застраховка
“Гражданска отговорност” увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования, с изключение на възраженията по чл. 395, ал. 6 и 7 КЗ и чл. 430, ал. 1, т.
1-4 и ал. 2 от КЗ, а по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите и
възраженията по чл.363, ал.4, чл.364, ал.4 и чл.365, ал.2 във вр. чл.363, ал.4 и чл.364,
ал.4 КЗ.
В настоящия случай безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът е
обстоятелството, че към датата на твърдяното ПТП гражданската отговорност на
сочения за виновен водач на ПТП е била застрахована от ответното дружество, както и
2
обстоятелството, че ответното дружество е изплатило на ищцата сумата от 2 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо във връзка с реализираното
ПТП.
Доколкото ответникът в подадения от него отговор на искова молба е оспорил
механизма на настъпване на ПТП, по делото са събрани гласни и писмени
доказателства за същото, а също така е прието и заключение по назначена
автотехническа експертиза. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Н., управлявал процесното МПС. Същият в своя разпит пред настоящия
съдебен състав е изложил твърдения относно механизма на ПТП, като е заявил, че
действително е спрял рязко поради спряло пред него друго МПС. Показанията на
свидетеля са източник на сведения относно мястото, времето, начина на настъпване на
твърдяното ПТП, както и скоростта, с която същият се е движел. Съдът намира, че
доколкото показанията на разпитания свидетел са подкрепени от всички останали
доказателства събрани по делото, а именно писмени такива- констативен протокол
ведно със скица на ПТП, съставен АУАН и издадено наказателно постановление, то
следва да кредитира същите с доверие, като ги намира за достоверни, логични и
пълни.
Във връзка със съставения и приложен по делото като писмено доказателство
Констативен протокол № К-378, съдът намира, че действително същият няма
обвързваща за съда материална доказателствена сила за отразените в него
обстоятелства относно механизма на ПТП, но доколкото се явява подкрепен от всички
останали събрани по делото доказателства, то следва същият да бъде кредитиран с
доверие.
Относно механизма на настъпване на ПТП по делото е назначена и изготвена и
съдебна автотехническа експертиза. В своето заключение експертът е описал подробно
механизма на настъпване на ПТП, както и причините, довели на настъпване на
същото. Съдът намира, че следва изцяло да се довери на заключението на изготвената
автотехническа експертиза, като намира, че същото е обективно, логично, пълно и
отговарящо на поставените му въпроси. Предвид изложеното, от всички събрани по
делото доказателства безспорно се установява механизмът на настъпване на
твърдяното ПТП, а именно, че на дата 28.07.2022г. около 09:35 часа в гр. София, МПС
марка „Ман“, модел „С С Г“, с рег. № /////// управлявано от свидетеля П. Н. Н. се е
движел в кръговото кръстовище на „Площад на авиацията“ с посока на движение от
бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ в района на
кръстовището с бул. „Асен Йорданов“. Вследствие на предприето спиране на водача
на автобуса ищцата Р. Д. била изведена от равновесие като паднала на пода на
автобуса в зоната в близост до шофьорската кабина.
Във връзка с направеното оспорване от страна на ответника на характера и
3
продължителността на претърпените от ищцата вреди, по делото са приети писмени
доказателства - медицински документи, назначена и приета е и съдебно медицинска
експертиза, а също така са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Д. - дъщеря на ищцата Р. Д.. Чрез разпита на свидетелката Д. съдът е
придобил непосредствени впечатления относно здравословното и емоционално
състояние на ищцата следствие на настъпилия инцидент. Свидетелката заявява, че след
настъпилото ПТП, в което майка е пострадала, е оказвала помощ на същата в
продължение на около три седмици след инцидента. Същата е посочила, че ищцата не
е била в състояние да извършва елементарни действия от битов характер, като
свидетелката е помагала да ходи до тоалетната, да се храни и обслужва. Според
изложеното от свидетелката в нейния разпит, майка е изпитвала силни болки, като е
приемала обезболяващи лекарства. Отделно от това, свидетелката е посочила, че
вследствие на инцидента майка е станала тревожна, изпитвала е страх да се
придвижва с градски транспорт, като е искала с нея да има придружител. Съдът
намира, че показанията на разпитаната свидетелка се потвърждават на първо място от
събраните по делото писмени доказателства - медицински документи, а именно
изследване за образна диагностика от болница „Пирогов, амбулаторен лист от дата
09.08.2022г. , справка от НЗОК относно извършени прегледи на ищцата и закупувани
от нея лекарства. Относно причинените на ищцата увреждания по делото е назначена
и приета и съдебно медицинска експертиза. Съгласно заключението на същата ищцата
Р. Г. е била с поставена диагноза „фрактура на 4,5 и 6 ребра в ляво на гръдния кош“.
Експертът е посочил, че посочените травми се характеризират със силна болка в
гръдния кош, като ищцата е претърпяла силни болки и страдания в продължение на 3-
4 месеца, в които през първите 20 дни болките са били с по - интензивен характер.
Отделно от това, същият е посочил, че болките на ищцата ще продължат през целия
живот при промяна на времето или при по- големи натоварвания. Предвид всички
събрани доказателства, съдът намира, че по делото безспорно е установено, че ищцата
е получила твърдените от нея вреди, като на същата е била поставена диагноза
фрактура на 4,5 и 6 ребра в ляво на гръдния кош вследствие на които е претърпяла
болки и страдания с продължителност 3-4 месеца. Същите са се отразили и на
емоционалното състояние на пострадалата Р. Д..
Безспорно установено е и обстоятелството, че причинените на ищцата
увреждания са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Същото
обстоятелство се установява както от заключението на изготвената по делото съдебно-
медицинска експертиза, така и от събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Д., която е видяла майка си непосредствено след настъпилия инцидент.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на последния за заплащане на обезщетение за вреди произтича от
4
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите (Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ІІ т.о. на ВКС
на РБ по т. д. № 705/2009 г.).
Съдът намира, че предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя са налице: (1) наличието на деликт при съответното авторство, (2)
противоправност и (3) вина, (4) наличие на валидно застрахователно правоотношение
между причинителя и застрахователното дружество, (5) настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя.
Ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване възраженията
си, обективирани в отговора на исковата молба, поради което съдът приема, че
предявеният иск се явява доказан в своето основание.
По отношение на размера на претенцията:
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
следва да съобрази характера и тежестта на причинените вреди, техния интензитет и
продължителност на проявление и всички конкретни обстоятелства, в това число и
наличието или липсата на съпричиняване от страна на ищеца, които имат значение за
репариране на вредите и прилагане на критерий „справедливост” по смисъла на чл.52
ЗЗД.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, поради което за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства, които в случая са следните:
За състоянието на ищцата след инцидента говорят показанията на свидетелката
Ц. Д. – дъщеря на ищцата, с която последната живее в общо домакинство. Същата
установява, че след ПТП ищцата не е можела сама да се обслужва, като е била
необходима помощ за елементарни житейски нужди, като отиването до тоалетната,
хранене и преобличане. Около три седмици, като станела от леглото ищцата е
изпитвала болки и имала нужда от чужда помощ, да бъде съпровождана до тоалетната,
до банята. Свидетелката посочва, че майка до ден днешен изпитва силно притеснени
и страх да се движи сама с градския транспорт, като винаги искала с нея да има
придружител. Отделно от това, за характера и интензитета на причинените вреди на
ищцата говори и заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза,
съгласно което на ищцата е била назначена терапия чрез прием на лекарствени
медикаменти при силна болка.
5
Отчитайки поотделно и в съвкупност характеристиките на уврежданията, на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, както и трайно
установената съдебна практика, съдът намира, че справедливото обезщетение за
репариране на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидента
е в размер на 10 000 лв.
Доколкото по делото няма спор, че в хода на процеса ответникът е заплатил на
ищцата сумата от 2500 лв., то искът се явява основателен за сумата от 7500 лв.
По отношение на възражението за съпричиняване
Неоснователно се явява своевременно наведеното – в отговора на исковата
молба, възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата в процесния автобус /чл. 51, ал. 2 ЗЗД/. Доказателствената тежест за
установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие/.
В случая по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищцата в
момента на настъпване на ПТП е била изправена, като си е закупувала билет от
шофьора на автобуса. Съдът обаче намира, че същото обстоятелство не е годно да
установи съпричиняване от страна на същата на причината за настъпилото ПТП. На
първо място следва да отбележи, че пътниците в автобусите нямат регламентирано
законово задължение при закупуване на билет от шофьора на автобуса да се държат за
намиращите се в превозното средство захвати. Напротив, законово регламентирано е
задължението на водача на моторното средство да осигури безопасността на всички
намиращи се в последното пътници. На второ място, съдът намира, че житейски
нелогично е твърдението на ответника, че ищцата доколкото е била в изправено
състояние, е допринесла за причинените увреждания, доколкото самият свидетел Н.
в своя разпит пред настоящия съдебен състав е посочил, че ищцата в момента на
настъпване на ПТП е закупувала билет от него. В този смисъл няма как същата да е в
седнало положение или да се държи за някой от захватите намиращи се в автобуса.
Действително съгласно заключението на приложената по делото съдебна
автотехническа експертиза „хипотетично погледнато, използвайки захватите, с
които бил оборудван автобуса, то пътничката Д. е била в устойчива позиция, при
което би имала възможност при добро физическа състояние и добра позиция на
тялото спрямо посоката на движение на автобуса да успее да се задържи при
предприетото аварийно спиране, за да не падне или падането да не е със сила, при
6
които да получи тази степен на травматичните увреждания“. Съдът обаче намира,
че приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно доказване, а е само предполагаем или хипотетичен. В настоящия случай
ответното застрахователно дружество не е провело пълно и главно доказване на
релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице – ищцата
Р. Д..
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че предявения иск е доказан по
основание, като същият следва да бъде уважен за сумата от 7 500 лв., а за горницата до
претендираните 10 000 лв. да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
Върху сумата от 7500 лв. следва да бъде присъдена и законната лихва,
считано от датата на определеното застрахователно обезщетение – 21.10.2022 г. до
окончателното изплащане, а върху платената в хода на процеса сума от 2500лв.
следва да бъде присъдена законна лихва за периода от 21.10.2022 г. до датата на
извършеното плащане 16.11.2022 г., която се равнява на сумата от 18,75 лв., изчислена
от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на онлайн електронен калкулатор за
изчисляване на лихви.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 750 лв., представляваща сбор от
сторените от последната съдебно – деловодни разноски за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице.
Относно искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 ЗА съдът намира, че следва да посочи, че е задължен да определи размера на
задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай, след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на делото и
конкретно извършените от процесуалния представител действия. В разглеждания
случай съдът е сезиран с разглеждането на два иска, като поставеният за разглеждане
пред него правен спор не се отличава с фактическа и правна сложност, по спорния по
делото въпрос е налице трайна съдебна практика, процесуалният представител е взел
активно участие по делото, депозирал е и писмена защита по същото. С оглед всичко
изложено адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
следва да бъде определено в размер общо на 1300 лв.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
7
Така мотивиран, Софийският районен съд, 87 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „ОЗКЗ“
АД, ЕИК //////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////, ет.5, да заплати на Р. Г.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ///////, сумата от 7 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания вследствие
настъпило на застрахователно събитие 28.07.2022 г., причинено от лице, чиято
отговорност е била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 21.10.2022 г. до окончателното изплащане, ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв., като погасен
чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ЗАД „ОЗКЗ“ АД, ЕИК //////, със
седалище и адрес на управление: гр. ////////, ет.5, да заплати на Р. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ///////, сумата от 18,75 лв., представляваща лихва за забава
върху платената в хода на процеса главница от 2500 лв., за периода от 21.10.2022 г. до
датата на извършеното плащане 16.11.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ЗАД „ОЗКЗ“ АД, ЕИК //////, със
седалище и адрес на управление: гр. ////////, ет.5, да заплати на Р. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ///////, сумата от 750 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ЗАД
„ОЗКЗ“ АД, ЕИК //////, със седалище и адрес на управление: гр. ////////, ет.5, да
заплати на адв. Я. Д. от САК, ЕГН **********, сумата от 1300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство в полза на ищцата в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8