Р Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 06.08.2019
г.
Административен съд - Кърджали, в
публично съдебно заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Мелиха Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 188/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал.4 от Закона за общинската
собственост ( ЗОбС), във вр.
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Д.Т. от *** срещу Заповед № 594/
10.05.2019 г. на кмета на община Кърджали, с която е наредено да се изземе
общински имот, представляващ ап.*** в бл.***, вх.***, ет.*** в *** и е
определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение от датата на връчването й.
Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени нарушения на административнопопроизводствените
правила, довели до ограничаване правото на защита на И.Т. Посочва се, че в
обжалваната заповед са използвани съкращения като ЗМСМА, НУРПУРОЖ, без нето
веднъж в текста й те не са изписани напълно и разбираемо. Твърди се, че
позоваването на законови текстове от недостатъчно индивидуализирани нормативни
актове, с липса на широка общественост, при липсата на специфични знания и
квалификация от страна на жалбоподателя, съществено затруднява правото му на
защита. Изразява се становище, че би било допустимо след първоначалното пълно
изписване на акт, да се извърши пояснение за направеното пояснение и
по-нататъшното му използване за бързина. Съгласно презумпцията за
общоизвестност на обнародваните в ДВ нормативни актове гражданите следва да са
запознати с тях, но не и със съкращенията, които могат да бъдат извършени по
различен начин. Като следващо основание за незаконосъобразност на заповедта за
изземване на общинско жилище се сочи, че в същата погрешно е записано, че
договора за наем се счита за прекратен с Решение № 14589/ 27.11.2018 г. на ВАС,
което само потвърждава първоинстанционното решение и
само по себе си не може да бъде основание за прекратяване на наемното
правоотношение. Иска се да се отмени оспорената заповед и се претендира
присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя списък, по чл.80 от ГПК, на разноските по делото, които претендира за присъждане.
Ответникът – Кметът на община Кърджали,
чрез процесуален представител по пълномощие, взема становище за неоснователност
на жалбата и доказаност на обстоятелството, че
жалбоподателят държи общинския имот без правно основание. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Настоящият състав на съда, след като
прецени събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
адресат на оспорената заповед и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 65, ал.4 от ЗОбС. Върху
заповедта е отбелязано, че е получена на 20.05.2019 г., а жалбата е подадена
пред АС – Кърджали на 29.05.2019 г.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената в настоящото производство Заповед № 594/ 10.05.2019 г. на
кмета на община Кърджали, е наредено да
се изземе от И.Д.Т. общински имот, представляващ ап.*** в бл.***, вх.***,
ет.*** в *** и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение от датата на
връчването й. Като правно основание за издаването й са посочени разпоредбите на
чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.65, ал.1 и ал.3 от ЗОбС,
както и чл.37, ал.1 и ал.2 от НУРПУРОЖ в община Кърджали. Съгласно изложените
мотиви в обжалвания административен акт, със Заповед № 1262/ 05.12.2016 г. на
кмета на община Кърджали е прекратен договор за наем № ***/ *** г., сключен с
И.Д.Т., касаещ отдаване под наем на общински имот –
ап.*** в бл.*** в ***. С решение, постановено по адм.д.
№ 194/ 2016 г. АС – Кърджали обявява нищожност на заповедта в частта й, с която
е отменена Заповед за настаняване № 7/ 26.01.1998 г. и отхвърля жалбата на И.Т.
срещу заповедта, в частта с която се прекратява наемното правоотношение. С
Решение № 14589/ 27.11.2018 г. ВАС на Р България оставя в сила решението на
АС – Кърджали, поради което се установява, че договора за наем се счита за
прекратен с Решение № 14589/ 27.11.2018 г. ВАС за влязла в сила заповед № 1262/
05.12.2016 г. на кмета на община Кърджали.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл.65, ал.2 ЗОбС, във вр. чл.37, ал.1 ал.2 от Наредба
за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища
(НУРПУРОЖ).
Спазено е и изискването за форма на акта, съгласно изискванията на чл. 59
от АПК. Същата съдържа фактическите и правните основания за издаването й, а
разпоредителната част е ясна: ясно са определени задълженията, както и срокът
на изпълнението.
В административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяната на оспорената заповед: последната е издадена след влизане в сила на заповедта,
с която е прекратено наемното правоотношение.
Заповедта
е издадена и в съответствие
на материалния закон.
Налице са материалноправните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОбС, съгласно
който общински имот, който се
владее или държи без основание,
който се ползва не по
предназначение или нуждата от който
е отпаднала, се изземва въз основа
на заповед на кмета на
общината. По силата на посочената
разпоредба, заповеди за изземване се
издават при наличието на някоя
от трите предпоставки: общинският имот да се
владее или държи без основание,
да не се
използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала.
Страните не спорят относно
факта, че е била издадена Заповед
№ 1262/ 05.12.2016 г. на кмета
на община Кърджали, с правно основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС, която има
два диспозитива: първи, с който се отменя заповед
за настаняване № 7/
26.01.1998 г. на кмета на община Кърджали
и втори, с който се прекратява наемното
правоотношение относно общински имот – ап.*** в бл.***
на ***, сключен между община Кърджали
и И.Т. Заповедта с правно основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС е била оспорена
по съдебен ред и образувано адм.д. № 194/ 2016 г-. по описа на
АС – Кърджали. С решение по посоченото дело
е прогласена нищожност на заповед № 1262/ 05.12.2016 г. на кмета на
община Кърджали, в частта, с
която се отменя заповед за настаняване № 7/ 26.01.1998 г.
на кмета на община Кърджали
и отхвърлена жалбата на И.Т. срещу Заповед
№ 1262/ 05.12.2016 г. на кмета
на община Кърджали, с която е прекратено наемното правоотношение. В частта,
с която е обявена нищожност на заповед
№ 1262/ 05.12.2016 г. на кмета
на община Кърджали решението не е оспорено и е влязло в сила. В неблагоприятната за
И.Т. част, с която е отхвърлена жалбата му срещу заповед
№ 1262/ 05.12.2016 г. на кмета
на община Кърджали за прекратяване
на наемното правоотношение, е подадена касационна жалба и образувано адм.д. № 5273/ 2017 г. на ВАС, IIIо. С Решение
№ 14589/ 28.11.2018 г. по посоченото
дело на III-то отд. на ВАС е оставено
в сила решението по адм.д. № 194/ 2016 г. на АС – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на И.Т. срещу Заповед № 1262/ 05.12.2016
г. на кмета на община Кърджали
за прекратяване на наемното правоотношение
на основание чл.46, ал.1,
т.1 от ЗОбС. Тъй като решението
на ВАС е окончателно, то на 28.11.2018 г. Заповед № 1262/ 05.12.2016 г. на кмета на община
Кърджали за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗОбС е станала
стабилен административен акт, т.е. влязла е в сила. От изложеното следва, че след влизане в сила на заповедта
за прекратяване на наемното правотношение,
жалбоподателят държи жилището без основание, поради което заповедта,
предмет на оспорване се явява
законосъобразна.
Предвид
изложеното, неоснователно е
оплакването, че заповедта е постановена в нарушение на материалния
закон. Последица от
влизането в сила на заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение е отпадане на правното
основание за държането на имота,
а това е и материалноправната
предпоставка да се упражни законосъобразно
правомощието по изземването му.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е погасил задълженията си към община
Кърджали, възникнали от неплатен наем, разходи за електроенергия, използвана
вода, такса битови отпадъци. Към това твърдение не са представени
доказателства, но то е неотносимо при преценка
законосъобразността на заповедта за изземване на общински имот, тъй като последващо изпълнение на задължения след
прекратяване на наемното правотношение не влияе върху законосъобразността на тази заповед. Стабилизирането на акта за прекратяване на наемното правоотношение преклудира възможността за осъществяване на контрол върху
основанията, обусловили издаването му.
Към жалбата са приложени ЕР ***/ *** г. на *** ТЕЛК *** и справка от ТП на
НОИ – Кърджали за размера на получаваната от жалбоподателя пенсия, които по
изложените по-горе съображения, са неотносими при
преценка законосъобразността на обжалваната заповед. Същите доказателства са
били ангажирани по адм.д № 194/ 2016 г. на АС –
Кърджали и обсъдени в мотивите на решението.
Следващото основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед –
посочване на абревиатури от нормативни и подзаконови нормативни актове, също не
може да обоснове извод за незаконосъобразност на заповедта за изземване на
общинския имот, тъй като жалбоподателят е ползвал адвокатска помощ и е защитил
правата си.
Въз основа на изложеното
и като провери законосъобразността на оспорения акт по
реда на чл.168 АПК, съдът приема, че
същият е законосъобразен като издаден в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, при
постановяването му не са допуснати
процесуални нарушения, постановен е от компетентен орган и в изискуемата се форма, поради което
не са налице основанията по чл.146 от АПК за неговата отмяна.
При този изход на правния спор не може да се уважи претенцията на
жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. От ответника своевременно е
поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
което трябва да се определи в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Поради изложените съображения, на основание чл. 172,
ал. 2, предл.5-то от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на И.Д.Т. от *** срещу Заповед № 594/ 10.05.2019 г.
на кмета на община Кърджали.
Осъжда И.Д.Т. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на община
Кърджали деловодни разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението може да се
обжалва с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: